Колкото и да съм шоп-дървеняк, от няколко години съм в стресово състояние, не от това, че неблагодарната и бездушна държава ме остави трайно безработен, не от това, че се захванах с гигантския за физическите ми и финансови възможности строеж, краят на който се не вижда, а от продължителната раздяла с най-близките ми хора: жена, родители, деца и братя.