Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 33 Mежду натрупани пачки банкноти

Същият този Васил, който развълнувано ни разказваше как неуспешно е гонил прасето в бащиния си дом, когото завършил навремето си средно икономическо образование, бил започнал работа като касиер в някакъв си треторазреден клон на ДСК и там случайно го видели негови съселяни как работи между натрупани пачки банкноти. Когато момчето си отишло в селото, той бил посрещнат с възхищение и аплодисменти:” Браво бе, Васо, много хубава работа си си намерил! Нема по-убава от тая да се ровиш в купища пари. ” В онези години, пък и сега, е живо разбирането, че хубава е такава работа, при която те бие чекмедже в корема т. е. при която преминават пари през ръцете ти. В студентските ми години та до сега няма такова чекмедже, затова тогава ходех на пиацата на софийския Солни пазар, което беше тогавашната трудова борса, с надежда да бъда нает за някакъв вид платена работа. В първите дни разбрах, че предлагането на работна сила надвишава търсенето и затова приложих тактиката аз да си потърся работодател. А това ставаше като се впусках по“Позитано” сред човекопотока, сред който имаше потенциални работодатели и като амбулантен търговец се провиквах с достатъчно силен глас:”Търсите ли работник?Някой да търси работник?”. След около едно междучасие, което тогава си беше моя мярка за време, потенциалният работодател се отзоваваше, казваше, примерно, че търси мазачи, а аз го информирах, че не съм предприемач и го повеждах към борсата като пътьом уточнявахме условия и цените за работата, после се провиквах високо и отчетливо сред хората: ”Търсят се двама добри мазачи и един чирак. ”, при което към нас прииждаха колкото половин рота хора, от които аз избирах уж най-доброто поне на пръв поглед и потегляхме. По пътя ги осведомявах, че не съм предприемачът, не съм и работодателят, но те се отнасяха към мен с уважение и респект, понеже в действителност аз ги бях избрал, т. е. бях им дал хляб поне за няколко дни. А това беше важно, тъй като сред тогавашните майстори преобладаваше високомерно-просташкото отношение към чираците, още повече, когато разберяха, че това са “учени хора”, а в моя случай се считаха донякъде задължени и нямаха морални сили за простащина.