Всички

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 49 Аванта оцет по благо от мед

Преди години в семейството ми решихме да отглеждаме кокошки и пилета на вилата, най-вече за оползотворяване на големите количества хранителни отпадъци, каквито през седемдесетте и осемдесетте години имаше в изобилие във всяко домакинство. Тогава храните бяха евтини, а хладилниците на гражданите достатъчно пълни с всякакви хранителни продукти.

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 48 Тежък Емоционален Труд (ТЕТ)

Пак в оня ръкописен свитък, който ми бе конфискуван нелегално от някой “приятел”, бях писал и нещо за самоубийствата на едни от най-търсените и най-четените писатели като предполагах, че в опита им да достигнат дъното на познанието и да го пренесат на белия лист, мозъците на тези хора прегряват и ги отнасят в психическо състояние, при което те се отказват от най-уникалното и неповторимото на този

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 47 Видима добродетел на циганите

Някога в циганската диаспора на нашата Тула маала имаше един три-четиридесет годишен циганин, който имаше специфично грозновато до комично изражение на лицето, когото всички цигани и българи поднасяха, но добронамерено и закачливо, на което и той отговаряше по същия начин.

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 46 Моето родно село Егълница

Жътвите на пшеницата в моето родно село Егълница бяха дни на най-усилен и напрегнат труд, защото хората осъзнаваха, че това е свързано с оцеляването им за година напред. В жътвата се включваше целият възможен трудов потенциал на фамилията без възрастови ограничения или предпочитания, произтичащи от образователни или старейшински обстоятелства.

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 45 Кредит срещу залог на доверие

Някога майка ми трябваше да върти домакинство, което се състоеше само от мъже, та все трудно смогваше, понеже ходеше шест-седем дни седмично на работа за по три-четиринадесет часа, затова често съжаляваше, че си няма поне едно момиче.

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 44 То нали трябва да падне, за да се научи да ходи.

Момченцето на мой колега беше четири-пет годишно, едно нафукано хлапе с каубойска осанка, играеше си в общия двор на кооперацията, където квартирувахме заедно с колегата някъде в провинцията. В същия двор един дядо учи внучето си да прохожда, но го държи здраво за двете ръчички така че това бебе почти виси във въздуха и крачетата му кажи-речи се влачат по земята.

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 43 Несъществуващи добродетели

Идва веднъж в отсрещното място приходяща съседка да си окопава зеленчуците и по някое време носи счупеното желязо на мотичката: ”Майсторе – казва - може ли да ми завариш мотичката, защото я счупих?”, “Да – рекох – може. ” И за няма и десетина минутки свърших работата и връчих продукта на клиентката. “Колко струва?” попита тя. “Нищо – рекох – това е комшийска услуга, малка и безплатна”.

още

Всички

Вход с фейсбук профил: