Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 37 Мистър Питкин и киното

Някога киното имаше силно влияние в културния и развлекателния живот на хората и особено на децата. Освен прожекциите в кварталното читалище, ние децата проследявахме и тези в кино”Петър Берон”, където купувахме най-евтините билети, чиято цена тогава беше колкото шест трамвайни билета или колкото една четвърт от днешен трамваен билет. Голямата част от тогавашните филми бяха с военна тематика и ние се кодошехме, че гледаме от първия ред, за да събираме гилзите, които уж падат от екрана. Когато киното свършеше и ние потегляхме към къщи, трескаво си преразказвахме впечатляващи епизоди, като се надвиквахме и прекъсвахме един друг. Ако пък беше някоя комедия, при това преразказване ние се заливахме от смях по улицата като се бутахме един друг, вадехме все нови и нови епизоди, та смехът и кискането ни обливаха все повече и повече, хората се обръщаха и ни оглеждаха заради нашата невъздържаност, някои се подсмихваха разбиращо. Когато се добирахме до домовете си диафрагмите ни вече не издържаха на непосилния смях и колчем някой се опитваше да подхвърли ново гориво с някоя тема, ние го подгонвахме:“Стига, бе, копеле, скапаха ни се коремите!”А върхът беше тогавашният английски “Мистър Питкин”, от който всички имахме цяла седмица коремна мускулна треска.

(следва)

Епизод на Мистър Питкин