iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Една царска черка дала обява: кой й отговори на три въпроса - че го земе за мъж

Скришен фолклор 11-30

Една царска черка дала обява: кой й отговори на три въпроса - че го земе за мъж, ако не - че му земе главата. Идвали принцове, но никой не успеял да отговори. Научил се един овчар и рекъл да си опита късмето.

- Ти що бе? - питала княгинята.

- Дойдох да ти отговорим.

Ядосала се она, че дошъл таков гольо и мане, та строши едно стомне.

- А, слепи го?

- Добре, ама ми требе лой от комар.

Отговорил се.

Царската черка си загольи ненките, а они не пипани, слънце не видели, като две бели гълъбета.

- Коя е мамината, коя е татината? - питала.

Овчаро земе две буци сиренье.

- Коя е от белите, коя е от църните овци? - питал.

Па се отговорил.

Много се ядосала княгинята, разтвори си нодзете, та и цъфне пичето.

- Ни слънце я е греяло, ни ветър я е дуало - защо е цървена?

Овчаро като видел това убаво путе, извадил си оная работа надървена.

- Ни е орал, ни е у ярем преган, защо е така прекинен?

На царската черка и светнали очите като видела то­ва кересте, дигне нодзете, а овчаро и го натепа, та свит­ки й излетели. И станал принц.

12

Един цар много време немал деца. Случило му се и му се родили 40 момета близнета, ама без пичета. Расна­ли, пораснали и царо събрал доктори да кажат как че е. Един рекъл:

- Знам една бабичка да оправя такива кусури.

Пратили по сички земи да я търсат. Намери я едно момче и казал защо я тражи.

- А-а, при мене са путетата на мометата. Че ти ги да­дем, ако прележиш при мене.

Съгласило се момчето и на сутринта бабата турила путета у една кутия - оти може да избегат. По пъто мом­чето се уморило и легнало да почине малко. Турило ку­тията за зглавница и чуло путетата да си думат нещо.

Море, едно от тех че е мое, ама нема да е лошо да познаем и бълдъзите, рекло си момчето. Отворило кутия­та да си избере една и да познае другите, ама путета изфърчали като пилета и се пръснали по дърветата. А, се­га. Извадило лебец момчето, нароньило от него и поч­нало да мами:

- Пили-пили, пути-пути, кък-кът! - ни едно не пришло да го фане.

Седнало момчето и заплакало. Те ти иде един старец.

- Що плачеш?

- Така и така - и разказало сичко по ред.

- Слушай, не плачи! Извади твоето дръвце от между краката и го покажи.

Направило така момчето и пилетата се нанизали на курето като сливи на връв. Познал сите, изнизал ги и ги прибрал у кутията. Отнесъл путетата на четиресетте черки, ама си бил забележил най-убавото и най-благо пиче и си го земал. Така станал царски зет.

13

Имало едно време една принцеса. Била много убава и требвало некой да даде товар злато, та да й види само пръстето, камо ли друго нещо. Един майстор и един чи­рак рекли да изклецат принцесата.

Земали една ковачница близо до дворецо и по цела нош кълцали у наковалнята - дрън, дрън, дрън. Не може да се спи. Омръзнало й на принцесата и изпратила цар­ските хора да видат що са направили майсторо и чира­ко, като по цели нощи чукат. Върнали се и разправили на принцесата, че у ковачницата свети като бел ден от злато - направили квачка с пилета златни.

- Я идете да донесат това що са направили!

Они ошли.

- Това, що сте направили, да го отнесете!

Чирако земал златната квачка и отишел у дворецо, но казал, че че я даде, ако принцесата му даде. Съгласи­ла. Убаво я насеца чирако и рече:

- Алеле, какво стана сега. Толко убаво путе беше, а я с мойо крив кур го изкривих!

- Какво да правиме сега!

- Слушай, я съм чирако, ама че одим да кажем на майсторо да дойде да я оправи.

Дошел майсторо и я надене на калъпо. Два дена я вър­тел - а оттука, а оттам - и я оправил.

14

Един чорбаджия имал убава щерка и рекъл че цаньи момок, ама кой каже мръсна дума, че го натепа, че го из-гоньи и парите нема да му даде. Друг човек имал трима сина и цаньил за момок най-големио. Ама казал мръсна дума - натепал го, изгоньил го и парите не му дал. Съ­щото се случило и със среднио. Цаньил най-малио. Би­ло време за жетва и тръгнали с момата каде ньивата да жнят. Как си вървели по пьто, гледат едно прасе се качи­ло връз друго. Леле, рекла си момата, сега че го питам, че каже мръсна дума и че кажем на тата. Он че го натепа, че го изгоньи и парите нема да му даде.

- Що прават тия прасета?

- А-а, учат се да се пренасят през реката.

По-надоле гледат две кучета се заклещили.

- А тия кучета що прават?

- А, кучето вика айде у нас да те вода, а кучката ви­ка не, у нас че одиме.

Вървели що вървели и видели един айгър се качил връз една кобила.

- А така. А тия що работат?

- Нищо! Кобилата имала звонец и го глътнала, а он бърка да го извади.

Стигнали до ньивата и секи подфанал поста. Ама момчето нали по-ячко, минало бая напред. А едно вре­ме одили без гащи и момата как била одзад, погледнала напред и рекла:

- Уси, ама що е това що ти виси изоздоле?

- А-а, нищо. Това е класоберецо -- що остава клас по ньивата го собира и го тура у ръкойките.

Жняли що жняли и им се припило вода, а така наб­лизо имало кладенче. Отишли. Момчето набрало една стиска трава и рекло на момата:

- На моме, като се наведем, ми затисни дупката да не ми изтече душата, па после аз че затиснем твойта.

- Да, ама аз имам две дупки! - придърпала се мома­та.

- Нищо, у другата че турим класоберецо.

Та така момчето оправило момата, без да каже мръс­на дума и на Митровден си земало парите.

15

Един имал убава балдъза. Наумил си да я опне, па как­вото става да става. Чудил се как да е. Селото било така у ниското, а имал нива на високото. Един път се качил горе и викнал колко му глас държи:

- Ако Иван не опне балдъза си, ламята че изгори це­лото село!

Чуло се у селото. Даскало, попо, кръчмаро и деда му го молили да направи това, дето гласо от високото каз­вал. Попо обещал да му прости тоя грех.

- Не! - отсекъл човеко.

Баба му го фанала под ръка.

- Айде зетко, не се инати. Свърши тая работа - за­що да пати цело село!

- Не мога да изгорим балдъзата. Не!

- Де, зетко. Само за адет, главата само укарай!

- Е-е, така може.

Балдъзата вървела по тех и казала:

- А-а, нечем така. Сакам като на кака - целио!

16

Тръгнала Вела с путката дебела. Собрала триста и трийсе момичетия с тесни пичетия и ги повела да берат ягоди мекоплюскавици, печурки криводръшкавици, трън­ки, глогинки и секакви боровинки. Тамън излезнали от се­лото, те ти иде Настрадин Оджа и ги пита:

- Ама Вело, с путка дебела, къде си повела тия мо­мичетия с тесни пичетия?

- Боже, Оджо, па пошли сме да береме ягоди мекоплюскавици, печурки криводръжкавици, трънки, глогинки и секакви боровинки.

- Айде да ме водите и мене.

- А-а, не може! Че ни ебеш.

- У, не те е срам!

- Закълни се!

- Клечешката мочанье, магарешко ебанье.

- Е, така може.

Одили, що са одили, току Настрадин Оджа рекъл:

- Ама Вело с путка дебела, забоварил съм фесо за куро. Що да работим?

- Гледай Оджо, па това ли да те учим, бре. Че залег­неш у падината, а ние че се залитаме, през тебе че пре­литаме. Коя се подлъзне и на куро се налъзне - она за фес че ти остане.

Легнал Настрадин Оджа. Тръгнала Вела с путката де­бела. Оттут крак, одовут крак - прерипнала. Кога да ми­не поповското момиче с тесното пиче, оно се подлъзнало и на куро се наденало. Па окнало:

- А, тате, татчице, кой създаде тая патчица, що е сладка като орехова ядка!

17

Собрали се, тръгнали стара Гара Гаруша, Пена По­пова с путката готова и Вела с путката дебела. Собрали се на пазар да идат. Насреща им Майтар паша Гйдури с кур доку нос и ги пита и ги разпитва къде са тръгнали.

- На пазар сме тръгнали.

- И я с вас че идем. - Проговара стара Гара Гаруша:

- Знам те, ти си кур неверен, може беля да направиш.

Отговара Майтар паша Гайдури:

- Клишам се и се преклишам - у леска лескова, у главучка бел лук! С пръс нема да ви пипнем.

Тръгнали, изморили се и седнали. Засвирил Майтар паша Гайдури. До обед им свирил на орна, па обърнал на ебня. Отишли доле у долина. Седнал Май­тар паша Гайдури и надървил кур голем доку нос. Пог­леднали го па рекли да го прерипат. Рипнала стара Гара Гаруша, рипнала и прерипнала. Рипнала Пена Попова с путката готова, рипнала и прерипнала. Ка дошло ред на Вела, убава Вела с путката дебела, рипнала и се на кур наденала. Убаво се раздрусала, та едвам се изденала. Па викнала:

- Да е честита тая майчица, що роди и отгледа тая патчица, що е сладка като орехова ядчица!

18

Помните ли едно време кога народо немаше отечес­тво, държава, права. Тогава путката ебана, ебана още съд­рана, вдигнала е врява до небеса, че тя ще стори чудеса. Така ще стори, с хуй ще се бори. Никой да й се не меси. Не ще тя ни хуй, ни мъди.

Седенките запустеха, момите хуй не видеха, бабите плесенасяха. Пламналото путе кат фурна - да му го тур­на, седнало в коляска и със студена вода се пляска.

Горките уйове разбрая, че са на путката роби.

От де ги чу един здрав граовски хуй изпечен, легнал на пъто като вол, напърчил хуй като кол. Извади фермано и зачете - от днеска, казва, нататък путките ще робу­ват, а хуят ще царува. Амин.

Момите рипат да го напипат, невестите скачат да го дакачат, бабите тропат да го докопат.

19

У Граово сватба се дигнала. Тръгнали да земат мо­мата. Музиката от три свирки - кърне, тупан и барабанче. Приятели били и ем свират, ем говорат.

Кърнето: Момата е ебана, ебана е момата.

Тупано: Че идеме, че видиме. Че идеме, че видиме.

Барабанчето: Аррна е момата. Аррна е момата.

Отишли, земали момата и се връщат.

Кърнето: Яз нали ви рекох. Яз нали ви рекох.

Тупано: Ту да му ебем майкята. Ту да му ебем майкята.

Барабанчето: Аррна е момата. Аррна е момата.

Оттогава у Граово, като заправат сватба, свекървата пита дали у музиката има барабанче.

20

Решил един да се женьи за чесна жена и се чуди по какво да я познае. Рекъл си - ако й покажем куро и знае как се казва, значи не е чесна. Покаже го на тая:

- Що е това?

- Е па кур..

- А-а, не ставаш.

Покаже на оная - па така. Показал на трета.

- Що е това?

- Боже, па това е цървиче!

Оженьил се за нея. Почнали да вършата работата и човеко вишел че ебаньето не й е за сефте.

- Ма, жено, сичко си знаеш, не ти е за сефте, а защо рече, че мойо не е кур, а цървиче?

- А-а, сърце да те яде. Това ли е кур, бре! Кур е това на Стоян Поляко.

21

Един ергенин решил да се женьи. Одил тука, одил там и стигнал у едно село, а у сред на мегдано - оро. Иг­раят моми, та се пушек дига. Гледал, гледал и една си аресал. Питал един:

- А бе, братко, тая мома ли е?

- Мома е и е арна за домазлък.

Поместил се и питал друг.

- А бе, братко, тая мома, що се излита на опашката, арна ли е за невеста?

- Арна е арна! - и се усминал.

Бре тия нещо се усмихват. Кудат нещо момата, ама че я зимам. Кудена мома е арна. Скършили по едно око и пратил сватове. Ура-тута, довел я за невеста. Като да си легнат, рекъл да я изпита. Заклал един заяк и наденал кожата на оная си работа. Улезнал и невестата подигнала глава да угаси виделчето.

- А-а, не дуай! Чекай да видим що съм довел дома, а и ти да видиш със що че те коландрисуем.

Разпеклял се и го изпел у заешка кожа. Она плюснала у ръце.

- Вала Боже, видувала съм курци, видувала, ама кур с уши не бех видувала!

22

Един се оженьил и не пипал жена си - искал да я из­пита дали се е имала с други мъже. Отишъл на оранье и она че му донесе яденье. Он фане една невестулка и я оде­ре. Като види че жена му иде, навири го и надене кожа­та. Седнали да яда, а он полека почнал да се развързуе и се покаже невестулката. А она рече:

- Видувала съм, видувала съм, ама таков не съм видувала!

Казала си.

23

Имало две сестри. По-младата викала:

- Како, женьи се, оти че те преженьим!

- Е па, женьи се ти! Мене ме е страх.

- Добре, како, ама като се оженьим, ти че земеш секирата и че застанеш до вратата. Ако ванем да пищим, че улезнеш и че тепаме, че тепаме и нема да се предаваме.

Така и станало. По-старата земала секирата и заста­нала до вратата. По едно време ванало квичанье, ванало мецанье. Старата сестра бутне вратата. Гледа младоженята лежи, а сестра й клеца на една нога.

- Сестро, що работиш?

- Мани, како, мани - колкаво месо ми улезна, а манечко излезна. Сега клецам да излезне целото, да не се повредим нещо.

24

Оженили се двама. Невестата се много бояла от пър­вата вечер.

- Не бой се! Че намажеме палето с масло и че улезне по-лено.

Айде свършили работа, арно, ама забременела.

- Леле, мъжо. с масло улезна, а сега как че излезне. Много ме е страх как че родим.

И айде мъжо че седи да види како че се роди детето. Почнала да ражда. Оная й работа станала дуристрашна.

- Алеле, алеле. Колкава дупка стана, я с главата нап­ред че улезнем.

Уплашил се човеко и станало коджа време, мъжо не я задева. Ошла си она при мама и се оплаче.

- От ка се дете роди, мъжо ми не приоди до мене.

- Я ми го доведи!

Невестата го отвела. Бабата земала една чиния с мед и нарисувала женска згода, а медо се сбере, сбере.

- Зетко, оно сичко е така - сбира се, сбира се и ста­не маненко като оче.

- Ставай, жено, да си идеме!

25

Две етърви имало - едната по-отресна, а другата по-будала. Младата рекла:

- Како, че си фанем любовник.

- Трай, не вреви!

- А ти како си имаш?

- Трай, това се не дума!

- Я че си фанем поляко. Като минем покрай него се ми намигнуе.

И верно. Поканьила го. Мъжо й бил на колиба и ре­къл да мине да си земе църдже. Надесен било, та застудело. Почукал. А она отвътре:

- Алеле, стана така како кака казуеше! Алеле, стана така како кака казуеше!

И не отвара.

У чудо се видел човеко. Отишел при кака да я пита.

- Ма, защо така вика моята и не отвара?

Она била много итра. Ущипала детето, маленко има­ла.

- Я, подръж детето да не рове, а я да видим що е нап­равила!

Земал дедето. Отишла.

- Отвори, сама съм!

Отворила етървата. Поляко си ошел. Старата земала гърнето с кисело млеко и го строшила зад вратата. Върнала се.

- Защо кликаше така? - питал деверо.

- Казувах й да не кваси млекото на пезульо зад вра­тата, а она баш там го подквасила и го бутнала като да ти отвори. Затова така е кликала.

26

Един се заженьил, ама бабата що че му стае, много го аресала.

- Че го земеш, та че го земеш! - завикала на черка си.

А он:

- Бабо, немой, ногу е млада черка ти!

- Аку е младо, земи я. Че сгодиш!

Земал я. Ошли си дома. Една вечер я гальил, вто­ра вечер я гальил - станало месец. Отишли на гости на бабата. Вечерта она питала черка си:

- Ногу ли те боле? Боле ли те?

- Мамо, само ме гальи и вика - младо си, зелено си.

- У, черко, що си будала. Утре като си легнете, ти ре­чи - я узрех.

Верно, така казала, ама като я напне, она се насрала. Он земе та го увие у книга.

- А, сега, че носиш на майкя ти да види, че от зеле­но жито - таков леб излази.

27

Една баба си аресала зето и се чудила как да му ка­же. Тръгнали през гора. Бабата рекла:

- А бре, зетко, ако ни сретна сега турци и реча - дебре, чоджум, оправи тая жена, що че праиш?

- Ако реча да ми отрежат главата, че ти тегльим един, нема как.

Поодили малко, поодили, па бабата се пообърне.

- Зетко, сега турците ли чекаш да дойда? Що чекаш?

28

Един чорбаджия си имал саде едно моме. Цаньил момок. Като се видели младите и веднъг се аресали.

- Те, тате, нека това е момчето!

Добре, ама бащата не се съгласил, а тръгнал да се засватуе с чорбаджия от друго село. Замислило се момчето и така като си вървел, чул у едно трънче да пищи змия, та глава си кине. Момчето я извадило с кривако. Она за благодарност рекла:

- Дай да ти плюнем под езико и като кажеш „забибиш", сичко че се укостуе, а като кажеш „отбибиш" - сичко че се размръзнуе.

През това време запраили сватбата. Турили момчето за девер и требвало да им се изтъркаля у надзете като си легнат, та да им се родат мъжки деца. Тамън младите се разтурили, момчето пришло до младоженците и рече „забибиш". Замръзнали така и така си седат, без да са се допрели. Бре! Окнали поп да им чети, а момоко и него зако­ве. А сега де! Вражалица имало, требвало да се вика. Кой? Момоко пратили. Отишел он.

- Така и така, бабо, требе да дойдеш да разчиниш ед­

на работа!

Тръгнали. Стигнали до една река. Бабата си дигнала полите над кръсто, а момчето рекло „забибиш" и она си одила гола, ама не видуе.

Стигнали до сватбата. У дворо момоко рекъл"отби-биш" и вражалицата си пущила полите. Сички видели, че момоко може да разтури работата.

- Мога, рекло момчето, ама искам момата!

Обещали му. Рекло „отбибиш" и сичко се развързало.

Разтурили сватбата, момчето земало момата и досе­га си живеят.

29

Имало един мъж и една жена. Жената била много убава, а мъжо ревнив. На орото мъжо не изпускал да я гледа. Един път поиграли, поседели, мъжо се смръщил, кимнал с глава и тръгнали. Дома мъжо се разока:

- Защо Кире те погледна така? Соблачи се!

Соблекла се жената и – бой, бой. Да не кине премената на жената, я соблачил.

Днеска така, ютре така, на жената се досадило и му намислила. Един ден замесила баница. Увъртела си ръ­цете у тесто и рекла на мъжо си:

- Я ми свали гащите да одим на повънка!

Стурил мъжо гащите и седнал да я чека. Имали ком­шия стар ерген мераклия и жената ошла при него. Нафърфольил я комшията как му е ред и она се върне до­ма.

- Е, жено?

- Така е, мъжо. Като мъжо не си верва на куро, жена му може и с тестени ръце да го направи за смех.

30

Имало едно време един мъж и една жена, ама си немали деца. Жената била убавица и много мъже и били ме­раклии, ама най-мераклия й бил един стар ерген.

Един ден на връщане от църква мераклията сретнал двамата и рекъл на мъжо:

- Слушай, братино! Чул съм че на манастиро срещу Спасовден, ако бездетно семейство прележи там, сдоби­ва се с рожба.

А било пред Спасовден. Справили се мъжо и жената и тръгнали с колата, а манастирскио двор препълнен с коли. Посред нош на мъжо му се приодило на повънка. Измъкнал се изпод завивките и там се умъкне ергенино. Оправил невестата и си ошел.

Върнал се мъжо и се сетил, че тая нош требе да оп­рави жена си. Почнал работа. Като свършил, рекъл:

- Те ти булке, Спасовден!

- Сега сигурно Бог че ни подари дете. Много ми бе­ше сладко. 

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

12-Юли-2019

12-Юли-2016

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.