Всички

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 10  За баницата
Понеже цялото ми това писание е безжанрово, съвсем спокойно мога да вмъкна тук нещо, което може да се окаже полезно за много хора, стига по принцип да се не окаже съвсем архаично. Много народ обича ястието, наречено баница - много апетитно, макар и недиетично. И е най-силен стремежът към мекото на баницата.
Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 09 Донос
Някога, по чиновническо време, колегата ми клъцка на пишущата машина по еднопръстната система някаква си там молба по негови си работи, а една колежка го задява: "Кво толкоз пишеш бе, Цаньо?", а той строго: "Донос" . "Ама за кого, бе?" пак пита тя. "За тебе” - бе отговорът.
Дедо Драго имаше по-специално отношение към мен
В един много горещ летен ден на шейсет и пета година с мой приятел и състудент се бяхме наели товарачи на тухли за строеж, возехме ги с камион от едно село край София за Панчарево. Ние хамалите се возехме в каросерията, седнали върху прашните тухли, вятърът ни брулеше и пълнеше очите, ушите и косите ни с червената тухларска прах, гумите равномерно и монотонно плющяха по нагорещения асфалт.
За семейството понякога трябва и да се губи
Герго ми разправяше една история от мебелната фабрика, в която работеше. Подкокоросали един присвитичък работник, сложили в джоба на панталона му едно струговано мебелно краче и го изпратили да се поотрие уж неволно о една тяхна колежка - вдовица. Пресрамил се човекът, изпълнил поръчката, но не щеш ли, тази жена взела, че клъвнала и започнала на свой ред да му се увърта.
Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 06 Цяла върволица мравки
Тази вечер като вдигнах завивките да си легна в кревата, гледам - цяла върволица мравки, без начало и без край. Грабнах едно бурканче с някакъв прах против насекоми и започнах да пудря мравешката войска през надупчената капачка, като тръсках равномерно и методично, но не щеш ли, капачката отхвръкна и пудрата буквално затрупа войската и така нейната съдба бе решена с генералщабен подход.
Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 05 Моите първи седем години
Така се случи, че моите първи седем години, за които се смята, че са най-важни за формиране личността на човека, протекоха на село при баба Маца и деда Йорде - те ме отрастваха и възпитаваха. Това, което помня кристално ясно, е, че бяха много благи хора. Годините са били от четиридесет и четвърта до петдесет и първа. Сиромашията - абсолютно характерна за всички бедни български села.
През деветдесета година започнахме строежа на къщата, направихме изкопа и отляхме основите, а половин година по късно, по сред зима на деветдесет и първа закриха учреждението, в което си изкарвах хляба, та останах безработен или по-правилно бездоходен. Бездоходни останаха и синовете ми, които в този момент имаха най-остра нужда от средства, за да продължат образованието си.

Вход с фейсбук профил: