Шопски хроники (Лакърдии, етюди и кодоши) 44 То нали трябва да падне, за да се научи да ходи.

Момченцето на мой колега беше четири-пет годишно, едно нафукано хлапе с каубойска осанка, играеше си в общия двор на кооперацията, където квартирувахме заедно с колегата някъде в провинцията. В същия двор един дядо учи внучето си да прохожда, но го държи здраво за двете ръчички така че това бебе почти виси във въздуха и крачетата му кажи-речи се влачат по земята. Нашето момченце наблюдава този процес и по някое време каза: ”Дядо, дай да ти покажа как да го научиш да ходи!” Дядото се съгласи и предостави бебето, което ококори любопитните си очички в момчето и застина така изправено и втренчено. Момченцето се отдалечи на няколко крачки от бебето и с жестове и звуци го подкани към себе си. Бебето направи две-три устремни крачки, спъна се, зари носле в праха и нададе неистов писък. Дядото се втурна уплашен, грабна бебето и погледна с укор момченцето, а то му рече:”Нищо бе, дядо. То нали трябва да падне, за да се научи да ходи. ” Дядото си отнесе бебето. Онова момченце с детинската му мъдрост сега трябва да е четиридесетгодишен мъж и аз му желая здраве и успех, където и да е, а случката, за която ви разказах беше в китното градче Тетевен.