iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Блогосфера

Краищенско светогорие очаква поклонници

Руми Борисова - 13-Април-2018
Краищенско светогорие нарекоха преди около три години своя инициатива група ентусиазирани люде, решени да възродят духовността в един позабравен и позападнал район, какъвто е Краището. Географски районът обхваща Западните покрайнини на страната и местата в съседна Сърбия, териториално е разположен основно в община Земен, както и в съседните общини – Ковачевци, Брезник и Трън, където са скътани не само прекрасни природни гледки и пейзажи, но и множество християнски храмове и манастири.

Истината е, че никъде другаде у нас няма толкова силно усещане за запазване на изконната вяра, традиции и култура – като се започне от построения през Ранното Средновековие Земенски манастир от XI век и се стигне до построения преди няколко години скит на Църногорския манастир в земенското село Смиров дол, посветен на св. Пантелеймон. По църкви и манастири на глава от оредялото население ще бием всички, шегуват се ангажираните с инициативата "Краищенско Светогорие".

Сред тях са областният управител на Перник Ирена Соколова, бизнесдамата Весела Барбукова, която е родом от Земен, представители на местната власт, предприемачите Димитър Живков - собственик на туристически къщи и хотел "Аелеа" и Васил Николов, създал марката "Земенея" за екологично чисто мляко от собствени ферми и био продукти от него. Всички те много разчитат на игумена на Църногорския манастир архимандрит Никанор, на неговата активност и опита му, но и на благословението му на духовник.

Инициативата си поставя амбициозни цели за популяризиране на светите места в този край. Идеята е храмовете и манастирите да бъдат позиционирани на историческата и туристическа карта на България, обособените туристически маршрути да се популяризират в туристическите агенции, да се създадат индикации, маркировка и пълна логистика за разкриване на културно-историческото и религиозно богатство на региона. Още по-амбициозната задача е да се работи по изграждане на съпътстваща инфраструктура – пътища, хотели, заведения, информационни центрове, туристически пътеки и др. И това не са само планове. Много от работата вече е в ход. Великденските празници дават прекрасна възможност само за ден да се направи благадатно пътуване за поклонение по  светите места  на Краищенското Светогорие.

Излизайки от София, само след по-малко от час шофиране туристите биха могли да се потопят в дивната атмосфера на съзерцание на чудните природни забележителности, хармонично съчетани с удивителните дела на човешките ръце – късносредновековните манастирски обители на Краището.

Земенски манастирМинавайки през Перник и Радомир, поклонниците могат да започнат своето вдъховяващо пътешествие в миналото с посещение на Земенския манастир. Оттам пътят им ще ги отведе в почетения с царска дарствена грамота на Йоан-Александър Пещерски манастир и чудната Смировдолска обител „Св.Пантелеймон”. По-наттък ги очакват сгушеният в прегръдките на Рудина планина Горноврабчански манастир и източаващият благодатни струи на многото си чешми Чепински манастир.
Църногорски манастир

Следва величественият нововъзстановен Църногорски манастир със своята впечатляваща архитектура и спираща дъха панорама, заедно с лековитото аязмо и чудотворната икона на Божията Майка „Всецарица”. Привечер омиротворен и получил вдъхновение, поклонникът ще може да поеме по обратния път през Батановци и Перник за столицата, или да остане да пренощува и в следващите дни да продължи своето пътешествие. Очакват го Радибошкият, Жаблянският, Одранишкият, Пенкьовският, Леворечкият, Трънският, Велиновският, Билинският и Любашкият манастири – цяло съзвездие от уникални паметници на духовния творчески гений на българите от Пернишкия регион.

Пенкьовски манастирВ Трън туристите могат да посетят популярния скален параклис на света Петка и посветената на тази много тачена в Трънския край светица черква, където е един от рядко срещаните образи на св. Терапонтий Софийски. За него се смята, че е бил свещеник в Трън. В Брезник, където според легендата някога е бил легендарният Бреза манастир със седем престола, сега за поклонение са отворени напълно обновеният преди няколко години храм-паметник "Св. Георги", посветен на падналите за Родината български войни, както и черквата "Св. Петка", която е призната за паметник с национално значение, но е и действаща, а дворът й е истински археологически музей. Сред многото артефакти могат да се видят стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика. Вниманието привличат и мраморните плочи, орнаментирани с розети и кипариси, които някога са служили за парапет в съборената след Освобождението джамия. В нея може да се види и изображението на св. Христофор с кучешка глава.

Леворечки манастир

Сега с благословението на Негово Светейшество българският патриарх и софийски митрополит Неофит понастоящем е в ход програма за ремонт и реставрация на пет от тези манастири – културно-исторически паметници в района. Грижата на Софийска митрополия обаче няма да се ограничи само до физическото възстановяване на свещените обители. Предвидено е всички те да бъдат заселени с монаси и монахини, така че да се възроди богослужението и духовният живот в тях. Там, където е възможно, ще бъдат построени и поддържани сгради за приемане и отсядане на поклоннически групи от страната и чужбина. Около манастирите с помощта на мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 ще бъдат направени екопътеки и маршрути, така че посетителите и туристите да могат да се докоснат и до природните забележителности.


Одранишки манастирВече значително е подобрена и пътната инфраструктура, но все още в този посока има какво да се прави. Един добър маршрут с добри пътища и възможен за ден е да се посетят манастирите в Земен, селата Смриров дол, Пенкьовци, където обновяването предстои и Лева река, където вече е пред завършване проект за възраждане на обителта. Може да се мине през Трън и Брезник и оттам да се отиде до добилият популярност през последните години Църногорски манастир над село Гигинци.




Категории: Блогосфера

Солун - святост на 20 века

Руми Борисова - 14-Март-2018
Празник на св. Григорий Палама в неговата старопрестолна катедра - сега най-християнският град в света

Вече е нещо обичайно като дойде поредица от почивни дни у нас много българи да се отправят към съседна Гърция. Причините са много, а и комшиите са станали пословични с превръщането в туристическа атракция на всяко камъче и керемидка. Не така обаче стоят работите с християнската святост по тези места. Още от османския период българите са ходели на поклонение в Света гора. Сега също мъжете стъпват на светия полуостров, а дамите го обикалят с корабче и ако в пътуването има поклоннически цели обикновено туристите се отбиват в църквата на небесния закрилник на Солун св. Димитър Солунски. Смело може да се каже обаче, че Солун е най-християнския град в света за момента, защото в наше време предлага на посетителите си святост на 20 века.


В дните на националния празник 3 март тази година към Солун за поклонническо пътуване с благословението на Светейшия български патриарх Неофит се отправи група, организирана от Поклоническо-просветен център "Св. Йоан Рилски" и столични храмове. Все още хората от групата, тръгнала на това пътуване, не са осъзнали цялата благодат, която им се даде само за два дни, защото посетиха свети места и се поклониха на светии от различни епохи.
Дните на пътуването не бяха избрани случайно. С вещото ръководство на водача на групата и изкусен лектор доц. д-р Павел Павлов, преподавател в богословския факултет в София, акцент на пътуването беше празникът на св. Григорий Палама. Този важен за православието светител се чества на 14 ноември, но почит заради важната му роля за православието му се отдава и във втората неделя от Великия пост. Св. Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. През 1347 г., след престой в тъмница заради учението си той е освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква. Сега мощите на св. Григорий Палама, прославил се и като подвижник, и като богослов, и като архиерей и като чудотворец се покоят в посветената на него катедрала в Солун.



Следвайки програмата си, групата от България се стича в този храм в навечерието на празника за предварително обявената вереня. Докато се очаква пристигането на владиката, който ще оглави богослужението, по Божие благоволение всички успяват благоговейно да се поклонят на мощите на светията. Още по пътя в автобуса отец, Христо, съпровождащ поклониците, прочете стиховете в прослава на светителя – акатиста на св. Григорий Палама. "Запомнила съм едно свидетелство на професор архимандрит Павел Стефанов , който в своя проповед за втората неделя от Великия пост споделя колко впечатлен е бил от останалите напълно нетленни мощи на св. Григорий Палама. Тойй обяснява, че редица други мощи, на които се е покланял, били втвърдени, потъмнели или представляват само кости, докато тялото на този светия е запазено толкова свежо, сякаш той е починал преди минути.", споделя жена от групата. Сега мощите са под сребърен похлупак.

Времето и спазената програма позволяват разходка и групата решава да се възползва от добрата възможност и да посети още светини наблизо. Градът диша и живее с пълна сила. Времето е великолепно и връхните дрехи вече не пречат, защото е достатъчно топло. Макар и да е привечер температурата е около 18 градуса. На оживени места могат да се чуят улични музиканти. В околните кафенета няма свободни маси на открито. Нашенците се натъкват на сергия с мартеници и това ги развеселява.




Така неусетно стигат до градския манастир на св. Теодора Солунска. Тази светица е живяла през ІХ век. Имала знатен мъж и свои деца, но след смъртта им се замонашва, основава този манастир, живее в него 55 години, за да остане тука во веки. Обителта не е прекъсвала съществуването си и през османския период. Винаги е била женски манастир, но през последните десетилетия е мъжки и служи като обиталище на духовници, които учат богословие в Солун. Има на друго място и свое общежитие за бъдещи богослови, които не са духовници.


В този манастир сега са и мощите на св. Давид Солунски. Пеподобният Давид е живял по времето на император Юстиниан I през VI век като отшелник в пост и молитва. Първоначално се приютил в клоните на едно дърво, което било негов дом в студ и пек в продължение на три години, а после се преместил в скромна келия в безлюден район. Там при него се стичали много ученици, а с Божията помощ се удостоил и с дар да изцелява болните, които дирят помощта му. Доверието и обичта на солунските управници и народ го подтикнали да отпътува за Константинопол, за да разреши техен проблем, свързан с управлението на града и да защити мястото му на първостепенна катедра. Сега в негова чест в Стария град на Солун има издигнат благолепен храм.



Недалеч от манастира на св. Теодора е раннохристиянската базилика "Св. София", където са мощите на св. Василий Изповедник, живял във времето на иконоборството през VIII век и подложен на мъченичество заради съпротивата спрямо иконоборците и православната му вяра. Храмът е бил католическа катедрала, а после и джамия с минаре, част от което е запазена, но иконите и стенописите са отлично запазени. Големият купол, тежките полилеи и позлатата будят възхищение.


На другия ден групата се потопи в празничното богослужение за св. Григорий Палама. Тържествената светата Литургия с отлични митрополитски псалти (певци) се водеше се от двама митрополити - възрастният Антим на Солун и по-младият митрополит Йоан на Лагада, който поемаше по-голямата тежест в службата. В края на богослужението владиката Антим произнесе дълго поучително слово за празника, разяснявайки евангелското четиво, определено за този ден. След това в квартала около храма имаше молитвеното литийно шествие в чест на празника с доста хора, типично по гръцки маниер с военна музика и военни с униформи, с мощите и иконата на светията, качени на открити платформи на военни джипове. Начело на шествието бяха първенците на града, а на една от улиците достолепна възрастна двойка, която явно не е успяла да дойде в храма, прие шествието от балкона си със запалени свещи в ръще. Двамата бяха с официални костюми, дамата с копринена кърпичка с дантели в джоба на сакото, явно се бяха приготвили и очакваха литията под прозорците си, но и хората от улицата възторжено им помахаха.


„Ето такива неща трябва да да се възстановят и в София. Ние си останахме във времето на комунизма, когато тия демонстрации бяха забранени, защото се приемаше, че са демонстриране на религиозна принадлежност и се преследваха от закона. Две-три поколения сме свикнали с това и не правим лития с изключение за Възкресение, но има дни, в които задължително се прави литийно шествие. То е особен тип богослужение, в което, метафорично казано, експлозията на празника разрушава стените на храма, излиза и се излива тая благодат, радост и молитвеност , която е част от храмовото пространстранство. Вратите на храма се отварят широко, иконите излизат заедно със светиите и освещават пространството наоколо. Това е благодат Божия за града и за хората, за мястото", коментира след това доц. Павел Павлов. Св. Григории се разходи, заедно с нас в неговата старопрестолна катедра. И ние бяхме част от тази разходка негова разходка из града Солун, допълни той и отново припомни, че на своите гости Солун предлага святост през 20 века като се започне от св. Апостол Павел, от първите проповедници, от първите последователи на апостолите, мъчениците от първите векове. И всъщност само за два дни българската група успя да се потопи в тази благодат. Не е случайно твърдението, че Солун е най-християнския град в момента в света и има приемственост във вековете, която на много малко места може да се наблюдава.




Преди да стигне в Солун групата посещава манастира "Св. Йоан Предтеча" в село Акритохори, близо до българската граница. Манастирът е женски, метох на свещения светогорски манастир Ксенофонт. Сестрите са не просто гостоприемни, но и гостолюбиви. Черпят по чаша "гръцко" кафе, вода, локум и постни сладки. Някои от тях учат български заради многото поклонници от България, които ги посещават. За тях има и добре уреден манастирски магазин, където се продават икони, книги, броеници, кадилници и свещници, но и плетени бебешки дрешки и терлици.
Манастирът е открит през 1981 година, но внушителният храм е изцяло във византийски стил с мраморен иконостас и с изображения на светците върху него в цял ръст. Близо до входа е поставено копие на чудотворната икона „Пресвета Богородица Геронтиса“ („Старица“), чийто оригинал е в светогорския манастир „Пантократор“. Това е едно от малкото изображения на Божията майка без Богомладенеца на ръце, ефирно бяло и благодатно и групата от България се покланя на тази светиня.
Малко над манастира има удобна площадка, от която се разкрива поглед към езерото Керкини или както е българското му име Бутковско - по името на някогашното село Бутково. Това езеро е известно с богатата си флора и фауна и е едно от най-добри места за наблюдение на птици в Европа.



Следващият обект в поклоническата програма е селото Суроти. То е на около 20 км след Солун по посока на Халкидики и малко над него е манастирът „Св. Йоан Богослов”. А там се намира гробът на преподобния Паисий Светогорец, канонизиран за светец от Вселенската патриаршия през януари 2015 г. Старецът Паисий беше почитан като светец и приживе. Този светия от ХХ век с молитвите си е призовал божията милост за мнозина, които свидетелстват за станалите с тях чудеса с негова помощ. Пред Господа се представя през 1994 г., но преди това е предсказал редица събития, които се случват и до днес. От години на гроба му ходят на поклонение хиляди православни християни, заради благодатта, която струи на това място и надеждата да имаме молитвите на преподобния старец. "Веднъж в тежък момент ми попадна иконка на св. Паисий Светогорец, реших, че това не е случайно и се помолих горещо за застъпничеството му. Трябва да ме е чул, защото проблемът ми бързо след това се реши, а аз и до днес му благодяра и моля Бога да ми даде да се вслушвам по-често в неговия верен на Господа глас", споделя жена от групата. За някои от дамите, предпочели за пътуването да се облекат в панталони, това се оказва проблем, защото сестрите искат долната част на тялото на жените да е покрита и това е въпрос на уважение. Ако и да не са с покрити глави, което е завет на светите отци, то е добре поне на такива свети места жените да са с поли, а не с мъжки дрехи.
В събота гробът на св Паисий Светогорец е достъпен само до 15 часа, но българската група има благоволението да се побере в това време, да не завари там обичайната дълга опашка от поклоници и да успее да се поклони на гроба на един от най-новите светии и на мощите на неговия духовен старец св. Арсений Кападокийски, които се покоят в храма на манастира.


След благодатната служба в памет на св. Григорий Палама и молитвената лития българската поклоническа група има малко свободно време за разходка из слънчевия Солун. След това няма как на изпроводяк да не се поклони на св. Димитър Солонски в неговия храм, но после има една приятна изненада. Програмата позволява отклонение от обратния път към България. Идеята идва от докторантът по богословие в Солун Александър, който радушно се съгласява да съпроводи поклониците от България до селото Оса, което като било населено предимно с българи преди стотина години се казвало Висока. Това село също се оказва обект на поклонически туризъм. То е малко встрани от обратния път към България и до него се стига през по-големия град Лангадас. Там християните могат да се поклонят на света Кирана Солунска и на св. Ангелина или както гърците се изразяват св. Акилина или Агилина. Те са девойки, живели през 18 век и преживели мъченическа смърт заради вярата. За св. Кирана се знае повече. Тя е родена в селото и на мястото на родната й къща има издигната черква. Като момиче била харесана от османлия, който я поискал за жена, тя отказала и затова била подложена на мъченическа смърт и изгорена. По чудодеен начин мощите й били открити в гроб в олтара на старата черква на селото. Близо до олтара, но извън черквата била погребана и другата светица. Памет за това имало, а и знак свише, защото там, където бил гробът в църковния двор сняг не се задържал колкото и дълбока да била покривката наоколо. Сега селото е обект за поклонически посещения, а и все още има какво да се изследва, и това си е повод за ново поклонение на това място, в Солун и в съседна Гърция и нейните духовни чудеса.



Категории: Блогосфера

Свети Тодор кон подковава - Тодоровден в Драгичево

Руми Борисова - 20-Февруари-2018
Кушия на Конски Великден събра коне и возила с много конски сили в пернишкото село Драгичево

Свети Тодор кон подковава, сестра Яна клинци му подава – така се пее в стара народна песен, останала в паметта на хората от незнайни времена. Не се помни от кога точно в съботата след Поклади, както в Пернишко се вика на празника Сирни Заговезни, Църквата почита св. Тодор. Хората тачат светията Теодор Тирон с това име и знаят приказките как тъкмо на тоя ден обиколил на бял кон нивята да види как са посевите, после свалил от гърба си девет кожуха, забил копието си в земята и тръгнал да моли Бога да праща лятото. Не се помни и отколе на тоя ден българинът почита конете и затова е кръстен Конски Великден.




И макар да е забравено, как според житието на св. Теодор Тирон той избавил новохристияните от грозящата ги опасност в края на първата седмица от 40-дневния пасхален пост да хапнат осквернена храна, народната традиция да се празнува с конски надбягвания и осветено жито е жива.

Така е и в пернишкото село Драгичево. Тази година на Тодоров ден там се събраха стопани на коне и на конни бази от района. Организаторите на празника от местното читалище и кметството се бяха погрижили първо да има весела част, затова отрано на площада пред сградата на читалището се събраха както хората с коне, така и много публика.
Думата си взе ДанчоТачков и със завидна последователност изреди имената на всички спонсори, допринесли с дарения празникът да се случи, като след всяко име старателно добавяше прозвището, с което хората го знаят.
 И кметът на селото Виктор Виктор поздрави събралия се народ и обяви регламента и осигурения от кметството награден фонд за предстоящите конни надбягвания, а после самодейците от читалището поднесоха фолклорен поздрав. Читалищната секретарка Люси се беше постарала с разказче за празника, но като че най-много внимание събра възрастният гайдар Стоян Таков. И докато самодейците представяха майсторството си, дребни дечица позираха пред телефоните на майките покачени на кон.

Най-много кандидати за снимка имаше около две годишното пони Аликс, а като питаха собственика му колко е голямо, той казваше – един и двайсет.




Буйна се оказа кобилата Звезда, която сякаш беше най-нагиздена, защото по сресаната й опашка имаше няколко реда лъскави панделки. На конете у яслите съм правен, обяснява любовта си нейния стопанин Иван Кирилов. Имал и крава, но гледал кобилката за удоволствие. Освен да тегли саморъчно сглобената му двуколка, понякога той я и яздел, но сега не правел това, защото скоро Звезда ще има конче. Около 20 са конете, които хората в Драгичево отглеждат. Най-много са на семейството на Йордан Асенов. Някои ползвал за работа, но грижата им за тях било негово хоби и заедно със съпругата му Миглена са сред основните организатори на предстоящите надбягвания.

След концерта целият народ се отправя към черквата. Най-напред са ездачите и впрегнатите в каручки коне. По пътя ги изпреварват тези, които са предпочели возила с десетки конски сили, но те почтително паркират по-далече от храма, за да може в черковния двор да се съберат всички коне и техните стопани. Налага се малко да се изчака, защото след празничната богослужба за свети Теодор Тирон пред отец Стоян са се събрали много хора за изповед и причастие, защото старателно са постили в първата седмица от Великденския пост и искат да спазят правилото да се пречестят на Тодоровден. После отчето тръгва от кон на кон, благославя и ръси със светена вода както животните, така и стопаните им. За всеки от тях Люси от читалището е приготвила зелена китка и чупи залък от обредната погача, която според обичая е омесена от невеста.
Така е било едно време – мъжете, ама само задомените, които имат свое стопанство, излизали рано сутрин и сресвали конете, а после им слагали украса от пискюли, мъниста и панделки и ги водели на водопой.  Жените пък месели питки – някои под форма на кон или като подкова и с тях захранвали кончетата.
В Пернишко за Тодорица има още един обичай – преди празника да се ритат за плодовитост невестите. От вечерта в петък жената, която е станала снаха през изминалата година, заедно със свекървата отивала в черква. Носели питки и царевца и с тях свекървите влизали вътре, а невестите чакали вън. После на път към къщи макар и накипрена в невестинската си премяна младата снаха отнасяла много ритници, а пък за най-хубавата от задомените през през последната година казвали, че е „ритнала” другите. Такива работи в Драгичево не се случиха, нито момите си бяха мили косите призори, за да са здрави като конска опашка, нито майките бяха къпали дечицата преди да е изгряло слънцето, за да са здрави, нямаше и питка като подкова, но затова пък имаше истински подкови.


Носеше ги майсторът ковач Рангел от съседното село Рударци. Конят му – накипрен, а на каруцата – чисто нов български трибагреник. Един ми вика, като спра да ги правя да му дам матрицата, смее се майсторът и се чуди как може да искаш да правиш подкови, пък да не знаеш, че те се правят под чука. Така е с модерните хора – кобилката Мая на младия Велизар от Драгичево теглеше платформа със седалка от Голф, например.


Погледите събра 8-годишният Виктор с коня Лазур. Той беше най-малкия жокей, приготвил се да участва в кушията. Детето яздело от три години, но това щяло да му е първо състезание, доверява развълнуваната му майка. Виктор представлява конен клуб на името на св. Иван Рилски във Владая, където отглеждат любимеца му. Лазур си е мой, пояснява обаче дете и казва, че кончето му казвало „Обичам те”. Ти на него му казваш, така ли? - уточнява непознат, но Виктор се обръща и отсича, че това на него му го казва Лазур.

След благаславянето пред храма цялата процесия се отправя към местността „Старо село”. Сред поляните се виждат останки от зидове сигурно някога там е била махала от Драгичево. Ако и да са пости търговците са опънали сергии с кебапчета. По високоговорител гърми „Бяла роза”. Мераклиите да се състезават не са много. Най-развълнуван разбира се е Виктор, а още повече неговата майка. В надпреварата по теглене на шейна имаше най-много участници, но никой не питаше кой е победител. Важното беше, че празникът стана.

Дойдоха даже официални гости в лицето на кмета на Перник Вяра Церовска и областният управител Александър Александров. Тюх обаче ги представиха без прякори, както беше със спонсорите, но пожелаха и догодина да помогнат финансово за празника. А един от чистокръвните коне гордо махаше на опашката си панделка от трикольор.



19.03.2016  - Стандарт
Категории: Блогосфера

Поклади, Прочки, Сирни заговезни

Руми Борисова - 18-Февруари-2018
Всеопрощение преди Великия пост
Празнуваме прощалната неделя с клади


В своята традиция православната Църква е установила точно седем седмици преди най-големия си празник за Христовото Възкресение вярващите да си простят и след това да започнат Великия пост. В "неделя на всеопрощението", както е известен този ден, в храмовете се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15).


Прието е след вечерното богослужение всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
В стиховете, които Църквата пее в началото на Великия пост се припомня, че „истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението, а лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.” От всичко това, установено от Църквата, съвременният човек сякаш доста се е отдалечил и днес празникът се нарича повече Сирни заговезни , отколкото Прощална неделя. И вместо да си искаме прошка, ние се отдаваме на палене на клади. Това си има своите обяснения, защото във времето на атеизъм и утвърждаване на духовно невежество по-трайно сме запазили народните вярвания и обреди за този ден. Едно време хората смятали, че на този ден небето и земята се срещат, за да си простят грешките през годината. А щом те можели да го направят, така трябвало да постъпват и хората. Така в Пернишко и до днес на този празник му се вика "Поклади" , но и "Прочки".
Според традицията по-младите отиват у по-възрастните, за да им поискат прошка - децата при родителите, младоженците при кумовете, по-младите комшии при старейшините в махалата. Предната неделя за последен път на трапезата е имало месо, а сега за последен път ще се хапват яйца, мляко и производните му. Празничната вечеря започва чак след като млади и стари са си простили с целуване на ръка, а в Пернишкия край това било съпроводено и с отпиване на глътка ракия. Обикновено се казвало „Прощавай" с обръщение към този от когото се иска прошка, а той отвръщал: "Простено да ти е и от мене, и от Бога!".
На масата и досега в много домове, даже и да няма стара баба, се подреждат баници със сирене и с праз, варени яйца, бяла халва с ядки, кисело мляко, топла домашна погача и сирене. Ако домакинята е по-ръката и не разчита на купени кори за баница, а сама ги „точи” ако ще ги завива на зелник, ги ръси обилно с царевично брашно, което ги хем ги подсушава, хем им придава неповторим вкус.
Като има деца в семейството не се изпуска ритуалът ламкане (хамкане). След празничната вечеря на червен вълнен конец се връзва парче бяла халва или сварено, обелено яйце. Най възрастният в семейството го върти, а всички на трапезата и най-вече децата ги "ламкат" с отворена уста и без да си помагат с ръцете. Някога за ламкане се връзвали и сирене, и даже въглен. Според суеверието, който пръв успеел да "ламне" може да е сигурен, че ще е здрав през цялата година. Ако пък само докосне вързаната халва или яйце - зъбите му ще бъдат бели и здрави. После конецът се пали като се нарича за всеки присъстващ и от това колко буйно гори се съдело как ще живее.
По много краища на българската земя около Сирни заговезни се правели маскарадни игри. Днес етнолозите са решили, че това са кукерски игри, за разлика от сурвакарските в Пернишко, които са в навечерието на Новата година, но понеже в миналото това бил просто празникът Васильовден, те се свързват с него, а постепенно се утвърдило като име на обичая и Сурова или Сирова, дал началото на големия пернишки маскараден фестивал "Сурва". Изследователи твърдят, че всъщност паленето на огньове и носенето на факли сурвакарите заимствали от кукерите, след като си дали среща на този фест преди повече от 50 години. Дали е така, ще трябва да се доказва, но в Пернишко да се палят огньове на Поклади и да се "оратува" е традиция, запазена и в съвремието. И сега даже в големия град се палят огньове, не само по кварталите с къщи, но и между панелните блокове. Това налага всяка година кметовете да издават заповед със забрана да се палят автомобилни гуми и пластмаси, да се използват запалителни течности за разпалване и поддържане на горенето на ритуални огньове по повод празника Сирни Заговезни.

Някога хората въртели огън като на разцепена дълга тояга натъпквали слама и това се наричало "оратник". Днес дядовци и татковци в пернишко правят на децата "кишки" - връзват с тел парцали и ги напояват с лесно горима течност. В много от селата са запазени и традициите да се палят големи клади и после да се прескачат. Такъв обичай има във витошкото село Кладница, където местните самодейци разиграват "прошката" като спектакъл в читалището, а на самия ден на площада в селото се пали голям огън и се събират много хора.
В брезнишкото село Конска и сега хората се качват на хълм, наричан "Стражата" и оттам към ниското "търкалят" огън, е сега може да е и запалена гума.
Такава традиция имат и в трънското село Зелениград. Там много хора се изкачват на стръмния "Шильи камик" и на върха на зъбера палят големи клади. За тези, които не могат да стигнат на върха на "Шильи камик" , по достъпна е местността "Кръста", където за здраве също се палят огньове. Този обичай обаче се изпълнява вечерта в събота преди простената неделя, за да може на другия ден хората да се върнат в София, където повечето от тях живеят. Може би мнозина от тях са си поискали прошка, защото всъщност това се прави през цялата седмица след т. нар. Месни заговезни, но за всеки случаи прибягват и до пречистващата сила на огъня.



Лесно ли е да простиш?

Църквата учи, че Възкресението на Божия син трябва да бъде посрещнато с чисто сърце и затова човеците си искат прошка, за да освободят от тежест сърцата и съвестта си, да ги изпразнят от съмненията и тъмни мисли и да се изпълнят с любов и помирение. Вярващите знаят, че опрощение на хората можа да даде единствено Господ, но всеки човек е длъжен да прощава независимо от всичко.
За съвременния човек, отдалечен и от народната традиция и от вярата, прощаването и искането на прошка често изглежда трудно, но в същото време е известно, че нищо не обърква повече живота и не отключва болести и нервност, колкото омразата, завистта, обвиненията, сплетните, угризенията. Прощавайки, човекът се освобождава от яда и омразата, с които всъщност затормозява себе си. Някой би казал, че прошката е изкуство, но всъщност това е израз и на самоуважение. За да простиш само трябва да се поставиш на мястото на другия, да погледнеш истината през неговите очи. Нали Господ ни учи да постъпваме с другите така, както бихме искали те да постъпват към нас.

* Снимките от Зелени град са на Василка Валериева.
Категории: Блогосфера

АК "Електрик"- Радомир предлага продукция на световно ниво

Руми Борисова - 13-Февруари-2018
Изглежда невероятно, но е факт - български завод от времето на соца работи и предлага продукция на световно ниво. Този добър пример е заводът "Електрик" в Радомир. Създаден преди повече от 50 години, преживял възходи и падения, сега към името си има двете букви "АК". Те са съществена част от обяснението за просперитета на фирмата - около 15 години компанията е част от шведската AQ Group AB.


След двугодишен труд и усилия компанията пусна в експлоатация нов цех. Инвестицията в производствената мощност възлиза на 6 милиона евро.


Така изглеждат производствените мощности навсякъде, където има чужди инвеститори. Такъв коментар направи един от гостите за откриването на новия цех в завода. Събитието се състоя на 7 февруари 2018 г. , а присъствието на гости не беше случайно, защото с подкрепата на шведската "шапка" това е доста сериозна инвестиция. Подобни събития не се случват всеки ден, затова за прерязването на лентата в Радомир бяха дошли зам. министърът на икономиката Лъчезар Борисов, областният управител на Перник Ирена Соколова, кметът на община Радомир Пламен Алексиев, високопоставени мениджъри на шведската компания, представители на основния клиент "Волво", на партньори, доставчици, клиенти.
"Проучване на шведски компании показва, че 90% от тях виждат потенциал за развитие на бизнес в България. Откриването на нов цех „Покритие на метални части чрез електрофореза“ на територията на „AК Електрик“ АД е един от днешните успешни примери.", заяви в приветствието си преди прерязването на лентата зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Той изтъкна, че благодарение на АК Електрик и AQ Group икономическите отношения между България и Швеция се задълбочават и допълни, че предприятието се развива много устойчиво през последните години, следвайки най-модерните принципи за иновации. Предстоящо голямо признание за завода съобщи и областният управител на Перник Ирена Соколова, която довери, че се очаква в близките дни фирмата да бъде обявена за инвеститор на годината.
В новооткрия цех ще се извършва електрофореза - покритие на детайли от черни метали със специална формула и процес, които осигуряват висока устойчивост срещу корозия. Така се отговаря на изискванията на автомобилостроенето, здравеопазването и други индустрии, поясни изпълнителният директор на завода Емил Николов. Придобивката е резултат от двугодишен труд и усилия, но е добро начало, защото намерението е да има надграждане и реинвестиции. По думите на Николов откриването на новата производствена мощност е много голяма стъпка за индустриализацията на Радомир и дава възможност за развитие на автомобилната индустрия в района. "Това ще доведе фирми, които са заинтересовани от производството на механични части за автомобили, трактори, всякаква транспортна и строителна техника, която, изисква този процес и този стандарт на покритие.", казва Николов. Според него подобно съоръжение с линия от този тип и с такива параметри няма в околните 700-800 км у нас и на Балканите. Той е доволен, че тази индустриална единица ще носи добавена стойност не само на собствениците и работниците, но и на района и държавата.

Новият цех е разположен в специално за него построено хале на площ от 2 500 кв. м. В него пряко ще работят 20 човека, но продукцията ще осигурява непряко заетост на още много голям брой хора. Продукцията му е вече наложен стандарт в автомобилостроенето в световен мащаб. покритието на детайлите ще осигурява възможно най-висока степен на антикорозионна защита, защото се работи на ниво микрони. То се нанася равномерно и по желание на клиента може да осигури покриване от 15 до 35 микрона, като проникне във всички пролуки. Процесът на работа включва 16 стъпки и за 1 час се постига 340 кв. м. покрити детайли. Освен части за автомобилостроенето може да подготвя е елементи за тежки машини, да се покриват контейнери, които ще се използват в агресивна среда. Цехът ще работи на непрекъснат цикъл и е важно мощностите да бъдат натоварени ефективно. но пласментът вече е осигурен с постигнатата договорка с "Волво" за продукция на стойност около 3.5 милиона лева за 2018 г.

Емил Николов"Този инвестиционен проект не беше лесен, но успяхме да постигнем една мечта, една идея на няколко предприемачи, които взеха решение да бъде построена тази линия и аз съм щастлив че съм един от тях.", казва изпълнителният директор на АК "Електрик" Емил Николов. Когато той е постъпил на работа в завода през 2000 година, предприятието било потънало в дългове и мизерия. Вече имало огромни задължения към доставчици, към държавата, към работниците и служителите. Гледката не била никак приятна. Заводът бил раздържавен през 1996 г. при т. нар. масовата приватизация, когато работническо-мениджърски дружества (РМД) ставаха собственици на държавните фабрики и заводи. Три години по-късно правят първите контакти с шведската AQ Group и постепенно се взема решение за създаване на джойнт венчър. Обединяването на ресурсите със световната компания довежда до производство на висококачествена продукция, непрекъсната модернизация и усъвършенстване. Инвестициите през последните години гонят към 20 милиона евро.

В един от цеховете има запазено оборудване от времето на соца, ползват се и електротелфери от основаването на завода, но вече модернизирани.

Пряко заети в завода са 620 човека, но ангажираните са много повече в предприятия, с които имаме аутсорсинг за процеси, продукти и артикули, казва Емил Николов. По последни данни средната работна заплата в предприятието е 1570 лева.

Фокусираме се върху индустриализацията, автоматизацията, но квалификацията на хората, така че човешкият ресурс да участва не само с ръцете си, но и с главите си, казва директорът на радомирския завод. Самият той е от Радомир, където живее и в момента и не крие, че е доволен от личния си принос за развитието на региона.


Машина на AК Електрик лепи сламки на сокчета

Основните производства на завода са електрически табла, електромеханични детайли и конструкции, пластмасови изделия. Най-скъпото табло е на стойност 85 хиляди лева. Тук обаче се правят и специални машини за Тетра пак. Разработена е специална машина, която залепва сламките за любимите на децата сокчета. Заводът има машинен цех с повече от 50 години опит, бояджийски линии, заварочен цех за черни и цветни метали, машини за рязане, огъване и щанцоване на изделия от листов метал, цех за пластмасови изделия, цех за асеблиране и тестване на електрически табла, цех за кабелни изделия. Има и свой проектантски екип. В Радомир са произведени таблата за управление и автоматизация на крановете на пристанището в Ливърпул, кранови установки за кейове в Китай, Сингапур и други големи портове в света. В скоростната кутия на всеки автомобил на „Форд” има сензор, произведен в радомирското предприятие.


Категории: Блогосфера

Сурва 2018 в Стандарт

Руми Борисова - 03-Февруари-2018
Организаторите на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2018 в Перник получиха в лицето на вестник "Стандарт" сериозен медиен партньор. Повече от 20 пъти темата "Сурва" е присъствала във вестника с информации и репортажи. Хронологично това изглежда така:







03.01.2018 - Сурвакари от Перник откриват председателството – стр. 2-3

04.01.2018 - Италианци на тур за Сурва – стр. 7

05.01.2018 - Перник се готви за рекордна Сурва – стр. 14

10.01.2018 -  Пернишко се готви за магията на Сурва – стр. 7

12.01.2018 -  Пернишко потъва в магията на Сурва – стр. 12


13.01.2018 - Сурвакари приветстваха журналистите от ЕС – стр. 7

15.01.2018 - Пернишко преживя магичната нощ на Сурва – стр. 12

17.01.2018 - Откриват изложба за Сурва в парламента – стр. 7

18.01.2018 - Кукери изгониха злото от парламента – стр. 7

20.01.2018 - Еврогости на Сурва в Перник – стр. 7

22.01.2018 - Изложба за Сурва в пернишкия музей – стр. 7

23.01.2018 - Маскарадна щафета в пернишките забавачки – стр. 7

24.01.2018 - Учени на форум за Сурва – стр. 7

26.01.2018 - Футболисти пренасят Сурва в Чикаго – стр. 6

27.01.2018 - Перник стана маскарадна столица на Европа – стр. 5

27.01.2018 - Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва – стр. 13

28.01.2018 - Повече влакове до Перник за Сурва – стр. 6

29.01.2018 - Сурва-2018 разби рекорда по участници и публика – стр. 14-15

29.01.2018 - Бизнесът има идеи за развитието на празника – стр. 16

30.01.2018 - Обявиха наградите от пернишката Сурва – стр. 7

04.01.2018 -отправка от първа страница
03.01.2018-стр.2-3
03.01.2018
Сурвакари от Перник откриват Председателството  

Сурвакарска дружина от Пернишко ще има изява преди официалното откриване на Българското председателство на  Съвета на ЕС. На 11 януари  пред Народния театър "Иван Вазов" сурвакарите  ще покажат на гостите от Европа признатия от ЮНЕСКО за живо човешко съкровище хилядолетен обичай. Специално приветствие пернишките сурвакари готвят и за акредитираните  у нас чуждестранни журналисти по повод българското Председателство. Това съобщи областният управител на Перник Ирена Соколова, която по покана на министър-председателя Бойко Борисов ще присъства лично на историческото събитие.  Сред важните нейни ангажименти през изминалата година бяха  проведените в по-малки населени места  на областта срещи във връзка с правителствената комуникационна стратегия за Председателството. 


04.01.2018
Италианци на тридневен тур за пернишката Сурва 

Организирани туристически групи от Италия ще посетят предстоящия в края на  януари маскараден  фестивал "Сурва" в Перник. За това съобщи кметът на общината Вяра Церовска.  Интересът към пернишкия маскарад  бил предизвикан след представяне на обичая "Сурова" на Международно туристическо изложение в италианския град Сиена, където присъствал и българският посланик в Италия Марин Райков. На форума кметът Вяра Церовска  запознала участниците с традициите и маскарадната обредност на "Сурова". Показан е и филм за обичая и за най-мащабния фестивал на Балканите  "Сурва". Още по време на изложението били проведени срещи и разговори с представители на различни туроператорски и културни организации, които организирали тридневени турове по време на фиестата в Перник.
ХХVII Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва 2018"  започва на 26 януари. Очакват се повече гости и участници от миналата година, обявиха от общинското ръководство.








05.01.2018
Перник се готви за рекордна Сурва

Близо 7 500 маскирани превземат града в края на януари

По вече утвърдена над половинвековна традиция през януари всичко в Перник е Сурва. Сега предстои 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри. Световно известният пернишки фест  отново ще събере в града в последните почивни дни на януари многобройна армия маскирани чудовища и още по-многочислена публика.

Всяка година фестът подобрява собствените си рекорди,  но сега  организаторите очакват да бъдат надминати всички достигнати предни години нива.  До момента са подадени заявки за общо  близо 7 400 участника.  Групите със  сурвакари и мечкари  от Пернишко  ще са 45 с близо 4 000 участника,  от които 880 са деца. От страната маскирани като кукери, бабугери, джамалари, старци и както по друг начин се наричат по своите краища,  ще са 59 групи с около 3 000 участника. От чужбина се очакват 17 групи от 8 държави – Испания , Италия Сърбия, Македония, Албания, Словения, Португалия,  Румъния с над 420 участници. Очакват се и много официални делегации от градове, членуващи във Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ), като по утвърден обичай най-важен сред тях е президентът на ФЕКГ барон Хенри Фердинанд ван дер Кроон.  Тъкмо той, който е признат и за почетен перничанин, на 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на местния Общински съвет обяви Перник за европейска столица на маскарадните игри.

Пернишката "Сурва"  e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Фестът  популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”.

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на ФЕКГ.  От 2016 г. народният обичай Сурва е признат за живо човешко съкровище и е записан в представителната листа на ЮНЕСКО.  

Традиционно  началото на феста се поставя със спектакъл на открито и запалване на  фестивалния огън. В продължение на три дни в центъра и по улиците на града групи  маскирани се веселят,  демонстрирайки колорита на своите игри и неповторими маски и костюми. Участниците създават ярък  поток от цветове, звуци и  ритми, а  зрителите и гостите от близо и далеч се потапят  в тридневния спектакъл с хиляди артисти. Между маскираните има надпревара. Те се борят за отличията на журито, което прави класация поотделно за сурвакари и  за кукери, както специалистите са решили, че се казват участниците в пролетните народни маскаради.

В Пернишко игрите от векове са свързани с идването на Новата година, но смяната на календара през последния век не успяла да ги обърка. И ако някой се опита да кара хората от пернишко да се маскират на 1-ви,  те викат, че това е „германската Сурва“. За тях празникът е  през нощта на 13-ти срещу 14 януари. И ако на някому се отдаде възможност да отиде в пернишките села по това време, трябва да знае предварително, че това е най-сигурният начин да разбере какво е това „СурОва“ – така с „О“ по средата на думата местните наричат обичая.  Неотменно в региона в нощта на Васильовден по стар стил в центъра на всяко село  се пали  ритуален огън, а  маскирани мъже танцуват около него за здраве на хората и добитъка и берекет по нивите. Някои се опитват да обясняват, че със страшните маски се гонело злото, но сред маскираните от много време ентусиазмът е заради артистичната изява, подчинена на традицията  и предавана от поколение на поколение. 

Някога се маскирали само млади мъже, а сега в дружините има и жени, и много деца.  През цялата нощ къщите  по селата са отворени за гости и  трапезите са отрупани  с баници, погачи, вариво от кисело зеле със свинско и пача, всевъзможни мезета и много,  много греяна ракия. Облечени в кожи или костюми от разноцветни парцали, с многобройни  звънци на кръста и страховити маски и ликове на главите, сурвакарите обикалят къщите. Често в някое от селата среща си дават по няколко групи. Автентичният маскарад включва различни персонажи, но особено характерен е ритуалът „сватба“, който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. В тоя  обичай  на едно място могат да се видят четири поколения от една фамилия, а булката задължително е мъж.

Сурвакарските маски и облекла се изработват цяла година. В Пернишко маските са правят  от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя. Различните материали вложени в тях им придават вид на причудливи същества, някои се отличават като животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с опашки или тракащи клюнове. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп.  Има и сложни конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет, които могат да достигнат до два метра. Някои маски пък имат по много лица на различни чудовища. Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени майстори, познаващи добре традицията. Те правят  „второто лице“ на своите близки и приятели, а понякога дори на цялата група.  Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да изненадат всички и да запазят магическата си сила.

Най-големите симпатии по време на обичая по селата, а и на фестивала събират децата. За хлапетата в забавачките преди феста се провежда  детска маскарадна щафета “Да бъде“.  В нея обикновено се включват  близо 1400 деца  от всички предучилищни групи и детски градини от община Перник. Маските и костюмите на децата впечатляват със своя оригинална изработка, съгласно традицията. Децата показват  познания на обичая  „Сурва“ и го изпълняват с желание. Всяка година има и  младежко дефиле „Сурвакариада“,   в което се включват  над  600 ученици на различна възраст. Всички училища в Перник успяват да мотивират  децата да участват с желание в така наречената „Работилница за маски“ .

„Фестивалът „Сурва“ е мост и място,  където се срещат  и надпреварват минало и настояще  и където поколенията общуват  чрез народната култура. Затова игрите с маски, звънци и хлопки, носещи благопожелания за здраве и плодородие  ще останат завинаги  своеобразна визитната картичка на град Перник“, коментира преди празника и феста кметът на Общината Вяра Церовска.  Като припомня, че фестивалът на маскарадните игри „Сурва“ съчетава в себе си хилядолетния дух на традицията със съвременните виждания за празник, тя приканва любителите на силни емоции, атракции и веселба да посетят Перник и района в дните на празника на 13 и 14 януари и за фестивала от 26 до 28 януари. 

Колоритната  смесица  на традиции и съвременност прави събитието все по-харесвано и посещавано със всяка следваща година. По време на фестивала всеки може да открие по нещо за своя вкус - да усети традициите, но и да не спира да усеща пулса на модерното. „Сурва“ е събитие, пълно с изненади и богато  на преживявания, казва кметът на Перник като покана. Програмата на феста  за тази година е вече обявена и може да се види на различни места в интернет, но организаторите са си запазили и правото на изненади, които ще са новост тази година. Заслужава си това събитие, обявявано от Нешънъл джеографик за световна зимна туристическа дестинация да не бъде пропуснато.


10.01.2018
Пернишко се готви за магията на Сурова 

Цяло Пернишко се готви  в края на седмицата да отбележи масовия народен празник "Сурова". По традиция празненствата са  в нощта срещу старостилния Васильовден на 13 срещу 14 януари. От края на 2015 г. обичаят Сурва/Сурова е в представителната листа на ЮНЕСКО  като живо съкровище на човечеството. И сега Перник очаква много гости от страната и чужбина. Всички ще могат отблизо да се запознаят с пазителите на маскарадната традиция. 
Маршрутът на гостите и на кметския екип ще започне от село Люлин в 17 часа  с фолклорен концерт. По-късно там ще бъде открита фотоизложба на стари снимки на сурвакарската група от 60-те години на миналия век. В 18 часа  там за среща ще пристигне гостуващата сурвакарска група от село Долна Секирна - двукратен носител на най-голямата награда "Златна маска от пернишкия маскараден фестивал.  Празничната обиколка  преминава и през село Големо Бучино, пернишкия квартал "Бела вода" и град Батановци, където ще гостува групата от село Черна гора. 
Финалът е в най-голямото пернишко село  Драгичево. Там ще се съберат сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой, Пещера и Национално сдружение "Хайдути". След игрите на площада в селото за гостите ще има официална Сурвакарска вечеря. През цялата нощ сурвакари ще обхождат къщите  по селата и ще благославят стопаните за здраве и берекет. Празникът ще продъ лжи и на 14 януари, а закриването му ще стане около 17 часа в село Кралев дол.


12.01.2018
Пернишко потъва в магията на Сурва



Ако ви се е случило да попаднете в Перник в последните почивни дни на януари със сигурност сте си спечелили спомен за цял живот. Тогава в града се провежда международен фест на маскарадните игри "Сурва". Градът се оглася от грохота на стотици хиляди бакърени звънци. Маскирани дефилират на групи из целия град, а тътена на  мощни тъпани определя ритъма на ритуалните им танци. Зрелището е неописуемо и скоро и най-предубеденият зрител се потапя в магията на маскарада. Често посетилите феста си мислят, че вече знаят какво е пернишката Сурва, но трябва да бъдат предупредени, че всъщност ще разберат тази магия само ако я видят като жива традиция по селата. 

Градско дете съм и си нямах село като малка, подобно на повечето от връстниците ми. Гледах Сурва само на фестивала в Перник. Още пазя един ярък детски спомен как наблюдавах шествието на маскираните мъже на пернишкия стадион , качена на конче на раменете на тате. Фестивалът не се правеше всяка година. Имаше време, когато беше през две-три и четири години и когато вече бях отраснала това зрелище повече ме отблъскваше, отколкото да ми харесва. Така беше  заради облечените в кожи на убити животни мъже. Маските пък им бяха украсени с перата на заклани птици. Те самите бяха развеселени по-често  от градуса на употребените питиета. Не ми харесваше и подигравката със свещеничеството, тъй като с всяка от групите маскирани ходеше и по един бутафорен поп, а баба ми ме беше научила да целувам ръка на духовника, където и да го срещна. Тези ми чувства се промениха рязко веднъж, когато с приятели отидох на СурОва на села. Да, фестът се казва "Сурва", но местните наричат обичая  по-често с думата "Сурова", а в някои села и Сирова, . Затова и когато в началото на декември 2015 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство реши  да запише народния празник в представителната си листа го направи и с двете имена Сурова/Сурва. Когато през 2000 година избирали име за фестивала, решили все пак да  се казва Сурва, защото другото навява асоциация за сурова наденица или туршия, например.  

А много преди експертите от световната организация  да признаят обичая за живо човешко съкровище и на мене ми се даде да разбера какво е това Сурова в народния вариант. Приятели успяха да ме заведат на празника в селото, където те имаха корен. Там  целогодишно вече живееха само тридесетина човека, но през тази магична нощ на 13 срещу 14 януари, в навечерието на Васильовден  по стария стил,  имах чувството, че във всяка къща свети и пуши комин. И всички бяха много, много добри, гостоприемни и вежливи, в особено приповдигнато настроение, а цялата обстановка беше празнична.  Едва в тази нощ разбрах колко е силна традицията и какво е за тези хора маскарадният празник. 
Специалистите категоризират Сурова като календарен, но навремето като сменили календара през 1916 г.  настъпило известно объркване и някои групи започнали да излизат и да играят, да обхождат селата на "Германската Сурва", както тогава се изразявали по пернишките села за 1 януари. Но през годините на соца, когато администрацията в сферата на културата  положила старание да държи под контрол процесите на развитие на народното творчество и да ги вкара в нормите на художествената самодейност, празникът бил вкаран в норми, а специалисти учели участниците в него как да пазят традицията.   Някъде по това време  се появило и обяснението, че в тази магична нощ маскираните гонят злото, което далеч не отговаря на истината. Но повторено много пъти като мантра особено старателно от медиите и  по телевизора, това обяснение се вкоренило в масовото съзнание. Сред маскираните няма убедени,  че гонят злото, най-малкото защото го правят всяка година и все по-старателно участват в Суровата, но доброто все още не е победило. В много от групите вече има ясно осъзнато старание да се пази традицията чиста, точно такава, каквато е била преди много поколения.  

За мъжете, а през последните 2-3 десетилетия и за жени и деца дългата подготовка за Сурова е като за най-важния спектакъл в живота им. Всеки има своя роля, за която сам прави костюма и маската си. Различните села имат и различни видове маски - ликове, копанки, зевала, както се казват тези с по-много лица и муцуни. Те са направени с познати отколе материали -  дърво, кожа, рога, кости, пера от  домашни птици, вълна, плат, украшения, за да стане всеки един от тях “друг”, различен от себе си. A понякога  за това било нужно само да нацапаш лицето си, обясняват сега познавачите на обичая. Понякога за направата на маските се  прибягват и до услугите на майстор, който прави маски за приятели и близки. 
Според традицията сурвакарите обхождат цялото селище и при влизането от къща в къща. Участниците в групите“играят” на сватба. Маскираните танцуват в ритъм и това създава  мелодия от накичените на кръстовете им звънци. Така се налага ред, а със сурвакарското пожелание  “да бъде!”  се утвърждава новото начало и желанието за плодовитост, благоденствие и благополучие.  
Някога участниците в сурвакарските дружини са били предимно ергени, но в днешно време участват възрастни мъже, жени и деца. Всеки от тях има определена роля и променена външност. Основна роля  при сурвакарите се отрежда на водача, наричан болюбашия. Много важна е групата на сватбата – преоблечени мъже, играещи ролята на обредни лица от традиционната народна сватба, както и групата със звънци около кръста. Звънчарите са облечени с кожи или са покрити с разноцветни ленти от плат и задължително с маски на лицето. 

В последните години е привнесен и обичая в началото на празника маскираните да прииждат  към центъра на селото с факли и да палят ритуален сурвакарски огън.  

Заради този много вълнуващ празник от години в този ден на село се връщат хора, които живеят по далечни краища в страната и  чужбина. Има даже един рейнджър, който не пропускал Суровата, даже когато бил на мисия. За съжаление все още обаче туристическите агенции не са се сетили да предлагат това невероятно преживяване за туристи. Струва ми се, че могат   да се свържат с къщите за гости по селата, където ги има или с местните читалища, защото много често те са базата на сурвакарската група.   
От около  двадесетина години за традиционната Сурова по селата  общината в  Перник организира тур по определен маршрут. И тази година кметът на Перник Вяра Церовска ще води официални гости, специалисти и журналисти в няколко села. 

Маршрутът на  кметския екип и гостите ще започне от село Люлин в 17 часа  с фолклорен концерт. По-късно там ще бъде открита фотоизложба на стари снимки на сурвакарската група от 60-те години на миналия век. В 18 часа  там за среща ще пристигне гостуващата сурвакарска група от село Долна Секирна - двукратен носител на най-голямата награда "Златна маска от пернишкия маскараден фестивал. 

Празничната обиколка  преминава и през село Големо Бучино, пернишкия квартал "Бела вода" и град Батановци, където ще гостува групата от село Черна гора.  
Финалът е в най-голямото пернишко село  Драгичево. Там ще се съберат сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой, Пещера и Национално сдружение "Хайдути". След игрите на площада в селото за гостите ще има официална Сурвакарска вечеря с традиционните ястия. 

През цялата нощ сурвакари ще обхождат къщите  по селата и ще благославят стопаните за здраве и берекет. В брезнишкото село Кошарево среща си дават около 22 часа едни от най-атрактивните групи – на местните и от селата Банище и Стефаново. 

Празникът ще продължи и на 14 януари. В Село Дивотино  сурвакарската група ще направи обхождане на къщите за здраве и берекет, което ще започне рано сутринта, още  в 8 часа. По-късно в 13.30 часа на площада пред „Ханчето“ ще се разиграе ритуалът „Сурвакарска сватба“ , а от 15 часа ще бъдат подредени вкусни гозби в салона на местното читалище „Чичо Стоян“. От 16 часа центъра на селото ще има концерт на певицата София Илиева и след него е предвидена празнична заря. Закриването на празника  за региона ще бъде в село Кралев дол, където общия празник е от 17 часа. 




13.01.2018
Сурвакари приветстваха журналистите от ЕС

Сурвакари от пернишкото село Долна Секирна и областният управител  на Перник Ирена Соколова и приветстваха с "Добре дошли в Българии"  акредитираните у нас журналисти във връзка с българското председателство на съвета на ЕС. След тържествената  церемония в Народния театър за официално откриване на Председателството, много от официалните гости и журналисти посетиха Националния исторически музей. Там те бяха посрещнати с традиционните пита, сол и мед от сурвакарската група от  Долна Секирна. Те приветстваха  журналистите, сред които имаше представители на медиите BBC, CNА, CBC, Reuters, Bloomberg, The Economist, EuroNews и още много други от цяла Европа.  Двадесетте маскирани мъже изпълниха обредни танци в мистично единство на ритъм, звук и багри, преобразени  в автентичните за този район костюми и ликове.
„Не случайно сурвакари посрещат официалните гости, в деня на Старта на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Свързвайки Първото председателство за страната ни и символиката на обичая Сурва, насочена към подготвяне за ново начало, изпълнено с просперитет, здраве и успехи" , сподели Ирена Соколова.




15.01.2018 

Пернишко преживя магичната нощ на Сурва


Магичната нощ на Сурова в Пернишко

Празникът се усеща със сърцето. Кметът на Перник води гости по селата

„Всекиму у нас е известно, че дойде ли „Васильовден" и "Сирница" народът устройва маскирани игри по селата, които, наричани в различни места кукери, бабугери, бубушари, старци, дервиши, джамалари, калугери и пр. имат калкото забавен, толкова и обреден магичен характер. Забавното в тях е това, че маскираните и костюмираните се явяват в чудновати образи, ликове, представляващи било някаква непостижима аристократичност - цар, бей, паша - обкръжена с послушни изпълнители, надарени с изключителна власт, било известна демонологичност - дяволи, било всевъзможна карикатурност. Народът влага в тия игри дълбок жизнен смисъл: те са един вид осигурители или предизвикатели на плодородие и обилие в стопанския, па дори и в семейния живот. В основата им лежи една извънредно висока етичност и вяра.
Има случаи, когато за водач на една кукерска група се плаща почтена сума на човек, чиято честност и чието достойнство са забележителни в селото. Този изпълнител на обредите в такъв случай придобива известни жречески елементи.“ Така по Васильовден в някогашния вестник „Зора“ през 1939 г.  е описан  маскарадния обичай на българите от Христо Вакарелски, един от водещите български етнографи и фолклористи.


И наистина, даже 80 години по-късно изпълнението на сурвакарите по селата в почти цяло Пернишко в нощта срещу Васильовден е пълно с „жречески елементи“. Думата магия сякаш и тази година беше най-повтаряната от многобройните гости, тръгнали по селата в тази магична нощ, озарена от запалените   факли на маскираните и ритуалните огньове за здраве и берекет. За пореден път оглушителен   звън от хиляди бакърени и бронзови звонци, хлопотари и чанове и страховити маски плашиха лошотията и ни правеха усмихнати и добри.

Ежегодно на този ден пернишка община организира тур през няколко села и групата от политици, специалисти, журналисти се води лично от кмета. Така и тази година пернишката градоначалничка поведе гостите да видят чудото невиждано никъде другаде – живата традиция на зимните маскарадни игри и  обичая, известен като Сурва, Сурова или Сирова, което за местните хора е най-обичаният празник. В тази почетна група от зрители са народните представители Красимир Велчев, д-р Александър Александров, областният управител Ирена Соколова и хора от екипа й.  Да видят  вълшебната нощ са дошли хора като акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, учени от БАН, фолклористи, етнографи, стотици журналисти и фотографи, сред които има и представители на американски медии. Тука е отново проф. Лозанка Пейчева, която преди време изненада с научно съобщение за аналогията на мелодиите на звънците на маскираните с класически парчета. От 5-6 години празникът не пропуска и кметът на софийското село Бистрица Николай Гюров, тъй като бистришките баби и обичайт Сурова/Сурва са заедно в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Обикалката започва от село Люлин , където се срещнаха две от най-колоритните сурвакарски групи – местната и на село Долна Секирна. Жителите и гостите се радваха на маскираните, както и на групата войводи от национално сдружение „Хайдути“. Двамата кметове Евгени Евгениев и Богомил Савов са сред маскираните на след игрите се видяха с открити лица и си размениха подаръци. В сградата на читалище беше подредена изложба от снимки с историята на местната сурвакарска група, етнографска сбирка и красиви сурвакарски маски, украсени с птичи пера. Майсторите им  Деян Евгениев и Росен Иванов бяха сред маскираните. Десетинагодишната дъщеря на Росен е Росица и е редом до татко си в групата. В ежедневието си той работи като електротехник, но като дойде ред да прави маски става художник. Негова запазена марка са багрените в цветовете на шарена черга пера, които после той нарежда в неповторима картина на лика, както се казва още на маската. Местните самодейци подариха на гостите ръчно изработени пръстени и гривни с българска шевица.

Обиколката на гостите минава през пернишкия квартал „Бела вода“. И там пред читалището гори сурвакарски огън. Местната сурвакарска група се отличава със специфичните си маски,  наричани “зевала” заради  многото животински  глави или една глава с много усти по тях. Сред маскираните е малкият Стилян. Той е само на 3 и половина години и живее с родителите си в Петрич, но за празника е тук и съпровожда вуйчо си в маскарада. От 3-4 години в ролята на попа е Божидар. Тази година той завършва актьорско майсторство в НБУ и каквито други роли да му предложи живота на Сурва пак ще го играе поп в сурвакарската сватба. И докато се вие хорото на сватбарите мъжката булка се навежда и целува ръка на областната управителка на Перник Ирена Соколова, но тя знае обичая и подготвена пъха на булката едра банкнота.  И за нея празникът е магия, още 4-5 годишна е гледала сурвакарите в селото на родителите си Кошарево и с трепет очаквала кой ще начерни по бузките в магичната нощ.

В град Батановци среща си дадоха местната група „сурвакарье” или „преличници”, която казват че не била разпускана от 1917 г. насам и тази от село Черна Гора. Кулминацията на вечерната обиколка беше в най-голямото пернишкото село Драгичево. Там на селския площад се  събраха сурвакарските групи от селата Долни Раковец, Прибой и  Пещера.  Кметът на Перник Вяра Церовска приветства всички сурвакари и гости на празника, пожела им  да бъдат здрави и силни, а годината да бъде берекетна и успешна. Тя поучи от домакините специален плакет за съдействието и съхраняването на автентичния обичай . След игрите на площада в селото за гостите имаше официална Сурвакарска вечеря с традиционните ястия – пача, вариво от кисело зеле и свинско, каварма, баници и пити, гарнирани с греяна ракия и червено вино.

Празникът продължава и на другия ден. Маскираните обхождат къщите и играят по мегданите. Всеки дом е отворен за гости. По селата си  са се върнали хора, които отдавна, от поколения  живеят  другаде. И ако маскарадният фестивал, който ще събере групи от цялата страна и чужбина е част от градската култура, то тъкмо по селата се вижда как наистина е жива традицията. Затова и местните си казват не само на  шега, : „От Сурва, на Сурва и от век на век“.  Сурва  е нещо, което като се види,  се усеща със сърцето. 



17.01.2018
Откриват изложба за Сурва в парламента


Фотоизложба "Духът на Сурва" ще бъде открита в сряда в 11.30 часа  в Народното събрание от кмета на Перник Вяра Церовска.  В нея са наредени фотоси  с въздействащи моменти от пернишкия  маскараден фестивал Сурва. Техни автори са 14 фотографи, запечатили емоциите от празника. На събитието ще дойдат  сурвакари от град Батановци.
Изложбата е част от проявите, които предхождат 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2018“, което тази година ще бъде на 26, 27 и 28 януари. Фестивалът на маскарадните игри е едно от най-колоритните и по мащаби и по зрелище събития в България и на Балканския полуостров. Това e най-авторитетната изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”. 




18.01.2018 - Отправка от първа страница  за фотоизложбата в парламента:




18.01.2018 
Кукери изгониха злото от парламента 


Маскирани гониха лошотията в парламента 
Минути след като БСП внесе вот на недоверие към кабинета, парламентът се огласи от мощните звуци на истински чанове. Така сурвакари от Пернишко оповестиха откриването на фотоизложба "Духът на Сурва", подредена във  фоайето на сградата на Народното събрание.  "С  тези 25 фотоси  ще се потопим в традицията, в хармонията и красотата и сякаш ще бъдем в творбите на Радичков. Тези снимки ще ни помогнат да осмислим колко е богато нашето културно наследство, ще осмислим колко сме големи и  колко сме важни, и какво можем да покажем на съвременна Европа в Председателството, в което се намираме в момента . Надявам се с тези сурвакари тук да изгоним лошотията и тази година да бъде много успешна, много щастлива и здрава“,  заяви при откриването председателят на НС Цвета  Караянчева. 
На официалното събитие присъстваха  кметът  нва Перник Вяра Церовска и нейният екип, както и народните представители от Пернишки регион  - Красимир Велчев, д-р Александър Александров, Станислав Владимиров и Любомир Бонев.
Кметът Вяра Церовска благодари за възможността да представи фотографиите на 14 забележителни фотографи, които са запечатали вълнуващи  емоции от празника в европейската столица на маскарадните игри Перник. Изложбата е част от проявите, които предхождат 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“, което тази година ще бъде на 26, 27 и 28 януари.

20.01.2018 Еврогости на Сурва в Перник
Еврочиновници и дипломати инкогнито на Сурва в ПерникМаскарадът предлага богата програма за всички възрасти и вкусове
Близо 7 500 участници ще има тазгодишният Международен фестивал на маскарадните игри Сурва-2018 в Перник и това е своеобразен рекорд. Рекордно число гости очаква градът в последните почивни дни на януари, когато ще се проведе фестът. Очаква се сред гостите на колоритния маскарад да са и много дипломати и служители в институциите на Европейския съюз, които са у нас във връзка с българското ппедседателство на съвета на Европа. Те не са заявили специално участие в събитието, но то е част от програмата на Председателството, съобщи на пресконференция в Министерството на културата в петък зам. - министър  Амелия Гешева. Тя, заедно с кмета на Перник Вяра Церовска, нейният заместник Севделина Ковачева, директора на пернишкия музей Венцислава  Крумова и атрактивни сурвакари от пернишкото село Дивотино покани чрез медиите гости за събитието. "Започваме годината с едно от най-хубавите и емблематични събития в културния национален и международен календар - 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва 2018“. Благодаря на Община Перник и всички, които участват в организирането на този празник. Да пазиш българската традиция и българската духовност е мисия на всички нас“. каза  зам.- мининистър Гешева ни пожела на перничани повече съмишленици в мисията им да пазят традицията. Пресконференцията в културното министерство е традиционна,както е и традиция пернишката Сурва да се провежда под патронажа на министъра на курлтурата. 
„Всеки, който е бил на този празник, няма да пропусне възможността да дойде втори път. Защото не можеш да забравиш атмосферата, която се създава. Не можеш да си представиш по-хубаво място през зимата , в което можеш да срещнеш толкова много позитивно настроени хора. Желанието на всички тях, които в края на единия фестивал започват да се подготвят за следващия, е  да направят празника по-пъстър, по красив, по-богат, да покажат групите и тяхната битка в това да направят по-автентична, по-истинска традицията е неповторимо изживяване“, сподели кметът Вяра Церовска.
Само от селата в област Перник групите са 46 с 4000 човека в тях. Някои от сурвакарските дружини стигат до над 200 души. Общо българските групи са 105 и от тях 59 са кукерски, сред които има бабугери, старци, станчинари, дервиши. В Перник ще дефилират около 900 деца и 423 участници от чужбина.Обичаите си в маскарадните игри ще покажат 17 групи, представители на 8 държави - от Македония, Сърбия, Албания, Румъния, Испания, Италия, Словения и Португалия.
Фестивалът ще се открие с грандиозен спектакъл „В сърцето на Сурва“ на 26 януари – петък, от 18 часа пред Двореца на културата. Преди това в центъра на града ще има факелно сурвакарско дефиле=  През деня ще се проведе за 25-ти път научна конференция, чиято тема тази година е "Маски и политики", ще бъде открита работилница за маски, наречена "Мечкарница" и ще дефилират със сурвакарски костюми и маски ученици от всички пернишки училища. Фестивалните дефилета, както всяко година ще бъдат в събота и неделя от 10 до 17 часа. Закриването на фестивала ще бъде от 18 часа в неделя.
„И тази година е спазена традицията пернишкият фестивал да е съпроводен от многобройни съпътстващи изяви, които са насочени към различни възрасти и вкусове“, посочи Севделина Ковачева.  В програмата са включети художествени изложби, концерти,  кулинарно шоу с известния майстор на вкусни гозби Иван Звездев.  Своите кулинарни умения ще представят с традиционни зимни ястия и пенсионерските клубове от района, а и гости от чужбина.  Много от поканените официални гости за фестивала са потвърдили присъствието си. Но ние сме готови за всички и ще се радваме да приемем всеки, решил да си достави удоволствието да се потопи в магията на Сурва и да си спечели спомен за цял живот, заяви кметът на Перник вяра Церовска. 


22.01.2018Изложба за Сурва в пернишкия музей

Традиционната изложба, посветена на Сурва,  е подредена в Регионалния  исторически музей в Перник. Тази година експозицията  представя  сурвакарската група от пернишкия квартал "Бела вода". Публиката ще може да види много снимки, запечатали историята на групата,  завоюваните от нея награди, маски и костюми, предоставени от  беловодчани и пазени в музейните фондове. Изложбата е под заглавие  "Ние сме беловодските сурвакари, ... но иначе сме си мечкарье". Всички  дошли на откриването на изложбата, което ще бъде на 22 януари  (понеделник) в музея в Перник, ще получат и сурвакарски блогослов от представители на сурвакарската група на Бела вода. Откриването на  изложбата е част от програмата на 27-то издание на Международния  фестивал на маскарадните игри "Сурва".




23.01.2018 Маскарадна щафета в пернишките забавачки 

Детска маскарадна, наречена  "Да бъде", обикаля детските градини в Перник. За седма поредна година инициативата предшества Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва", който ще се проведе в края на седмицата в Перник.  Щафетата започна от детска градина "Радост",  където голямата  сурвакарска маска пристигна, носена от конник.   Маската е  е изработена от деца и учители и се предава между 15-те детски градини в общината. заради грипната ваканция тази година графикът на предаването й ще бъде ускорен, но във всяка от забавачките хлапетата ще я посрещнат, нагласени в сурвакарски костюми и маски и ще покажат всичко, което знаят за обичая и за традицията. В програмата им има и много  песни и стихове за Сурва. При старта на щафетата  присъстваха кметът на Перник Вяра Церовска и и нейният заместник Севделина Ковачева. Финалът на детската маскарадна щафета ще бъде на 26 януари.

24.01.2018Учени на форум за Сурва
Учени разискват по Сурва  темата за маските и политиката

Научна конференция  на тема "Маски и политики" организира Регионалният исторически музей в Перник. По традиция научният форум е част от съпътстващата програма на  Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва". Това е   негово юбилейно издание, защото тази година ще се проведе за 25-ти път. Темата е избрана след дискусия между участниците в конференцията миналата година, когато темата беше "Маскарадът в селото и града",   Сега докладите от тази конференция са издадени в сборник, а част от докладчиците ще разсъждават в своите проучвания и изследвания за политиците с маски, за политиката като маскарад и за политиките на маските.
Научен ръководител на конференцията е проф. Иван Маразов. Модератори на двата панела ще са проф. Георг Краев от НБУ и проф. Виолета Янкова от Шуменския университет. В програмата са включени 23 доклада на учени и изследователи от цялата страна. Очаква се присъствието на гости от Сърбия и Македония,  сподели директорът на Регионалния исторически музей Венцислава Крумова.
Конференцията ще бъде открита официално на 26 януари от 10 часа в Конферентната зала в Двореца на културата в Перник и ще продължи до късния след обяд. 




26.01.2018
Футболисти пренасят Сурва в Чикаго
Футболистите от отбора на Миньор-Чикаго ще пренесат обичая Сурва в американския щат където живеят. Това ще стане от следващата година, съобщи на среща с кмета на Перник  Вяра Церовска треньорът на американския "Миньор"  Емил Миланов. В знак на доброто сътрудничество и разбирателство т ой  връчи специални плакети на Церовска и нейните заместници Денислав Захариев и Йордан Павлов, които имат отношение към футбола.  Жестът е в отговор на признанието от община Перник, и получената от задокеанския отбор награда за Спортист на годината в края на 2017 година. " Това отличие е признание за вашия патриотизъм и трудолюбие. Гордеем се с вас като   сериозни и отговорни българи, които носят в сърцето си Перник.", коментира Церовска.
Тимът на Миньор-Чикаго е създаден преди 10 години и по регистрация повтаря името на пернишкия отбор. Към момента е най-силният отбор на българи извън страната и играе в третата полу-професионална лига в Щатите, Обсъжда се идея пернишкият и американският Миньор да се срещнат в приятелски мач. Преди около година бяха направени постъпки за побратимяване на Перник с район на Чикаго, където живеят най- много българи и се очаква това да се осъществи скоро със съдействието на новия български консул в Чикаго.
27-ия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва 2018“ в Перник ще започне с грандиозен спектакъл, наречен   „В сърцето на Сурва“.  По традиция фестът се провежда в последните почивни дни на януари, но започва още от петък, когато ще бъдат открити научна конференция на тема "Маски и политики", работилница за маски "Мечкарница" , кулинарно изложение, художествена изложба. От 14 часа по ларгото в града ще дефилират маскирани като сурвакари деца от всички пернишки училища. За първи път тяхното дефиле ще бъде наблюдавато от голяма група деца от столицата. Туроператори са обявили, че водят в Перник близо 1000 малки туристи.
За официалното откриване на Сурва градът очаква много официални гости - посланиници, дипломати и еврочиновници, пребиваващи у нас във връзка с българското председателдтво на Съвета на ЕС, депутати.  Авторите на спектакъла обещават спиращи дъха феноменални изпълнения. Представлението ще започне в  18 часа пред Двореца на културата в петък. Сурвакарският огън ще дойде  на специална платформа и ще бъде последван от пиротехническо шоу, каквото познават само най-големите европейски столици като Виена, Париж и Лондон. И тази година откриването ще бъде направено с бляскавия танц със знамена. Създаден е и специално сурвакарско-кукекрски танц.  В програмата е и нова песен за Перник по музика на Петър Алексиев. Тя ще бъде изпълнена от трио "Граовка" , съставено от Мирела Асенова, Елизабет Георгиева и Милана Миланова, които са част от Мистерията на българските гласове. Специалното участие ще вземе и Димана Мирчева – Диа с песента „Огън“, за която Майсторите на танца са подготвили невиждана и нечувана хореография с 18 огнени тъпана.
Концертната програма ще продължи с изпълненията на Поли Генова, а след нейните хитови парчета сурвакари от селата Ярджиловци и Дивотино, удостоени с най-голямата награда на фестивала миналата година,  ще запалят кладата и ще играят традиционното  сурвакарско хоро. Вечерта ще завърши с празнични илюминации.
Фестивалните дефилета, както всяко година ще бъдат в събота и неделя  от 10 до 17 часа по централния градски площад.  В тях ще участват близо 7 500 маскирани мъже,  жени и деца, което е рекорден брой  на участниците за 52 годишната история на феста.
Заповядайте всички на най-голямото зрелищно събитие на Балканите, Перник Ви очаква  да ликуваме заедно по Сурва, кани кметът на Перник Вяра Церовска, която е и председател на Организационния комитет за феста.


27.01.2018
Перник стана маскарадна столица на Европа
С вълнуващ спектакъл, наречен "В сърцето на Сурва"  и запалване на сурвакарски огън от вчера Перник отново е обявен за маскарадната столица на Европа. В града започна  27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва 2018".  През следващите два дни в града ще дефилират близо 7 500 маскирани мъже, жени и деца от цялата страна и чужбина. По време на тържественото откриване снощи кметът на града Вяра Церовска приветства с добри дошли както участниците,  така и хилядите гости, които ще дойдат в Пирник, за да се потопят в колорита на маскарадната традиция.  Приветствие за феста поднесе и  президентът  на Федерацията на европейските карнавални градове Хенри ван дер Кроон, който от години е почетен перничанин и не е пропуснал нито едно издание на феста. Тъкмо негова е заслугата градът да е обявен за столица на маскарадните традиции в Европа.
През следващите два дни по улиците на града ще преминат пъстри дефилето и за пореден път ще обявят новото начало и ще отправят пожелания за здраве, плодородие и плодовитост.
Преди откриването на феста в Перник се състоя наечна конференция на тема "Маски и политики" с научен ръководител проф. Иван Маразов. Форумът отбеляза своеобразен юбилей, защото за 25-ти път съпровожда фестивала "Сурва". Юбилейна  - десета поред се оказа и работилницата за маски "Мечкарница",  където майстори на маски и ликове ще показват  тайнството в сътворяването на страховитите образи от кожи, пера, зъби. В ранния следобяд се състоя и Младежка Сурвакариада. Тя също е традиционна и подгрява състезателните маскарадни дефилета. В нея участват ученици от всички пернишки училища.  
Още от вчера из целия град са отворени и множество щандове, които предлагат както красиви сувенири, така и вкусотии за подкрепа. В изложбените зали на града са подредени тематични експозиции. Много от туристите пощават историческия музей и Подземния минен музей, който е единствен по рода си на балканите. Съпътстващите феста събития са с насоченост за всякакви възрасти и вкусове, уверяват организаторите.
Сред официалните гости за откриването на Сурва 2018 бяха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, депутати, евродепутати, дипломати. 

27.01.2018
Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва
Областният управител на Перник Ирена Соколова ще посреща гости през всички дни на 27-то издание на Международния  фестивал на маскарадните игри „Сурва – 2018“ в Перник. Заседателната зала на областната администрация ще се превърне в гостоприемница и по всяко време високопоставените гости на феста – дипломати, служители в държавни институции, специални гости, като се уморят от разходки между дефилиращите групи,  ще могат да се подкрепят с топли напитки   и да опитат традиционни зимни ястия от Граово, както се нарича тази част на Шоплука. „Приготвяме се за това с любов и старание. Сурва или Сурова, както по-често в нашия край се нарича  отколешния обичай мъжете да се маскират в навечерието на празника Васильов ден, е най-големия празник за Пернишкия край, затова с удоволствие посрещаме всички гости, които идват за да споделят с нас това незабравимо преживяване.“ , коментира Соколова.  
В старанието си да осигурят на гостите още по-автентично съпреживяване на Сурва греяната ракия, която за този празник е задължителен елемент,   ще се предлага в малки финджалчета с историческа стойност, защото са били в употреба в домакинствата преди десетки години и вече са само музейна рядкост.  Малките чашки са съхранени от читалището в пернишкия квартал „Бела вода“ и любезно са предоставени  на областната администрация, за да е по-интересно посрещането на гостите. Те ще могат да опитат и баници, и зелник, и месни мезета, характерни за този сезон. Част от тях ще са направени от беловодски майсторки, а гостите на феста ще могат да разгледат в една от залите на пернишкия исторически музей историята на сурвакарската група на този квартал.  
„Като откривахме изложбата разбрах, че до 60-те години на миналия век, когато Бела вода още е било самостоятелно село, всяка от махалите имала своя отделна  група, но някъде по това време те решили и се обединили, а сега в колекцията им има отличия от участия с  маскаради и карнавали из цяла Европа.“, споделя Соколова. Тя е особено впечатлена и от разказа на дългогодишния директор на пернишкия музей Огнян Аспров, според когото сурвакарите в Пернишко са първите дисиденти у нас, противопоставили се на "народната власт". В годините на соца управляващите правили много и различни опити да наложат норми на обичая според социалистическите разбирания. По някое време около 1968 година,  когато Българската православна Църква възприела новия календарен стил,  бил направен опит маскираните дружини да обикалят селата в събота и неделя, независимо  кога се падало Васильовден. Това се налагало и защото независимо, че празникът се пада в делник, хората от селата намирали всевъзможни причини да не отидат на работа. Някои даже се самонаранявали, за да получат болничен. А миньорите от Бела вода масово пишели самоотлъчка от рудника. Повсеместно сурвакарите  категорично отказали да се съобразят както със смяната на църковния календар, така и с искането на Партията. На една от пратените при тях специалистки да им предаде заръката на партийния комитет, те поръчали да каже на партийните величия  като толкова знаят, те да сменят датата на първомайската манифестация и да я правят на 5-ти май. 

Самата Ирена Соколова пази съкровен детски спомен от Сурва още от времето, когато е била 3-4 годишна. В брезнишкото село Кошарево, където сурвакарската традиция е особено силна, живеели нейните дядо и баба и в магичната нощ, когато сурвакарите излизали да обикалят къщите тя ги чакала, заедно с близките си, наметната с бабиното кожухче. „Винаги от някъде изскачаше някой човек  със страшна маска и ми начерняше я бузките, я по нослето. Беше си страшно, но с шепичка в силната длан на  тате не се страхувах, а и с годините силно заобичах този празник.“, споделя Ирена Соколова. 

Традиция е в обособения като пространство за изложби вътрешен двор на сградата, където се помещава областната администрация,  в дните на фестивала да има събитие. Миналата година там гостуваха 40 макета на традиционни маски и костюми от цяла Европа, изработени от Никола Вранчич, носител на маскарадната традиция от Хърватска. Така се случи, че по време на фестивала Сурва миналата година,  Ирена Соколова беше като психотерапевт с българската експедиция на антарктическия остров Ливингстън и не можа да види тази изложба. Но  по заръка на перничани и на Антарктида тя занесе като символ на обичания в пернишко обичай малко сурвакарско звънче, закачено на декоративна маска.   

Сега в зала „Атриум“, както е наречен  вътрешния двор,  ще има изложба на архивни снимки на сурвакари от различни населени места. "Старите снимки носят особен сантимент, хората търсят и разпознават под маските свои близки и познати, коментират костюмите и старанието те да бъдат запазени във вида, какъвто са отстоявали предците ни", казва Соколова. За нея особено важен е проектът, в който Областна администрация - Перник си партнира и община от района на сръбския град Ниш. "Там партньорите ни ще облагородят пространство за отдих сред природата, но българската част на проекта е свързана със сурвакарската традиция", пояснява пернишката губернаторка. 

От много години в брезнишкото село Кошарево стоеше незавършена и неизползвана къща от възрожденски тип.  Тя била замислена  за музей още в годините на социализма, но след промените така си и останала.  Жителите на селото и на цялата община Брезник имаха голямо желание някой ден сградата  да се превърне в истински музей на маските и на сурвакарската традиция. И този ден е близо благодарение на личната инициатива на Ирена  Соколова. Още по времето на предишен неин мандат като областен управител в Перник, тя и ръководената от нея администрация успяха да защитят проекта по програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия и той вече се осъществява. 
Соколова беше сред празнуващите на Сурова в Кошарево и тази година. С екипа си тя спази традицията и беше сред хората в пернишките села на 13 и 14 януари.  След това уважи и общинските празници в Брезник и Радомир, които се правят седмица преди международния маскарад в областния център. В Брезник като областен управител отличи сурвакарската група от село Сопица и поздрави всички участници. В Радомир се хвана на дългото празнично хоро, след което кметът на общината Пламен Алексиев  запали ритуалния огън и беше даден  старт на сурвакарските игри. 
Удивително е как народът ни е съхранил от  памтивека  магическите танци и впечатляващите страшни маски, с които всяка година  се дава път на новото начало и се нарича „Да бъде“ за здраве на хората и за богата реколта на нивата, казва Соколова. По нейна идея и с личното й участие в началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз автентичната сурвакарска група от брезнишкото село Долна Секирна приветства над 80 представители на водещи медии от Европа и света.  Тогава тя сподели: " След тържествената церемония в Народния театър, с която дадохме официален старт на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 година, ритуално посрещнахме акредитираните журналисти и гости с традиционните пита, сол и мед. Сурвакарите от област Перник приветстваха топ журналистите, представители на медиите  сред които BBC, CNА, CBC, Reuters, Bloomberg, The Economist, EuroNews и още много други от цяла Европа. Двадесетте маскирани мъже изпълниха обредни танци в мистично единство на ритъм, звук и багри, облечени в автентичните за този район костюми и ликове. Не случайно сурвакари посрещат официалните гости, в деня на Старта на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Свързвайки Първото председателство за страната ни и символиката на обичая Сурва, насочена към подготвяне за ново начало, изпълнено с просперитет, здраве и успехи." 

28.01.2018
Повече влакове до Перник за Сурва 
Деца превземат пернишкия маскарад

Деца превземат международния маскараден фестивал "Сурва" в Перник. Според организаторите в групите  на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха  подгряващите изяви  на пернишките ученици в традиционното младежко дефиле "Сурвакариада" повечето от тях - над 500, преминаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите училища, но с костюми, характерни  за селата им.
В състезателните дефилета, групите от пернишките села се представят с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и много други са си възпитали достойна смяна. Групата на пернишкото село Ярджиловци е с повече от 250 сурвакари и много от тях са деца. Сред тях са 9-годишният Константин и по-малкият му братовчед, които са сменили дядо си Григор Христов, дългогодишен кмет на селото в групата.
Сред първите групи, открили фестивалните дефилета бяха кукерите от бургаският квартал  "Долно езерово" . С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха дошли 13-годишните Димитър и Янчо, които вече да "ветерани" в участията си на пернишката "Сурва". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, за да се представят на маскарада.
 Регламентът на фестивала не позволява деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и  ако това правило е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно затова много бяха  маскираните мъници сред публиката. В любимец на перничани  се превърна малкият Калоян. Неговитекарава родители имат ферма в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва  в национална носия.  Година по-късно той вече стъпва по- уверено и отново има завидно красив национален костюм.  Заради добилата му популярност в социалните мрежи снимка го предложиха за лице на Сурва.
Дефилетата започнаха вчера в 10 часа сутринта  с приветствия от кмета на Перник Вяра Церовска, областният управител Ирена Соколова и президента на Федерацията на европейските карнавални градове барон Хенри ван дер Кроон. В неделния ден те ще продължат до късно вечерта, когато с богата фолклорна програма фестът ще бъде закрит. 


29.01.2018
Сурва-2018 разби рекорда по участници и публика
Сурва увлича и заразява

Маскарадът прекръсти Истанбулската конвенция на Цариградска. Перничани измислиха дефиниция за третия пол


Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е домакин на  пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо зрелище. И този път града защити авторитета си на европейска столица на маскарадните игри. 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2018“ разби всички достигнати рекорди по брой на участници и на публика.

Тазгодишното издание на пернишкия маскарад ще се запомни и с големия брой гости на града, които искат да дефилират с маскираните. Оказа се, че Сурва увлича и заразява. Организаторите споделиха, че месеци преди феста при тях са постъпвали запитвания как гости на града  могат да станат част от дефилета. Семейство българи, които живеят в Дания, поискали да им помогнат да се включат в някоя от групите, защото си нямали село, но искали да са част от  маскарада не само като публика, но и като участници.
Всъщност много хора, които живеят  в чужбина и носят в гена си тръпката на сурвакарската традиция така са планирали отпуските си, че за фестивала да са в Перник. Някои от тях са само зрители, но други са под маските,  заедно със сурвакарските дружини на  родните си села. Даже чужденци дефилират като сурвакари, кукукери, джамалари и бабугери. Това не е  новост, защото за традиционната Сурва по селата хората наистина идват от най-далечни краища на страната и от чужбина. Идват даже гости, които нямат близки и роднини в Пернишкия край. Сурвакари от  брезнишкото село Ноевци разказват, че всяка година при тях за  местната Сурова, както се казва по-често на обичая, пристига семейство от Никопол, защото при тях точно такава маскарадна традиция нямало.

Тази тенденция вече е все по-силна и за самия фестивал. Много от  гостите на Перник във фестивалните дни идват заради зрелището и веселбата и веднъж  усетили тръпката и трепета на пернишката Сурва те  идват отново и искат да са не само зрители,  но и преки  участници в маскарада. Искат да се маскират, но и да дефилират.
Преди години  с“ гастролиращи артисти“ в групата се представиха участниците във феста от дупнишкото село Джерман, като доведоха маскиран също като тях африканец, а на следващата година той приобщи и други свои сънародници от Нигерия в групата.
Тази година атрактивната, много стилна и добила голяма популярност и нас и в чужбина група сурвакари от брезнишкото село Долна Секирна прие в редиците си едно младо момче от Албания. Той се казва Кели и покрай маскарадите има близко приятелство със сурвакарите и по специално с Христо - млад  архитект и интериорен дизайнер и с неговия  баща Йордан, изкусен майстор на маски. И така със специално направена за него маска и костюм Кели стана част от долносекирската сурвакарска дружина на тазгодишното издание на Сурва. В началото малко трудно улучваше стъпките на сакралния сурвакарски танц,  но скоро влезе в  ритъма, отмерван с мощните тъпани, с оглушителни звънци на маскираните, но и със сърцето. Кели е  от албанския град Корча,  където  се прави пролетен карнавал и приятелите му от брезнишкото село вече са били там, а тази година от Корча в Перник за маскарада са дошли две различни групи. Но Кели не е със сънародниците си под маска,  а с българските си приятели и то по българската традиция.
Силно завладяващата пернишка Сурва приобщи към дефилето на възрастните и една ученическа група. Сурвакарите от пернишкото 6-то училище дефилират не на младежката Сурвакариада, а в конкурсното фестивално дефиле на големите. Групата беше създадена в резултат на един проект по програмата "Успех". Под ръководството на етнолога и историк Симеон Мильов учениците си направиха "ликове-лекове", с каквито  през 19-ти век маскирани са гонили чумата в брезнишкия край и сега задължително са част от феста. Тази година необяснимо защо сред групите е и самодейна група при детския научен център "Музейко" в София. Но общото впечатление е, че деца превземат международния пернишки маскарад. Според организаторите в групите  на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха  подгряващите изяви  на пернишките ученици в традиционното младежко дефиле "Сурвакариада" повечето от тях - над 500, преминаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите училища, но с костюми, характерни  за селата им. В състезателните дефилета, групите от пернишките села се представят с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и много други са си възпитали достойна смяна.
Сред първите групи, открили фестивалните дефилета бяха кукерите от бургаският квартал  "Долно езерово" . С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха дошли 13-годишните Димитър и Янчо, които вече да "ветерани" в участията си на пернишката "Сурва". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, за да се представят на маскарада.
 Регламентът на фестивала не позволява деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и  ако това правило е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно затова много бяха  маскираните мъници сред публиката. В любимец на перничани  се превърна малкият Калоян. Неговите родители имат ферма в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва  в национална носия.  Година по-късно той вече стъпва по- уверено и отново има завидно красив национален костюм, а мъниците като него сред публиката са много.

Със селото,  откъдето са корените на татко му дефилира и Гого, който е вече на 4. През лятото с мама и тате Гого прекарвал повече време брезнишкото село Сопица. Там от свои роднини момченцето прихванало заразата и беше с маска през нощта на 13 срещу  14 януари, а сега и на феставала,  хванат за ръка с батко си Кристиян, който е облечен като войвода и напътства Гого как да играе ролята си на мечкар със звънчета на кръста.

Децата повтарят маските на възрастните. Те са и попове, и мъжки булки, звънчари, мечкари и всичко, което е сътворила народната фантазия през годините, особено откакто се преутвържадава традицията. Фестивалът се организира от община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 г. е обявен за европейска столица на сурвакарските игри. Местната власт е основен организатор на феста и винаги има богата съпътстваща програма. Гостите на фестивала могат да се насладят на кулинарни демонстрации и дегустации на традиционни зимни ястия. Популярният  Иван Звездев почерпи със сурвакарска каварма, както той я разбира. Хората в самите дефилета също си се черпеха помежду си и обменяха тайни на приготвянето на домашна ракия и вино.   Във вечерните концерти "Приятели без граници" и "Хайде на хорото" се изявяваха български и чуждестранни изпълнители.  През трите фестивални дни Сурвакарско село, оформено на централния площад "Кракра" примаше  посетители. Гостилници, винарни, шатри примамваха  с изобилие от зимни гозби и различни напитки. Такова изобилие от сергии на занаятчии сякаш друга година не е имало. От сурвакарски маски на магнити и в бродерия през  амулети, звънчета и най-различни  битови предмети и сувенири до национални костюми и истински ножове от дамаска стомана имаше по щандовете. За децата имаше творчески ателиета, за възрастните за десети път беше отворена работилницата за маски  „Мечкарница“ с най-добрите майстори. В галериите имаше тематични изложби. „Фестивалът показва вековни традиции, събира поколения и всеки, почувствал неповторимото изживяване на празника, се връща отново", коментира кметът на Перник Вяра Церовска, която е и председател на организационния комитет на феста.
Пернишка конвенция
Пернишкият маскарад винаги е и злободневен. Колкото и дълго предварително да са се готвили маскираните за състезателните дефилета, в майтапите  винаги се намира начин да се отбележат в шеговит тон и последните политически събития. По време на научната конференция, която всяка година се организира от Регионалния исторически музей успоредно с фестивала, проф Георг Краев коментира в духа на темата "Маски и политики", че според него станалата особено популярна Истанбулска конвенция всъщност е Цариградска. Така спорният документ доби популярност по името на най дългата софийска улица - Цариградско шосе. Войводата, който всяка година поема ключа на града от Кмета, за да се подчиняват на неговите правила всички кукерски и сурвакарски дружини в своя таз годишен проглас, който е нещо като 10-те Божи заповеди  поръча никой да не посяга на булката, нито на младоженеца, нито на някой от маскираните да не му хрумне  да се представя за джендер. Това предупреждение е от особена важност, тъй като в дните на фестивала се появиха и най-новите вицове за перничани, свързани с тази тема. Първо беше уточнено, че пернишката  крипто валупа  се казва пребиткойн, след това стана ясно, че някой от третия пол даже и добре да живее,  все някога може да попадне на перничанин на пет ракии.  Оказа се обаче, че и перничани сковаха набързо своя конвенция, която уточнява, че ако някой срещне някого от втория пол и не го набие, то значи, че той е от третия пол. Все пак сред маскираните имаше дръзнали да се покажат като представители на тази толкова обсъждана човешка порода, за която не е съвсем сигурно, че съществува.
Издадоха летопис на фестивала
Книга от над 500 страници с формат А“ и красива твърда корица съдържа летописа на феста Сурва. Автор е хореографът Милчо Георгиев, който много години е работил в отдела за култура на община Перник е отговарял за организацията на фестивала . Книгата съдържа всички възможни подробности за 26 издания на фестивала, проведени до този момент.

29.01.2018
Бизнесът има идеи за развитието на празника

Георги Милев - председател на КРИБ - Перник пред Стандарт:

Г-н Милев, и тази година в последните почивни дни на януари Перник отново беше маскарадната столица на Европа. Как бизнесът и Вашето сдружение КРИБ-Перник, което обединява  местните работодатели,  участва в подготовката и организацията на Международния маскараден фестивал "Сурва"?

 - За Перник Сурва - и традиционният празник по селата в региона и фестивалът,  който е възникнал въз основа на този обичай  преди повече от 50 години, са най-голямото събитие през годината. Повечето от местните хора живеят с идеята за празника и фестивала месеци наред. Участниците се готвят като изработват своите маски и костюми, събират материали за тях, допълват комплектите със звънци.  Организаторите обмислят как всичко да се направи по-добре, за да се отговори на очакванията на огромния брой гости на града, които идват за това неповторимо, несравнимо  и незабравимо събитие. Местният бизнес също има в задачите си да помисли как  да се представят  градът и регионът в тези празнични дни  по най-добрия начин. За търговците  и за много от занаятчиите тези дни са важни. Нали имаме  поговорката: „Ден година храни“, която е напълно валидна за всички, предлагащи тематични сувенири. От години  местните предприемачи  участват в организацията на маскарада и подкрепят община Перник, която е основният организатор на фестивала. Всяко желание на местната власт, свързано с подготовката и провеждането на това събитие  намира отклик сред членовете на нашата организация. В годините назад това е утвърдена практика, независимо от това кое и какво е градското ръководство. Бизнесът е и спонсор на фестивала и прак участник в посрещането на гостите с предлаганите услуги.

Какви според вас са възможностите за развитието на туризма в региона на базата на признатият от ЮНЕСКО за живо човешко съкровище обичай Сурва и на популярният вече в цяла Европа маскараден фестивал?

- Фестивалът се провежда само за два-три дни в годината и само в тези дни в града се стича огромно количество туристи. Това предполага в тези дни за гостите на града да има всякаква  услуги - да могат да похапнат,  да си купят сувенири, да се подкрепят с кафе и сладкиши. В тези дни  в Перник има и много гостуващи търговци. Прави впечатление, че през последните години месеци преди преди фестивала туристически агенции обявяват екскурзии до Перник за Сурва и така събитието все по-устойчиво се превръща в привлекателна  туристическа дестинация. Но всяка година проблем се оказват местата за преспиване. Хотелите, които и без друго не са много,  са резервирани месеци преди празника. Тази година имаме рекорден брой участници - близо 7 500 мъже, жени и деца, а голяма част от тях също идват за два дни и трябва да бъдат настанени.  27-то издание на фестивала ще подобри и собствените си рекорди по гости на Перник. Все още нямаме статистика колко са хората, дошли да съпреживеят магията на Сурва, както се казва, но броят им расте със стотици хиляди. Предполагаме, че близо 300 хиляди са достигнали дошлите да се порадват на празника. Това се обяснява и с феномена времето през фестивалните дни да е слънчево и приветливо. Казват, че звукът на хилядите звънци пречиства въздуха и убива вирусите.  

А имате ли идея как може да се реши проблемът с настаняването през фестивалните дни?

-  Jъй като не би било рентабилно да се правят хотели и къщи за гости, които  да са натоварени само по празника и да речем в дните 13 и 14 януари , когато се отбелязва традиционната Сурва по селата, може да се мисли да се разшири легловата база  чрез участието на граждани, които да приемат гости на града по домовете си, обявявайки предварително тази възможност. Това и сега се случва, защото много пернишки семейства посрещат в дните на фестивала свои близки от далечни краища на страната и даже от чужбина. Но в тази посока има място за още инициатива.

Не смятате ли, че  Сурва може да се показва и разказва не само в тези няколко дни, а и по друго време на годината. Туроператорите биха могли да предлагат   пакети, с които сурвакарската  традицията да се показва по селата на място, да се посещават работилници за маски, да речем. Смятате ли, че  КРИБ- Перник може да съдейства за това?

-Това е едно добро предложение. Такъв туристически център беше направен по проект в община Кавачевци.  Ателиета за маски могат  да се отворят,  участници в обичая могат да го показват и разказват и така Сурва наистина може да привлича туристи в Пернишко целогодишно. Като работодателска организация  ние бихме могли с проекти да подкрепим инициативата на отделни предприемачи, да им предложим повишаване на квалификацията, да  им да помогнем да почерпят опит от други страни.

Как гледа бизнесът на   една отдавнашна идея за създаване на музей на маската в Перник?

- Доколкото съм запознат, тази идея е подхваната още преди десетилетия, но до осъществяването й така и не се стига. Смятам, че пернишките предприемачи биха откликнали,  ако такава инициатива се подеме. Преди време имаше предложение сградата на първото училище в Перник, построено от Мини Перник преди повече от 100 години,  да стане такъв музей.  Тази постройка сега не се използва, защото пострада от земетресението през 2012 година, но би могло да се предприемат действия и ако градът има такъв музей с интерактивни елементи в него, това ще е още една възможност Сурва да привлича туристи целогодишно.

Има ли, според Вас  и други насоки, в които бизнесът може да е полезен в организацията на фестивала и в популяризирането на обичая?

