Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 06 Цяла върволица мравки
Тази вечер като вдигнах завивките да си легна в кревата, гледам - цяла върволица мравки, без начало и без край. Грабнах едно бурканче с някакъв прах против насекоми и започнах да пудря мравешката войска през надупчената капачка, като тръсках равномерно и методично, но не щеш ли, капачката отхвръкна и пудрата буквално затрупа войската и така нейната съдба бе решена с генералщабен подход. А пък миналото лято като се отпуши един бълхарски каламитет, то цяло село заринато с бълхи - от самолет се вижда как всеки се попочесва по най-неудобни места, ама и всеки трае - сакън да го не помислят за прост или сиромах, или за бог знае що, а то работата си беше толкова проста: позавъдиха хората в новодемократичен порив животинска стока и бълхите си дойдоха, както всякога в миналото - съвсем на място. Особено пък градските селяни, виладжиите - и те ни лук яли, ни на лук мирисали, мълчат като наак. Тогава взех та им казах, че се касае за един каламитет на насекоми, което, според мен, си е едно научно обяснение на обстоятелствата, а не някаква си селска простотия, от което хората като че се поуспокоиха малко от малко, без обаче да се намалят сърбежите, отчасти се почувства и известна гордост от съпричастността към подобна научност. Съвсем сериозно, когато бълхата, пък и други насекоми смучат от вашата скъпоценна иначе кръв, те ви инжектират с минимални, но достатъчни количества противосъсирващи вещества, които от своя страна, подобряват кондицията ви и ви предпазват от тромбози и други подобни гадости, стига да не ви инжектират някоя холера или чума. През зимата на деветдесет и първа година, когато ме ликвидираха като порядъчен чиновник и фактически принудиха да се заселя в това дървено бунгало, ми се явиха едни най-неочаквани и опасни квартиранти. Вечер, като си легна и понеса на килимчето на първия сън, започвам да чувам "зззззз". Скачам, паля лампата и гледам как една щастлива оса си прави своите планинги. Бре, мааму, викам си, ква е таа оса посред зима! Естествено, ликвидирам я като враг номер едно за всеки спящ човек, колкото и да не е екологична проявата ми и лягам да си продължа спането. Но, не! След няма и десетина минутки процедурата се повтаря - дошла е нова оса, унищожавам най-безмилостно и нея. И така нататък - една безсънна бурна нощ. И през деня и на следващата нощ одисеята продължава, нямат свършване тези оси.
Напуснах полесражението, зарязах бунгалото и се прибрах в столицата. Тук, въз основа на разказаното от мен, във войната се включи цялото ми семейство, главно с това, че всеки бе купил по един флакон за фъшкане срещу оси и други гадинки. И така: фъшкахме, фъшкахме, докато изтребим цялото осейско родословие, направило своите незнайно колко домове в сандвичевия таван на бунгалото, откъдето през всевъзможни и невъзможни проходи се спускаше в топлата ми стая, зарязало всякаква анабиоза и летаргия. Гледам, последните години нещо поизчезнаха мухите - екосредата ли им не харесва, храна ли им не стига, не знам каква е работата. А бе, няма каламитет!
(следва)
