Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 19 Карикатуротворческа страст

През последната ми студентска година бях обсебен от карикатуротворческа страст, беше ми се пръкнало някакво изворче на идеи, поощрапах малко и графичната техника за изобразяването им със собствен стил и забълвах продукция като полудял. И - направо в големия вестник за тази работа – “Стършел”. На седмица носех по десетина най-отбрани и актуални от творенията си. Оставях ги при редакционната секретарка, след седмица, като занасях новите си вземах старите и т. н. , но нямаше никаква публикация. И така седмици наред, докато при една поредна размяна секретарката ми каза да се обадя на Б. Димовски. Сърцето ми се разтуптя от вълнение, защото за мен този творец беше върхът и еталонът в карикатурата. Намерих го и той ми отвори очите за непрофесионалната ми графика, да не си подарявам по този профански начин идеите и накрая разбрах, че вестникът работеше само с материали на редакционния екип, което, впрочем, си беше очевидно и от самия вестник. Тогава изпитах силно разочарование, но не заради себе си, защото за мен тази работа бе между другото и за развлечение, а заради истинските художници хумористи и графици, които, когато импулсно или планомерно сътвореха нещо, те нямаше как да го покажат на света, а за твореца по-лошо от това няма. Аз успях да публикувам някоя и друга своя работа в други издания, лед което меракът ми попремина и постепенно изоставих това увлечение. Още тогава, а сега още повече хонорарите за публикувана карикатура, за тази интелектуална есенция, са натрапчиво смехотворни – на практика не се плаща дори труда за графичното оформление, камо ли самата идея. Не се плащат и другите творения на живописта и на художественото слово. Духовният продукт не е масово ценена и търсена стока. Не дай боже това да продължи дълго, например две, три десетилетия, защото тогава опростяването и опошляването на нацията може да стане необратимо и фатално за нейната идентичност.

(следва)