В квартала, в който живеехме в детството си, точно срещу нашата къща беше тази на баба Тодора, някогашна слугиня, с масивна фигура и с набраздено от бръчките лице. Тази баба беше използвана от майките на палавите, ако мога така меко да се изразя, момчета в махалата. Когато имаха проблем, тези майки казваха: “Сега ще викна баба Тодора. . .