Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 07 За семейството понякога трябва и да се губи
Герго ми разправяше една история от мебелната фабрика, в която работеше. Подкокоросали един присвитичък работник, сложили в джоба на панталона му едно струговано мебелно краче и го изпратили да се поотрие уж неволно о една тяхна колежка - вдовица. Пресрамил се човекът, изпълнил поръчката, но не щеш ли, тази жена взела, че клъвнала и започнала на свой ред да му се увърта. Но за нашия човек това си било приключен епизод и пред напора на зевзеците той се отбранявал с аргумента, че друга жена няма право да подяжда любовта в семейството му. Браво за морала му, разбрал е човекът, че за семейството трябва не само да се печели, а понякога трябва и да се губи.
Откакто реших, че съм зрял човек, все се ограничавам да бъда на своето ниво на компетентност, да не се захващам по възможност с неща, с които не бих могъл да се справя, така че това си върви с мен и като професионална, а и като житейска аксиома, макар да съдържа някаква доза ретроградност. Мисля си, че покрай другото, една от губещите ни национални черти е надценяването на възможностите ни в персонален план а и на възможностите на обстоятелствата. Алгоритъмът "искам - зная - умея - мога - трябва да го направя - ще го направя - правя го" не е по силите и възможностите на всеки. През годините на социалистическа България държавата даваше огромни средства за грамотността в най-широк смисъл на своя народ, което впрочем бе започнала още в края на четиридесетте години с така нареченото ограмотяване (в писане и четене). Реставраторите на предсоциализма естествено са амнезирани за такава подробност, но това не е идеологически, а национален въпрос, или, както се казва: "Прост народ - слаба държава". Амбициите и разходите за интелектуализация достигнаха до разработки за"всестранно развитите личности", срещу което народът още отпреди е казал, че от всяко дърво свирка не става, което пък не пречи на всяко дърво нашенско като види нещо по-така направено да се изтъпани и да се провикне на всеослушание: “Яа-а, па това и я можем да го направим. Колко му е!". Затова и една от най-често срещаните квалификации е"ТЪПАНАР". И май има защо.
