iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Блогосфера

Свети Тодор кон подковава - Тодоровден в Драгичево

Руми Борисова - 20-Февруари-2018
Кушия на Конски Великден събра коне и возила с много конски сили в пернишкото село Драгичево

Свети Тодор кон подковава, сестра Яна клинци му подава – така се пее в стара народна песен, останала в паметта на хората от незнайни времена. Не се помни от кога точно в съботата след Поклади, както в Пернишко се вика на празника Сирни Заговезни, Църквата почита св. Тодор. Хората тачат светията Теодор Тирон с това име и знаят приказките как тъкмо на тоя ден обиколил на бял кон нивята да види как са посевите, после свалил от гърба си девет кожуха, забил копието си в земята и тръгнал да моли Бога да праща лятото. Не се помни и отколе на тоя ден българинът почита конете и затова е кръстен Конски Великден.

И макар да е забравено, как според житието на св. Теодор Тирон той избавил новохристияните от грозящата ги опасност в края на първата седмица от 40-дневния пасхален пост да хапнат осквернена храна, народната традиция да се празнува с конски надбягвания и осветено жито е жива.

Така е и в пернишкото село Драгичево. Тази година на Тодоров ден там се събраха стопани на коне и на конни бази от района. Организаторите на празника от местното читалище и кметството се бяха погрижили първо да има весела част, затова отрано на площада пред сградата на читалището се събраха както хората с коне, така и много публика.
Думата си взе ДанчоТачков и със завидна последователност изреди имената на всички спонсори, допринесли с дарения празникът да се случи, като след всяко име старателно добавяше прозвището, с което хората го знаят.
 И кметът на селото Виктор Виктор поздрави събралия се народ и обяви регламента и осигурения от кметството награден фонд за предстоящите конни надбягвания, а после самодейците от читалището поднесоха фолклорен поздрав. Читалищната секретарка Люси се беше постарала с разказче за празника, но като че най-много внимание събра възрастният гайдар Стоян Таков. И докато самодейците представяха майсторството си, дребни дечица позираха пред телефоните на майките покачени на кон.

Най-много кандидати за снимка имаше около две годишното пони Аликс, а като питаха собственика му колко е голямо, той казваше – един и двайсет.




Буйна се оказа кобилата Звезда, която сякаш беше най-нагиздена, защото по сресаната й опашка имаше няколко реда лъскави панделки. На конете у яслите съм правен, обяснява любовта си нейния стопанин Иван Кирилов. Имал и крава, но гледал кобилката за удоволствие. Освен да тегли саморъчно сглобената му двуколка, понякога той я и яздел, но сега не правел това, защото скоро Звезда ще има конче. Около 20 са конете, които хората в Драгичево отглеждат. Най-много са на семейството на Йордан Асенов. Някои ползвал за работа, но грижата им за тях било негово хоби и заедно със съпругата му Миглена са сред основните организатори на предстоящите надбягвания.

След концерта целият народ се отправя към черквата. Най-напред са ездачите и впрегнатите в каручки коне. По пътя ги изпреварват тези, които са предпочели возила с десетки конски сили, но те почтително паркират по-далече от храма, за да може в черковния двор да се съберат всички коне и техните стопани. Налага се малко да се изчака, защото след празничната богослужба за свети Теодор Тирон пред отец Стоян са се събрали много хора за изповед и причастие, защото старателно са постили в първата седмица от Великденския пост и искат да спазят правилото да се пречестят на Тодоровден. После отчето тръгва от кон на кон, благославя и ръси със светена вода както животните, така и стопаните им. За всеки от тях Люси от читалището е приготвила зелена китка и чупи залък от обредната погача, която според обичая е омесена от невеста.
Така е било едно време – мъжете, ама само задомените, които имат свое стопанство, излизали рано сутрин и сресвали конете, а после им слагали украса от пискюли, мъниста и панделки и ги водели на водопой.  Жените пък месели питки – някои под форма на кон или като подкова и с тях захранвали кончетата.
В Пернишко за Тодорица има още един обичай – преди празника да се ритат за плодовитост невестите. От вечерта в петък жената, която е станала снаха през изминалата година, заедно със свекървата отивала в черква. Носели питки и царевца и с тях свекървите влизали вътре, а невестите чакали вън. После на път към къщи макар и накипрена в невестинската си премяна младата снаха отнасяла много ритници, а пък за най-хубавата от задомените през през последната година казвали, че е „ритнала” другите. Такива работи в Драгичево не се случиха, нито момите си бяха мили косите призори, за да са здрави като конска опашка, нито майките бяха къпали дечицата преди да е изгряло слънцето, за да са здрави, нямаше и питка като подкова, но затова пък имаше истински подкови.


Носеше ги майсторът ковач Рангел от съседното село Рударци. Конят му – накипрен, а на каруцата – чисто нов български трибагреник. Един ми вика, като спра да ги правя да му дам матрицата, смее се майсторът и се чуди как може да искаш да правиш подкови, пък да не знаеш, че те се правят под чука. Така е с модерните хора – кобилката Мая на младия Велизар от Драгичево теглеше платформа със седалка от Голф, например.


Погледите събра 8-годишният Виктор с коня Лазур. Той беше най-малкия жокей, приготвил се да участва в кушията. Детето яздело от три години, но това щяло да му е първо състезание, доверява развълнуваната му майка. Виктор представлява конен клуб на името на св. Иван Рилски във Владая, където отглеждат любимеца му. Лазур си е мой, пояснява обаче дете и казва, че кончето му казвало „Обичам те”. Ти на него му казваш, така ли? - уточнява непознат, но Виктор се обръща и отсича, че това на него му го казва Лазур.

След благаславянето пред храма цялата процесия се отправя към местността „Старо село”. Сред поляните се виждат останки от зидове сигурно някога там е била махала от Драгичево. Ако и да са пости търговците са опънали сергии с кебапчета. По високоговорител гърми „Бяла роза”. Мераклиите да се състезават не са много. Най-развълнуван разбира се е Виктор, а още повече неговата майка. В надпреварата по теглене на шейна имаше най-много участници, но никой не питаше кой е победител. Важното беше, че празникът стана.

Дойдоха даже официални гости в лицето на кмета на Перник Вяра Церовска и областният управител Александър Александров. Тюх обаче ги представиха без прякори, както беше със спонсорите, но пожелаха и догодина да помогнат финансово за празника. А един от чистокръвните коне гордо махаше на опашката си панделка от трикольор.



19.03.2016  - Стандарт
Категории: Блогосфера

Поклади, Прочки, Сирни заговезни

Руми Борисова - 18-Февруари-2018
Всеопрощение преди Великия пост
Празнуваме прощалната неделя с клади


В своята традиция православната Църква е установила точно седем седмици преди най-големия си празник за Христовото Възкресение вярващите да си простят и след това да започнат Великия пост. В "неделя на всеопрощението", както е известен този ден, в храмовете се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15).


Прието е след вечерното богослужение всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
В стиховете, които Църквата пее в началото на Великия пост се припомня, че „истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението, а лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.” От всичко това, установено от Църквата, съвременният човек сякаш доста се е отдалечил и днес празникът се нарича повече Сирни заговезни , отколкото Прощална неделя. И вместо да си искаме прошка, ние се отдаваме на палене на клади. Това си има своите обяснения, защото във времето на атеизъм и утвърждаване на духовно невежество по-трайно сме запазили народните вярвания и обреди за този ден. Едно време хората смятали, че на този ден небето и земята се срещат, за да си простят грешките през годината. А щом те можели да го направят, така трябвало да постъпват и хората. Така в Пернишко и до днес на този празник му се вика "Поклади" , но и "Прочки".
Според традицията по-младите отиват у по-възрастните, за да им поискат прошка - децата при родителите, младоженците при кумовете, по-младите комшии при старейшините в махалата. Предната неделя за последен път на трапезата е имало месо, а сега за последен път ще се хапват яйца, мляко и производните му. Празничната вечеря започва чак след като млади и стари са си простили с целуване на ръка, а в Пернишкия край това било съпроводено и с отпиване на глътка ракия. Обикновено се казвало „Прощавай" с обръщение към този от когото се иска прошка, а той отвръщал: "Простено да ти е и от мене, и от Бога!".
На масата и досега в много домове, даже и да няма стара баба, се подреждат баници със сирене и с праз, варени яйца, бяла халва с ядки, кисело мляко, топла домашна погача и сирене. Ако домакинята е по-ръката и не разчита на купени кори за баница, а сама ги „точи” ако ще ги завива на зелник, ги ръси обилно с царевично брашно, което ги хем ги подсушава, хем им придава неповторим вкус.
Като има деца в семейството не се изпуска ритуалът ламкане (хамкане). След празничната вечеря на червен вълнен конец се връзва парче бяла халва или сварено, обелено яйце. Най възрастният в семейството го върти, а всички на трапезата и най-вече децата ги "ламкат" с отворена уста и без да си помагат с ръцете. Някога за ламкане се връзвали и сирене, и даже въглен. Според суеверието, който пръв успеел да "ламне" може да е сигурен, че ще е здрав през цялата година. Ако пък само докосне вързаната халва или яйце - зъбите му ще бъдат бели и здрави. После конецът се пали като се нарича за всеки присъстващ и от това колко буйно гори се съдело как ще живее.
По много краища на българската земя около Сирни заговезни се правели маскарадни игри. Днес етнолозите са решили, че това са кукерски игри, за разлика от сурвакарските в Пернишко, които са в навечерието на Новата година, но понеже в миналото това бил просто празникът Васильовден, те се свързват с него, а постепенно се утвърдило като име на обичая и Сурова или Сирова, дал началото на големия пернишки маскараден фестивал "Сурва". Изследователи твърдят, че всъщност паленето на огньове и носенето на факли сурвакарите заимствали от кукерите, след като си дали среща на този фест преди повече от 50 години. Дали е така, ще трябва да се доказва, но в Пернишко да се палят огньове на Поклади и да се "оратува" е традиция, запазена и в съвремието. И сега даже в големия град се палят огньове, не само по кварталите с къщи, но и между панелните блокове. Това налага всяка година кметовете да издават заповед със забрана да се палят автомобилни гуми и пластмаси, да се използват запалителни течности за разпалване и поддържане на горенето на ритуални огньове по повод празника Сирни Заговезни.

Някога хората въртели огън като на разцепена дълга тояга натъпквали слама и това се наричало "оратник". Днес дядовци и татковци в пернишко правят на децата "кишки" - връзват с тел парцали и ги напояват с лесно горима течност. В много от селата са запазени и традициите да се палят големи клади и после да се прескачат. Такъв обичай има във витошкото село Кладница, където местните самодейци разиграват "прошката" като спектакъл в читалището, а на самия ден на площада в селото се пали голям огън и се събират много хора.
В брезнишкото село Конска и сега хората се качват на хълм, наричан "Стражата" и оттам към ниското "търкалят" огън, е сега може да е и запалена гума.
Такава традиция имат и в трънското село Зелениград. Там много хора се изкачват на стръмния "Шильи камик" и на върха на зъбера палят големи клади. За тези, които не могат да стигнат на върха на "Шильи камик" , по достъпна е местността "Кръста", където за здраве също се палят огньове. Този обичай обаче се изпълнява вечерта в събота преди простената неделя, за да може на другия ден хората да се върнат в София, където повечето от тях живеят. Може би мнозина от тях са си поискали прошка, защото всъщност това се прави през цялата седмица след т. нар. Месни заговезни, но за всеки случаи прибягват и до пречистващата сила на огъня.



Лесно ли е да простиш?

Църквата учи, че Възкресението на Божия син трябва да бъде посрещнато с чисто сърце и затова човеците си искат прошка, за да освободят от тежест сърцата и съвестта си, да ги изпразнят от съмненията и тъмни мисли и да се изпълнят с любов и помирение. Вярващите знаят, че опрощение на хората можа да даде единствено Господ, но всеки човек е длъжен да прощава независимо от всичко.
За съвременния човек, отдалечен и от народната традиция и от вярата, прощаването и искането на прошка често изглежда трудно, но в същото време е известно, че нищо не обърква повече живота и не отключва болести и нервност, колкото омразата, завистта, обвиненията, сплетните, угризенията. Прощавайки, човекът се освобождава от яда и омразата, с които всъщност затормозява себе си. Някой би казал, че прошката е изкуство, но всъщност това е израз и на самоуважение. За да простиш само трябва да се поставиш на мястото на другия, да погледнеш истината през неговите очи. Нали Господ ни учи да постъпваме с другите така, както бихме искали те да постъпват към нас.

* Снимките от Зелени град са на Василка Валериева.
Категории: Блогосфера

АК "Електрик"- Радомир предлага продукция на световно ниво

Руми Борисова - 13-Февруари-2018
Изглежда невероятно, но е факт - български завод от времето на соца работи и предлага продукция на световно ниво. Този добър пример е заводът "Електрик" в Радомир. Създаден преди повече от 50 години, преживял възходи и падения, сега към името си има двете букви "АК". Те са съществена част от обяснението за просперитета на фирмата - около 15 години компанията е част от шведската AQ Group AB.


След двугодишен труд и усилия компанията пусна в експлоатация нов цех. Инвестицията в производствената мощност възлиза на 6 милиона евро.


Така изглеждат производствените мощности навсякъде, където има чужди инвеститори. Такъв коментар направи един от гостите за откриването на новия цех в завода. Събитието се състоя на 7 февруари 2018 г. , а присъствието на гости не беше случайно, защото с подкрепата на шведската "шапка" това е доста сериозна инвестиция. Подобни събития не се случват всеки ден, затова за прерязването на лентата в Радомир бяха дошли зам. министърът на икономиката Лъчезар Борисов, областният управител на Перник Ирена Соколова, кметът на община Радомир Пламен Алексиев, високопоставени мениджъри на шведската компания, представители на основния клиент "Волво", на партньори, доставчици, клиенти.
"Проучване на шведски компании показва, че 90% от тях виждат потенциал за развитие на бизнес в България. Откриването на нов цех „Покритие на метални части чрез електрофореза“ на територията на „AК Електрик“ АД е един от днешните успешни примери.", заяви в приветствието си преди прерязването на лентата зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Той изтъкна, че благодарение на АК Електрик и AQ Group икономическите отношения между България и Швеция се задълбочават и допълни, че предприятието се развива много устойчиво през последните години, следвайки най-модерните принципи за иновации. Предстоящо голямо признание за завода съобщи и областният управител на Перник Ирена Соколова, която довери, че се очаква в близките дни фирмата да бъде обявена за инвеститор на годината.
В новооткрия цех ще се извършва електрофореза - покритие на детайли от черни метали със специална формула и процес, които осигуряват висока устойчивост срещу корозия. Така се отговаря на изискванията на автомобилостроенето, здравеопазването и други индустрии, поясни изпълнителният директор на завода Емил Николов. Придобивката е резултат от двугодишен труд и усилия, но е добро начало, защото намерението е да има надграждане и реинвестиции. По думите на Николов откриването на новата производствена мощност е много голяма стъпка за индустриализацията на Радомир и дава възможност за развитие на автомобилната индустрия в района. "Това ще доведе фирми, които са заинтересовани от производството на механични части за автомобили, трактори, всякаква транспортна и строителна техника, която, изисква този процес и този стандарт на покритие.", казва Николов. Според него подобно съоръжение с линия от този тип и с такива параметри няма в околните 700-800 км у нас и на Балканите. Той е доволен, че тази индустриална единица ще носи добавена стойност не само на собствениците и работниците, но и на района и държавата.

Новият цех е разположен в специално за него построено хале на площ от 2 500 кв. м. В него пряко ще работят 20 човека, но продукцията ще осигурява непряко заетост на още много голям брой хора. Продукцията му е вече наложен стандарт в автомобилостроенето в световен мащаб. покритието на детайлите ще осигурява възможно най-висока степен на антикорозионна защита, защото се работи на ниво микрони. То се нанася равномерно и по желание на клиента може да осигури покриване от 15 до 35 микрона, като проникне във всички пролуки. Процесът на работа включва 16 стъпки и за 1 час се постига 340 кв. м. покрити детайли. Освен части за автомобилостроенето може да подготвя е елементи за тежки машини, да се покриват контейнери, които ще се използват в агресивна среда. Цехът ще работи на непрекъснат цикъл и е важно мощностите да бъдат натоварени ефективно. но пласментът вече е осигурен с постигнатата договорка с "Волво" за продукция на стойност около 3.5 милиона лева за 2018 г.

Емил Николов"Този инвестиционен проект не беше лесен, но успяхме да постигнем една мечта, една идея на няколко предприемачи, които взеха решение да бъде построена тази линия и аз съм щастлив че съм един от тях.", казва изпълнителният директор на АК "Електрик" Емил Николов. Когато той е постъпил на работа в завода през 2000 година, предприятието било потънало в дългове и мизерия. Вече имало огромни задължения към доставчици, към държавата, към работниците и служителите. Гледката не била никак приятна. Заводът бил раздържавен през 1996 г. при т. нар. масовата приватизация, когато работническо-мениджърски дружества (РМД) ставаха собственици на държавните фабрики и заводи. Три години по-късно правят първите контакти с шведската AQ Group и постепенно се взема решение за създаване на джойнт венчър. Обединяването на ресурсите със световната компания довежда до производство на висококачествена продукция, непрекъсната модернизация и усъвършенстване. Инвестициите през последните години гонят към 20 милиона евро.

В един от цеховете има запазено оборудване от времето на соца, ползват се и електротелфери от основаването на завода, но вече модернизирани.

Пряко заети в завода са 620 човека, но ангажираните са много повече в предприятия, с които имаме аутсорсинг за процеси, продукти и артикули, казва Емил Николов. По последни данни средната работна заплата в предприятието е 1570 лева.

Фокусираме се върху индустриализацията, автоматизацията, но квалификацията на хората, така че човешкият ресурс да участва не само с ръцете си, но и с главите си, казва директорът на радомирския завод. Самият той е от Радомир, където живее и в момента и не крие, че е доволен от личния си принос за развитието на региона.


Машина на AК Електрик лепи сламки на сокчета

Основните производства на завода са електрически табла, електромеханични детайли и конструкции, пластмасови изделия. Най-скъпото табло е на стойност 85 хиляди лева. Тук обаче се правят и специални машини за Тетра пак. Разработена е специална машина, която залепва сламките за любимите на децата сокчета. Заводът има машинен цех с повече от 50 години опит, бояджийски линии, заварочен цех за черни и цветни метали, машини за рязане, огъване и щанцоване на изделия от листов метал, цех за пластмасови изделия, цех за асеблиране и тестване на електрически табла, цех за кабелни изделия. Има и свой проектантски екип. В Радомир са произведени таблата за управление и автоматизация на крановете на пристанището в Ливърпул, кранови установки за кейове в Китай, Сингапур и други големи портове в света. В скоростната кутия на всеки автомобил на „Форд” има сензор, произведен в радомирското предприятие.


Категории: Блогосфера

Сурва 2018 в Стандарт

Руми Борисова - 03-Февруари-2018
Организаторите на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2018 в Перник получиха в лицето на вестник "Стандарт" сериозен медиен партньор. Повече от 20 пъти темата "Сурва" е присъствала във вестника с информации и репортажи. Хронологично това изглежда така:







03.01.2018 - Сурвакари от Перник откриват председателството – стр. 2-3

04.01.2018 - Италианци на тур за Сурва – стр. 7

05.01.2018 - Перник се готви за рекордна Сурва – стр. 14

10.01.2018 -  Пернишко се готви за магията на Сурва – стр. 7

12.01.2018 -  Пернишко потъва в магията на Сурва – стр. 12


13.01.2018 - Сурвакари приветстваха журналистите от ЕС – стр. 7

15.01.2018 - Пернишко преживя магичната нощ на Сурва – стр. 12

17.01.2018 - Откриват изложба за Сурва в парламента – стр. 7

18.01.2018 - Кукери изгониха злото от парламента – стр. 7

20.01.2018 - Еврогости на Сурва в Перник – стр. 7

22.01.2018 - Изложба за Сурва в пернишкия музей – стр. 7

23.01.2018 - Маскарадна щафета в пернишките забавачки – стр. 7

24.01.2018 - Учени на форум за Сурва – стр. 7

26.01.2018 - Футболисти пренасят Сурва в Чикаго – стр. 6

27.01.2018 - Перник стана маскарадна столица на Европа – стр. 5

27.01.2018 - Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва – стр. 13

28.01.2018 - Повече влакове до Перник за Сурва – стр. 6

29.01.2018 - Сурва-2018 разби рекорда по участници и публика – стр. 14-15

29.01.2018 - Бизнесът има идеи за развитието на празника – стр. 16

30.01.2018 - Обявиха наградите от пернишката Сурва – стр. 7

04.01.2018 -отправка от първа страница
03.01.2018-стр.2-3
03.01.2018
Сурвакари от Перник откриват Председателството  

Сурвакарска дружина от Пернишко ще има изява преди официалното откриване на Българското председателство на  Съвета на ЕС. На 11 януари  пред Народния театър "Иван Вазов" сурвакарите  ще покажат на гостите от Европа признатия от ЮНЕСКО за живо човешко съкровище хилядолетен обичай. Специално приветствие пернишките сурвакари готвят и за акредитираните  у нас чуждестранни журналисти по повод българското Председателство. Това съобщи областният управител на Перник Ирена Соколова, която по покана на министър-председателя Бойко Борисов ще присъства лично на историческото събитие.  Сред важните нейни ангажименти през изминалата година бяха  проведените в по-малки населени места  на областта срещи във връзка с правителствената комуникационна стратегия за Председателството. 


04.01.2018
Италианци на тридневен тур за пернишката Сурва 

Организирани туристически групи от Италия ще посетят предстоящия в края на  януари маскараден  фестивал "Сурва" в Перник. За това съобщи кметът на общината Вяра Церовска.  Интересът към пернишкия маскарад  бил предизвикан след представяне на обичая "Сурова" на Международно туристическо изложение в италианския град Сиена, където присъствал и българският посланик в Италия Марин Райков. На форума кметът Вяра Церовска  запознала участниците с традициите и маскарадната обредност на "Сурова". Показан е и филм за обичая и за най-мащабния фестивал на Балканите  "Сурва". Още по време на изложението били проведени срещи и разговори с представители на различни туроператорски и културни организации, които организирали тридневени турове по време на фиестата в Перник.
ХХVII Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва 2018"  започва на 26 януари. Очакват се повече гости и участници от миналата година, обявиха от общинското ръководство.








05.01.2018
Перник се готви за рекордна Сурва

Близо 7 500 маскирани превземат града в края на януари

По вече утвърдена над половинвековна традиция през януари всичко в Перник е Сурва. Сега предстои 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри. Световно известният пернишки фест  отново ще събере в града в последните почивни дни на януари многобройна армия маскирани чудовища и още по-многочислена публика.

Всяка година фестът подобрява собствените си рекорди,  но сега  организаторите очакват да бъдат надминати всички достигнати предни години нива.  До момента са подадени заявки за общо  близо 7 400 участника.  Групите със  сурвакари и мечкари  от Пернишко  ще са 45 с близо 4 000 участника,  от които 880 са деца. От страната маскирани като кукери, бабугери, джамалари, старци и както по друг начин се наричат по своите краища,  ще са 59 групи с около 3 000 участника. От чужбина се очакват 17 групи от 8 държави – Испания , Италия Сърбия, Македония, Албания, Словения, Португалия,  Румъния с над 420 участници. Очакват се и много официални делегации от градове, членуващи във Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ), като по утвърден обичай най-важен сред тях е президентът на ФЕКГ барон Хенри Фердинанд ван дер Кроон.  Тъкмо той, който е признат и за почетен перничанин, на 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на местния Общински съвет обяви Перник за европейска столица на маскарадните игри.

Пернишката "Сурва"  e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Фестът  популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”.

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на ФЕКГ.  От 2016 г. народният обичай Сурва е признат за живо човешко съкровище и е записан в представителната листа на ЮНЕСКО.  

Традиционно  началото на феста се поставя със спектакъл на открито и запалване на  фестивалния огън. В продължение на три дни в центъра и по улиците на града групи  маскирани се веселят,  демонстрирайки колорита на своите игри и неповторими маски и костюми. Участниците създават ярък  поток от цветове, звуци и  ритми, а  зрителите и гостите от близо и далеч се потапят  в тридневния спектакъл с хиляди артисти. Между маскираните има надпревара. Те се борят за отличията на журито, което прави класация поотделно за сурвакари и  за кукери, както специалистите са решили, че се казват участниците в пролетните народни маскаради.

В Пернишко игрите от векове са свързани с идването на Новата година, но смяната на календара през последния век не успяла да ги обърка. И ако някой се опита да кара хората от пернишко да се маскират на 1-ви,  те викат, че това е „германската Сурва“. За тях празникът е  през нощта на 13-ти срещу 14 януари. И ако на някому се отдаде възможност да отиде в пернишките села по това време, трябва да знае предварително, че това е най-сигурният начин да разбере какво е това „СурОва“ – така с „О“ по средата на думата местните наричат обичая.  Неотменно в региона в нощта на Васильовден по стар стил в центъра на всяко село  се пали  ритуален огън, а  маскирани мъже танцуват около него за здраве на хората и добитъка и берекет по нивите. Някои се опитват да обясняват, че със страшните маски се гонело злото, но сред маскираните от много време ентусиазмът е заради артистичната изява, подчинена на традицията  и предавана от поколение на поколение. 

Някога се маскирали само млади мъже, а сега в дружините има и жени, и много деца.  През цялата нощ къщите  по селата са отворени за гости и  трапезите са отрупани  с баници, погачи, вариво от кисело зеле със свинско и пача, всевъзможни мезета и много,  много греяна ракия. Облечени в кожи или костюми от разноцветни парцали, с многобройни  звънци на кръста и страховити маски и ликове на главите, сурвакарите обикалят къщите. Често в някое от селата среща си дават по няколко групи. Автентичният маскарад включва различни персонажи, но особено характерен е ритуалът „сватба“, който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. В тоя  обичай  на едно място могат да се видят четири поколения от една фамилия, а булката задължително е мъж.

Сурвакарските маски и облекла се изработват цяла година. В Пернишко маските са правят  от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя. Различните материали вложени в тях им придават вид на причудливи същества, някои се отличават като животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с опашки или тракащи клюнове. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп.  Има и сложни конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет, които могат да достигнат до два метра. Някои маски пък имат по много лица на различни чудовища. Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени майстори, познаващи добре традицията. Те правят  „второто лице“ на своите близки и приятели, а понякога дори на цялата група.  Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да изненадат всички и да запазят магическата си сила.

Най-големите симпатии по време на обичая по селата, а и на фестивала събират децата. За хлапетата в забавачките преди феста се провежда  детска маскарадна щафета “Да бъде“.  В нея обикновено се включват  близо 1400 деца  от всички предучилищни групи и детски градини от община Перник. Маските и костюмите на децата впечатляват със своя оригинална изработка, съгласно традицията. Децата показват  познания на обичая  „Сурва“ и го изпълняват с желание. Всяка година има и  младежко дефиле „Сурвакариада“,   в което се включват  над  600 ученици на различна възраст. Всички училища в Перник успяват да мотивират  децата да участват с желание в така наречената „Работилница за маски“ .

„Фестивалът „Сурва“ е мост и място,  където се срещат  и надпреварват минало и настояще  и където поколенията общуват  чрез народната култура. Затова игрите с маски, звънци и хлопки, носещи благопожелания за здраве и плодородие  ще останат завинаги  своеобразна визитната картичка на град Перник“, коментира преди празника и феста кметът на Общината Вяра Церовска.  Като припомня, че фестивалът на маскарадните игри „Сурва“ съчетава в себе си хилядолетния дух на традицията със съвременните виждания за празник, тя приканва любителите на силни емоции, атракции и веселба да посетят Перник и района в дните на празника на 13 и 14 януари и за фестивала от 26 до 28 януари. 

Колоритната  смесица  на традиции и съвременност прави събитието все по-харесвано и посещавано със всяка следваща година. По време на фестивала всеки може да открие по нещо за своя вкус - да усети традициите, но и да не спира да усеща пулса на модерното. „Сурва“ е събитие, пълно с изненади и богато  на преживявания, казва кметът на Перник като покана. Програмата на феста  за тази година е вече обявена и може да се види на различни места в интернет, но организаторите са си запазили и правото на изненади, които ще са новост тази година. Заслужава си това събитие, обявявано от Нешънъл джеографик за световна зимна туристическа дестинация да не бъде пропуснато.


10.01.2018
Пернишко се готви за магията на Сурова 

Цяло Пернишко се готви  в края на седмицата да отбележи масовия народен празник "Сурова". По традиция празненствата са  в нощта срещу старостилния Васильовден на 13 срещу 14 януари. От края на 2015 г. обичаят Сурва/Сурова е в представителната листа на ЮНЕСКО  като живо съкровище на човечеството. И сега Перник очаква много гости от страната и чужбина. Всички ще могат отблизо да се запознаят с пазителите на маскарадната традиция. 
Маршрутът на гостите и на кметския екип ще започне от село Люлин в 17 часа  с фолклорен концерт. По-късно там ще бъде открита фотоизложба на стари снимки на сурвакарската група от 60-те години на миналия век. В 18 часа  там за среща ще пристигне гостуващата сурвакарска група от село Долна Секирна - двукратен носител на най-голямата награда "Златна маска от пернишкия маскараден фестивал.  Празничната обиколка  преминава и през село Големо Бучино, пернишкия квартал "Бела вода" и град Батановци, където ще гостува групата от село Черна гора. 
Финалът е в най-голямото пернишко село  Драгичево. Там ще се съберат сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой, Пещера и Национално сдружение "Хайдути". След игрите на площада в селото за гостите ще има официална Сурвакарска вечеря. През цялата нощ сурвакари ще обхождат къщите  по селата и ще благославят стопаните за здраве и берекет. Празникът ще продъ лжи и на 14 януари, а закриването му ще стане около 17 часа в село Кралев дол.


12.01.2018
Пернишко потъва в магията на Сурва



Ако ви се е случило да попаднете в Перник в последните почивни дни на януари със сигурност сте си спечелили спомен за цял живот. Тогава в града се провежда международен фест на маскарадните игри "Сурва". Градът се оглася от грохота на стотици хиляди бакърени звънци. Маскирани дефилират на групи из целия град, а тътена на  мощни тъпани определя ритъма на ритуалните им танци. Зрелището е неописуемо и скоро и най-предубеденият зрител се потапя в магията на маскарада. Често посетилите феста си мислят, че вече знаят какво е пернишката Сурва, но трябва да бъдат предупредени, че всъщност ще разберат тази магия само ако я видят като жива традиция по селата. 

Градско дете съм и си нямах село като малка, подобно на повечето от връстниците ми. Гледах Сурва само на фестивала в Перник. Още пазя един ярък детски спомен как наблюдавах шествието на маскираните мъже на пернишкия стадион , качена на конче на раменете на тате. Фестивалът не се правеше всяка година. Имаше време, когато беше през две-три и четири години и когато вече бях отраснала това зрелище повече ме отблъскваше, отколкото да ми харесва. Така беше  заради облечените в кожи на убити животни мъже. Маските пък им бяха украсени с перата на заклани птици. Те самите бяха развеселени по-често  от градуса на употребените питиета. Не ми харесваше и подигравката със свещеничеството, тъй като с всяка от групите маскирани ходеше и по един бутафорен поп, а баба ми ме беше научила да целувам ръка на духовника, където и да го срещна. Тези ми чувства се промениха рязко веднъж, когато с приятели отидох на СурОва на села. Да, фестът се казва "Сурва", но местните наричат обичая  по-често с думата "Сурова", а в някои села и Сирова, . Затова и когато в началото на декември 2015 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство реши  да запише народния празник в представителната си листа го направи и с двете имена Сурова/Сурва. Когато през 2000 година избирали име за фестивала, решили все пак да  се казва Сурва, защото другото навява асоциация за сурова наденица или туршия, например.  

А много преди експертите от световната организация  да признаят обичая за живо човешко съкровище и на мене ми се даде да разбера какво е това Сурова в народния вариант. Приятели успяха да ме заведат на празника в селото, където те имаха корен. Там  целогодишно вече живееха само тридесетина човека, но през тази магична нощ на 13 срещу 14 януари, в навечерието на Васильовден  по стария стил,  имах чувството, че във всяка къща свети и пуши комин. И всички бяха много, много добри, гостоприемни и вежливи, в особено приповдигнато настроение, а цялата обстановка беше празнична.  Едва в тази нощ разбрах колко е силна традицията и какво е за тези хора маскарадният празник. 
Специалистите категоризират Сурова като календарен, но навремето като сменили календара през 1916 г.  настъпило известно объркване и някои групи започнали да излизат и да играят, да обхождат селата на "Германската Сурва", както тогава се изразявали по пернишките села за 1 януари. Но през годините на соца, когато администрацията в сферата на културата  положила старание да държи под контрол процесите на развитие на народното творчество и да ги вкара в нормите на художествената самодейност, празникът бил вкаран в норми, а специалисти учели участниците в него как да пазят традицията.   Някъде по това време  се появило и обяснението, че в тази магична нощ маскираните гонят злото, което далеч не отговаря на истината. Но повторено много пъти като мантра особено старателно от медиите и  по телевизора, това обяснение се вкоренило в масовото съзнание. Сред маскираните няма убедени,  че гонят злото, най-малкото защото го правят всяка година и все по-старателно участват в Суровата, но доброто все още не е победило. В много от групите вече има ясно осъзнато старание да се пази традицията чиста, точно такава, каквато е била преди много поколения.  

За мъжете, а през последните 2-3 десетилетия и за жени и деца дългата подготовка за Сурова е като за най-важния спектакъл в живота им. Всеки има своя роля, за която сам прави костюма и маската си. Различните села имат и различни видове маски - ликове, копанки, зевала, както се казват тези с по-много лица и муцуни. Те са направени с познати отколе материали -  дърво, кожа, рога, кости, пера от  домашни птици, вълна, плат, украшения, за да стане всеки един от тях “друг”, различен от себе си. A понякога  за това било нужно само да нацапаш лицето си, обясняват сега познавачите на обичая. Понякога за направата на маските се  прибягват и до услугите на майстор, който прави маски за приятели и близки. 
Според традицията сурвакарите обхождат цялото селище и при влизането от къща в къща. Участниците в групите“играят” на сватба. Маскираните танцуват в ритъм и това създава  мелодия от накичените на кръстовете им звънци. Така се налага ред, а със сурвакарското пожелание  “да бъде!”  се утвърждава новото начало и желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие.  
Някога участниците в сурвакарските дружини са били предимно ергени, но в днешно време участват възрастни мъже, жени и деца. Всеки от тях има определена роля и променена външност. Основна роля  при сурвакарите се отрежда на водача, наричан болюбашия. Много важна е групата на сватбата – преоблечени мъже, играещи ролята на обредни лица от традиционната народна сватба, както и групата със звънци около кръста. Звънчарите са облечени с кожи или са покрити с разноцветни ленти от плат и задължително с маски на лицето. 

В последните години е привнесен и обичая в началото на празника маскираните да прииждат  към центъра на селото с факли и да палят ритуален сурвакарски огън.  

Заради този много вълнуващ празник от години в този ден на село се връщат хора, които живеят по далечни краища в страната и  чужбина. Има даже един рейнджър, който не пропускал Суровата, даже когато бил на мисия. За съжаление все още обаче туристическите агенции не са се сетили да предлагат това невероятно преживяване за туристи. Струва ми се, че могат   да се свържат с къщите за гости по селата, където ги има или с местните читалища, защото много често те са базата на сурвакарската група.   
От около  двадесетина години за традиционната Сурова по селата  общината в  Перник организира тур по определен маршрут. И тази година кметът на Перник Вяра Церовска ще води официални гости, специалисти и журналисти в няколко села. 

Маршрутът на  кметския екип и гостите ще започне от село Люлин в 17 часа  с фолклорен концерт. По-късно там ще бъде открита фотоизложба на стари снимки на сурвакарската група от 60-те години на миналия век. В 18 часа  там за среща ще пристигне гостуващата сурвакарска група от село Долна Секирна - двукратен носител на най-голямата награда "Златна маска от пернишкия маскараден фестивал. 

Празничната обиколка  преминава и през село Големо Бучино, пернишкия квартал "Бела вода" и град Батановци, където ще гостува групата от село Черна гора.  
Финалът е в най-голямото пернишко село  Драгичево. Там ще се съберат сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой, Пещера и Национално сдружение "Хайдути". След игрите на площада в селото за гостите ще има официална Сурвакарска вечеря с традиционните ястия. 

През цялата нощ сурвакари ще обхождат къщите  по селата и ще благославят стопаните за здраве и берекет. В брезнишкото село Кошарево среща си дават около 22 часа едни от най-атрактивните групи – на местните и от селата Банище и Стефаново. 

Празникът ще продължи и на 14 януари. В Село Дивотино  сурвакарската група ще направи обхождане на къщите за здраве и берекет, което ще започне рано сутринта, още  в 8 часа. По-късно в 13.30 часа на площада пред „Ханчето“ ще се разиграе ритуалът „Сурвакарска сватба“ , а от 15 часа ще бъдат подредени вкусни гозби в салона на местното читалище „Чичо Стоян“. От 16 часа центъра на селото ще има концерт на певицата София Илиева и след него е предвидена празнична заря. Закриването на празника  за региона ще бъде в село Кралев дол, където общия празник е от 17 часа. 




13.01.2018
Сурвакари приветстваха журналистите от ЕС

Сурвакари от пернишкото село Долна Секирна и областният управител  на Перник Ирена Соколова и приветстваха с "Добре дошли в Българии"  акредитираните у нас журналисти във връзка с българското председателство на съвета на ЕС. След тържествената  церемония в Народния театър за официално откриване на Председателството, много от официалните гости и журналисти посетиха Националния исторически музей. Там те бяха посрещнати с традиционните пита, сол и мед от сурвакарската група от  Долна Секирна. Те приветстваха  журналистите, сред които имаше представители на медиите BBC, CNА, CBC, Reuters, Bloomberg, The Economist, EuroNews и още много други от цяла Европа.  Двадесетте маскирани мъже изпълниха обредни танци в мистично единство на ритъм, звук и багри, преобразени  в автентичните за този район костюми и ликове.
„Не случайно сурвакари посрещат официалните гости, в деня на Старта на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Свързвайки Първото председателство за страната ни и символиката на обичая Сурва, насочена към подготвяне за ново начало, изпълнено с просперитет, здраве и успехи" , сподели Ирена Соколова.




15.01.2018 

Пернишко преживя магичната нощ на Сурва


Магичната нощ на Сурова в Пернишко

Празникът се усеща със сърцето. Кметът на Перник води гости по селата

„Всекиму у нас е известно, че дойде ли „Васильовден" и "Сирница" народът устройва маскирани игри по селата, които, наричани в различни места кукери, бабугери, бубушари, старци, дервиши, джамалари, калугери и пр. имат калкото забавен, толкова и обреден магичен характер. Забавното в тях е това, че маскираните и костюмираните се явяват в чудновати образи, ликове, представляващи било някаква непостижима аристократичност - цар, бей, паша - обкръжена с послушни изпълнители, надарени с изключителна власт, било известна демонологичност - дяволи, било всевъзможна карикатурност. Народът влага в тия игри дълбок жизнен смисъл: те са един вид осигурители или предизвикатели на плодородие и обилие в стопанския, па дори и в семейния живот. В основата им лежи една извънредно висока етичност и вяра.
Има случаи, когато за водач на една кукерска група се плаща почтена сума на човек, чиято честност и чието достойнство са забележителни в селото. Този изпълнител на обредите в такъв случай придобива известни жречески елементи.“ Така по Васильовден в някогашния вестник „Зора“ през 1939 г.  е описан  маскарадния обичай на българите от Христо Вакарелски, един от водещите български етнографи и фолклористи.


И наистина, даже 80 години по-късно изпълнението на сурвакарите по селата в почти цяло Пернишко в нощта срещу Васильовден е пълно с „жречески елементи“. Думата магия сякаш и тази година беше най-повтаряната от многобройните гости, тръгнали по селата в тази магична нощ, озарена от запалените   факли на маскираните и ритуалните огньове за здраве и берекет. За пореден път оглушителен   звън от хиляди бакърени и бронзови звонци, хлопотари и чанове и страховити маски плашиха лошотията и ни правеха усмихнати и добри.

Ежегодно на този ден пернишка община организира тур през няколко села и групата от политици, специалисти, журналисти се води лично от кмета. Така и тази година пернишката градоначалничка поведе гостите да видят чудото невиждано никъде другаде – живата традиция на зимните маскарадни игри и  обичая, известен като Сурва, Сурова или Сирова, което за местните хора е най-обичаният празник. В тази почетна група от зрители са народните представители Красимир Велчев, д-р Александър Александров, областният управител Ирена Соколова и хора от екипа й.  Да видят  вълшебната нощ са дошли хора като акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, учени от БАН, фолклористи, етнографи, стотици журналисти и фотографи, сред които има и представители на американски медии. Тука е отново проф. Лозанка Пейчева, която преди време изненада с научно съобщение за аналогията на мелодиите на звънците на маскираните с класически парчета. От 5-6 години празникът не пропуска и кметът на софийското село Бистрица Николай Гюров, тъй като бистришките баби и обичайт Сурова/Сурва са заедно в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Обикалката започва от село Люлин , където се срещнаха две от най-колоритните сурвакарски групи – местната и на село Долна Секирна. Жителите и гостите се радваха на маскираните, както и на групата войводи от национално сдружение „Хайдути“. Двамата кметове Евгени Евгениев и Богомил Савов са сред маскираните на след игрите се видяха с открити лица и си размениха подаръци. В сградата на читалище беше подредена изложба от снимки с историята на местната сурвакарска група, етнографска сбирка и красиви сурвакарски маски, украсени с птичи пера. Майсторите им  Деян Евгениев и Росен Иванов бяха сред маскираните. Десетинагодишната дъщеря на Росен е Росица и е редом до татко си в групата. В ежедневието си той работи като електротехник, но като дойде ред да прави маски става художник. Негова запазена марка са багрените в цветовете на шарена черга пера, които после той нарежда в неповторима картина на лика, както се казва още на маската. Местните самодейци подариха на гостите ръчно изработени пръстени и гривни с българска шевица.

Обиколката на гостите минава през пернишкия квартал „Бела вода“. И там пред читалището гори сурвакарски огън. Местната сурвакарска група се отличава със специфичните си маски,  наричани “зевала” заради  многото животински  глави или една глава с много усти по тях. Сред маскираните е малкият Стилян. Той е само на 3 и половина години и живее с родителите си в Петрич, но за празника е тук и съпровожда вуйчо си в маскарада. От 3-4 години в ролята на попа е Божидар. Тази година той завършва актьорско майсторство в НБУ и каквито други роли да му предложи живота на Сурва пак ще го играе поп в сурвакарската сватба. И докато се вие хорото на сватбарите мъжката булка се навежда и целува ръка на областната управителка на Перник Ирена Соколова, но тя знае обичая и подготвена пъха на булката едра банкнота.  И за нея празникът е магия, още 4-5 годишна е гледала сурвакарите в селото на родителите си Кошарево и с трепет очаквала кой ще начерни по бузките в магичната нощ.

В град Батановци среща си дадоха местната група „сурвакарье” или „преличници”, която казват че не била разпускана от 1917 г. насам и тази от село Черна Гора. Кулминацията на вечерната обиколка беше в най-голямото пернишкото село Драгичево. Там на селския площад се  събраха сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой и  Пещера.  Кметът на Перник Вяра Церовска приветства всички сурвакари и гости на празника, пожела им  да бъдат здрави и силни, а годината да бъде берекетна и успешна. Тя поучи от домакините специален плакет за съдействието и съхраняването на автентичния обичай . След игрите на площада в селото за гостите имаше официална Сурвакарска вечеря с традиционните ястия – пача, вариво от кисело зеле и свинско, каварма, баници и пити, гарнирани с греяна ракия и червено вино.

Празникът продължава и на другия ден. Маскираните обхождат къщите и играят по мегданите. Всеки дом е отворен за гости. По селата си  са се върнали хора, които отдавна, от поколения  живеят  другаде. И ако маскарадният фестивал, който ще събере групи от цялата страна и чужбина е част от градската култура, то тъкмо по селата се вижда как наистина е жива традицията. Затова и местните си казват не само на  шега, : „От Сурва, на Сурва и от век на век“.  Сурва  е нещо, което като се види,  се усеща със сърцето. 



17.01.2018
Откриват изложба за Сурва в парламента


Фотоизложба "Духът на Сурва" ще бъде открита в сряда в 11.30 часа  в Народното събрание от кмета на Перник Вяра Церовска.  В нея са наредени фотоси  с въздействащи моменти от пернишкия  маскараден фестивал Сурва. Техни автори са 14 фотографи, запечатили емоциите от празника. На събитието ще дойдат  сурвакари от град Батановци.
Изложбата е част от проявите, които предхождат 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2018“, което тази година ще бъде на 26, 27 и 28 януари. Фестивалът на маскарадните игри е едно от най-колоритните и по мащаби и по зрелище събития в България и на Балканския полуостров. Това e най-авторитетната изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”. 




18.01.2018 - Отправка от първа страница  за фотоизложбата в парламента:




18.01.2018 
Кукери изгониха злото от парламента 


Маскирани гониха лошотията в парламента 
Минути след като БСП внесе вот на недоверие към кабинета, парламентът се огласи от мощните звуци на истински чанове. Така сурвакари от Пернишко оповестиха откриването на фотоизложба "Духът на Сурва", подредена във  фоайето на сградата на Народното събрание.  "С  тези 25 фотоси  ще се потопим в традицията, в хармонията и красотата и сякаш ще бъдем в творбите на Радичков. Тези снимки ще ни помогнат да осмислим колко е богато нашето културно наследство, ще осмислим колко сме големи и  колко сме важни, и какво можем да покажем на съвременна Европа в Председателството, в което се намираме в момента . Надявам се с тези сурвакари тук да изгоним лошотията и тази година да бъде много успешна, много щастлива и здрава“,  заяви при откриването председателят на НС Цвета  Караянчева. 
На официалното събитие присъстваха  кметът  нва Перник Вяра Церовска и нейният екип, както и народните представители от Пернишки регион  - Красимир Велчев, д-р Александър Александров, Станислав Владимиров и Любомир Бонев.
Кметът Вяра Церовска благодари за възможността да представи фотографиите на 14 забележителни фотографи, които са запечатали вълнуващи  емоции от празника в европейската столица на маскарадните игри Перник. Изложбата е част от проявите, които предхождат 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“, което тази година ще бъде на 26, 27 и 28 януари.

20.01.2018 Еврогости на Сурва в Перник
Еврочиновници и дипломати инкогнито на Сурва в ПерникМаскарадът предлага богата програма за всички възрасти и вкусове
Близо 7 500 участници ще има тазгодишният Международен фестивал на маскарадните игри Сурва-2018 в Перник и това е своеобразен рекорд. Рекордно число гости очаква градът в последните почивни дни на януари, когато ще се проведе фестът. Очаква се сред гостите на колоритния маскарад да са и много дипломати и служители в институциите на Европейския съюз, които са у нас във връзка с българското ппедседателство на съвета на Европа. Те не са заявили специално участие в събитието, но то е част от програмата на Председателството, съобщи на пресконференция в Министерството на културата в петък зам. - министър  Амелия Гешева. Тя, заедно с кмета на Перник Вяра Церовска, нейният заместник Севделина Ковачева, директора на пернишкия музей Венцислава  Крумова и атрактивни сурвакари от пернишкото село Дивотино покани чрез медиите гости за събитието. "Започваме годината с едно от най-хубавите и емблематични събития в културния национален и международен календар - 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва 2018“. Благодаря на Община Перник и всички, които участват в организирането на този празник. Да пазиш българската традиция и българската духовност е мисия на всички нас“. каза  зам.- мининистър Гешева ни пожела на перничани повече съмишленици в мисията им да пазят традицията. Пресконференцията в културното министерство е традиционна,както е и традиция пернишката Сурва да се провежда под патронажа на министъра на курлтурата. 
„Всеки, който е бил на този празник, няма да пропусне възможността да дойде втори път. Защото не можеш да забравиш атмосферата, която се създава. Не можеш да си представиш по-хубаво място през зимата , в което можеш да срещнеш толкова много позитивно настроени хора. Желанието на всички тях, които в края на единия фестивал започват да се подготвят за следващия, е  да направят празника по-пъстър, по красив, по-богат, да покажат групите и тяхната битка в това да направят по-автентична, по-истинска традицията е неповторимо изживяване“, сподели кметът Вяра Церовска.
Само от селата в област Перник групите са 46 с 4000 човека в тях. Някои от сурвакарските дружини стигат до над 200 души. Общо българските групи са 105 и от тях 59 са кукерски, сред които има бабугери, старци, станчинари, дервиши. В Перник ще дефилират около 900 деца и 423 участници от чужбина.Обичаите си в маскарадните игри ще покажат 17 групи, представители на 8 държави - от Македония, Сърбия, Албания, Румъния, Испания, Италия, Словения и Португалия.
Фестивалът ще се открие с грандиозен спектакъл „В сърцето на Сурва“ на 26 януари – петък, от 18 часа пред Двореца на културата. Преди това в центъра на града ще има факелно сурвакарско дефиле=  През деня ще се проведе за 25-ти път научна конференция, чиято тема тази година е "Маски и политики", ще бъде открита работилница за маски, наречена "Мечкарница" и ще дефилират със сурвакарски костюми и маски ученици от всички пернишки училища. Фестивалните дефилета, както всяко година ще бъдат в събота и неделя от 10 до 17 часа. Закриването на фестивала ще бъде от 18 часа в неделя.
„И тази година е спазена традицията пернишкият фестивал да е съпроводен от многобройни съпътстващи изяви, които са насочени към различни възрасти и вкусове“, посочи Севделина Ковачева.  В програмата са включети художествени изложби, концерти,  кулинарно шоу с известния майстор на вкусни гозби Иван Звездев.  Своите кулинарни умения ще представят с традиционни зимни ястия и пенсионерските клубове от района, а и гости от чужбина.  Много от поканените официални гости за фестивала са потвърдили присъствието си. Но ние сме готови за всички и ще се радваме да приемем всеки, решил да си достави удоволствието да се потопи в магията на Сурва и да си спечели спомен за цял живот, заяви кметът на Перник вяра Церовска. 


22.01.2018Изложба за Сурва в пернишкия музей

Традиционната изложба, посветена на Сурва,  е подредена в Регионалния  исторически музей в Перник. Тази година експозицията  представя  сурвакарската група от пернишкия квартал "Бела вода". Публиката ще може да види много снимки, запечатали историята на групата,  завоюваните от нея награди, маски и костюми, предоставени от  беловодчани и пазени в музейните фондове. Изложбата е под заглавие  "Ние сме беловодските сурвакари, ... но иначе сме си мечкарье". Всички  дошли на откриването на изложбата, което ще бъде на 22 януари  (понеделник) в музея в Перник, ще получат и сурвакарски блогослов от представители на сурвакарската група на Бела вода. Откриването на  изложбата е част от програмата на 27-то издание на Международния  фестивал на маскарадните игри "Сурва".




23.01.2018 Маскарадна щафета в пернишките забавачки 

Детска маскарадна, наречена  "Да бъде", обикаля детските градини в Перник. За седма поредна година инициативата предшества Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва", който ще се проведе в края на седмицата в Перник.  Щафетата започна от детска градина "Радост",  където голямата  сурвакарска маска пристигна, носена от конник.   Маската е  е изработена от деца и учители и се предава между 15-те детски градини в общината. заради грипната ваканция тази година графикът на предаването й ще бъде ускорен, но във всяка от забавачките хлапетата ще я посрещнат, нагласени в сурвакарски костюми и маски и ще покажат всичко, което знаят за обичая и за традицията. В програмата им има и много  песни и стихове за Сурва. При старта на щафетата  присъстваха кметът на Перник Вяра Церовска и и нейният заместник Севделина Ковачева. Финалът на детската маскарадна щафета ще бъде на 26 януари.

24.01.2018Учени на форум за Сурва
Учени разискват по Сурва  темата за маските и политиката

Научна конференция  на тема "Маски и политики" организира Регионалният исторически музей в Перник. По традиция научният форум е част от съпътстващата програма на  Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва". Това е   негово юбилейно издание, защото тази година ще се проведе за 25-ти път. Темата е избрана след дискусия между участниците в конференцията миналата година, когато темата беше "Маскарадът в селото и града",   Сега докладите от тази конференция са издадени в сборник, а част от докладчиците ще разсъждават в своите проучвания и изследвания за политиците с маски, за политиката като маскарад и за политиките на маските.
Научен ръководител на конференцията е проф. Иван Маразов. Модератори на двата панела ще са проф. Георг Краев от НБУ и проф. Виолета Янкова от Шуменския университет. В програмата са включени 23 доклада на учени и изследователи от цялата страна. Очаква се присъствието на гости от Сърбия и Македония,  сподели директорът на Регионалния исторически музей Венцислава Крумова.
Конференцията ще бъде открита официално на 26 януари от 10 часа в Конферентната зала в Двореца на културата в Перник и ще продължи до късния след обяд. 




26.01.2018
Футболисти пренасят Сурва в Чикаго
Футболистите от отбора на Миньор-Чикаго ще пренесат обичая Сурва в американския щат където живеят. Това ще стане от следващата година, съобщи на среща с кмета на Перник  Вяра Церовска треньорът на американския "Миньор"  Емил Миланов. В знак на доброто сътрудничество и разбирателство т ой  връчи специални плакети на Церовска и нейните заместници Денислав Захариев и Йордан Павлов, които имат отношение към футбола.  Жестът е в отговор на признанието от община Перник, и получената от задокеанския отбор награда за Спортист на годината в края на 2017 година. " Това отличие е признание за вашия патриотизъм и трудолюбие. Гордеем се с вас като   сериозни и отговорни българи, които носят в сърцето си Перник.", коментира Церовска.
Тимът на Миньор-Чикаго е създаден преди 10 години и по регистрация повтаря името на пернишкия отбор. Към момента е най-силният отбор на българи извън страната и играе в третата полу-професионална лига в Щатите, Обсъжда се идея пернишкият и американският Миньор да се срещнат в приятелски мач. Преди около година бяха направени постъпки за побратимяване на Перник с район на Чикаго, където живеят най- много българи и се очаква това да се осъществи скоро със съдействието на новия български консул в Чикаго.
27-ия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2018“ в Перник ще започне с грандиозен спектакъл, наречен   „В сърцето на Сурва“.  По традиция фестът се провежда в последните почивни дни на януари, но започва още от петък, когато ще бъдат открити научна конференция на тема "Маски и политики", работилница за маски "Мечкарница" , кулинарно изложение, художествена изложба. От 14 часа по ларгото в града ще дефилират маскирани като сурвакари деца от всички пернишки училища. За първи път тяхното дефиле ще бъде наблюдавато от голяма група деца от столицата. Туроператори са обявили, че водят в Перник близо 1000 малки туристи.
За официалното откриване на Сурва градът очаква много официални гости - посланиници, дипломати и еврочиновници, пребиваващи у нас във връзка с българското председателдтво на Съвета на ЕС, депутати.  Авторите на спектакъла обещават спиращи дъха феноменални изпълнения. Представлението ще започне в  18 часа пред Двореца на културата в петък. Сурвакарският огън ще дойде  на специална платформа и ще бъде последван от пиротехническо шоу, каквото познават само най-големите европейски столици като Виена, Париж и Лондон. И тази година откриването ще бъде направено с бляскавия танц със знамена. Създаден е и специално сурвакарско-кукекрски танц.  В програмата е и нова песен за Перник по музика на Петър Алексиев. Тя ще бъде изпълнена от трио "Граовка" , съставено от Мирела Асенова, Елизабет Георгиева и Милана Миланова, които са част от Мистерията на българските гласове. Специалното участие ще вземе и Димана Мирчева – Диа с песента „Огън“, за която Майсторите на танца са подготвили невиждана и нечувана хореография с 18 огнени тъпана.
Концертната програма ще продължи с изпълненията на Поли Генова, а след нейните хитови парчета сурвакари от селата Ярджиловци и Дивотино, удостоени с най-голямата награда на фестивала миналата година,  ще запалят кладата и ще играят традиционното  сурвакарско хоро. Вечерта ще завърши с празнични илюминации.
Фестивалните дефилета, както всяко година ще бъдат в събота и неделя  от 10 до 17 часа по централния градски площад.  В тях ще участват близо 7 500 маскирани мъже,  жени и деца, което е рекорден брой  на участниците за 52 годишната история на феста.
Заповядайте всички на най-голямото зрелищно събитие на Балканите, Перник Ви очаква  да ликуваме заедно по Сурва, кани кметът на Перник Вяра Церовска, която е и председател на Организационния комитет за феста.


27.01.2018
Перник стана маскарадна столица на Европа
С вълнуващ спектакъл, наречен "В сърцето на Сурва"  и запалване на сурвакарски огън от вчера Перник отново е обявен за маскарадната столица на Европа. В града започна  27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва 2018".  През следващите два дни в града ще дефилират близо 7 500 маскирани мъже, жени и деца от цялата страна и чужбина. По време на тържественото откриване снощи кметът на града Вяра Церовска приветства с добри дошли както участниците,  така и хилядите гости, които ще дойдат в Пирник, за да се потопят в колорита на маскарадната традиция.  Приветствие за феста поднесе и  президентът  на Федерацията на европейските карнавални градове Хенри ван дер Кроон, който от години е почетен перничанин и не е пропуснал нито едно издание на феста. Тъкмо негова е заслугата градът да е обявен за столица на маскарадните традиции в Европа.
През следващите два дни по улиците на града ще преминат пъстри дефилето и за пореден път ще обявят новото начало и ще отправят пожелания за здраве, плодородие и плодовитост.
Преди откриването на феста в Перник се състоя наечна конференция на тема "Маски и политики" с научен ръководител проф. Иван Маразов. Форумът отбеляза своеобразен юбилей, защото за 25-ти път съпровожда фестивала "Сурва". Юбилейна  - десета поред се оказа и работилницата за маски "Мечкарница",  където майстори на маски и ликове ще показват  тайнството в сътворяването на страховитите образи от кожи, пера, зъби. В ранния следобяд се състоя и Младежка Сурвакариада. Тя също е традиционна и подгрява състезателните маскарадни дефилета. В нея участват ученици от всички пернишки училища.  
Още от вчера из целия град са отворени и множество щандове, които предлагат както красиви сувенири, така и вкусотии за подкрепа. В изложбените зали на града са подредени тематични експозиции. Много от туристите пощават историческия музей и Подземния минен музей, който е единствен по рода си на балканите. Съпътстващите феста събития са с насоченост за всякакви възрасти и вкусове, уверяват организаторите.
Сред официалните гости за откриването на Сурва 2018 бяха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, депутати, евродепутати, дипломати. 

27.01.2018
Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва
Областният управител на Перник Ирена Соколова ще посреща гости през всички дни на 27-то издание на Международния  фестивал на маскарадните игри „Сурва – 2018“ в Перник. Заседателната зала на областната администрация ще се превърне в гостоприемница и по всяко време високопоставените гости на феста – дипломати, служители в държавни институции, специални гости, като се уморят от разходки между дефилиращите групи,  ще могат да се подкрепят с топли напитки   и да опитат традиционни зимни ястия от Граово, както се нарича тази част на Шоплука. „Приготвяме се за това с любов и старание. Сурва или Сурова, както по-често в нашия край се нарича  отколешния обичай мъжете да се маскират в навечерието на празника Васильов ден, е най-големия празник за Пернишкия край, затова с удоволствие посрещаме всички гости, които идват за да споделят с нас това незабравимо преживяване.“ , коментира Соколова.  
В старанието си да осигурят на гостите още по-автентично съпреживяване на Сурва греяната ракия, която за този празник е задължителен елемент,   ще се предлага в малки финджалчета с историческа стойност, защото са били в употреба в домакинствата преди десетки години и вече са само музейна рядкост.  Малките чашки са съхранени от читалището в пернишкия квартал „Бела вода“ и любезно са предоставени  на областната администрация, за да е по-интересно посрещането на гостите. Те ще могат да опитат и баници, и зелник, и месни мезета, характерни за този сезон. Част от тях ще са направени от беловодски майсторки, а гостите на феста ще могат да разгледат в една от залите на пернишкия исторически музей историята на сурвакарската група на този квартал.  
„Като откривахме изложбата разбрах, че до 60-те години на миналия век, когато Бела вода още е било самостоятелно село, всяка от махалите имала своя отделна  група, но някъде по това време те решили и се обединили, а сега в колекцията им има отличия от участия с  маскаради и карнавали из цяла Европа.“, споделя Соколова. Тя е особено впечатлена и от разказа на дългогодишния директор на пернишкия музей Огнян Аспров, според когото сурвакарите в Пернишко са първите дисиденти у нас, противопоставили се на "народната власт". В годините на соца управляващите правили много и различни опити да наложат норми на обичая според социалистическите разбирания. По някое време около 1968 година,  когато Българската православна Църква възприела новия календарен стил,  бил направен опит маскираните дружини да обикалят селата в събота и неделя, независимо  кога се падало Васильовден. Това се налагало и защото независимо, че празникът се пада в делник, хората от селата намирали всевъзможни причини да не отидат на работа. Някои даже се самонаранявали, за да получат болничен. А миньорите от Бела вода масово пишели самоотлъчка от рудника. Повсеместно сурвакарите  категорично отказали да се съобразят както със смяната на църковния календар, така и с искането на Партията. На една от пратените при тях специалистки да им предаде заръката на партийния комитет, те поръчали да каже на партийните величия  като толкова знаят, те да сменят датата на първомайската манифестация и да я правят на 5-ти май. 

Самата Ирена Соколова пази съкровен детски спомен от Сурва още от времето, когато е била 3-4 годишна. В брезнишкото село Кошарево, където сурвакарската традиция е особено силна, живеели нейните дядо и баба и в магичната нощ, когато сурвакарите излизали да обикалят къщите тя ги чакала, заедно с близките си, наметната с бабиното кожухче. „Винаги от някъде изскачаше някой човек  със страшна маска и ми начерняше я бузките, я по нослето. Беше си страшно, но с шепичка в силната длан на  тате не се страхувах, а и с годините силно заобичах този празник.“, споделя Ирена Соколова. 

Традиция е в обособения като пространство за изложби вътрешен двор на сградата, където се помещава областната администрация,  в дните на фестивала да има събитие. Миналата година там гостуваха 40 макета на традиционни маски и костюми от цяла Европа, изработени от Никола Вранчич, носител на маскарадната традиция от Хърватска. Така се случи, че по време на фестивала Сурва миналата година,  Ирена Соколова беше като психотерапевт с българската експедиция на антарктическия остров Ливингстън и не можа да види тази изложба. Но  по заръка на перничани и на Антарктида тя занесе като символ на обичания в пернишко обичай малко сурвакарско звънче, закачено на декоративна маска.   

Сега в зала „Атриум“, както е наречен  вътрешния двор,  ще има изложба на архивни снимки на сурвакари от различни населени места. "Старите снимки носят особен сантимент, хората търсят и разпознават под маските свои близки и познати, коментират костюмите и старанието те да бъдат запазени във вида, какъвто са отстоявали предците ни", казва Соколова. За нея особено важен е проектът, в който Областна администрация - Перник си партнира и община от района на сръбския град Ниш. "Там партньорите ни ще облагородят пространство за отдих сред природата, но българската част на проекта е свързана със сурвакарската традиция", пояснява пернишката губернаторка. 

От много години в брезнишкото село Кошарево стоеше незавършена и неизползвана къща от възрожденски тип.  Тя била замислена  за музей още в годините на социализма, но след промените така си и останала.  Жителите на селото и на цялата община Брезник имаха голямо желание някой ден сградата  да се превърне в истински музей на маските и на сурвакарската традиция. И този ден е близо благодарение на личната инициатива на Ирена  Соколова. Още по времето на предишен неин мандат като областен управител в Перник, тя и ръководената от нея администрация успяха да защитят проекта по програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия и той вече се осъществява. 
Соколова беше сред празнуващите на Сурова в Кошарево и тази година. С екипа си тя спази традицията и беше сред хората в пернишките села на 13 и 14 януари.  След това уважи и общинските празници в Брезник и Радомир, които се правят седмица преди международния маскарад в областния център. В Брезник като областен управител отличи сурвакарската група от село Сопица и поздрави всички участници. В Радомир се хвана на дългото празнично хоро, след което кметът на общината Пламен Алексиев  запали ритуалния огън и беше даден  старт на сурвакарските игри. 
Удивително е как народът ни е съхранил от  памтивека  магическите танци и впечатляващите страшни маски, с които всяка година  се дава път на новото начало и се нарича „Да бъде“ за здраве на хората и за богата реколта на нивата, казва Соколова. По нейна идея и с личното й участие в началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз автентичната сурвакарска група от брезнишкото село Долна Секирна приветства над 80 представители на водещи медии от Европа и света.  Тогава тя сподели: " След тържествената церемония в Народния театър, с която дадохме официален старт на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 година, ритуално посрещнахме акредитираните журналисти и гости с традиционните пита, сол и мед. Сурвакарите от област Перник приветстваха топ журналистите, представители на медиите  сред които BBC, CNА, CBC, Reuters, Bloomberg, The Economist, EuroNews и още много други от цяла Европа. Двадесетте маскирани мъже изпълниха обредни танци в мистично единство на ритъм, звук и багри, облечени в автентичните за този район костюми и ликове. Не случайно сурвакари посрещат официалните гости, в деня на Старта на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Свързвайки Първото председателство за страната ни и символиката на обичая Сурва, насочена към подготвяне за ново начало, изпълнено с просперитет, здраве и успехи." 

28.01.2018
Повече влакове до Перник за Сурва 
Деца превземат пернишкия маскарад

Деца превземат международния маскараден фестивал "Сурва" в Перник. Според организаторите в групите  на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха  подгряващите изяви  на пернишките ученици в традиционното младежко дефиле "Сурвакариада" повечето от тях - над 500, преминаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите училища, но с костюми, характерни  за селата им.
В състезателните дефилета, групите от пернишките села се представят с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и много други са си възпитали достойна смяна. Групата на пернишкото село Ярджиловци е с повече от 250 сурвакари и много от тях са деца. Сред тях са 9-годишният Константин и по-малкият му братовчед, които са сменили дядо си Григор Христов, дългогодишен кмет на селото в групата.
Сред първите групи, открили фестивалните дефилета бяха кукерите от бургаският квартал  "Долно езерово" . С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха дошли 13-годишните Димитър и Янчо, които вече да "ветерани" в участията си на пернишката "Сурва". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, за да се представят на маскарада.
 Регламентът на фестивала не позволява деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и  ако това правило е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно затова много бяха  маскираните мъници сред публиката. В любимец на перничани  се превърна малкият Калоян. Неговитекарава родители имат ферма в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва  в национална носия.  Година по-късно той вече стъпва по- уверено и отново има завидно красив национален костюм.  Заради добилата му популярност в социалните мрежи снимка го предложиха за лице на Сурва.
Дефилетата започнаха вчера в 10 часа сутринта  с приветствия от кмета на Перник Вяра Церовска, областният управител Ирена Соколова и президента на Федерацията на европейските карнавални градове барон Хенри ван дер Кроон. В неделния ден те ще продължат до късно вечерта, когато с богата фолклорна програма фестът ще бъде закрит. 


29.01.2018
Сурва-2018 разби рекорда по участници и публика
Сурва увлича и заразява

Маскарадът прекръсти Истанбулската конвенция на Цариградска. Перничани измислиха дефиниция за третия пол


Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е домакин на  пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо зрелище. И този път града защити авторитета си на европейска столица на маскарадните игри. 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2018“ разби всички достигнати рекорди по брой на участници и на публика.

Тазгодишното издание на пернишкия маскарад ще се запомни и с големия брой гости на града, които искат да дефилират с маскираните. Оказа се, че Сурва увлича и заразява. Организаторите споделиха, че месеци преди феста при тях са постъпвали запитвания как гости на града  могат да станат част от дефилета. Семейство българи, които живеят в Дания, поискали да им помогнат да се включат в някоя от групите, защото си нямали село, но искали да са част от  маскарада не само като публика, но и като участници.
Всъщност много хора, които живеят  в чужбина и носят в гена си тръпката на сурвакарската традиция така са планирали отпуските си, че за фестивала да са в Перник. Някои от тях са само зрители, но други са под маските,  заедно със сурвакарските дружини на  родните си села. Даже чужденци дефилират като сурвакари, кукукери, джамалари и бабугери. Това не е  новост, защото за традиционната Сурва по селата хората наистина идват от най-далечни краища на страната и от чужбина. Идват даже гости, които нямат близки и роднини в Пернишкия край. Сурвакари от  брезнишкото село Ноевци разказват, че всяка година при тях за  местната Сурова, както се казва по-често на обичая, пристига семейство от Никопол, защото при тях точно такава маскарадна традиция нямало.

Тази тенденция вече е все по-силна и за самия фестивал. Много от  гостите на Перник във фестивалните дни идват заради зрелището и веселбата и веднъж  усетили тръпката и трепета на пернишката Сурва те  идват отново и искат да са не само зрители,  но и преки  участници в маскарада. Искат да се маскират, но и да дефилират.
Преди години  с“ гастролиращи артисти“ в групата се представиха участниците във феста от дупнишкото село Джерман, като доведоха маскиран също като тях африканец, а на следващата година той приобщи и други свои сънародници от Нигерия в групата.
Тази година атрактивната, много стилна и добила голяма популярност и нас и в чужбина група сурвакари от брезнишкото село Долна Секирна прие в редиците си едно младо момче от Албания. Той се казва Кели и покрай маскарадите има близко приятелство със сурвакарите и по специално с Христо - млад  архитект и интериорен дизайнер и с неговия  баща Йордан, изкусен майстор на маски. И така със специално направена за него маска и костюм Кели стана част от долносекирската сурвакарска дружина на тазгодишното издание на Сурва. В началото малко трудно улучваше стъпките на сакралния сурвакарски танц,  но скоро влезе в  ритъма, отмерван с мощните тъпани, с оглушителни звънци на маскираните, но и със сърцето. Кели е  от албанския град Корча,  където  се прави пролетен карнавал и приятелите му от брезнишкото село вече са били там, а тази година от Корча в Перник за маскарада са дошли две различни групи. Но Кели не е със сънародниците си под маска,  а с българските си приятели и то по българската традиция.
Силно завладяващата пернишка Сурва приобщи към дефилето на възрастните и една ученическа група. Сурвакарите от пернишкото 6-то училище дефилират не на младежката Сурвакариада, а в конкурсното фестивално дефиле на големите. Групата беше създадена в резултат на един проект по програмата "Успех". Под ръководството на етнолога и историк Симеон Мильов учениците си направиха "ликове-лекове", с каквито  през 19-ти век маскирани са гонили чумата в брезнишкия край и сега задължително са част от феста. Тази година необяснимо защо сред групите е и самодейна група при детския научен център "Музейко" в София. Но общото впечатление е, че деца превземат международния пернишки маскарад. Според организаторите в групите  на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха  подгряващите изяви  на пернишките ученици в традиционното младежко дефиле "Сурвакариада" повечето от тях - над 500, преминаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите училища, но с костюми, характерни  за селата им. В състезателните дефилета, групите от пернишките села се представят с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и много други са си възпитали достойна смяна.
Сред първите групи, открили фестивалните дефилета бяха кукерите от бургаският квартал  "Долно езерово" . С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха дошли 13-годишните Димитър и Янчо, които вече да "ветерани" в участията си на пернишката "Сурва". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, за да се представят на маскарада.
 Регламентът на фестивала не позволява деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и  ако това правило е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно затова много бяха  маскираните мъници сред публиката. В любимец на перничани  се превърна малкият Калоян. Неговите родители имат ферма в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва  в национална носия.  Година по-късно той вече стъпва по- уверено и отново има завидно красив национален костюм, а мъниците като него сред публиката са много.

Със селото,  откъдето са корените на татко му дефилира и Гого, който е вече на 4. През лятото с мама и тате Гого прекарвал повече време брезнишкото село Сопица. Там от свои роднини момченцето прихванало заразата и беше с маска през нощта на 13 срещу  14 януари, а сега и на феставала,  хванат за ръка с батко си Кристиян, който е облечен като войвода и напътства Гого как да играе ролята си на мечкар със звънчета на кръста.

Децата повтарят маските на възрастните. Те са и попове, и мъжки булки, звънчари, мечкари и всичко, което е сътворила народната фантазия през годините, особено откакто се преутвържадава традицията. Фестивалът се организира от община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 г. е обявен за европейска столица на сурвакарските игри. Местната власт е основен организатор на феста и винаги има богата съпътстваща програма. Гостите на фестивала могат да се насладят на кулинарни демонстрации и дегустации на традиционни зимни ястия. Популярният  Иван Звездев почерпи със сурвакарска каварма, както той я разбира. Хората в самите дефилета също си се черпеха помежду си и обменяха тайни на приготвянето на домашна ракия и вино.   Във вечерните концерти "Приятели без граници" и "Хайде на хорото" се изявяваха български и чуждестранни изпълнители.  През трите фестивални дни Сурвакарско село, оформено на централния площад "Кракра" примаше  посетители. Гостилници, винарни, шатри примамваха  с изобилие от зимни гозби и различни напитки. Такова изобилие от сергии на занаятчии сякаш друга година не е имало. От сурвакарски маски на магнити и в бродерия през  амулети, звънчета и най-различни  битови предмети и сувенири до национални костюми и истински ножове от дамаска стомана имаше по щандовете. За децата имаше творчески ателиета, за възрастните за десети път беше отворена работилницата за маски  „Мечкарница“ с най-добрите майстори. В галериите имаше тематични изложби. „Фестивалът показва вековни традиции, събира поколения и всеки, почувствал неповторимото изживяване на празника, се връща отново", коментира кметът на Перник Вяра Церовска, която е и председател на организационния комитет на феста.
Пернишка конвенция
Пернишкият маскарад винаги е и злободневен. Колкото и дълго предварително да са се готвили маскираните за състезателните дефилета, в майтапите  винаги се намира начин да се отбележат в шеговит тон и последните политически събития. По време на научната конференция, която всяка година се организира от Регионалния исторически музей успоредно с фестивала, проф Георг Краев коментира в духа на темата "Маски и политики", че според него станалата особено популярна Истанбулска конвенция всъщност е Цариградска. Така спорният документ доби популярност по името на най дългата софийска улица - Цариградско шосе. Войводата, който всяка година поема ключа на града от Кмета, за да се подчиняват на неговите правила всички кукерски и сурвакарски дружини в своя таз годишен проглас, който е нещо като 10-те Божи заповеди  поръча никой да не посяга на булката, нито на младоженеца, нито на някой от маскираните да не му хрумне  да се представя за джендер. Това предупреждение е от особена важност, тъй като в дните на фестивала се появиха и най-новите вицове за перничани, свързани с тази тема. Първо беше уточнено, че пернишката  крипто валупа  се казва пребиткойн, след това стана ясно, че някой от третия пол даже и добре да живее,  все някога може да попадне на перничанин на пет ракии.  Оказа се обаче, че и перничани сковаха набързо своя конвенция, която уточнява, че ако някой срещне някого от втория пол и не го набие, то значи, че той е от третия пол. Все пак сред маскираните имаше дръзнали да се покажат като представители на тази толкова обсъждана човешка порода, за която не е съвсем сигурно, че съществува.
Издадоха летопис на фестивала
Книга от над 500 страници с формат А“ и красива твърда корица съдържа летописа на феста Сурва. Автор е хореографът Милчо Георгиев, който много години е работил в отдела за култура на община Перник е отговарял за организацията на фестивала . Книгата съдържа всички възможни подробности за 26 издания на фестивала, проведени до този момент.

29.01.2018
Бизнесът има идеи за развитието на празника

Георги Милев - председател на КРИБ - Перник пред Стандарт:

Г-н Милев, и тази година в последните почивни дни на януари Перник отново беше маскарадната столица на Европа. Как бизнесът и Вашето сдружение КРИБ-Перник, което обединява  местните работодатели,  участва в подготовката и организацията на Международния маскараден фестивал "Сурва"?

 - За Перник Сурва - и традиционният празник по селата в региона и фестивалът,  който е възникнал въз основа на този обичай  преди повече от 50 години, са най-голямото събитие през годината. Повечето от местните хора живеят с идеята за празника и фестивала месеци наред. Участниците се готвят като изработват своите маски и костюми, събират материали за тях, допълват комплектите със звънци.  Организаторите обмислят как всичко да се направи по-добре, за да се отговори на очакванията на огромния брой гости на града, които идват за това неповторимо, несравнимо  и незабравимо събитие. Местният бизнес също има в задачите си да помисли как  да се представят  градът и регионът в тези празнични дни  по най-добрия начин. За търговците  и за много от занаятчиите тези дни са важни. Нали имаме  поговорката: „Ден година храни“, която е напълно валидна за всички, предлагащи тематични сувенири. От години  местните предприемачи  участват в организацията на маскарада и подкрепят община Перник, която е основният организатор на фестивала. Всяко желание на местната власт, свързано с подготовката и провеждането на това събитие  намира отклик сред членовете на нашата организация. В годините назад това е утвърдена практика, независимо от това кое и какво е градското ръководство. Бизнесът е и спонсор на фестивала и прак участник в посрещането на гостите с предлаганите услуги.

Какви според вас са възможностите за развитието на туризма в региона на базата на признатият от ЮНЕСКО за живо човешко съкровище обичай Сурва и на популярният вече в цяла Европа маскараден фестивал?

- Фестивалът се провежда само за два-три дни в годината и само в тези дни в града се стича огромно количество туристи. Това предполага в тези дни за гостите на града да има всякаква  услуги - да могат да похапнат,  да си купят сувенири, да се подкрепят с кафе и сладкиши. В тези дни  в Перник има и много гостуващи търговци. Прави впечатление, че през последните години месеци преди преди фестивала туристически агенции обявяват екскурзии до Перник за Сурва и така събитието все по-устойчиво се превръща в привлекателна  туристическа дестинация. Но всяка година проблем се оказват местата за преспиване. Хотелите, които и без друго не са много,  са резервирани месеци преди празника. Тази година имаме рекорден брой участници - близо 7 500 мъже, жени и деца, а голяма част от тях също идват за два дни и трябва да бъдат настанени.  27-то издание на фестивала ще подобри и собствените си рекорди по гости на Перник. Все още нямаме статистика колко са хората, дошли да съпреживеят магията на Сурва, както се казва, но броят им расте със стотици хиляди. Предполагаме, че близо 300 хиляди са достигнали дошлите да се порадват на празника. Това се обяснява и с феномена времето през фестивалните дни да е слънчево и приветливо. Казват, че звукът на хилядите звънци пречиства въздуха и убива вирусите.  

А имате ли идея как може да се реши проблемът с настаняването през фестивалните дни?

-  Jъй като не би било рентабилно да се правят хотели и къщи за гости, които  да са натоварени само по празника и да речем в дните 13 и 14 януари , когато се отбелязва традиционната Сурва по селата, може да се мисли да се разшири легловата база  чрез участието на граждани, които да приемат гости на града по домовете си, обявявайки предварително тази възможност. Това и сега се случва, защото много пернишки семейства посрещат в дните на фестивала свои близки от далечни краища на страната и даже от чужбина. Но в тази посока има място за още инициатива.

Не смятате ли, че  Сурва може да се показва и разказва не само в тези няколко дни, а и по друго време на годината. Туроператорите биха могли да предлагат   пакети, с които сурвакарската  традицията да се показва по селата на място, да се посещават работилници за маски, да речем. Смятате ли, че  КРИБ- Перник може да съдейства за това?

-Това е едно добро предложение. Такъв туристически център беше направен по проект в община Кавачевци.  Ателиета за маски могат  да се отворят,  участници в обичая могат да го показват и разказват и така Сурва наистина може да привлича туристи в Пернишко целогодишно. Като работодателска организация  ние бихме могли с проекти да подкрепим инициативата на отделни предприемачи, да им предложим повишаване на квалификацията, да  им да помогнем да почерпят опит от други страни.

Как гледа бизнесът на   една отдавнашна идея за създаване на музей на маската в Перник?

- Доколкото съм запознат, тази идея е подхваната още преди десетилетия, но до осъществяването й така и не се стига. Смятам, че пернишките предприемачи биха откликнали,  ако такава инициатива се подеме. Преди време имаше предложение сградата на първото училище в Перник, построено от Мини Перник преди повече от 100 години,  да стане такъв музей.  Тази постройка сега не се използва, защото пострада от земетресението през 2012 година, но би могло да се предприемат действия и ако градът има такъв музей с интерактивни елементи в него, това ще е още една възможност Сурва да привлича туристи целогодишно.

Има ли, според Вас  и други насоки, в които бизнесът може да е полезен в организацията на фестивала и в популяризирането на обичая?

 - Винаги има как нещо да се направи още по-добре. На първо място може би инициатива трябва да развиват туристическите фирми. Но може да се мисли и за публично-частно партньорство и за други форми на сътрудничество с общината, така че част от ангажиментите на администрацията да отпаднат. Някои от тях  може да се възложат на доброволци, на неправителствения сектор и граждански сдружения и инициативи, но други,   като прехраната, паркирането,  услугите при по-добра организация и помощ от страна на бизнеса могат да носят сериозен приход. Може би ще бъде добре да организираме една  кръгла маса, дискусия,   посветена на фестивалния туризъм, на която със специалисти да се помисли как да се оптимизира и подобри организацията на Сурва  и  това може да стане съвместно със "Стандарт". За нас е  от особена важност  да се популяризират  и прекрасните граовски песни и танци, цялото фолклорно наследство на района, да се даде поле за изява на изпълнителите, затова замисляме през това лято да има голям Граовски събор на народното творчество. Като работодателска организация за нас е чест и удоволствие да съдействаме все повече хора от страната и света да видят и оценят невероятното културно-историческо богатство, с което разполага Пернишкия край. 


30.01.2018
Обявиха наградите от пернишката Сурва
Сурвакарите от пернишкия квартал "Бела вода" и дупнишкото село Джерман и кукерите от квартал "Сушица" в Карлово са големите победители в тазгодишното 27-мо издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва". Това обяви в понеделник сутрин на специална пресконференция кметът на Перник Вяра Церодвска, след като поличи протокола с наградите от фестивалното жури, заседавало почти през цялата нощ.
Със сребърни маски са сурвакарските групи от пернишкото село Люлин и град Кула и кукерите от село Челник, община Тунджа. Бронзовите маски тази година отиват при сурвакарите от брезнишкото село Банище и кукерската група на село Отец Паисиево, община Калояново. Със златни медали в отделните категории са сурвакарите от пернишките села Богданов дол, Витановци и Расник, брезнишкото Кошарево и село Чепино, община Ковачевци. При кукерите в различните категории златни медали получават селата Победа и Кабиле от община Тунджа , село Княжево, (община Тополовград), село Камено - Бургаско  и град Павел Баня. Раздадени бяха над 50 награди. Благодаря ви, Перник, че успявате да удържите на голямото чудо Сурва, каза председателят на журито проф. Георг Краев. Не мисля, че може да има истинско състезание между толкова много и толкова хубави групи. Едва ли бихме могли да мислим, че има победени. Всички са победители, заяви кметът Вяра Церовска. Тя благодари на всички, участвали в организацията на тазгодишното издание на фестивала. 


Категории: Блогосфера

Сурва 2018 в медиите - 2

Руми Борисова - 03-Февруари-2018

marica.bg
Старците от Сушица със Златна маска на "Сурва 2018"
Деветчленно жури оценяваше игрите на 58 кукерски и 44 сурвакарски формации от цялата страна

agrotv.bg
СУРВА 2018 В ПЕРНИК
 Колкото по-страшни са маските, толкова по-далеч ще бягат нечистите сили

gradski.org
Сурва, първата на двама братовчеди



infomreja.bg
Кукери от Пиперков чифлик с бронзов медал ...

infomreja.bg
Кукерите от Джерман със "Златна маска" ...

gustobrat.com
Започна кукерският фестивал Сурва в Перник

flashlight.bg
Фестивалът "Сурва" в Прник отвори душите и сърцата

flagman.bg
Кукерите на Камено се върнаха със златен медал от маскарада в Перник

burgasinfo.com
Камено защитава традициите, кукерите донесоха златен медал

trud.bg
БДЖ пуска 4000 допълнителни места във влаковете до Перник заради „Сурва“

bta.bg
Научна конференция "Маски и политики" е организирана утре в Перник

zname.info
Наши дервиши и джумали на международния фестивал “Сурва”

gradski.org
И трънчани на Сурва 2018

blitz.bg
Голямо зрелище довечера в Перник!

Нова тв- vbox7.com
Хиляди сурвакари се събират за зрелищен фестивал в Перник

bgnow.eu
Обичаят Сурва и шумният и шарен карнавал в Перник
(хубави снимки с коментари)

bta.bg
Над 600 малки столичани гостуват в творческа работилница "Децата на Сурва" в Перник

nova.bg
Хиляди сурвакари се събират за зрелищен фестивал в Перник (ВИДЕО)

pik.bg
Перник става столица на сурвакарските игри

bnr.bg
Близо 7400 участници се очакват на фестивала "Сурва" в Перник

bitelevision.com
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“
Интервю с Румен Димитров

bulnews.bg
Самодейци представят Северозапада на фестивал на маскарадните игри в Перник
град Кула  участва с обичая "Къпачи"
село Габровница се представя с обичая "Камила"


24chasa.bg
Караянчева: Фестивалът в Перник е символ на националната ни идентичност

standartnews.com
Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва

НоваТВ - vbox7.com
Перник става столица на сурвакарските игри

bitelevision.com
Магията на „Сурва“ оживява в Перник

novini.london
Перник се готви за рекордна Сурва

pik.bg
Перник се превърна в зимен Рио де Жанейро...

24chasa.bg
Нинова в Перник: Трябва да възпитаваме децата си да пазят традициите

НоваТВ - vbox7.com
Маскарадният фестивал "Сурва" – традицията оживява

dnes.bg
Маскарадният фестивал "Сурва" – традицията оживява
Хубави снимки на Олег Попов

pazardjik.marica.bg
Перник се превърна в зимен Рио де Жанейро (МНОГО СНИМКИ) 
Снимки на групите от чужбина

alfa.bg
Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва"

btvnovinite.bg
Фестивалът "Сурва" – традицията оживява в Перник(ВИДЕО)

eurocom.bg
Фестивалът „Сурва“ събра хиляди в Перник

starozagorskinovini.com
Кукер на две годинки е на път да покори Перник

focus-news.net
Проф. Иван Маразов: Фантастичните кукерски персонажи ... 

tvevropa.com
Какъв е ритуалът кукерство в Румъния?

news.bg
Рекорден брой кукери на "Сурва" изгониха злото

novinata.bg
Кметът на Перник Вяра Церовска и зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева дадоха ...

marica.bg
Калугеровските джумали вдъхновиха поетеса

struma.bg
Сурва е! Перник се пръска по шевовете

tourism.government.bg
Сурва“ в Перник е пример за обединение на хората чрез местните традиции

flashnews.bg
"Сурва" в Перник посрещат с усмивка и звън на чанове

marica.bg
Швейцарци броят 2500 лева за кукерски костюм от Климент
Категории: Блогосфера

Сурва 2018 в медиите-1

Руми Борисова - 31-Януари-2018
Част от засечените в интернет публикации, посветени на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" - 26-28 януари 2018 г. - Перник:




lifebites.bg:
Кукерът в Перник и мистерията на неговата прегръдка

azreporterat.btv.bg
27-и Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва" Перник-2018

perniknews.com:
500 000 човека посетили Сурва 2018! Ударихме нов рекорд!

disco.bg:
:: ПАРТИ СНИМКИ - XXVII МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ СУРВА - ПЕРНИК 27.01.2018 ::



perniktoday.net:
Трагедия почерни „Сурва“ в Перник! Вместо да празнува, сурвакарска група отива на погребение


petel.bg:
Трагедия почерни "Сурва" в Перник! Вместо да празнува, сурвакарската група отива на погребение

dunavmost.com:
Трагедия почерни "Сурва" в Перник

mall359.com:
Човешка трагедия почерни Сурва...

struma.com:
Корнелия Нинова изгледа Сурва сред хората

blitz.bg:
Грозен инцидент с Корнелия Нинова в Перник!

petel.bg:
Грозен инцидент с Корнелия Нинова в Перник!

fakti.bg:
Грозен инцидент с Нинова на Сурва в Перник

monitor.bg
Венци Венц и Моисей кукери в Перник

blitz.bg:
Венци Венц шашна феновете, хукна да гони злите демони

perniknews.com:
"Сурва 2018" вече е история, фестивалът беше закрит

pernik24.com:
Фестивалът „Сурва 2018“ завърши!

viaranews.com:
Перник чупи световен рекорд! Кметът Церовска поведе 7400 кукери, дервиши и станчинари с факелно шествие на Сурва, надмина карнавала в Рио

pik.bg:
СВЕТОВЕН ХИТ!"Сурва" изпревари карнавала в Рио

pirinpress.bg:
„Сурва“ в Перник – в „Гинес“! Гледайте фестивала тук на живо

bnt.bg:
Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник

banker.bg:
Бабугери, старци, принцеси и пирати на "Сурва" в Перник

gradski.org
На кого даде награди журито на Сурва 2018?

bta.bg:
Две сурвакарски и една кукерска група са носители на "Златна маска"

bta.bg:
Група от Петрич спечели наградата на публиката на "Сурва 2018"

standartnews.com
Обявиха наградите от пернишката Сурва

blagoevgrad-news.com:
Обявиха победителите от кукерския фестивал в Перник

dariknews.bg/regioni/kiustendil:
Сурвакарската група от с. Джерман спечели "Златна маска" в Перник

dennews.bg:
Кукерите от Джерман се окичиха със "Златна маска" на фестивала в Перник

novjivot.info:
Ивайловградски кукери впечатлиха маскарадните игри „Сурва“ в Перник

dariknews.bg/regioni/sliven:
Четири награди от „Сурва” – Перник 2018 за кукерските групи от тунджанско

yambolpress.bg:
Кукерските групи от тунджанско с четири награди от „Сурва” – Перник 2018

starozagorskinovini.com:
Павелбански "нашенци" - с пълен комплект медали от "Сурва '2018" в Перник

bta.bg:
Сребърен медал за кукерската група от Брежани на фестивала "Сурва" в Перник

blagoevgrad.eu:
Сребърен медал за кукерската група от Брежани...

regiona.bg:
Кукерите от Брежани грабнаха сребърен медал...

struma.com
Радост за петричани! Квартал "Дълбошница" ...

infomreja.bg:
Сребърен медал за кукерската група от Брежани...

karlovobg.eu:
Кукерите от Сушица със "Златна маска" от фестивала в Перник

focus-news.net:
Кукерите от карловския квартал "Сушица" спечелиха ...

rotaryclubsofiacapital.org:
РКСК на кукерския фестивал СУРВА в Перник

focus-news.net:
Гигантските маски на ямболския фестивал "Кукерландия"...


gradski.org:
Бизнесът предлага как Сурва да е по-добра

monitor.bg:
„Сурва“ може да конкурира фестивали във Франция и Великобритания

pazardjik.marica.bg:
Перник- градът на кукерите и въгледобива

e-novinar.com:
Перник е Сурва!

therealinsta.com
#кукери photos ideos
http://www.therealinsta.com/tag/%D0%BA%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8

Категории: Блогосфера

Сурва-2018 разби всички достигнати рекорди

Руми Борисова - 30-Януари-2018
Питието по време на дефилетаСурва увлича и заразява. Маскарадът прекръсти Истанбулската конвенция на Цариградска. Перничани измислиха дефиниция за третия пол

Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е домакин на пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо зрелище. И този път града защити авторитета си на европейска столица на маскарадните игри. 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2018“ разби всички достигнати рекорди по брой на участници и на публика.

Тазгодишното издание на пернишкия маскарад ще се запомни и с големия брой гости на града, които искат да дефилират с маскираните. Оказа се, че Сурва увлича и заразява. Организаторите споделиха, че месеци преди феста при тях са постъпвали запитвания как гости на града могат да станат част от дефилета. Семейство българи, които живеят в Дания, поискали да им помогнат да се включат в някоя от групите, защото си нямали село, но искали да са част от маскарада не само като публика, но и като участници.
Фотографът Нико Чапа
Всъщност много хора, които живеят в чужбина и носят в гена си тръпката на сурвакарската традиция така са планирали отпуските си, че за фестивала да са в Перник. Някои от тях са само зрители, но други са под маските, заедно със сурвакарските дружини на родните си села. Даже чужденци дефилират като сурвакари, кукукери, джамалари и бабугери. Това не е новост, защото за традиционната Сурва по селата хората наистина идват от най-далечни краища на страната и от чужбина. Идват даже гости, които нямат близки и роднини в Пернишкия край. Сурвакари от брезнишкото село Ноевци разказват, че всяка година при тях за местната Сурова, както се казва по-често на обичая, пристига семейство от Никопол, защото при тях точно такава маскарадна традиция нямало.

Ицо, татко му Данчо и приятелят им Кели от АлбанияТази тенденция вече е все по-силна и за самия фестивал. Много от гостите на Перник във фестивалните дни идват заради зрелището и веселбата и веднъж усетили тръпката и трепета на пернишката Сурва те идват отново и искат да са не само зрители, но и преки участници в маскарада. Искат да се маскират, но и да дефилират.

Преди години с“ гастролиращи артисти“ в групата се представиха участниците във феста от дупнишкото село Джерман, като доведоха маскиран също като тях африканец, а на следващата година той приобщи и други свои сънародници от Нигерия в групата.
Тази година атрактивната, много стилна и добила голяма популярност и нас и в чужбина група сурвакари от брезнишкото село Долна Секирна прие в редиците си едно младо момче от Албания. Той се казва Кели и покрай маскарадите има близко приятелство със сурвакарите и по специално с Христо - млад архитект и интериорен дизайнер и с неговия баща Йордан, изкусен майстор на маски. И така със специално направена за него маска и костюм Кели стана част от долносекирската сурвакарска дружина на тазгодишното издание на Сурва. В началото малко трудно улучваше стъпките на сакралния сурвакарски танц, но скоро влезе в ритъма, отмерван с мощните тъпани, с оглушителни звънци на маскираните, но и със сърцето. Кели е от албанския град Корча, където се прави пролетен карнавал и приятелите му от брезнишкото село вече са били там, а тази година от Корча в Перник за маскарада са дошли две различни групи. Но Кели не е със сънародниците си под маска, а с българските си приятели и то по българската традиция.
Три поколения на феста
Силно завладяващата пернишка Сурва приобщи към дефилето на възрастните и една ученическа група. Сурвакарите от пернишкото 6-то училище дефилират не на младежката Сурвакариада, а в конкурсното фестивално дефиле на големите. Групата беше създадена в резултат на един проект по програмата "Успех". Под ръководството на етнолога и историк Симеон Мильов учениците си направиха "ликове-лекове", с каквито през 19-ти век маскирани са гонили чумата в брезнишкия край и сега задължително са част от феста.

Тази година необяснимо защо сред групите е и самодейна група при детския научен център "Музейко" в София. Но общото впечатление е, че деца превземат международния пернишки маскарад. Според организаторите в групите на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха подгряващите изяви на пернишките ученици в традиционното младежко дефиле "Сурвакариада" повечето от тях - над 500, преминаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите училища, но с костюми, характерни за селата им. В състезателните дефилета, групите от пернишките села се представят с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и много други са си възпитали достойна смяна.

Сватбата на гостите от ГърцияСред първите групи, открили фестивалните дефилета бяха кукерите от бургаският квартал "Долно езерово" . С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха дошли 13-годишните Димитър и Янчо, които вече да "ветерани" в участията си на пернишката "Сурва". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, за да се представят на маскарада.

Регламентът на фестивала не позволява деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и ако това правило е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно затова много бяха маскираните мъници сред публиката. В любимец на перничани се превърна малкият Калоян. Неговите родители имат ферма в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва в национална носия. Година по-късно той вече стъпва по- уверено и отново има завидно красив национален костюм, а мъниците като него сред публиката са много.

Със селото, откъдето са корените на татко му дефилира и Гого, който е вече на 4. През лятото с мама и тате Гого прекарвал повече време брезнишкото село Сопица. Там от свои роднини момченцето прихванало заразата и беше с маска през нощта на 13 срещу 14 януари, а сега и на феставала, хванат за ръка с батко си Мартин, който е облечен като войвода и напътства Гого как да играе ролята си на мечкар със звънчета на кръста.
Малкият Гого и баткото Мартин
Децата повтарят маските на възрастните. Те са и попове, и мъжки булки, звънчари, мечкари и всичко, което е сътворила народната фантазия през годините, особено откакто се преутвържадава традицията.

Фестивалът се организира от община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 г. е обявен за европейска столица на сурвакарските игри. Местната власт е основен организатор на феста и винаги има богата съпътстваща програма.

Гостите на фестивала могат да се насладят на кулинарни демонстрации и дегустации на традиционни зимни ястия. Популярният Иван Звездев почерпи със сурвакарска каварма, както той я разбира. Хората в самите дефилета също си се черпеха помежду си и обменяха тайни на приготвянето на домашна ракия и вино. Във вечерните концерти "Приятели без граници" и "Хайде на хорото" се изявяваха български и чуждестранни изпълнители.
Изкушенията на Сурвакарското село
 През трите фестивални дни Сурвакарско село, оформено на централния площад "Кракра" приемаше посетители. Гостилници, винарни, шатри примамваха с изобилие от зимни гозби и различни напитки. Такова изобилие от сергии на занаятчии сякаш друга година не е имало.
Стоманена красова, естествено в Перник
От сурвакарски маски на магнити и в бродерия през амулети, звънчета и най-различни битови предмети и сувенири до национални костюми и истински ножове от дамаска стомана имаше по щандовете. За децата имаше творчески ателиета, за възрастните за десети път беше отворена работилницата за маски „Мечкарница“ с най-добрите майстори. В галериите имаше тематични изложби. „Фестивалът показва вековни традиции, събира поколения и всеки, почувствал неповторимото изживяване на празника, се връща отново", коментира кметът на Перник Вяра Церовска, която е и председател на организационния комитет на феста.


Пернишка конвенция


Третият полПернишкият маскарад винаги е и злободневен. Колкото и дълго предварително да са се готвили маскираните за състезателните дефилета, в майтапите винаги се намира начин да се отбележат в шеговит тон и последните политически събития. По време на научната конференция, която всяка година се организира от Регионалния исторически музей успоредно с фестивала, проф Георг Краев коментира в духа на темата "Маски и политики", че според него станалата особено популярна Истанбулска конвенция всъщност е Цариградска. Така спорният документ доби популярност по името на най дългата софийска улица - Цариградско шосе. Войводата, който всяка година поема ключа на града от Кмета, за да се подчиняват на неговите правила всички кукерски и сурвакарски дружини в своя таз годишен проглас, който е нещо като 10-те Божи заповеди поръча никой да не посяга на булката, нито на младоженеца, нито на някой от маскираните да не му хрумне да се представя за джендер. Това предупреждение е от особена важност, тъй като в дните на фестивала се появиха и най-новите вицове за перничани, свързани с тази тема. Първо беше уточнено, че пернишката крипто валупа се казва пребиткойн, след това стана ясно, че някой от третия пол даже и добре да живее, все някога може да попадне на перничанин на пет ракии. Оказа се обаче, че и перничани сковаха набързо своя конвенция, която уточнява, че ако някой срещне някого от втория пол и не го набие, то значи, че той е от третия пол. Все пак сред маскираните имаше дръзнали да се покажат като представители на тази толкова обсъждана човешка порода, за която не е съвсем сигурно, че съществува.

Издадоха летопис на фестивалаМилчо Георгиев дава първи автографи

Книга от над 500 страници с формат А“ и красива твърда корица съдържа летописа на феста Сурва. Автор е хореографът Милчо Георгиев, който много години е работил в отдела за култура на община Перник е отговарял за организацията на фестивала . Книгата съдържа всички възможни подробности за 26 издания на фестивала, проведени до този момент.
Категории: Блогосфера

Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва

Руми Борисова - 30-Януари-2018
С Пламен Карталов Областният управител на Перник Ирена Соколова ще посреща гости през всички дни на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва – 2018“ в Перник. Заседателната зала на областната администрация ще се превърне в гостоприемница и по всяко време високопоставените гости на феста – дипломати, служители в държавни институции, специални гости, като се уморят от разходки между дефилиращите групи, ще могат да се подкрепят с топли напитки и да опитат традиционни зимни ястия от Граово, както се нарича тази част на Шоплука. „Приготвяме се за това с любов и старание. Сурва или Сурова, както по-често в нашия край се нарича отколешния обичай мъжете да се маскират в навечерието на празника Васильов ден, е най-големия празник за Пернишкия край, затова с удоволствие посрещаме всички гости, които идват за да споделят с нас това незабравимо преживяване.“ , коментира Соколова.

В старанието си да осигурят на гостите още по-автентично съпреживяване на Сурва греяната ракия, която за този празник е задължителен елемент, ще се предлага в малки финджалчета с историческа стойност, защото са били в употреба в домакинствата преди десетки години и вече са само музейна рядкост. Малките чашки са съхранени от читалището в пернишкия квартал „Бела вода“ и любезно са предоставени на областната администрация, за да е по-интересно посрещането на гостите. Те ще могат да опитат и баници, и зелник, и месни мезета, характерни за този сезон. Част от тях ще са направени от беловодски майсторки, а гостите на феста ще могат да разгледат в една от залите на пернишкия исторически музей историята на сурвакарската група на този квартал.



„Като откривахме изложбата разбрах, че до 60-те години на миналия век, когато Бела вода още е било самостоятелно село, всяка от махалите имала своя отделна група, но някъде по това време те решили и се обединили, а сега в колекцията им има отличия от участия с маскаради и карнавали из цяла Европа.“, споделя Соколова. Тя е особено впечатлена и от разказа на дългогодишния директор на пернишкия музей Огнян Аспров, според когото сурвакарите в Пернишко са първите дисиденти у нас, противопоставили се на "народната власт". В годините на соца управляващите правили много и различни опити да наложат норми на обичая според социалистическите разбирания. По някое време около 1968 година, когато Българската православна Църква възприела новия календарен стил, бил направен опит маскираните дружини да обикалят селата в събота и неделя, независимо кога се падало Васильовден. Това се налагало и защото независимо, че празникът се пада в делник, хората от селата намирали всевъзможни причини да не отидат на работа. Някои даже се самонаранявали, за да получат болничен. А миньорите от Бела вода масово пишели самоотлъчка от рудника. Повсеместно сурвакарите категорично отказали да се съобразят както със смяната на църковния календар, така и с искането на Партията. На една от пратените при тях специалистки да им предаде заръката на партийния комитет, те поръчали да каже на партийните величия като толкова знаят, те да сменят датата на първомайската манифестация и да я правят на 5-ти май.


Самата Ирена Соколова пази съкровен детски спомен от Сурва още от времето, когато е била 3-4 годишна. В брезнишкото село Кошарево, където сурвакарската традиция е особено силна, живеели нейните дядо и баба и в магичната нощ, когато сурвакарите излизали да обикалят къщите тя ги чакала, заедно с близките си, наметната с бабиното кожухче. „Винаги от някъде изскачаше някой човек със страшна маска и ми начерняше я бузките, я по нослето. Беше си страшно, но с шепичка в силната длан на тате не се страхувах, а и с годините силно заобичах този празник.“, споделя Ирена Соколова.

Традиция е в обособения като пространство за изложби вътрешен двор на сградата, където се помещава областната администрация, в дните на фестивала да има събитие. Миналата година там гостуваха 40 макета на традиционни маски и костюми от цяла Европа, изработени от Никола Вранчич, носител на маскарадната традиция от Хърватска. Така се случи, че по време на фестивала Сурва миналата година, Ирена Соколова беше като психотерапевт с българската експедиция на антарктическия остров Ливингстън и не можа да види тази изложба. Но по заръка на перничани и на Антарктида тя занесе като символ на обичания в пернишко обичай малко сурвакарско звънче, закачено на декоративна маска.

Сега в зала „Атриум“, както е наречен вътрешния двор, ще има изложба на архивни снимки на сурвакари от различни населени места. "Старите снимки носят особен сантимент, хората търсят и разпознават под маските свои близки и познати, коментират костюмите и старанието те да бъдат запазени във вида, какъвто са отстоявали предците ни", казва Соколова. За нея особено важен е проектът, в който Областна администрация - Перник си партнира и община от района на сръбския град Ниш. "Там партньорите ни ще облагородят пространство за отдих сред природата, но българската част на проекта е свързана със сурвакарската традиция", пояснява пернишката губернаторка.

От много години в брезнишкото село Кошарево стоеше незавършена и неизползвана къща от възрожденски тип. Тя била замислена за музей още в годините на социализма, но след промените така си и останала. Жителите на селото и на цялата община Брезник имаха голямо желание някой ден сградата да се превърне в истински музей на маските и на сурвакарската традиция. И този ден е близо благодарение на личната инициатива на Ирена Соколова. Още по времето на предишен неин мандат като областен управител в Перник, тя и ръководената от нея администрация успяха да защитят проекта по програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия и той вече се осъществява.
Соколова беше сред празнуващите на Сурова в Кошарево и тази година. С екипа си тя спази традицията и беше сред хората в пернишките села на 13 и 14 януари. След това уважи и общинските празници в Брезник и Радомир, които се правят седмица преди международния маскарад в областния център. В Брезник като областен управител отличи сурвакарската група от село Сопица и поздрави всички участници. В Радомир се хвана на дългото празнично хоро, след което кметът на общината Пламен Алексиев запали ритуалния огън и беше даден старт на сурвакарските игри.

Удивително е как народът ни е съхранил от памтивека магическите танци и впечатляващите страшни маски, с които всяка година се дава път на новото начало и се нарича „Да бъде“ за здраве на хората и за богата реколта на нивата, казва Соколова. По нейна идея и с личното й участие в началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз автентичната сурвакарска група от брезнишкото село Долна Секирна приветства над 80 представители на водещи медии от Европа и света.


 Тогава тя сподели: " След тържествената церемония в Народния театър, с която дадохме официален старт на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 година, ритуално посрещнахме акредитираните журналисти и гости с традиционните пита, сол и мед. Сурвакарите от област Перник приветстваха топ журналистите, представители на медиите сред които BBC, CNА, CBC, Reuters, Bloomberg, The Economist, EuroNews и още много други от цяла Европа. Двадесетте маскирани мъже изпълниха обредни танци в мистично единство на ритъм, звук и багри, облечени в автентичните за този район костюми и ликове. Не случайно сурвакари посрещат официалните гости, в деня на Старта на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Свързвайки Първото председателство за страната ни и символиката на обичая Сурва, насочена към подготвяне за ново начало, изпълнено с просперитет, здраве и успехи."
Категории: Блогосфера

Сурва 2018: Георги Милев с идеи за маскарада

Руми Борисова - 29-Януари-2018
Председателят на КРИБ - Перник пред Стандарт:

Г-н Милев, и тази година в последните почивни дни на януари Перник отново беше маскарадната столица на Европа. Как бизнесът и Вашето сдружение КРИБ-Перник, което обединява местните работодатели, участва в подготовката и организацията на Международния маскараден фестивал "Сурва"?

- За Перник Сурва - и традиционният празник по селата в региона и фестивалът, който е възникнал въз основа на този обичай преди повече от 50 години, са най-голямото събитие през годината. Повечето от местните хора живеят с идеята за празника и фестивала месеци наред. Участниците се готвят като изработват своите маски и костюми, събират материали за тях, допълват комплектите със звънци. Организаторите обмислят как всичко да се направи по-добре, за да се отговори на очакванията на огромния брой гости на града, които идват за това неповторимо, несравнимо и незабравимо събитие. Местният бизнес също има в задачите си да помисли как да се представят градът и регионът в тези празнични дни по най-добрия начин. За търговците и за много от занаятчиите тези дни са важни. Нали имаме поговорката: „Ден година храни“, която е напълно валидна за всички, предлагащи тематични сувенири. От години местните предприемачи участват в организацията на маскарада и подкрепят община Перник, която е основният организатор на фестивала. Всяко желание на местната власт, свързано с подготовката и провеждането на това събитие намира отклик сред членовете на нашата организация. В годините назад това е утвърдена практика, независимо от това кое и какво е градското ръководство. Бизнесът е и спонсор на фестивала и прак участник в посрещането на гостите с предлаганите услуги.


Какви според вас са възможностите за развитието на туризма в региона на базата на признатият от ЮНЕСКО за живо човешко съкровище обичай Сурва и на популярният вече в цяла Европа маскараден фестивал?

- Фестивалът се провежда само за два-три дни в годината и само в тези дни в града се стича огромно количество туристи. Това предполага в тези дни за гостите на града да има всякаква услуги - да могат да похапнат, да си купят сувенири, да се подкрепят с кафе и сладкиши. В тези дни в Перник има и много гостуващи търговци. Прави впечатление, че през последните години месеци преди преди фестивала туристически агенции обявяват екскурзии до Перник за Сурва и така събитието все по-устойчиво се превръща в привлекателна туристическа дестинация. Но всяка година проблем се оказват местата за преспиване. Хотелите, които и без друго не са много, са резервирани месеци преди празника. Тази година имаме рекорден брой участници - близо 7 500 мъже, жени и деца, а голяма част от тях също идват за два дни и трябва да бъдат настанени. 27-то издание на фестивала ще подобри и собствените си рекорди по гости на Перник. Все още нямаме статистика колко са хората, дошли да съпреживеят магията на Сурва, както се казва, но броят им расте със стотици хиляди. Предполагаме, че близо 300 хиляди са достигнали дошлите да се порадват на празника. Това се обяснява и с феномена времето през фестивалните дни да е слънчево и приветливо. Казват, че звукът на хилядите звънци пречиства въздуха и убива вирусите.

А имате ли идея как може да се реши проблемът с настаняването през фестивалните дни?

- Jъй като не би било рентабилно да се правят хотели и къщи за гости, които да са натоварени само по празника и да речем в дните 13 и 14 януари , когато се отбелязва традиционната Сурва по селата, може да се мисли да се разшири легловата база чрез участието на граждани, които да приемат гости на града по домовете си, обявявайки предварително тази възможност. Това и сега се случва, защото много пернишки семейства посрещат в дните на фестивала свои близки от далечни краища на страната и даже от чужбина. Но в тази посока има място за още инициатива.

Не смятате ли, че Сурва може да се показва и разказва не само в тези няколко дни, а и по друго време на годината. Туроператорите биха могли да предлагат пакети, с които сурвакарската традицията да се показва по селата на място, да се посещават работилници за маски, да речем. Смятате ли, че КРИБ- Перник може да съдейства за това?

-Това е едно добро предложение. Такъв туристически център беше направен по проект в община Кавачевци. Ателиета за маски могат да се отворят, участници в обичая могат да го показват и разказват и така Сурва наистина може да привлича туристи в Пернишко целогодишно. Като работодателска организация ние бихме могли с проекти да подкрепим инициативата на отделни предприемачи, да им предложим повишаване на квалификацията, да им да помогнем да почерпят опит от други страни.

Как гледа бизнесът на една отдавнашна идея за създаване на музей на маската в Перник?

- Доколкото съм запознат, тази идея е подхваната още преди десетилетия, но до осъществяването й така и не се стига. Смятам, че пернишките предприемачи биха откликнали, ако такава инициатива се подеме. Преди време имаше предложение сградата на първото училище в Перник, построено от Мини Перник преди повече от 100 години, да стане такъв музей. Тази постройка сега не се използва, защото пострада от земетресението през 2012 година, но би могло да се предприемат действия и ако градът има такъв музей с интерактивни елементи в него, това ще е още една възможност Сурва да привлича туристи целогодишно.

Има ли, според Вас и други насоки, в които бизнесът може да е полезен в организацията на фестивала и в популяризирането на обичая?

- Винаги има как нещо да се направи още по-добре. На първо място може би инициатива трябва да развиват туристическите фирми. Но може да се мисли и за публично-частно партньорство и за други форми на сътрудничество с общината, така че част от ангажиментите на администрацията да отпаднат. Някои от тях може да се възложат на доброволци, на неправителствения сектор и граждански сдружения и инициативи, но други, като прехраната, паркирането, услугите при по-добра организация и помощ от страна на бизнеса могат да носят сериозен приход. Може би ще бъде добре да организираме една кръгла маса, дискусия, посветена на фестивалния туризъм, на която със специалисти да се помисли как да се оптимизира и подобри организацията на Сурва и това може да стане съвместно със "Стандарт". За нас е от особена важност да се популяризират и прекрасните граовски песни и танци, цялото фолклорно наследство на района, да се даде поле за изява на изпълнителите, затова замисляме през това лято да има голям Граовски събор на народното творчество. Като работодателска организация за нас е чест и удоволствие да съдействаме все повече хора от страната и света да видят и оценят невероятното културно-историческо богатство, с което разполага Пернишкия край.
Категории: Блогосфера

Сурва 2018: Су́рова в Пернишко

Руми Борисова - 12-Януари-2018
Преди фестивала в града празнуват по селата

Ако ви се е случило да попаднете в Перник в последните почивни дни на януари със сигурност сте си спечелили спомен за цял живот. Тогава в града се провежда международен фест на маскарадните игри "Сурва". Градът се оглася от грохота на стотици хиляди бакърени звънци. Маскирани дефилират на групи из целия град, а тътена на мощни тъпани определя ритъма на ритуалните им танци. Зрелището е неописуемо и скоро и най-предубеденият зрител се потапя в магията на маскарада. Често посетилите феста си мислят, че вече знаят какво е пернишката Сурва, но трябва да бъдат предупредени, че всъщност ще разберат тази магия само ако я видят като жива традиция по селата.





Градско дете съм и си нямах село като малка, подобно на повечето от връстниците ми. Гледах Сурва само на фестивала в Перник. Още пазя един ярък детски спомен как наблюдавах шествието на маскираните мъже на пернишкия стадион , качена на конче на раменете на тате. Фестивалът не се правеше всяка година. Имаше време, когато беше през две-три и четири години и когато вече бях отраснала това зрелище повече ме отблъскваше, отколкото да ми харесва. Така беше заради облечените в кожи на убити животни мъже. Маските пък им бяха украсени с перата на заклани птици. Те самите бяха развеселени по-често от градуса на употребените питиета. Не ми харесваше и подигравката със свещеничеството, тъй като с всяка от групите маскирани ходеше и по един бутафорен поп, а баба ми ме беше научила да целувам ръка на духовника, където и да го срещна. Тези ми чувства се промениха рязко веднъж, когато с приятели отидох на СурОва на села. Да, фестът се казва "Сурва", но местните наричат обичая по-често с думата "Сурова", а в някои села и Сирова, . Затова и когато в началото на декември 2015 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство реши да запише народния празник в представителната си листа го направи и с двете имена Сурова/Сурва. Когато през 2000 година избирали име за фестивала, решили все пак да се казва Сурва, защото другото навява асоциация за сурова наденица или туршия, например.

А много преди експертите от световната организация да признаят обичая за живо човешко съкровище и на мене ми се даде да разбера какво е това Сурова в народния вариант. Приятели успяха да ме заведат на празника в селото, където те имаха корен. Там целогодишно вече живееха само тридесетина човека, но през тази магична нощ на 13 срещу 14 януари, в навечерието на Васильовден по стария стил, имах чувството, че във всяка къща свети и пуши комин. И всички бяха много, много добри, гостоприемни и вежливи, в особено приповдигнато настроение, а цялата обстановка беше празнична. Едва в тази нощ разбрах колко е силна традицията и какво е за тези хора маскарадният празник.

Специалистите категоризират Сурова като календарен, но навремето като сменили календара през 1916 г. настъпило известно объркване и някои групи започнали да излизат и да играят, да обхождат селата на "Германската Сурва", както тогава се изразявали по пернишките села за 1 януари. Но през годините на соца, когато администрацията в сферата на културата положила старание да държи под контрол процесите на развитие на народното творчество и да ги вкара в нормите на художествената самодейност, празникът бил вкаран в норми, а специалисти учели участниците в него как да пазят традицията. Някъде по това време се появило и обяснението, че в тази магична нощ маскираните гонят злото, което далеч не отговаря на истината. Но повторено много пъти като мантра особено старателно от медиите и по телевизора, това обяснение се вкоренило в масовото съзнание. Сред маскираните няма убедени, че гонят злото, най-малкото защото го правят всяка година и все по-старателно участват в Суровата, но доброто все още не е победило. В много от групите вече има ясно осъзнато старание да се пази традицията чиста, точно такава, каквато е била преди много поколения.



За мъжете, а през последните 2-3 десетилетия и за жени и деца дългата подготовка за Сурова е като за най-важния спектакъл в живота им. Всеки има своя роля, за която сам прави костюма и маската си. Различните села имат и различни видове маски - ликове, копанки, зевала, както се казват тези с по-много лица и муцуни. Те са направени с познати отколе материали - дърво, кожа, рога, кости, пера от домашни птици, вълна, плат, украшения, за да стане всеки един от тях “друг”, различен от себе си. A понякога за това било нужно само да нацапаш лицето си, обясняват сега познавачите на обичая. Понякога за направата на маските се прибягват и до услугите на майстор, който прави маски за приятели и близки.

Според традицията сурвакарите обхождат цялото селище и при влизането от къща в къща. Участниците в групите“играят” на сватба. Маскираните танцуват в ритъм и това създава мелодия от накичените на кръстовете им звънци. Така се налага ред, а със сурвакарското пожелание “да бъде!” се утвърждава новото начало и желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие.

Някога участниците в сурвакарските дружини са били предимно ергени, но в днешно време участват възрастни мъже, жени и деца. Всеки от тях има определена роля и променена външност. Основна роля при сурвакарите се отрежда на водача, наричан болюбашия. Много важна е групата на сватбата – преоблечени мъже, играещи ролята на обредни лица от традиционната народна сватба, както и групата със звънци около кръста. Звънчарите са облечени с кожи или са покрити с разноцветни ленти от плат и задължително с маски на лицето.

В последните години е привнесен и обичая в началото на празника маскираните да прииждат към центъра на селото с факли и да палят ритуален сурвакарски огън.

Заради този много вълнуващ празник от години в този ден на село се връщат хора, които живеят по далечни краища в страната и чужбина. Има даже един рейнджър, който не пропускал Суровата, даже когато бил на мисия. За съжаление все още обаче туристическите агенции не са се сетили да предлагат това невероятно преживяване за туристи. Струва ми се, че могат да се свържат с къщите за гости по селата, където ги има или с местните читалища, защото много често те са базата на сурвакарската група.


От около двадесетина години за традиционната Сурова по селата общината в Перник организира тур по определен маршрут. И тази година кметът на Перник Вяра Церовска ще води официални гости, специалисти и журналисти в няколко села.

Маршрутът на кметския екип и гостите ще започне от село Люлин в 17 часа с фолклорен концерт. По-късно там ще бъде открита фотоизложба на стари снимки на сурвакарската група от 60-те години на миналия век. В 18 часа там за среща ще пристигне гостуващата сурвакарска група от село Долна Секирна - двукратен носител на най-голямата награда "Златна маска от пернишкия маскараден фестивал. Празничната обиколка преминава и през село Големо Бучино, пернишкия квартал "Бела вода" и град Батановци, където ще гостува групата от село Черна гора.

Финалът е в най-голямото пернишко село Драгичево. Там ще се съберат сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой, Пещера и Национално сдружение "Хайдути". След игрите на площада в селото за гостите ще има официална Сурвакарска вечеря с традиционните ястия.

През цялата нощ сурвакари ще обхождат къщите по селата и ще благославят стопаните за здраве и берекет. В брезнишкото село Кошарево среща си дават около 22 часа едни от най-атрактивните групи – на местните и от селата Банище и Стефаново.

Празникът ще продължи и на 14 януари. В Село Дивотино сурвакарската група ще направи обхождане на къщите за здраве и берекет, което ще започне рано сутринта, още в 8 часа. По-късно в 13.30 часа на площада пред „Ханчето“ ще се разиграе ритуалът „Сурвакарска сватба“ , а от 15 часа ще бъдат подредени вкусни гозби в салона на местното читалище „Чичо Стоян“. От 16 часа центъра на селото ще има концерт на певицата София Илиева и след него е предвидена празнична заря. Закриването на празника за региона ще бъде в село Кралев дол, където общия празник е от 17 часа.
Категории: Блогосфера

Трънският манастир чака по-добри дни

Руми Борисова - 10-Януари-2018
Светата обител е с подписан договор за финансиране на обновление



Далече назад във времето още на Второто българско царство на хълм над трънското ждрело на река Ерма при днешното село Ломница и близо до град Трън бил издигнат Трънския манастир „Св. Архангел Михаил". Обителта преживяла славни дни, но и превратни събития. До наши дни е оцеляла само манастирската църква. Преди около 7 години беше ремонтиран покривът на храма, а сега предстои по-старателно обновление. В края на март миналата година беше подписан договор с Държавен фонд „Земеделие” за ремонт на манастирската църква. Проектът включва и реставрация на иконостаса, изработване на икони и реставрация на стенописите. Съгласно договора ползвателят се задължава да започне реалното изпълнение на инвестицията в срок не по-дълъг от дванадесет месеца от сключване на договора. Крайния срок за извършване на инвестицията е 27 март 2019 година. Сумата, която се предоставя безвъзмездно по Програма за развитие на селските райони е е 523 574 лева. Според запознати по вина на избраната за изпълнител фирма осъществяването на проекта все още не е започнало.



Богата и интересна е историята на Трънския манастир. Смята се, че е основан през Второто българско царство, заедно с Погановския и Одоровския манастир, които сега са на сръбска територия. И ако Погановския манастир е оцелял и процъфтява, то от Одоровския манастир не е останало почти нищо, но затова пък се смята, че след разрушаването му материали от него са пренасяни за възраждане на Трънския манастир, който многократно е опустошаван. .
Въпреки това манастирът успявал да се възражда в някои години стигал до многобройно монашеско братство до седемдесет и повече монаси.

Обителта е била свързана и с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край. Преданието е увенчало това място с чудните подвизи на Голча Войвода от село Главановци, който с четата си от знепослските сегмени-хайдуци е подпомагал в изграждането на манастира в края на XVII в. По време на Възраждането в него е основан Трънският революционен комитет. През 1874 г. манастирът е бил нападнат от черкези и бил опожарен, но за щастие не е изгорял целият.

По време на османското присъствие с килийното си училище манастирът бил важно просветно средище. В годините след Освобождението в продължение на 18 месеца манастирът попаднал в сръбско владение и тогава сръбски учени успели да заличат запазените до тогава надписи, които сочили, че църквата е строена през 1600г. Задигнат бил и манастирският архив, в който имало ценни сведения за историята на обителта. . Поради тази и други причини, до днес не са достигнали никакви писмени сведения за светата обител, каквито имат други манастири. Така цели векове от историята на Трънския манастир се губят в тъмнината на неизвестността.

Според предание при едно от вражеските нападения над манастира голяма част от съхраняваните в светата обител ценности били изнесени и укрити в пещерите по Ждрелото на река Ерма. Предполага се, че сред тях е имало огромна книга, в която били описани българските царски родове, но тази книга така и не е открита.

Оцеляването на храма до голяма степен се дължи на дървен навес, направен през 70-те години на миналия век по изрично настояване на Людмила Живкова. Тогава е правена консервация на изключително ценните и интересни стенописи в храма. От тогавашния Национален институт по паметниците на културата, сега - Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) бил разработен и проект за възстановяване на манастира, обявен за паметник на културата с национално значение.

Но към 1975 г. обителта вече е била напълно изоставена. Преди това от Софийска митрополия пуснали там наемател да гледа животни, но по спомена на тогавашен шеф на МВР в града софиянецът загинал, сгазен от собствения му джип. Човекът слязал от колата да премести паднало на пътя дърво, но автомобилът потеглил сам и го прегазил. След това в манастира вече нямало никого. Въпреки, че храмът е бил обявен за исторически паметник на културата, той е бил подложен на множество варварски актове. И до днес , даже вътре в олтара непрекъснато има варварски нападения от иманяри. По сигнална архиерейския наместник там отивали милиционери и от Перник и от Трън, но никакви решителни действия не са предприемани.

В аналите се е запазило едно пророческо писмо на Знеполския епископ Йосиф от 17 май 1963 г. Тогава манастирът вече е бил в запустение, но владиката пише до архиерейския наместник в Трън по онова време Арсений Досев следното: „… Но ще Ви призная, че ме изяде ревността по тези наши мили, скъпи и заслужили пред историята ни, но забравени от всички ни, прекрасни народни светини. И аз вярвам, че те ще изживеят и обедняването, и временната забрава, ще блестят винаги със своето високо историческо достойнство и заслуги и ще привличат вниманието и грижите и подкрепата на всички.”

Когато кмет на Трън стана Станислав Николов, той предприе дарителска кампания за възстановяване на манастира, като сам заделяше от своята кметска заплата и от лични средства. В кампанията се включиха медии и предаването "Вяра и общество" по БНТ. Събрани бяха около 52 хил. лева. Към тях Софийска митрополия прибави още около 20 000 лева и покривът беше ремонтиран, но по мнението на специалисти по най-неподходящия начин. Калпав се оказа и дренажа около храма. Изпълнителят на поръчката така и забрави да монтира металните обтегачи в стените.

Иницииативен комитет след това също положи старания. По идея на областния управител на Перник през 2013 г. Михаил Михайлов беше организиран и благотворителен концет за възстановяването.

Трънчани много обичат своя манастир и всяка година отбелязват храмовия празник. Силно се надяват обителта да възкръсне от забравата и запустението и да се върне към нов живот.

Олтарната маса е римски паметник

Интересен е оброчният паметник с латински надпис употребен в олтарната маса в храма. Според запознати той бил намерен е в местността "Прекръсье", на левия бряг на река Ерма, на около километър източно от село Ломница. Според специалистите там е имало антично светилище, а по-късно и християнски храм. Сега на това място е поставен оброчен кръст. Според преданието в тази местност е било старото мнастирище "Св. Рангел", както местните наричат св. Архангел Михаил, но с настъплението от Пирот на някой си арам-башия със своята орда, обителта била опустушена и по-късно преместена на сегашното си място.







Дълго време светият престол стоял там, след което бил местен от място на място, докато в годините около Освобождението не се озовал в олтара на църквата в Трънския манастир. При обиколката си по тези места Константин Иречек разчел на паметника следния надпис: "SANCTO CASEBONO SACRYM PEOAMEN MANIPOHRNE PEILCISSIMYS", което трябвало да отзначава, че това е дар от Марк Антоний Руф за Божеството Сантос Казабонос. Предполага се, че камъкът е част от римска колона с надпис, върху която е била поставяна статуетката на Божеството Казабонос, за да може то да види жертвоприношенията в своя чест.
Категории: Блогосфера

Богоявление в Брезник

Руми Борисова - 08-Януари-2018
Сцената на Кръщение Господне върху купола на фиалата в Църногорския манастирНай-големият господски празник, който идва в календара след Рождество Христово, е Богоявление. Народът го е кръстил Йордановден, ако и да няма нито един светия с име Йордан. Но пък така се казва реката, в която св. Йоан Кръстител и Предтеча кръщавал оглашени за християни чрез потапяне в речните води. Там той кръстил и самия Спасител Господ Иисус Христос, който вече бил станал на възраст 30 години.

В последно време у нас празникът Богоявление се отразява широко в медиите главно със хвърлянето на светия Кръст Господен в река, езеро и даже в морето след отслужване на Велик водосвет, а после смелчаци влизат в ледените води да го извадят или "спасят". Заради народната традиция в Калофер мъже да играят хоро в реката, където свещеник е метнал кръста, нещо като мода заля страната и на много места на Йордановден такова мъжко хоро стана нещо като ритуален танц в течаща вода със силна патриотична нотка. Същината на празника се загуби в новата мода, макар да е ясно, че потапянето на Кръста в течаща вода след Великия водосвет няма освещаваща функция.


Ваденето на кръста от ледени води на Йордановден е наистина стара народна традиция. Тя битува и при други православни народи. В Гърция например, където по градовете има по няколко храма, кръстове в реката потяпат от всеки от тях. В миналото обаче, а и сега в някои малки населени места, свещеник обикаля по домовете на хората и ръси с богоявленска вода.



Възстановяването на този ритуал стана факт тази година в Брезник. Идеята дойде от местния свещеник отец Михаил Станкович. Той е отскоро в енорията. Преди това е служил във Вършец и там на Богоявление хората го канели в домовете си да поръси и да ги освети. Църковното настоятелство в Брезник приело на драго сърце тази инициатива и в продължение на три дни младият свещеник беше в местните институции, фирми, социални звена, че и в домовете на много брезничани. Най-възрастните от тях си спомнят и до днес как навремето поп Борис и другите местни свещеници извършвали такова богоявленско ръсене из целия град. И макар да било време на атеизъм, все пак се намирали хора, които да отворят вратите на домовете си свещеника. Може би тъкмо за това като отслужи Великия водосвет в петъка преди Богоявление, както е по канона, отец Михаил най-напред мина да поръси възрастните хора от старческите домове в града. После по график обиколи фирми и предприятия, където в петъчния ден се работеше и имаше и служители и шефове.


В деня на самия празник се падна така, че отец Михаил трябваше оглави светата литургия в Църногорския манастир "Св Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци. Там той служи по график като се редуват с отец Константин Стойчев и така двамата хем обслужват енорията в Брезник, хем като ефимерии оглавяват богослуженията в манастира в съслужие с неговия игумен архимандрит Никанор. Както предни години и тая, в Брезник отец Константин в уречения час хвърли кръста в не особено дълбоката река и предварително записаните смелчаци нагазиха във водата, за да го извадят. Тоя ритуал в манастира обаче не се състоя. Там отец Михаил и архимандрит Никанор след празничната света Литургия направиха


Великия водосвет на фиалата в двора на манастира и след като събралите се миряни пийнаха от богоявленската вода, взеха си нафора и бяха поръсени, двамата духовници обиколиха цялата обител. Първо с богоявленска вода осветиха манастирското аязмо, чиито води след усърдни молитви са донесли изцеление на много хора. После минаха през старата църква, параклисите и камбанарията, по манастирските конаци и даже в градината. Едва тогава всички седнаха на братска трапеза, където продължи и духовната беседа, свързана с празника.





В проповедното си слово след богослужението отец Михаил припомни историята на Кръщението Господне – как Иисус дошъл от Галилея до реката Йордан при св. Йоан Предтеча, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо, когато св. Йоан разказвал на народа за Спасителя, казвайки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". „След тез негови думи Иисус пристъпил да се кръсти, макар да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението.”, припомни в словото си отец Михаил и допълни как Христос е бил възпрян от св. Йоан Кръстител с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?", тъй като духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда". Спасителят дошъл да се кръсти и за да освети естеството на водата, и за нас да устрои за нас купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец: "Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение"(Марк 1:11) и да бъде нелъжлив свидетел за Христа.
Тази е историята на празника, свързан явяването на Бог и Кръщението на Спасителя, предадена и от светите евангелисти. В безпросветното си православие ние упорито наричаме тези важни и знаменателни празници Йордановден и Ивановден и след мъжкото хоро в зимните реки или просто гмуркането в някой предварително направен гьол, се отдаваме на празнуване на имени дни на Йордановци и Ивановци, каквито у нас има доволно. А докато обикаля по фирми и къщи и ръси с богоявленска светна вода на о. Михаил много му се иска хората да почитат повече Бога, да знаят и спазват неговите заповеди, а това значи да почитат подобаващо и този празник. Богословите са установили, че за освещаване на вода на празника Богоявление говорят още Тертулиап в трактата си „За кръщението“ от около 230 г., св.Киприан Картагенски в средата на 3-ти век, св.Василий Велики през 4-ти век. и други от светите отци. Известно е, че още през 498 г. за нуждите на ефеските християни е написан чин за освещаване на водата в нощта срещу празника Богоявление. До тогава извършването му ставало в полунощ и било свързано с кръщения на големи групи оглашени.

Великият водосвет е едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Православната църква и се извършва в навечерието на Богоявление и след Литургията на самия празник. Преданието приписва установяването на Великия водосвет от самите апостоли. Потапянето на Кръста в края на последованието символизирало потапянето па Спасителя в река Йордан, но нямало освещаваща функция, както няма и хвърлянето му в реки и езера. Още св. Йоан Златоуст в края на IV век уверява, че осветената с Велик водосвет вода не променя качествата си две и дори три години.

В древността от нея заедно с нафора приемали християни, които по една или друга причина не се причастявали със светите дарове. Това ставало непосредствено преди раздаването на нафората. От нея пиели или с нея били поръсвани болни и немощни хора, домовете, нивите, различни предмети, както сега прави из цял Брезник о. Михаил. Той уточнява, че светената богоявленска вода може да се пие всеки ден нагладно до Отдание на празника Богоявление. А докато обикаля и ръси не престава да пее и празничните стихове за Богоявление, които в Църквата се наричат тропар: "Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Тройческое явися поклонение: Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сина именуя: и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение: явлейся Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе. "



Хората, които са били на Великия водосвет наливат в бутилка от осветената вода и я отнасят в домовете си, за да я съхраняват през цялата година на специално място близо до домашна икона или кандило. Те могат да пият от нея при телесни и духовни нужди, при болест и душевни терзания, но е желателно това да става след поне еднодневен пост, казва брезнишкия свещеник, който продължава обиколката си из града и след празника, докато не поръси навсякъде, където са го поканили.
Категории: Блогосфера

Сурва 2018: Перник се готви за рекордна Сурва

Руми Борисова - 06-Януари-2018
Ритуалният огън е началото на СурваБлизо 7 500 маскирани превземат града в края на януари



По вече утвърдена над половинвековна традиция през януари всичко в Перник е Сурва. Сега предстои 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри. Световно известният пернишки фест отново ще събере в града в последните почивни дни на януари многобройна армия маскирани чудовища и още по-многочислена публика.

Всяка година фестът подобрява собствените си рекорди, но сега организаторите очакват да бъдат надминати всички достигнати предни години нива. До момента са подадени заявки за общо близо 7 400 участника. Групите със сурвакари и мечкари от Пернишко ще са 45 с близо 4 000 участника, от които 880 са деца. От страната маскирани като кукери, бабугери, джамалари, старци и както по друг начин се наричат по своите краища, ще са 59 групи с около 3 000 участника. От чужбина се очакват 17 групи от 8 държави – Испания , Италия Сърбия, Македония, Албания, Словения, Португалия, Румъния с над 420 участници. Очакват се и много официални делегации от градове, членуващи във Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ), като по утвърден обичай най-важен сред тях е президентът на ФЕКГ барон Хенри Фердинанд ван дер Кроон. Тъкмо той, който е признат и за почетен перничанин, на 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на местния Общински съвет обяви Перник за европейска столица на маскарадните игри.
Гости на феста от Аруба
Пернишката "Сурва" e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Фестът популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”.

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на ФЕКГ. От 2016 г. народният обичай Сурва е признат за живо човешко съкровище и е записан в представителната листа на ЮНЕСКО.



Традиционно началото на феста се поставя със спектакъл на открито и запалване на фестивалния огън. В продължение на три дни в центъра и по улиците на града групи маскирани се веселят, демонстрирайки колорита на своите игри и неповторими маски и костюми. Участниците създават ярък поток от цветове, звуци и ритми, а зрителите и гостите от близо и далеч се потапят в тридневния спектакъл с хиляди артисти. Между маскираните има надпревара. Те се борят за отличията на журито, което прави класация поотделно за сурвакари и за кукери, както специалистите са решили, че се казват участниците в пролетните народни маскаради.

Григор Христов и неговият внук КристиянВ Пернишко игрите от векове са свързани с идването на Новата година, но смяната на календара през последния век не успяла да ги обърка. И ако някой се опита да кара хората от пернишко да се маскират на 1-ви, те викат, че това е „германската Сурва“. За тях празникът е през нощта на 13-ти срещу 14 януари. И ако на някому се отдаде възможност да отиде в пернишките села по това време, трябва да знае предварително, че това е най-сигурният начин да разбере какво е това „СурОва“ – така с „О“ по средата на думата местните наричат обичая. Неотменно в региона в нощта на Васильовден по стар стил в центъра на всяко село се пали ритуален огън, а маскирани мъже танцуват около него за здраве на хората и добитъка и берекет по нивите.

Някои се опитват да обясняват, че със страшните маски се гонело злото, но сред маскираните от много време ентусиазмът е заради артистичната изява, подчинена на традицията и предавана от поколение на поколение. Някога се маскирали само млади мъже, а сега в дружините има и жени, и много деца. През цялата нощ къщите по селата са отворени за гости и трапезите са отрупани с баници, погачи, вариво от кисело зеле със свинско и пача, всевъзможни мезета и много, много греяна ракия. Облечени в кожи или костюми от разноцветни парцали, с многобройни звънци на кръста и страховити маски и ликове на главите, сурвакарите обикалят къщите.

Често в някое от селата среща си дават по няколко групи. Автентичният маскарад включва различни персонажи, но особено характерен е ритуалът „сватба“, който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. В тоя обичай на едно място могат да се видят четири поколения от една фамилия, а булката задължително е мъж.
Маска от с. Ярджиловци
Сурвакарските маски и облекла се изработват цяла година. В Пернишко маските са правят от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя. Различните материали вложени в тях им придават вид на причудливи същества, някои се отличават като животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с опашки или тракащи клюнове. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп. Има и сложни конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет, които могат да достигнат до два метра. Някои маски пък имат по много лица на различни чудовища. Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени майстори, познаващи добре традицията. Те правят „второто лице“ на своите близки и приятели, а понякога дори на цялата група. Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да изненадат всички и да запазят магическата си сила.

И малкият  с  бате и тате  на фестивал. Най-големите симпатии по време на обичая по селата, а и на фестивала събират децата. За хлапетата в забавачките преди феста се провежда детска маскарадна щафета “Да бъде“. В нея обикновено се включват близо 1400 деца от всички предучилищни групи и детски градини от община Перник. Маските и костюмите на децата впечатляват със своя оригинална изработка, съгласно традицията. Децата показват познания на обичая „Сурва“ и го изпълняват с желание. Всяка година има и младежко дефиле „Сурвакариада“, в което се включват над 600 ученици на различна възраст. Всички училища в Перник успяват да мотивират децата да участват с желание в така наречената „Работилница за маски“ .
Кметът Вяра Церовска с гости от ФЕКГ
„Фестивалът „Сурва“ е мост и място, където се срещат и надпреварват минало и настояще и където поколенията общуват чрез народната култура. Затова игрите с маски, звънци и хлопки, носещи благопожелания за здраве и плодородие ще останат завинаги своеобразна визитната картичка на град Перник“, коментира преди празника и феста кметът на Общината Вяра Церовска. Като припомня, че фестивалът на маскарадните игри „Сурва“ съчетава в себе си хилядолетния дух на традицията със съвременните виждания за празник, тя приканва любителите на силни емоции, атракции и веселба да посетят Перник и района в дните на празника на 13 и 14 януари и за фестивала от 26 до 28 януари. Колоритната смесица на традиции и съвременност прави събитието все по-харесвано и посещавано със всяка следваща година. По време на фестивала всеки може да открие по нещо за своя вкус - да усети традициите, но и да не спира да усеща пулса на модерното. „Сурва“ е събитие, пълно с изненади и богато на преживявания, казва кметът на Перник като покана. Програмата на феста за тази година е вече обявена и може да се види на различни места в интернет, но организаторите са си запазили и правото на изненади, които ще са новост тази година. Заслужава си това събитие, обявявано от Нешънъл джеографик за световна зимна туристическа дестинация да не бъде пропуснато.
Категории: Блогосфера

Възстановяват Пещерския манастир "Св. Николай"

Руми Борисова - 29-Декември-2017
По царска грамота светията станал Мрачки. С дарствен хрисовул цар Иван Александър дарил имоти на обителта
С договор на стойност малко над 443 хиляди лева по Програмата за развитие на селските райони скоро ще започне ремонт и консервация на един от най-старите и оцелели до днес манастири в Пернишко. Това е близкият до земенското село Пещера манастир "Св. Никола". Първите сведения за обителта са от известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър от 1 декември 1348 година, с която владетелят на българската държава дарява на манастира много имоти.
Освен като Пещерски, манастирът е познат и като Ореховски, заради в името на местността, където се намира, но и като Мрачки, заради името Мрака или Мраката на този историко-географски район. С това име е известен и хрисовулът на цар Иван Александър. В стари документи манастирът се среща и с името "Св. Николай Мрачки". Не е известно кой и кога за първи път е дал това име на силно тачения и от православни , и от католици св. Николай архиепископ Мирликийски и Чудотворец. Но с това име манастирът е именуван още в началото на 20 век в статия от сръбски автор.




Пещерският манастир се намира до буен карстов извор в планината Рудина, на около 2 км североизточно от селото Пещера и на около 5 км в същата посока от град Земен. До манастира води черен път, който през това лято беше постлан с чакъл, а край него бяха оформени и кътове за отдих. Със сигурност монашеска молитва, може би за последен път, тук е имало някъде около 1954 г., когато манастирът е бил девически.


Според запазени документи на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в Централния държавен архив, в него имало три монахини: Емилия - на 40 години със завършен III прогимназиален клас, Анилина (Атанасова Георгиева) - 60-годишна и самообразована, Иустина (Христова Бобачева), която тогава е била на 45 години и имала завършен III прогимназиален клас. Послушници не е имало, а в манастирската библиотека се е пазела грамота, удостоверяваща, че манастирът е от времето на цар Иван Александър. Според тези документи по това време имотите на манастира са 59 дка ниви и 25 дка ливади.



През 90-години на 20 век местни хора са разказвали, че една от монахините се преместила в Княжевския манастир и взела със себе си целия архив на Пещерския.
Какво е имало в този архив не е известно. Самата Мрачка грамота се съхранява в Хилендарския манастир в Атон, където е била пренесена след разрушаването на манастира „Св. Никола“. От грамотата се разбира и, че дарените манастирски имоти са били пръснати из Софийско, Радомирско и Дупнишко, но един местен жител смята, че както са описани дарените имоти, те почти напълно съвпадат с имената на местности в близост до самия манастир.


Според аналите манастирът запустял по време на османското владичество и бил обновен през 1842 г. Църквата била изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Ктитори били странстващият свещеник Симон от трънското село Лева река, който дошъл в манастира със сина си и приспособил скромна отшелническа колиба към оцелялата манастирска църква, която била единственото останало от някогашната величава обител. След това, турските власти като научили за възстановения манастир, хванали поп Симона и го обесили, а синът му, след небивали мъчения при опити да бъде потурчен успял да избяга в Рилския манастир. Скоро след злополучната случка, първенците от с. Пещера и свещеници от околните села се застъпили пред власта и получили позволение към старата църква да се пристрои друга сграда. Новата постройка била довършена през 1842 г. Управител на манастира станал дядо Лазо Дамянов от Пещера, а службата през празниците извършвали свещеници от околните села. Към 1844 г. дошъл тук от Кратово поп Теофан, който се постригал за монах и станал игумен на манастира. След последния управлението на обителта поели пак дядо Лазо, светогорците йеромонах Рафаил, йеромонах Юстин, Раде Вилаетски от радомирското село Върба (бивш служител в Рилския манастир), монах Прокопий от село Радибош. Последният впоследствие станал и игумен, споминал се в 1879 г. Негово дело е построяването на двуетажната жилищна сграда, която с развитието на проекта за обновяване на манастира, ще бъде възстановена.
Някои учени смятат, че източната част на оцелялата до днес манастирска църква е от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на намиращия се днес на сръбска територия Погановски манастир, датирана около 1500 г.
Особен интерес представляват стенописите от първоначалния манастирски храм, които при обновяването на църквата са били покрити с мазилка. През втората половина на 20 в. късната мазилка е била изчистена, вследствие на което е разкрита част от красивата средновековна живопис. След цялостна консервация и реставрация на стенописите, проведена от НИПК под ръководството на Боряна Дживджанова, е била изяснена и иконографската схема, изпълнени със смесена живописна техника. Това се е случило преди 1980 г. и тази консервация сега следи няма.

От някогашната богата манастирска библиотека, каквато се предполага, че е имал Пещерският манастир, днес не е останало почти нищо. В Загреб се съхранява псалтир от XV в. Запазен е и набавеният към 1843/46 г. за възстановения манастир „Цветен триод” от първата половина на XVI в. Вероятно голяма част от книжното богатство на обителта е пренесено в манастира „Зограф”, имайки се предвид намерените там фалшифицирани от сърбите хрисовули, пряко свързани с Пещерския манастир. Според историка Вера Иванова един от хрисовулите е бил фалшифициран в самия манастир, вероятно от монашеското братство, с цел да докаже правата си пред дошлата вече османска власт. На изследователите са известни три сръбски грамоти, свързани с този манастир, но за тях се твърди, че са подправени. Една е на цар Стефан Дечански от 1330г. и две са на Стефан Душан от 1339 г. и 1342г. Те се споменават в статия на Ал. Соловьев, озаглавена „Повелье манастира св. Николе Мрачког” ( „Прилози”, ІХ, 1929, стр. 1-18).



Каменната икона с двуглав орел



В Регионалния исторически музей в Перник се пази каменна икона от Пещерския манастир. Изработена е от жълт пясъчник в почти квадратна форма с размери 50 на 55 см. Има извит като кобилица горен край, върху който има надпис: "Приложи от Лобош Стоимен майстор за душа своя". Сред изображенията е изписана годината 1853, когато вероятно е била направена и дарена, както и "св. Николай". В центъра в окръжност релефно е изобразен двуглав орел, поддържан от два ангела. Над орела между две черкви е изобразен св. Николай с кръст в дясната ръка, а под кръга симетрично са разположени два елена с дървета край тях, каквито има и до черквите, и винетка от цветя. Изображенията са силно наивистични. Твърде възможно е още в онова време св. Николай, и посветения на него манастир при днешното село Пещера да е наричан Мрачки. Във всеки случай местни краеведи твърдят, че това не е изолирано явление, защото и в други села в района местните давали като прозвище на светиите името на своето село. Хората сами са строили църквите и манастирите, а после край тях възниквали и книжовни центрове и училища и няма нищо чудно, че така са индетифицирали своите духовни и културни достижения и почитта си към светеца покровител, обясни наскоро и един монах от района.
На изследователите са известни и други каменни пластики с двуглав орел от средата на 19 век. По това време двуглавият орел вече е бил нещо като герб на Вселенската патриаршия и на монашеската общност в Света гора на полуостров Атон.
Над западната врата на храм „Св. Възнесение Господне“ (1869 г.) в близкото до Пещера и село Враня стена има каменен релеф с двуглав орел. Смята се, че е изработен от местния майстор уста-баши Марко Въргаров , построил през 1866 г. хлебопекарницата в Рилския манастир.
От Враня стена са и братята Велчо и Нико, изградили през 1865 г. църквата „Св. Илия“ в село Дивля. Те украсили западната и южната врата с майсторски каменни релефи от стилизирани флорални елементи, двуглав орел и кръст.

Плочки с пластики на двуглав орел има и в храм „Св. Архангел Михаил” в пернишкото село Студена, построена в периода 1837 - 1846 г.




Двуглавият орел е един от най-разпознаваемите символи на православието. Според преданието неговите корени са в самото начало на първото християнско царство – Ромейското. Когато цар Константин Велики (306-337 г.) обединил разединената Римска империя и станал единствен нейн господар въвел двуглавия орел като символ на единството между Изтока и Запада с две глави и едно тяло. По-късно този знак придобива и друго значение – да символизира единството между Църквата и държавата, а самата държава била православна монархия с устройство, което представлявало земен образ на небесната йерархия. Светската власт и духовното били тясно свързани и се допълвали взаимно. Затова двуглавият орел е символ и на тази двойнственост, но същевременно и на тяхното единство.
Царете от династията на Палеолозите във времето на късната Византийска империя (1261-1453 г.) под влияние на западната хералдика използвали двуглавия орел като официален герб на фамилията и този знак се разпространил както из цялата територия на техните владения, така и по целия православен свят.
Каменните плочи с двуглави орли служели, за да се означи годината на изграждане и доизграждане на църквите. Наоколо им има и надписи, в които се споменават имената на ктиторите на църквата. Понякога това били мраморни плочи на пода на храмовете, но по-често се слагали над входа. Тази практика се прилагала при изграждане на всички храмове, без значение в кое време и под чия юрисдикция са построени.


Категории: Блогосфера

Българчета в САЩ срещат Бъдни вечер на земята

Руми Борисова - 24-Декември-2017

Българчета в САЩ посрещнаха Бъдни вечер с вечеря на пода. Традиционният обичай беше пресъздаден от възпитаниците на българското училище в американския град Ричмънд.

За трогателното събитие със снимка в социалните мрежи се похвали дядото на двама от учениците. Децата на популярния етнолот и историк от Перник Симеон Мильов от години живеят зад окена. Когато той и съпругата им Лили им бяха на гости, за да помагат в отглеждането на внуците, помагаха и в училището. сега в него учат малките Ясен и Калоян, а татко им Слави е донесъл бъдника за празненството на Бъдни вечер.
По-голямата внучка на Мильови Траяна пък е музикален педагог в училището. То се посещава от около 25 деца с родители българи, но на празника са били повече от 30, така че от постните ястия на земята са опитали и други хлапета.

За приятелите на Мильов във фейсбук гледката не беше изненада, защото всички, които го познават нямат съмнение колко е силно посятото от него семе на българщината.
Категории: Блогосфера

В Дивотино възраждат храм "Рождество Христово"

Руми Борисова - 23-Декември-2017
Жителите на пернишкото село Дивотино заедно възраждат рухналият храм след земетресението от 2012 г. Църквата е сред малкото, посветени на Рождество Христово, чието празнично посрещане предстои. За жалост все още не е готово всичко, така че да има богослужения в храма за празника. Енорийският свещеник отец Людмил се надява, че до пролетта всичко ще бъде готово.

Храмът е построен от местното население през през 1871 г. Независимо, че стенописите са били повредени при различни ремонти и стените са били варосани в бяло, Божият дом е бил обявен за паметник на културата, макар и само с местно значение.


Особено ценен беше над 140-годишният иконостас. Храмът пострада при силния земен трус от 22 май 2012 г и беше затворен като опасен, но не дочака укрепването си, а около година след силното земетресение се срина. Нацепеният вследствие на труса покрив и пропуканите стени не издържаха и по-малко от месец, след като на най-високия връх над селото Чучул вдигнаха 7-метров кръст, храмът падна от само себе си. Покривът се срути върху иконостаса и го нацепи.

В началото на 2015 г. бяха отпуснати от държавата 222 хиляди лева и храмът беше възстановен, но само като сграда. Местните хора събраха помежду си средства и направиха нов иконостас. Старах се максимално да наподобя стария, казва сега майсторът му - перничанинът Румен Димитров.

Иконите изработва художничката Василка Златанова. Върху всяка от тях ще стои името на дарилите средства за светите образи. Подобно на предците си от преди век и половина цели фамилии дариха пари за иконите по новия иконостас, а наскоро в храма е монтиран и новият полилей.

Очаква се богослужебният чин по обновлението да стане през пролетта.
Категории: Блогосфера

Котката пръв полазник на Игнажден в Земенско

Руми Борисова - 20-Декември-2017
Църквата почита свещеномъченик Игнатий Богоносец. По фолклорните представи почва новата година. 
Важен ден в календара е Игнажден. На тоя ден църквата почита св. Игнатий, наречен от народа Богоносоцец, а според фолклорните представи от тоя ден започвала Новата година. на различни места по земите ни празникът се нарича и Млада година, Нов ден, Млад месец, но и Полаз или Полазовден. Така е защото според народните суеверия от това кой пръв ще прекрачи прага на дома може да се гадае каква ще бъде следващата година.


Не е ясно кога и защо някой е постъпил така, но и до сега в земенското село Пещера на Игнажден в домовете си първо пускат котка и после не се вълнуват кой ще бъде полазник на дома на тоя ден. Кои точно магически сили на котката са накарали местните да съхранят това поверие и да го запазят като обред не е много ясно. Според секретарят на местното читалище Тони Стефанов това може да е свързано и със съвременното обяснение, че котката има способност да обира негативната енергия. Тука на Игнажден му викат Игня, с ударение върху „и”-то. Празникът се почита като първа вечеря преди Божич, каквото пък е името за Бъдни вечер. Заради божичевите пости, които свършват с обилна постна трапеза и пречестяване на другата сутрин, и за Игня местните приготвяли специална трапеза. Готвели се постни сарми, пълнени чушки, боб, питки и баници. Правела се търляница от картофи, които първо се сваряват, после се намачкват и се запържват в олио с кромид лук и мерудии. Вари се и царевица, която се подслажда. На трапезата се слага още печена тиква, варено жито, орехи и плодове. Трапезата се прекажда с тамян. Вътре се внася червена шума от дъб за здраве, защото дървото е символ на сила и мощ. Обичаят е старателно проучен като са разпитани баби какво помнят от своите баби, а после самодейците от читалището го пресъздават , за да се запомни и от младите.


Обредите на Игнажден са проучвани и описани и от етнолозите през годините. В техните записки и интервюта са останали историите как всички се вълнували кой ще е първият човек, който на Игнажден ще посети дома. Ако полазникът е добър човек, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. "Ама да знаеш, чедо, едно време доброто в сърцата на хората сякаш беше повече и тогава ние се мислихме, че всеки човек е добър, както сега се казва, че не е виновен до доказване на противното", обяснява 95-годишната баба Рада от Перник, която макар и на преклонна възраст сама идва всяка неделя в храма да се черкува и старателно с пост, молитва и изповед се готви за причастие.
Според нея не било рядкост на Игнажден къщата се споходи от някое домашно животно и тези полазници също се посрещали с радост и благодарност, защото се смятало, че това е добър знак, а и на четирикраките полазници им давали почерпка, както на хората. Само дето човекът полазник обикновено поздравявявал с новата година, а после вземал пръчка от дръвника и с нея разбърквал огнището като наричал колкото са искриците, толкова нови животни да се родят в обора. По някои места полазникът сядал върху донесените от него пръчки или слама, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежари за момите в къщата. В някои села на полазника давали сито с пшеница и с него той ръсел из къщата и благопожелавал: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“. За благословията си полазникът бил обсипван с пшеница и сушени плодове за плодородие. Някъде даже го дарявали с риза, кърпа, чорапи или каделя вълна.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. Често се замесвали и специални колаци за всеки член на семейството, а от тесто се откъсвало парче и с него на някоя греда се правел кръст, за да бяга всяко зло. На този ден нищо не се изнасяло от къщата – най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът. Не се искало и не се давало нищо назаем.

По това какво е времето на Игнажден народната метеорология правела дългосрочни прогнози. Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша, а ако вали дъжд - през април ще има дъждове и плодородие. Вярвало се, че ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. В миналото хората вярвали, че е добре, ако на Игнажден, а също и по Рождество Христово вали сняг.



Всъщност за старите българи не всичко на Игнажден е било суеверие. И до днес се помни и пее една стара народна коледна песен, в която се разказва: " Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божичък. Да си роди млада бога. Бог се роди, снощи вечер. Па го взема Божа майка, па се шетна низ Йордана Насреща и свети Йован, Той си кръсти млада Бога." Песента ни е позната с припяването на "Коладе, Коладе ле", без да знаем какво точно е "Коладе", а и текстът не повтаря събитията по раждането на Младия Бог според евангелското предание. Важното е обаче, че народът е имал съзнанието как св. Йоан Кръстител и Предтеча е кръстил Спасителя в реката Йордан. Дали Майка Му го е родила в мъки от Игнажден до Божич не е много сигурно.


Затова пък на Игнажден Църквата почита паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски. Този Божи угодник се родил около средата на 1-ви век. Преданието разказва, че веднъж апостолите спорели помежду си кой от тях е най-достоен. Като ги чул Христос, извикал едно дете, прегърнал го и им казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." (Мат. 18:2-5). Е, смята се, че това дете в прегръдките на Спасителя бил самият св. Игнатий, наречен от народа Богоносец, тъй като носел Господ в сърцето си. От тази прегръдка той получил Божията благодат до живот. С вети апостол Петър го ръкоположил за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. През 107 г. загинал мъченически на една арена в Рим, разкъсан от зверове, затова често в православната иконопис го изобразяват с два лъва край него. Докато го водели на смърт към Рим, окован във вериги св. Игнатий успял да запише свои послания. От достигналия до наши дни негов завет, виждаме как св. Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време, както и сега. "Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".



Категории: Блогосфера

Два сфинкса на страж до манастира Трескавец

Руми Борисова - 25-Ноември-2017
Три пъти манастирската църква оцелявала в унищожителни пожари. Покръстителят на българите с в. цар Борис-Михаил се венчал в тази обител, днес на македонска земя












В средата на полето около
Прилеп, наричано Пелагония в скалите под известния в Македония Златовърх се намира манастирът „Успение на Пресвета Богородица“, известен като Трѐскавец. Местните казват, че ако решиш да се поклониш на тази светиня поне два пъти ще останеш без дъх. Веднъж докато стигнете до там и втори път при вида на обителта. Изкачването до върха е приключение както пеша по пътеката, така и с подходящ автомобил, защото почти вертикално се преодоляват 1200 метра над морското ниво.


И макар този манастир да е опожоряван мнаго пъти и огнени езици да са му нанасяли тежки вреди, то и сега във вида на възстановяването му, което продължава доста години, той е повече от импозантен. За обителта се грижи само един монах. Игуменът му е в друг манастир, а отец Калист посреща и изпраща гостите. Изключително гостоприемен и сладкодумен, той разказва историята на манастира и плановете ма възстановяването му в пълното му великолепие. Моли да приберем фотоапаратите в старинния храм и ни предупреждава, че няма да е добре снимки от него да се появят в интернет, но затова пък позира за снимка на фона на величествената гледка. Не ми стигат думите на обикновен монах да ви разкажа колко е велик този манастир, подхваща приказката той. Предполага се, че манастирът е основан в края на 13 век или началото на 14 век, но е възможно това да е станало още през 12 век.


В надпис над западната му врата е споменат управлявалият по това време император Михаил IX Палеолог, а е известно също, че крал Стефан Милутин е правил дарения на манастира. По времето на сръбския крал Стефан Душан манастирът Трескавец притежава множество недвижими имоти, метоси, църкви и над 20 селища.

Традиция било на Димитровден там се прави голям панаир, който също носел значителни приходи на обителта. След 1852 година манастирът е управляван от българската църковно-училищна община в Прилеп. През 1866 година той е почти изцяло унищожен от пожар и през следващите 5 години е построен отново с дарения от прилепските еснафи и някои от селата в областта от игумена Христо Поптрайков от Долгаец и епитроп Никола Бутлев от Прилеп.През този период там функционира училище за свещеници. През 1911 година османските власти отнемат манастира от прилепската община и го предават на съседните сърбомански села, а владиката Герасим Пелагонийски унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира.


Стенописите в старата манастирска църква са от различни периоди. Най-старите са от от 15-ти век и пресъздават евангелски сцени и илюстрации от житията на светиите като започват на лявата стена и продължават на дясната. Ктиторските портрети, които се намират на източната стена в южната веранда, са рисувани през втората половина на XIV век. Реставратори са правили проби и в малки карета по отделни фрески са изчисти иконописта. Ще бъде достатъчно само да се почисти и после да се консервира, обяснява ни о. Калист.

По-нататък са стенописите, създадени в края на 15-ти век, където фигури на светците са в цял ръсти естествена големина. Те са облечени като благородници и имат красиви шапки на главите. Впечатляващи са и фреските, създадени от ръцете на майстори от Крушевската иконописна школа от 19-ти век.



Манастирът в Трескавец разполага и с други ценни предмети, сред които са двокрилната врата и царските двери от 16-ти век, кръстът Космитос от 17-ти век, красива певницата, многобройни целувателни икони за празниците, иконите на апостолите от 17-ти и 18-ти век. На териториторитята на манастира археолози са намерили и мраморни антични плочки от 3-ти век пр. Хр., посветени на Аполон и Артемида, което подсказва, че на това място е имало светилище още преди да се появи православната обител.

Заради голямото религиозно и културно значение на манастира Трескавец хората са създали една легенда за появата на името му. В нея се разказва, че на празника на Успението на Пресвета Богородица жители на Прилеп и Варош били събрани в църквата да го почетат светия ден. Докато всички отправяли обща молитва към Богородица по време на службата, силен трясък ударил манастира. На сутринта по-смелите мъже , добре въоръжени, отишли да видят какво чудо е станало там. Когато влезли в манастира, мъжете видели звяр, убит върху костите на монасите. След това събитие жителите на околните селища ремонтират манастира и той отново оживява. Оттогава този манастир е наречен Трескавец заради чутият надалеч силен трясък. но това е само една от многобройните легенди, които този път ще останат неразказани. Например, според твърдение на известния историк проф. Васил Златарски, който посетил манастира през 1916 г. тъкмо в тази обител се венчал някога покръстителят на българите свети цар Борис.

В своята история манастирът Трескавец поне три пъти е бил опожаряван. През 1867 г. изгорели само конаците. На 9 януари 1990 г. те отново били опожарени, но с дарения били възстановени в автентичния им вид. Особено тежък бил пожарът на 4 февруари 2013 година, когато поради дефект на греалка конаците отново изгорели напълно и сега се възстановяват. Надеждите са ремонтът да приключи идната година.


Най-много хора идват на това свято и дивно място на празниците Голяма и Малка Богородица, както народът нарича дните на Успението и Рождеството на Божията Майка. Но и през другото време на годината тук идват много хора, в това число и от чужбина. И всеки, който реши да се изкачи до Трескавец на Златовръх ще усети благодатта на това място, дължаща се и на молитвите на хилядите монаси, които през вековете са го обитавали за своя монашески подвиг. Богата история я пазят като страж застиналите като във вечен сън два каменни сфинкса край обителта.

Категории: Блогосфера

Руски попове проповядват с рок

Руми Борисова - 21-Ноември-2017
Дуетът "Братци" на протойереите Вадим и Константин Качалови създава авторски духовни песни и прави концерти с проповед


На V международен фестивал на православната авторска песен през 2009 г. в град Орел участва необичаен дует. Той е съставен от двамата братя протойереи Вадим и Константин Качалови, действащи клирици в Руската православна църква. На този фестивал, в категория "Дуети" те печелят първо място с песента си "Дивен е Бог със Своите светии". След фестивала "Братци" получават покана от продуцента на провеждащия се в Санкт Петербург фестивал, посветен на св. Александър Невски и стават негови лауреати. Със своите авторски духовни песни двамата рокаджии в раса са носители и на гран-при от фестивала "Ковчег" във Воронеж и на много други отличия.
Най-голямата награда за тях със сигурност е любовта на публиката им, която приема без резерви пеещите рок духовници. Във времето на интернет всеки изкушен може да се порадва на изпълненията им, стига да напише в търсачката "Дует Братцы". В платформата за споделяне youtube има много клипове с техните песни, участия и концерти.



Гледката е доста необичайна. Двама на вид съвсем еднакви свещеници, облечени в пълната си свещеническа униформа, свирят на китари и пеят в ритъма на рока. Няма как това да не привлече внимание и да не предизвика интерес. Всъщност това е дуетът "Братци" на протойереите Вадим и Константин Качалови. Те са братя близнаци, родени на 17 мая 1968 г. в селището Ракитное, Белгородска област в Русия. Учили в местното училище и участвали в музикални групи. Служили в армията.


След военната служба свирили в няколко рок групи, участвали в рок фестивали.


През 1991 г. завършили Орловския филиал на Московския държавен културен институт.


Като студенти пишели песни и участвали в различни музикални проекти. Кръщение приели в зряла възраст в църквата "Св. Николай" в родното си Ракитное през 1992 г. Там те започнали да пеят в хор. Едва след това в семинарията в Белгород получават духовно образование.

Според признанието на самите духовници-музиканти 12 години след кръщението си двамата не пипали китарите и не могли да измислят нито една песен. Но в един прекрасен ден всичко се променило и се появила първата им песен, която нарекли "Далече ли, близо ли". Братята продължили да съчиняват песни и получавайки благословение от Белгородския и Староосколски митрополита Йоан, започнали да правят концерти.


И двамата са действащи духовници в Белгородска митрополия на РПЦ, но о. Вадим е в Губинска епархия, и о. Константин - Белгородска.

Протойерей Вадим е ръкоположен за свещеник през 1996 г. В сан протойерей е възведен през 2009 г. Дълго време и до момента е настоятел на храм, посветен на Казанската икона на Богородица в село Вязовое. Освен това през 2014 г. е назначен за настоятел и на храм "Покров Богородичен" в белгородското Старо село. След това му е възложено предстоятелството на още две черкви в района.

Протойерей Константин станал свещеник почти едновременно с близнака си. Назначен е да служи в храма "Св. Николай Чудотворец" в родното им селище. От 1998 г. е председател на храм "Възкресение Христово" в селището Октомврийско. През 2003 г. е осветен храм, възстановен от о. Константин. И той е протойерей от 2009 г. Семеен е, с две деца.
Името на създадения от тях дует "БраТцы" е съставно от думите братя и отци. Автор на текстовете основно е о. Константин, който свири на бас китара. Отец Вадим съчинява музиката и свири на акустична китара.



С това се ограничава малкото налична в интернет информация за двамата забележителни батюшки-близнаци, талантливи музиканти и прекрасни хора. Те са уникални и самобитни. От песните им струи любов, а това означава Бог. Творбите им учат на безгранична доброта и търпение.

Дуетът редовно прави концерти, участва в конкурси и международни фестивали и обикновено печели първите места. Включва се и в различни проекти в мрежата.
Истински празник на православието е техен концерт-проповед в Стокхолм, където ги съпровожда и техният духовен старец о. Илиодор (Гайриянц), монах в манастира Оптина пустиня.

На него е посветена и песента им "Авва".

На Александро-Невския фестивал в Санкт Петербург песента им "Дивен е Бог със Своите светии" поразила публиката със своята красота, духовност и несравнимост спрямо другите представени творби. С тази песен те се представили и на VIII Международен фестивал на православната авторска песен и журито я избрало за финална, а с дуетът запели всички лауреати и зрители. Тогава те представили и своята песен "Патриарх", създадена в памет на патриарха Алексий II. По-късно дуетът участва и два мисионерски концерта - в детски лагер на Ладожкото езеро и на параход по Нева, пътувал към мястото на историческата Невска битка. Впечатляващ е клипът на песента им „Ламбадка“, посветена на монашеството.

Отзивите за дуета в мрежата са в суперлативи. Почитателите им казват, че техните песни са православен рок, различен от този, който сме свикнали да слушаме, защото е задълбочен и преживян. Разбира се, има православни, които не одобряват музикалните им изяви, но това са хора, крайни във вярата си. Всеки, който ги чуе, ще се убеди, че те са отлични музиканти, възхваляващи Господ със своите забележителни песни. Всеки запознат с творчеството на "Братци" ще признае, че песните им са изпълнени с гореща вяра и любов към Бога и ближните. Братята носят и своя кръст на свещеници и сигурно затова и заради искреността в общуването и млади, и стари внимават в думите за Истината в песните им.


Категории: Блогосфера
Абонирай се за новости

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

17-Април-2017

17-Април-2016

16-Април-2016

17-Април-2015

17-Април-2014

17-Април-2013

16-Април-2013

Вход с фейсбук профил:

Гореща линия: 0888 563 496

[email protected] за сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини, поръчки

Сподели в Share-bg.eu

ipernik com