Някъде през петдесетте години отглеждахме домашни зайци, и то така, че с времето те се развъдиха, както се казва – като зайци, та вече нито им смогвахме с храна, нито с квартира. Затова един ден с брат ми Петър напълнихме един сандък със зайчета, колкото можа да поеме и право на женския пазар между сергиите със зеленчуци, а не по-долу, където беше пазарът за животни.
