Loading

Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 47 Видима добродетел на циганите

Видима добродетел на циганите

Някога в циганската диаспора на нашата Тула маала имаше един три-четиридесет годишен циганин, който имаше специфично грозновато до комично изражение на лицето, когото всички цигани и българи поднасяха, но добронамерено и закачливо, на което и той отговаряше по същия начин. Този циганин непрекъснато другаруваше с десет-петнадесет годишните момичета от своето племе, наричани днес тийнейджърки, с цяла сюрия от които се водеше под ръка чисто по момински и отвсякъде се виждаше, че той се изживява също като едно от момичетата с походка, изражение, гримаси и поведение. В ония години и днес здравият български морал не приемаше и не приема така наречените ”обратни”, особено мъже. Но циганското племе го приемаше напълно добронамерено и дори нещо като знак или като тотем, затова се заинтересувах и ето какво ми разказа едно приятелче циганче. По младоженското си време този грозноват и беден младеж се влюбил в най-хубавата и бяла циганка, която и след години събираше очите на мъжкото съсловие от всякакъв етнос. Договорили се родителите на момчето и момичето за венчавка, годеж и тям подобни сватбарски формалности, защото моралът на циганите в тая работа е много висок, започнала сватбената дандания, която при тези хора продължава няколко дни, но в първата брачна нощ дошли вампирите, нахълтали в брачното ложе на младоженците, грабнали младежа и го отвлекли далече в Манастирските ливади, които тогава бяха наистина едни девствени ливади с много високи и почти непроходими треви. Там вампирите превърнали младоженеца в момиче, след което го върнали на неговите родители, а на следващия ден неначенатата булка била омъжена за един достолепен и виртуозен световно известен музикант от същото племе. Всички се досещаха, че вампирите всъщност са били наети за целта хора от невидимата вътрешна власт, която не е била сезирана и не е била дала санкцията си за този брак, както и за начина, по който е било извършено превръщането или, с днешната терминология, травестирането на този младоженец. Без да предизвиквам дискусионност или заемам каквато и да било страна по нея за отношението към различния човек, тук намирам място да кажа за една много видима добродетел на циганите – тяхната поносимост към всякаква различност, която според мен произтича от свободния дух на тяхното племе. Все пак, с какъвто и изход да завършваха циганските сватби, те бяха един истински многодневен празник с много дарове, много храни и напитки и с непрекъсната музика, под звуците на която всички от племето танцуваха и пееха. Под ритмите на музиката танцуваха стари и млади, танцуваха току що проходили дечица, танцуваха бебета в ръцете на майките им и тези, които бяха в утробите на бременните циганки, които също танцуваха. По мое време сватбената церемония изискваше първото брачно съвокупление между младоженците да бъде извършено пред очите на няколко специални баби, които го наблюдаваха през прозореца на брачната стая и оповестяваха благоприятния финал с техни си знаци на замлъкналата музика, от което тя полудяваше в такива ритми, които се забиваха мощно направо в диафрагмата, та телата на хората затрептяваха почти неволно с нейното високочестотно и мощно темпо. Онези специални баби наблюдаваха за потенциалната способност на младоженеца и за девствеността на момичето - неща, които биха крепили новото семейство в неговата бъдещност.

Вход с фейсбук профил: