Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 04 Започнахме строежа на къщата
През деветдесета година започнахме строежа на къщата, направихме изкопа и отляхме основите, а половин година по късно, по сред зима на деветдесет и първа закриха учреждението, в което си изкарвах хляба, та останах безработен или по-правилно бездоходен. Бездоходни останаха и синовете ми, които в този момент имаха най-остра нужда от средства, за да продължат образованието си. Става дума за спиране на дохода, какъвто трябваше да имам от държавата срещу своя минал и бъдещ труд съгласно неписания договор по подразбиране между мен и нея в съвместното ни почти половинвековно битие, същата тази държава, която даде нови, силноефективни шансове на много свои хора. Е, рекох си:каквото за всички цигани - това и за гол Хасан, емигрирах на село в собствената ми родина, запретнах ръкави и подхванах отново строителството на къщата. Каменоделеца, зидаря, арматуриста, бетонджията, кофражиста, общия работник - на всички тези нови служби беше моя милост, гордият бивш служител на държавата, изоставен и захвърлен като ненужен парцал. Но пък имах безценната подкрепа на моето семейство - с любов, кураж и труд. На седмата година подредихме и керемидите на покрива. Е, има поне още толкова работа - инсталации, мазилки, мозайки и прочие до прерязване на лентата, но, здраве и живот да е, осиротелите ми реално от към мен деца, които успяха да се изучат отлично, въпреки всички дандании в държавата и да си вземат хляба изключително със свои сили и воля, ще довършат, ако се наложи, останалата работа. Всяка направена къща, колкото и неугледно да изглежда в очите на някои хора, е част от материалната култура на един народ.
Заробените ми в строежа на тази къща дни са създали един материален актив с дълготрайно предназначение за моята фамилия и като такъв, в зависимост от фантазията и обстоятелствата, може да се използва като дом за млади или стари хора, за надомно производство, дори и за вила. Концепциите за функциите и се променяха заедно с промените в страната ни: замислена и започната като вила, преминаваща през полупроизводстводствени функции, вероятно ще мутира в старчески дом. Отделният човек може да приема за свой дом службата, работата си, улицата и дори света като цяло, но всяка къща в една бедна страна трябва да е годна да стане дом на някой неин гражданин при някакви обстоятелства - в това се изразява и моят национален космополитизъм, ако мога да си позволя такъв израз.
Невероятни се оказаха виталитетът на социалистическите отношения и големината на остатъчните от социализма продоволствени ресурси. Още през деветдесета година си помислих, че въпросните ресурси при загиващите и унищожавани производства ще се изчерпят за година - две, защото знаех колко пестеливо бяха балансирани те предходните години. За моя изненада те издържаха почти седем-осем години; наблюдавах това, защото ме интересуваше заради продажбите от производствения ми бизнес. Години наред наблюдавам творческата и предприемаческата активност на гражданите и селяните, техните амбиции в тази посока, афинитета им към такъв начин на живот. Цани Гинчев е описал някога изпълнението в едно наше село на някаква поръчка за домашно плетени вълнени чорапи за турската войска. Ако не хиперболизирам неволно, май предприемачът е успял да въвлече в тази работа почти цялото население на селото. Активността в тази посока на тукашните ми съселяни, които имат и индустриален опит, а и някакви условия да го прилагат, за мое огорчение, се разпростира до присвояване на някое и друго дръвце от близката гора и то за огрев, или някое и друго старо желязо по възможност от чужд двор в случай, че има изкупвач за него, до примъкване на някоя и друга прашясала керемида от изтърбушените по импулса на новите управници текезесарски овчарници; понякога инициативата се концентрира в придобиването на нещо си чрез неумело прикривана, пък и неприкривана просия. Отглеждат се и крави - по един брой в домакинство, особено на мода е сиромашката крава - козата . и всяко животно си има своя персонален пастир. Каквито и да са нещата в това отношение лично на мен не ми пречат директно - има си държава и управници, те да се оправят, защото вземат пари за тази работа и ако са честни и напрегнати да оправят хала на народа и държавата, нека да знаят, че първо трябва да го събудят от летаргията, да му подтиснат демократично и законно масовия рентиерски и присвоителски уклон и да го подтикнат и подкрепят реално за творческа, трудова и предприемаческа активност. Естествено за такова нещо се изисква управленски интелект и народолюбив мерак, а докато съм аз на таз земя тези две неща все ще са в дефицит, но и така да е, подарявам ноу хау – да си намалят чиновниците и бюрократичните глупости.
(следва)
