Един път нещо се убила и си носила пръсто подуен. Целио отекъл. - Ма що, кумице? Що е станало?
- Така и така, куме, убих се и пръсто ми забра.
- Слушай! - рекъл. Ние сме си своя работа. Че земеш довечера да си забодеш пръсто отдолека и че ти мине.
Така напраила. От топлото пръсто пробие. Олекнало й. Среща кумо.
- Куме, жив да си, дека ми каза!
Минало се време. Един път кумичката среща кумо, а он се разкривил, едвам оди.
- Що е, куме?
- Мани! Отече ми оная работа и едвам одим.