 - Винаги има как нещо да се направи още по-добре. На първо място може би инициатива трябва да развиват туристическите фирми. Но може да се мисли и за публично-частно партньорство и за други форми на сътрудничество с общината, така че част от ангажиментите на администрацията да отпаднат. Някои от тях  може да се възложат на доброволци, на неправителствения сектор и граждански сдружения и инициативи, но други,   като прехраната, паркирането,  услугите при по-добра организация и помощ от страна на бизнеса могат да носят сериозен приход. Може би ще бъде добре да организираме една  кръгла маса, дискусия,   посветена на фестивалния туризъм, на която със специалисти да се помисли как да се оптимизира и подобри организацията на Сурва  и  това може да стане съвместно със "Стандарт". За нас е  от особена важност  да се популяризират  и прекрасните граовски песни и танци, цялото фолклорно наследство на района, да се даде поле за изява на изпълнителите, затова замисляме през това лято да има голям Граовски събор на народното творчество. Като работодателска организация за нас е чест и удоволствие да съдействаме все повече хора от страната и света да видят и оценят невероятното културно-историческо богатство, с което разполага Пернишкия край. 


30.01.2018
Обявиха наградите от пернишката Сурва
Сурвакарите от пернишкия квартал "Бела вода" и дупнишкото село Джерман и кукерите от квартал "Сушица" в Карлово са големите победители в тазгодишното 27-мо издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва". Това обяви в понеделник сутрин на специална пресконференция кметът на Перник Вяра Церодвска, след като поличи протокола с наградите от фестивалното жури, заседавало почти през цялата нощ.
Със сребърни маски са сурвакарските групи от пернишкото село Люлин и град Кула и кукерите от село Челник, община Тунджа. Бронзовите маски тази година отиват при сурвакарите от брезнишкото село Банище и кукерската група на село Отец Паисиево, община Калояново. Със златни медали в отделните категории са сурвакарите от пернишките села Богданов дол, Витановци и Расник, брезнишкото Кошарево и село Чепино, община Ковачевци. При кукерите в различните категории златни медали получават селата Победа и Кабиле от община Тунджа , село Княжево, (община Тополовград), село Камено - Бургаско  и град Павел Баня. Раздадени бяха над 50 награди. Благодаря ви, Перник, че успявате да удържите на голямото чудо Сурва, каза председателят на журито проф. Георг Краев. Не мисля, че може да има истинско състезание между толкова много и толкова хубави групи. Едва ли бихме могли да мислим, че има победени. Всички са победители, заяви кметът Вяра Церовска. Тя благодари на всички, участвали в организацията на тазгодишното издание на фестивала. 


Категории: Блогосфера

Сурва 2018 в медиите - 2

Руми Борисова - 03-Февруари-2018

marica.bg
Старците от Сушица със Златна маска на "Сурва 2018"
Деветчленно жури оценяваше игрите на 58 кукерски и 44 сурвакарски формации от цялата страна

agrotv.bg
СУРВА 2018 В ПЕРНИК
 Колкото по-страшни са маските, толкова по-далеч ще бягат нечистите сили

gradski.org
Сурва, първата на двама братовчеди



infomreja.bg
Кукери от Пиперков чифлик с бронзов медал ...

infomreja.bg
Кукерите от Джерман със "Златна маска" ...

gustobrat.com
Започна кукерският фестивал Сурва в Перник

flashlight.bg
Фестивалът "Сурва" в Прник отвори душите и сърцата

flagman.bg
Кукерите на Камено се върнаха със златен медал от маскарада в Перник

burgasinfo.com
Камено защитава традициите, кукерите донесоха златен медал

trud.bg
БДЖ пуска 4000 допълнителни места във влаковете до Перник заради „Сурва“

bta.bg
Научна конференция "Маски и политики" е организирана утре в Перник

zname.info
Наши дервиши и джумали на международния фестивал “Сурва”

gradski.org
И трънчани на Сурва 2018

blitz.bg
Голямо зрелище довечера в Перник!

Нова тв- vbox7.com
Хиляди сурвакари се събират за зрелищен фестивал в Перник

bgnow.eu
Обичаят Сурва и шумният и шарен карнавал в Перник
(хубави снимки с коментари)

bta.bg
Над 600 малки столичани гостуват в творческа работилница "Децата на Сурва" в Перник

nova.bg
Хиляди сурвакари се събират за зрелищен фестивал в Перник (ВИДЕО)

pik.bg
Перник става столица на сурвакарските игри

bnr.bg
Близо 7400 участници се очакват на фестивала "Сурва" в Перник

bitelevision.com
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“
Интервю с Румен Димитров

bulnews.bg
Самодейци представят Северозапада на фестивал на маскарадните игри в Перник
град Кула  участва с обичая "Къпачи"
село Габровница се представя с обичая "Камила"


24chasa.bg
Караянчева: Фестивалът в Перник е символ на националната ни идентичност

standartnews.com
Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва

НоваТВ - vbox7.com
Перник става столица на сурвакарските игри

bitelevision.com
Магията на „Сурва“ оживява в Перник

novini.london
Перник се готви за рекордна Сурва

pik.bg
Перник се превърна в зимен Рио де Жанейро...

24chasa.bg
Нинова в Перник: Трябва да възпитаваме децата си да пазят традициите

НоваТВ - vbox7.com
Маскарадният фестивал "Сурва" – традицията оживява

dnes.bg
Маскарадният фестивал "Сурва" – традицията оживява
Хубави снимки на Олег Попов

pazardjik.marica.bg
Перник се превърна в зимен Рио де Жанейро (МНОГО СНИМКИ) 
Снимки на групите от чужбина

alfa.bg
Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва"

btvnovinite.bg
Фестивалът "Сурва" – традицията оживява в Перник(ВИДЕО)

eurocom.bg
Фестивалът „Сурва“ събра хиляди в Перник

starozagorskinovini.com
Кукер на две годинки е на път да покори Перник

focus-news.net
Проф. Иван Маразов: Фантастичните кукерски персонажи ... 

tvevropa.com
Какъв е ритуалът кукерство в Румъния?

news.bg
Рекорден брой кукери на "Сурва" изгониха злото

novinata.bg
Кметът на Перник Вяра Церовска и зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева дадоха ...

marica.bg
Калугеровските джумали вдъхновиха поетеса

struma.bg
Сурва е! Перник се пръска по шевовете

tourism.government.bg
Сурва“ в Перник е пример за обединение на хората чрез местните традиции

flashnews.bg
"Сурва" в Перник посрещат с усмивка и звън на чанове

marica.bg
Швейцарци броят 2500 лева за кукерски костюм от Климент
Категории: Блогосфера

Сурва 2018 в медиите-1

Руми Борисова - 31-Януари-2018
Част от засечените в интернет публикации, посветени на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" - 26-28 януари 2018 г. - Перник:




lifebites.bg:
Кукерът в Перник и мистерията на неговата прегръдка

azreporterat.btv.bg
27-и Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва" Перник-2018

perniknews.com:
500 000 човека посетили Сурва 2018! Ударихме нов рекорд!

disco.bg:
:: ПАРТИ СНИМКИ - XXVII МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ СУРВА - ПЕРНИК 27.01.2018 ::



perniktoday.net:
Трагедия почерни „Сурва“ в Перник! Вместо да празнува, сурвакарска група отива на погребение


petel.bg:
Трагедия почерни "Сурва" в Перник! Вместо да празнува, сурвакарската група отива на погребение

dunavmost.com:
Трагедия почерни "Сурва" в Перник

mall359.com:
Човешка трагедия почерни Сурва...

struma.com:
Корнелия Нинова изгледа Сурва сред хората

blitz.bg:
Грозен инцидент с Корнелия Нинова в Перник!

petel.bg:
Грозен инцидент с Корнелия Нинова в Перник!

fakti.bg:
Грозен инцидент с Нинова на Сурва в Перник

monitor.bg
Венци Венц и Моисей кукери в Перник

blitz.bg:
Венци Венц шашна феновете, хукна да гони злите демони

perniknews.com:
"Сурва 2018" вече е история, фестивалът беше закрит

pernik24.com:
Фестивалът „Сурва 2018“ завърши!

viaranews.com:
Перник чупи световен рекорд! Кметът Церовска поведе 7400 кукери, дервиши и станчинари с факелно шествие на Сурва, надмина карнавала в Рио

pik.bg:
СВЕТОВЕН ХИТ!"Сурва" изпревари карнавала в Рио

pirinpress.bg:
„Сурва“ в Перник – в „Гинес“! Гледайте фестивала тук на живо

bnt.bg:
Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник

banker.bg:
Бабугери, старци, принцеси и пирати на "Сурва" в Перник

gradski.org
На кого даде награди журито на Сурва 2018?

bta.bg:
Две сурвакарски и една кукерска група са носители на "Златна маска"

bta.bg:
Група от Петрич спечели наградата на публиката на "Сурва 2018"

standartnews.com
Обявиха наградите от пернишката Сурва

blagoevgrad-news.com:
Обявиха победителите от кукерския фестивал в Перник

dariknews.bg/regioni/kiustendil:
Сурвакарската група от с. Джерман спечели "Златна маска" в Перник

dennews.bg:
Кукерите от Джерман се окичиха със "Златна маска" на фестивала в Перник

novjivot.info:
Ивайловградски кукери впечатлиха маскарадните игри „Сурва“ в Перник

dariknews.bg/regioni/sliven:
Четири награди от „Сурва” – Перник 2018 за кукерските групи от тунджанско

yambolpress.bg:
Кукерските групи от тунджанско с четири награди от „Сурва” – Перник 2018

starozagorskinovini.com:
Павелбански "нашенци" - с пълен комплект медали от "Сурва '2018" в Перник

bta.bg:
Сребърен медал за кукерската група от Брежани на фестивала "Сурва" в Перник

blagoevgrad.eu:
Сребърен медал за кукерската група от Брежани...

regiona.bg:
Кукерите от Брежани грабнаха сребърен медал...

struma.com
Радост за петричани! Квартал "Дълбошница" ...

infomreja.bg:
Сребърен медал за кукерската група от Брежани...

karlovobg.eu:
Кукерите от Сушица със "Златна маска" от фестивала в Перник

focus-news.net:
Кукерите от карловския квартал "Сушица" спечелиха ...

rotaryclubsofiacapital.org:
РКСК на кукерския фестивал СУРВА в Перник

focus-news.net:
Гигантските маски на ямболския фестивал "Кукерландия"...


gradski.org:
Бизнесът предлага как Сурва да е по-добра

monitor.bg:
„Сурва“ може да конкурира фестивали във Франция и Великобритания

pazardjik.marica.bg:
Перник- градът на кукерите и въгледобива

e-novinar.com:
Перник е Сурва!

therealinsta.com
#кукери photos ideos
http://www.therealinsta.com/tag/%D0%BA%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8

Категории: Блогосфера

Сурва-2018 разби всички достигнати рекорди

Руми Борисова - 30-Януари-2018
Питието по време на дефилетаСурва увлича и заразява. Маскарадът прекръсти Истанбулската конвенция на Цариградска. Перничани измислиха дефиниция за третия пол

Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е домакин на пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо зрелище. И този път града защити авторитета си на европейска столица на маскарадните игри. 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2018“ разби всички достигнати рекорди по брой на участници и на публика.

Тазгодишното издание на пернишкия маскарад ще се запомни и с големия брой гости на града, които искат да дефилират с маскираните. Оказа се, че Сурва увлича и заразява. Организаторите споделиха, че месеци преди феста при тях са постъпвали запитвания как гости на града могат да станат част от дефилета. Семейство българи, които живеят в Дания, поискали да им помогнат да се включат в някоя от групите, защото си нямали село, но искали да са част от маскарада не само като публика, но и като участници.
Фотографът Нико Чапа
Всъщност много хора, които живеят в чужбина и носят в гена си тръпката на сурвакарската традиция така са планирали отпуските си, че за фестивала да са в Перник. Някои от тях са само зрители, но други са под маските, заедно със сурвакарските дружини на родните си села. Даже чужденци дефилират като сурвакари, кукукери, джамалари и бабугери. Това не е новост, защото за традиционната Сурва по селата хората наистина идват от най-далечни краища на страната и от чужбина. Идват даже гости, които нямат близки и роднини в Пернишкия край. Сурвакари от брезнишкото село Ноевци разказват, че всяка година при тях за местната Сурова, както се казва по-често на обичая, пристига семейство от Никопол, защото при тях точно такава маскарадна традиция нямало.

Ицо, татко му Данчо и приятелят им Кели от АлбанияТази тенденция вече е все по-силна и за самия фестивал. Много от гостите на Перник във фестивалните дни идват заради зрелището и веселбата и веднъж усетили тръпката и трепета на пернишката Сурва те идват отново и искат да са не само зрители, но и преки участници в маскарада. Искат да се маскират, но и да дефилират.

Преди години с“ гастролиращи артисти“ в групата се представиха участниците във феста от дупнишкото село Джерман, като доведоха маскиран също като тях африканец, а на следващата година той приобщи и други свои сънародници от Нигерия в групата.
Тази година атрактивната, много стилна и добила голяма популярност и нас и в чужбина група сурвакари от брезнишкото село Долна Секирна прие в редиците си едно младо момче от Албания. Той се казва Кели и покрай маскарадите има близко приятелство със сурвакарите и по специално с Христо - млад архитект и интериорен дизайнер и с неговия баща Йордан, изкусен майстор на маски. И така със специално направена за него маска и костюм Кели стана част от долносекирската сурвакарска дружина на тазгодишното издание на Сурва. В началото малко трудно улучваше стъпките на сакралния сурвакарски танц, но скоро влезе в ритъма, отмерван с мощните тъпани, с оглушителни звънци на маскираните, но и със сърцето. Кели е от албанския град Корча, където се прави пролетен карнавал и приятелите му от брезнишкото село вече са били там, а тази година от Корча в Перник за маскарада са дошли две различни групи. Но Кели не е със сънародниците си под маска, а с българските си приятели и то по българската традиция.
Три поколения на феста
Силно завладяващата пернишка Сурва приобщи към дефилето на възрастните и една ученическа група. Сурвакарите от пернишкото 6-то училище дефилират не на младежката Сурвакариада, а в конкурсното фестивално дефиле на големите. Групата беше създадена в резултат на един проект по програмата "Успех". Под ръководството на етнолога и историк Симеон Мильов учениците си направиха "ликове-лекове", с каквито през 19-ти век маскирани са гонили чумата в брезнишкия край и сега задължително са част от феста.

Тази година необяснимо защо сред групите е и самодейна група при детския научен център "Музейко" в София. Но общото впечатление е, че деца превземат международния пернишки маскарад. Според организаторите в групите на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха подгряващите изяви на пернишките ученици в традиционното младежко дефиле "Сурвакариада" повечето от тях - над 500, преминаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите училища, но с костюми, характерни за селата им. В състезателните дефилета, групите от пернишките села се представят с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и много други са си възпитали достойна смяна.

Сватбата на гостите от ГърцияСред първите групи, открили фестивалните дефилета бяха кукерите от бургаският квартал "Долно езерово" . С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха дошли 13-годишните Димитър и Янчо, които вече да "ветерани" в участията си на пернишката "Сурва". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, за да се представят на маскарада.

Регламентът на фестивала не позволява деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и ако това правило е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно затова много бяха маскираните мъници сред публиката. В любимец на перничани се превърна малкият Калоян. Неговите родители имат ферма в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва в национална носия. Година по-късно той вече стъпва по- уверено и отново има завидно красив национален костюм, а мъниците като него сред публиката са много.

Със селото, откъдето са корените на татко му дефилира и Гого, който е вече на 4. През лятото с мама и тате Гого прекарвал повече време брезнишкото село Сопица. Там от свои роднини момченцето прихванало заразата и беше с маска през нощта на 13 срещу 14 януари, а сега и на феставала, хванат за ръка с батко си Мартин, който е облечен като войвода и напътства Гого как да играе ролята си на мечкар със звънчета на кръста.
Малкият Гого и баткото Мартин
Децата повтарят маските на възрастните. Те са и попове, и мъжки булки, звънчари, мечкари и всичко, което е сътворила народната фантазия през годините, особено откакто се преутвържадава традицията.

Фестивалът се организира от община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 г. е обявен за европейска столица на сурвакарските игри. Местната власт е основен организатор на феста и винаги има богата съпътстваща програма.

Гостите на фестивала могат да се насладят на кулинарни демонстрации и дегустации на традиционни зимни ястия. Популярният Иван Звездев почерпи със сурвакарска каварма, както той я разбира. Хората в самите дефилета също си се черпеха помежду си и обменяха тайни на приготвянето на домашна ракия и вино. Във вечерните концерти "Приятели без граници" и "Хайде на хорото" се изявяваха български и чуждестранни изпълнители.
Изкушенията на Сурвакарското село
 През трите фестивални дни Сурвакарско село, оформено на централния площад "Кракра" приемаше посетители. Гостилници, винарни, шатри примамваха с изобилие от зимни гозби и различни напитки. Такова изобилие от сергии на занаятчии сякаш друга година не е имало.
Стоманена красова, естествено в Перник
От сурвакарски маски на магнити и в бродерия през амулети, звънчета и най-различни битови предмети и сувенири до национални костюми и истински ножове от дамаска стомана имаше по щандовете. За децата имаше творчески ателиета, за възрастните за десети път беше отворена работилницата за маски „Мечкарница“ с най-добрите майстори. В галериите имаше тематични изложби. „Фестивалът показва вековни традиции, събира поколения и всеки, почувствал неповторимото изживяване на празника, се връща отново", коментира кметът на Перник Вяра Церовска, която е и председател на организационния комитет на феста.


Пернишка конвенция


Третият полПернишкият маскарад винаги е и злободневен. Колкото и дълго предварително да са се готвили маскираните за състезателните дефилета, в майтапите винаги се намира начин да се отбележат в шеговит тон и последните политически събития. По време на научната конференция, която всяка година се организира от Регионалния исторически музей успоредно с фестивала, проф Георг Краев коментира в духа на темата "Маски и политики", че според него станалата особено популярна Истанбулска конвенция всъщност е Цариградска. Така спорният документ доби популярност по името на най дългата софийска улица - Цариградско шосе. Войводата, който всяка година поема ключа на града от Кмета, за да се подчиняват на неговите правила всички кукерски и сурвакарски дружини в своя таз годишен проглас, който е нещо като 10-те Божи заповеди поръча никой да не посяга на булката, нито на младоженеца, нито на някой от маскираните да не му хрумне да се представя за джендер. Това предупреждение е от особена важност, тъй като в дните на фестивала се появиха и най-новите вицове за перничани, свързани с тази тема. Първо беше уточнено, че пернишката крипто валупа се казва пребиткойн, след това стана ясно, че някой от третия пол даже и добре да живее, все някога може да попадне на перничанин на пет ракии. Оказа се обаче, че и перничани сковаха набързо своя конвенция, която уточнява, че ако някой срещне някого от втория пол и не го набие, то значи, че той е от третия пол. Все пак сред маскираните имаше дръзнали да се покажат като представители на тази толкова обсъждана човешка порода, за която не е съвсем сигурно, че съществува.

Издадоха летопис на фестивалаМилчо Георгиев дава първи автографи

Книга от над 500 страници с формат А“ и красива твърда корица съдържа летописа на феста Сурва. Автор е хореографът Милчо Георгиев, който много години е работил в отдела за култура на община Перник е отговарял за организацията на фестивала . Книгата съдържа всички възможни подробности за 26 издания на фестивала, проведени до този момент.
Категории: Блогосфера

Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва

Руми Борисова - 30-Януари-2018
С Пламен Карталов Областният управител на Перник Ирена Соколова ще посреща гости през всички дни на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва – 2018“ в Перник. Заседателната зала на областната администрация ще се превърне в гостоприемница и по всяко време високопоставените гости на феста – дипломати, служители в държавни институции, специални гости, като се уморят от разходки между дефилиращите групи, ще могат да се подкрепят с топли напитки и да опитат традиционни зимни ястия от Граово, както се нарича тази част на Шоплука. „Приготвяме се за това с любов и старание. Сурва или Сурова, както по-често в нашия край се нарича отколешния обичай мъжете да се маскират в навечерието на празника Васильов ден, е най-големия празник за Пернишкия край, затова с удоволствие посрещаме всички гости, които идват за да споделят с нас това незабравимо преживяване.“ , коментира Соколова.

В старанието си да осигурят на гостите още по-автентично съпреживяване на Сурва греяната ракия, която за този празник е задължителен елемент, ще се предлага в малки финджалчета с историческа стойност, защото са били в употреба в домакинствата преди десетки години и вече са само музейна рядкост. Малките чашки са съхранени от читалището в пернишкия квартал „Бела вода“ и любезно са предоставени на областната администрация, за да е по-интересно посрещането на гостите. Те ще могат да опитат и баници, и зелник, и месни мезета, характерни за този сезон. Част от тях ще са направени от беловодски майсторки, а гостите на феста ще могат да разгледат в една от залите на пернишкия исторически музей историята на сурвакарската група на този квартал.



„Като откривахме изложбата разбрах, че до 60-те години на миналия век, когато Бела вода още е било самостоятелно село, всяка от махалите имала своя отделна група, но някъде по това време те решили и се обединили, а сега в колекцията им има отличия от участия с маскаради и карнавали из цяла Европа.“, споделя Соколова. Тя е особено впечатлена и от разказа на дългогодишния директор на пернишкия музей Огнян Аспров, според когото сурвакарите в Пернишко са първите дисиденти у нас, противопоставили се на "народната власт". В годините на соца управляващите правили много и различни опити да наложат норми на обичая според социалистическите разбирания. По някое време около 1968 година, когато Българската православна Църква възприела новия календарен стил, бил направен опит маскираните дружини да обикалят селата в събота и неделя, независимо кога се падало Васильовден. Това се налагало и защото независимо, че празникът се пада в делник, хората от селата намирали всевъзможни причини да не отидат на работа. Някои даже се самонаранявали, за да получат болничен. А миньорите от Бела вода масово пишели самоотлъчка от рудника. Повсеместно сурвакарите категорично отказали да се съобразят както със смяната на църковния календар, така и с искането на Партията. На една от пратените при тях специалистки да им предаде заръката на партийния комитет, те поръчали да каже на партийните величия като толкова знаят, те да сменят датата на първомайската манифестация и да я правят на 5-ти май.


Самата Ирена Соколова пази съкровен детски спомен от Сурва още от времето, когато е била 3-4 годишна. В брезнишкото село Кошарево, където сурвакарската традиция е особено силна, живеели нейните дядо и баба и в магичната нощ, когато сурвакарите излизали да обикалят къщите тя ги чакала, заедно с близките си, наметната с бабиното кожухче. „Винаги от някъде изскачаше някой човек със страшна маска и ми начерняше я бузките, я по нослето. Беше си страшно, но с шепичка в силната длан на тате не се страхувах, а и с годините силно заобичах този празник.“, споделя Ирена Соколова.

Традиция е в обособения като пространство за изложби вътрешен двор на сградата, където се помещава областната администрация, в дните на фестивала да има събитие. Миналата година там гостуваха 40 макета на традиционни маски и костюми от цяла Европа, изработени от Никола Вранчич, носител на маскарадната традиция от Хърватска. Така се случи, че по време на фестивала Сурва миналата година, Ирена Соколова беше като психотерапевт с българската експедиция на антарктическия остров Ливингстън и не можа да види тази изложба. Но по заръка на перничани и на Антарктида тя занесе като символ на обичания в пернишко обичай малко сурвакарско звънче, закачено на декоративна маска.

Сега в зала „Атриум“, както е наречен вътрешния двор, ще има изложба на архивни снимки на сурвакари от различни населени места. "Старите снимки носят особен сантимент, хората търсят и разпознават под маските свои близки и познати, коментират костюмите и старанието те да бъдат запазени във вида, какъвто са отстоявали предците ни", казва Соколова. За нея особено важен е проектът, в който Областна администрация - Перник си партнира и община от района на сръбския град Ниш. "Там партньорите ни ще облагородят пространство за отдих сред природата, но българската част на проекта е свързана със сурвакарската традиция", пояснява пернишката губернаторка.

От много години в брезнишкото село Кошарево стоеше незавършена и неизползвана къща от възрожденски тип. Тя била замислена за музей още в годините на социализма, но след промените така си и останала. Жителите на селото и на цялата община Брезник имаха голямо желание някой ден сградата да се превърне в истински музей на маските и на сурвакарската традиция. И този ден е близо благодарение на личната инициатива на Ирена Соколова. Още по времето на предишен неин мандат като областен управител в Перник, тя и ръководената от нея администрация успяха да защитят проекта по програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия и той вече се осъществява.
Соколова беше сред празнуващите на Сурова в Кошарево и тази година. С екипа си тя спази традицията и беше сред хората в пернишките села на 13 и 14 януари. След това уважи и общинските празници в Брезник и Радомир, които се правят седмица преди международния маскарад в областния център. В Брезник като областен управител отличи сурвакарската група от село Сопица и поздрави всички участници. В Радомир се хвана на дългото празнично хоро, след което кметът на общината Пламен Алексиев запали ритуалния огън и беше даден старт на сурвакарските игри.

Удивително е как народът ни е съхранил от памтивека магическите танци и впечатляващите страшни маски, с които всяка година се дава път на новото начало и се нарича „Да бъде“ за здраве на хората и за богата реколта на нивата, казва Соколова. По нейна идея и с личното й участие в началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз автентичната сурвакарска група от брезнишкото село Долна Секирна приветства над 80 представители на водещи медии от Европа и света.


 Тогава тя сподели: " След тържествената церемония в Народния театър, с която дадохме официален старт на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 година, ритуално посрещнахме акредитираните журналисти и гости с традиционните пита, сол и мед. Сурвакарите от област Перник приветстваха топ журналистите, представители на медиите сред които BBC, CNА, CBC, Reuters, Bloomberg, The Economist, EuroNews и още много други от цяла Европа. Двадесетте маскирани мъже изпълниха обредни танци в мистично единство на ритъм, звук и багри, облечени в автентичните за този район костюми и ликове. Не случайно сурвакари посрещат официалните гости, в деня на Старта на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Свързвайки Първото председателство за страната ни и символиката на обичая Сурва, насочена към подготвяне за ново начало, изпълнено с просперитет, здраве и успехи."
Категории: Блогосфера

Сурва 2018: Георги Милев с идеи за маскарада

Руми Борисова - 29-Януари-2018
Председателят на КРИБ - Перник пред Стандарт:

Г-н Милев, и тази година в последните почивни дни на януари Перник отново беше маскарадната столица на Европа. Как бизнесът и Вашето сдружение КРИБ-Перник, което обединява местните работодатели, участва в подготовката и организацията на Международния маскараден фестивал "Сурва"?

- За Перник Сурва - и традиционният празник по селата в региона и фестивалът, който е възникнал въз основа на този обичай преди повече от 50 години, са най-голямото събитие през годината. Повечето от местните хора живеят с идеята за празника и фестивала месеци наред. Участниците се готвят като изработват своите маски и костюми, събират материали за тях, допълват комплектите със звънци. Организаторите обмислят как всичко да се направи по-добре, за да се отговори на очакванията на огромния брой гости на града, които идват за това неповторимо, несравнимо и незабравимо събитие. Местният бизнес също има в задачите си да помисли как да се представят градът и регионът в тези празнични дни по най-добрия начин. За търговците и за много от занаятчиите тези дни са важни. Нали имаме поговорката: „Ден година храни“, която е напълно валидна за всички, предлагащи тематични сувенири. От години местните предприемачи участват в организацията на маскарада и подкрепят община Перник, която е основният организатор на фестивала. Всяко желание на местната власт, свързано с подготовката и провеждането на това събитие намира отклик сред членовете на нашата организация. В годините назад това е утвърдена практика, независимо от това кое и какво е градското ръководство. Бизнесът е и спонсор на фестивала и прак участник в посрещането на гостите с предлаганите услуги.


Какви според вас са възможностите за развитието на туризма в региона на базата на признатият от ЮНЕСКО за живо човешко съкровище обичай Сурва и на популярният вече в цяла Европа маскараден фестивал?

- Фестивалът се провежда само за два-три дни в годината и само в тези дни в града се стича огромно количество туристи. Това предполага в тези дни за гостите на града да има всякаква услуги - да могат да похапнат, да си купят сувенири, да се подкрепят с кафе и сладкиши. В тези дни в Перник има и много гостуващи търговци. Прави впечатление, че през последните години месеци преди преди фестивала туристически агенции обявяват екскурзии до Перник за Сурва и така събитието все по-устойчиво се превръща в привлекателна туристическа дестинация. Но всяка година проблем се оказват местата за преспиване. Хотелите, които и без друго не са много, са резервирани месеци преди празника. Тази година имаме рекорден брой участници - близо 7 500 мъже, жени и деца, а голяма част от тях също идват за два дни и трябва да бъдат настанени. 27-то издание на фестивала ще подобри и собствените си рекорди по гости на Перник. Все още нямаме статистика колко са хората, дошли да съпреживеят магията на Сурва, както се казва, но броят им расте със стотици хиляди. Предполагаме, че близо 300 хиляди са достигнали дошлите да се порадват на празника. Това се обяснява и с феномена времето през фестивалните дни да е слънчево и приветливо. Казват, че звукът на хилядите звънци пречиства въздуха и убива вирусите.

А имате ли идея как може да се реши проблемът с настаняването през фестивалните дни?

- Jъй като не би било рентабилно да се правят хотели и къщи за гости, които да са натоварени само по празника и да речем в дните 13 и 14 януари , когато се отбелязва традиционната Сурва по селата, може да се мисли да се разшири легловата база чрез участието на граждани, които да приемат гости на града по домовете си, обявявайки предварително тази възможност. Това и сега се случва, защото много пернишки семейства посрещат в дните на фестивала свои близки от далечни краища на страната и даже от чужбина. Но в тази посока има място за още инициатива.

Не смятате ли, че Сурва може да се показва и разказва не само в тези няколко дни, а и по друго време на годината. Туроператорите биха могли да предлагат пакети, с които сурвакарската традицията да се показва по селата на място, да се посещават работилници за маски, да речем. Смятате ли, че КРИБ- Перник може да съдейства за това?

-Това е едно добро предложение. Такъв туристически център беше направен по проект в община Кавачевци. Ателиета за маски могат да се отворят, участници в обичая могат да го показват и разказват и така Сурва наистина може да привлича туристи в Пернишко целогодишно. Като работодателска организация ние бихме могли с проекти да подкрепим инициативата на отделни предприемачи, да им предложим повишаване на квалификацията, да им да помогнем да почерпят опит от други страни.

Как гледа бизнесът на една отдавнашна идея за създаване на музей на маската в Перник?

- Доколкото съм запознат, тази идея е подхваната още преди десетилетия, но до осъществяването й така и не се стига. Смятам, че пернишките предприемачи биха откликнали, ако такава инициатива се подеме. Преди време имаше предложение сградата на първото училище в Перник, построено от Мини Перник преди повече от 100 години, да стане такъв музей. Тази постройка сега не се използва, защото пострада от земетресението през 2012 година, но би могло да се предприемат действия и ако градът има такъв музей с интерактивни елементи в него, това ще е още една възможност Сурва да привлича туристи целогодишно.

Има ли, според Вас и други насоки, в които бизнесът може да е полезен в организацията на фестивала и в популяризирането на обичая?

- Винаги има как нещо да се направи още по-добре. На първо място може би инициатива трябва да развиват туристическите фирми. Но може да се мисли и за публично-частно партньорство и за други форми на сътрудничество с общината, така че част от ангажиментите на администрацията да отпаднат. Някои от тях може да се възложат на доброволци, на неправителствения сектор и граждански сдружения и инициативи, но други, като прехраната, паркирането, услугите при по-добра организация и помощ от страна на бизнеса могат да носят сериозен приход. Може би ще бъде добре да организираме една кръгла маса, дискусия, посветена на фестивалния туризъм, на която със специалисти да се помисли как да се оптимизира и подобри организацията на Сурва и това може да стане съвместно със "Стандарт". За нас е от особена важност да се популяризират и прекрасните граовски песни и танци, цялото фолклорно наследство на района, да се даде поле за изява на изпълнителите, затова замисляме през това лято да има голям Граовски събор на народното творчество. Като работодателска организация за нас е чест и удоволствие да съдействаме все повече хора от страната и света да видят и оценят невероятното културно-историческо богатство, с което разполага Пернишкия край.
Категории: Блогосфера
Абонирай се за новости

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

19-Октомври-2016

18-Октомври-2016

19-Октомври-2015

19-Октомври-2014

18-Октомври-2014

19-Октомври-2013

18-Октомври-2013

Вход с фейсбук профил:

Гореща линия: 0888 563 496

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини

ПОРЪЧКИ се приемат само през сайта и се препращат към търговците за изпълнение!

ipernik com