Доколкото имам лични впечатления, народът ни беше много комуникативен, в смисъла на това, че хората общуваха помежду си при всяка възможност, и то преобладаваха сърдечните и добронамерените обноски както между познати, така и между непознати.

Преди трийсетина години се захванах да оценя на колко ли години е яревската ни паянтова къща в Егълница, та взех да лющя и броя пластовете вар от стената, защото къщата се е варосвала отвътре веднъж годишно – за Великден.

Една зима, когато с брат ми Драгомир бяхме невръстни деца, по идея на майка ми изработихме от най-подръчни средства една партида сурвачки, които продадохме за няма и час на нашата си автобусна спирка броени часове преди новогодишната нощ. Нашите клиенти бяха хора, които слизаха от автобуса с препълнени с продукти и подаръци торби.