iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Заправили у едно село сватба. Тука свирки, там свир­ки - сички цигани отказали

Скришен фолклор 31-50

Спазарили магарето на кърне да свири, мечката на тупан, а заеко на дзвонци да дру­са. И капаро дали. Рано у неделя свирджиите пошли, ама закъснели, та фанали направо, през реката да преджапат. Марко се се­тил.

- Бабо Мецо, ако ми се намокри кърнето, нема да мо­жем да свирим! Требе да го скрием.

И къде да го тури, къде да го тури. Мечката се напупи и Марко ръгне кърнето у нойната дупка. Нагазили и заеко фръц-фръц, преджапал.

- Айде бе, немаме време! - и друсал дзвонците.

А баба Меца ричала:

- Слушай, Марко, я карай низ вода, низ вода – брод нема да тражиме!

Арно й станало.

32

Един старец и едно момче косили, ливадите им били заеднички. На момчето жената била много мераклийка на оная работа и се го тормозила - сутрин, обед, вечер. Уморила го. Та старецо карал по два откоса, а момчето един. Гледал старецо, гледал, па питал:

- А бе, момче, травата ли се не реже, косата ли не си клепал? Защо така яз два откоса карам, а ти един?

- И травата се реже, дедо, и косата ми е клепана, ама немам сили. Много ми е мераклийка жената и ме изто­щи.

- Че се оправи! - рекъл старецо.

Донесла невестата яденето.

- Айде да ядеш - казала невестата на момчето, - ама окни и старецо. Те тука ни е заедничка ливадата, заедно да ядете.

Седнали да яда. Старецо не яде, носил си кокалчета и си ги претакал от едната шака у другата, префърлял си ги. Невестата питала:

- Дедо, ама какви са тия кокалчета?

А он - пуска, пуска кокалчетата у едната шака, па поч­не у другата.

- Срам ме е да ти казуем.

- Не, не може! Ние сме си тука комшии, кажи!

- Ка беме млади, жената беше много мераклийка на оная работа - днеска, нощеска, обед, вечер. Изтъркая се дупките, ставия се и умре. Тия кокалчета си чувам отнея и като ги претакам така - се едно помен правим.

И си турил кокалчетата у джебо.

Апнали. Жената си пошла и реката къде че мине, земе та се загольи и седне на песоко. Нагласи се убаво и стане да премери колко е останало от дупка до дупка.

- Алеле, саде два пръста е останало место между дуп­ките! Требе да се отказуем от оная работа, че се стават!

Вечерта момчето се прибрало и почнало да я закача.

- Немой, мъжо, изморена съм! Па и ти имаш да ко­сиш.

Така полека-лека момчето се давръндисало. И си окосило ливадите.

33

Имало едно време двама бракя овчари. Единио же­нен, а другио ерген. Женьенио си одил вечер на спанье при невестата. Един път ергенино рекъл:

- Е, бате, ама се ти си одиш вечер, а я седим тука.

- Я си одим при невестата. Оженьи се и че се редиме кой да лежи на търлу.

- Е как да стане?

- Давам ти едно ягне, тураш го на шия, одиш и ви­каш: давам ягне за пичка, давам ягне за пичка!

Така направили. Тръгнал малио брат. Минал покрай снаа и золва. Сната рекла:

- Сестрице, я ти го залъж да дойде, па я че легнем с него!

Така станало. Легнал малио брат, лежал, лежал, па питал:

- Е, сега що че работиме?

- Като не знаеш, е там под месальо има пресен качамак, земи, топи у пичката да го заблажиш и ручай! -рекла снаата.

Сабале се прибрал на егреко.

- Е, како беше?

- А-а, бате, не ми ареса. Цела нош топих качамак у пичка.

- Будало, будало, утре че земеш друго ягне и не с ка­чамак, а с това, що мочаш, че топиш у пичката!

На другио ден малио брат па пошел по селото да ви­ка:

- Давам ягне за пичка! Давам ягне за пичка!

Минал покрай снаата и золвата. Снаата казала:

- Сестрице, тая будала нищо не знае. Нека си легне с тебе - снощи цела нош топи качамак у пичката.

Сега легнала золвата, ама бая го топил. Ошел си на егреко.

- Е, сега како беше?

- Убаво, бате! Ублажи ми се. Че се женьим!

34

Един се оженил и на сватбата подарили на булката шарени чорапи. Минала веселбата. Бабата обула чорапи­те на невестата да си спомни младите години.

Вечерта легнали наред. По едно време на момчето се присакало. Земал да пипа да познае невестата по чо­рапите.

- А-а, те я булката!

И удари баба си.

Сутринта гледа - с чорапите баба му, А сега! А ба­бата забола китка, усмихнала се. Пратила по-малио син да купи ракия - от сватбата немало нищо. Търчи момче­то и на врата среща батко си.

- Бате, къде си пошел?

- Отивам си!

- Е, сега ми еба майката!

-Как нема да я ебем, като е обула чорапите на сес­тра ти!

35

На една невеста мъжо и ошел войник. Свекъро и све­кървата тръгнали на собор и повели невестата. А на нея акъло й се у оная работа.

На соборо седнали така под една сенкя, а до тех ед­но магаре с надървен курец. Гледа, гледа невестата со­боро, а окото й се у магарето.

Прибрала се от соборо, а дружките я питат как е из­карала, що си е купила.

- А-а, да ви разправям собор доземи и муи по него!

36

Един се оженьил, ама бил недотъвен малко. Минало се неколко време и тетка му пита невестата:

- Пено, как е Гиго!

- Боже, тетко, боже? Знам ли - ни ме вача, ни ме преврача!

- Не бой се. Прати го довечера при мене, тетка че го научи!

Ошел Гиго.

- Ти защо се оженьи, бе луджо!

- Е, па!

- Ти като идеш при овците, овено що им работи?

- Знам ли, овча му работа.

- А ти със що мочаш?

- Па те с това, тетко!

Тетка го пипне, оно рипне.

- А, сега, мушни тука оздоле! И айде куде мене, айде куде тебе. Куде мене, куде тебе.

По едно време Гига рекъл:

- Алеле, тетко, дръж ме! Че литнем!

- Не бой се, Гиго, дръж се на тетку за гузицу!

Па като свикнал човек с пичка и не мърда никуде без жена си. Куде оди и Пена води. Замесила един път Пена леп, а дърва нема. Тръгъл Гига да докара.

- Нема сам дидем! Я без пичка на дърва не идем!

- Не могу, зафанала съм се!

- Нема дидем!

- Добре де, че ти я турим у залупци!

Он стегне колата, земе залупците и замине. Натова­рил колата и рекъл да види що му е турила у залупците жена му. Отвори ги, а она му турила едно мишле. Фръсне и избега.

- Алеле, путката си избега!

Па ка литне през ридовете. Стигнал дома.

- Пено, путката ти избега!

- Трай бе, луджо, дойде си. Тука си е путката.

А он дръж отдоле, да види. Жената тамън мочала.

- Алеле, да й ебем майкята, мокра е. Она е минала през реката, та ме е претекла, докато я извъртим през мосто.

37

Един се заженьил. Арно, ама невестата, де, не му да­вала. Като се оженя - тогай.

- Пено, или че ми дадеш, или че си тражим друга!

- Гледай каков човек, па нали е срамота.

- Че ми дадеш ли или нема?

Чудила се, чудила се как да му даде като е кьосава. Най-после се съгласила. Она правила сметка така - у тевното че залепи едно коже и он нема да разбере. Свър­шил Гиго работа у тевното, ама отнесъл и кожето, и ко­га рекъл да моча:

- А! Я съм отвлекъл на Пена путката, сега нема със що да моча.

Търчи, търчи, та у Пенини.

- Стани, Пено,

- Кое време е, та да стаем?

- Щом нечеш, те ти оная работа на вратата - като ти се примоча, земи си я!

38

Един се оженил, а жена му не му давала. Седнал на праго и мине една баба.

- Сине, защо си толко уилен?

- Тая моята не ми дава!

- О- о, па баба че те научи. Отиващ при касапино, зимаш един гръклян и почваш да точиш ножето. Тури грйкляно у панталоните. Като ти откаже жената, извади го, резни от него и фърли на мачето.

Така направил човеко и пита жена си:

- Жено, че се ебеме ли?

- И дума да не става!!

И он, оп! - резне от гръкляно и го фърли. Мачката го грабне веднага.

- Остави го! – викнала жената. - Това си е мое!

- Вече не е!

- И сега како че е? - питала.

- А - а, нищо! Утре е пазарен ден, че одим да си купим друг.

- Мъжо, не знам колко пари имаш, ама те ти тия що съм спастрила! Па земи по-голем.

Отишел мъжо на пазаро и докато имал пари пил и ял. Прибира се.

- Е, мъжо, зема ли?

- Легай да видиш!

И я насеца една убаво

39

Тръгнал един ергенин да се женьи у едно село. Пред селото го сретнал един старец.

- Дете, дека че идеш?

- Тука у ваше село че се женьим!

- Е за кого?

- За Трена.

- Па баш нея ли ареса? Она на цело село курците е строшила.

Повърнал се ергенино. Като излезнал над селото, обърне се да го види.

- Е-е, па не е много големо селото. Я да се върнем да си земем Трена.

40

Мъж и жена си имали прасета. Мъжо продал другите и оставил две.

- Жено, едното оставям за нас, а другото да седи за добър ден.

Минало се некой и друг ден. Минал един непознат и вика на жената:

- Добър ден, невесто!

- А-а, ти ли си добър ден? Ела дома, от кога сме ти зачували едно прасе. Ела да ти го фанем!

Ошел човеко.

- Кажи сега кое да ти фанем - шареното или белото?

- Кое фанеш, това!

Навела се невестата да улезне у котаро, ама вратето тесно и се заклещи напупена. Аресала му отдзат на чо­веко и я зарипне. Свършил работа, а си земал и прасето. Ошел си. Те ти иде чорбаджията, и она се пофальи:

- Е, мъжо, дадох прасето на добър ден!

- Е, жено, жено! Убаво те е преебал тоя добър ден.

- Че ме преебе - направил си вратенце една трошка!

41

Един бил горски и намерил една секира. Отнесъл я дома.

- Жено, намерих секира. Кой я е загубил, у нас че си

я тражи, ама ти немой да му я дадеш току-така!

Демек, да иска нещо.

Дошел на другио ден един и питал:

- Мъжо ти да е намирал една секира?

- О-о, найде, ама рече да не ти я давам току-така. Чекай да ти фанем едно пиле.

Разгърчали се из дворо да фанат пиле. А натам, а на-овам и се нагньели у кочинчето.

- Тая как ми се начини - рекъл си човеко, - защо да я пропущам?

Уловия отзад и я фръсне. Дала му пилето и секирата и човеко си ошел. Вечерта мъжо пита:

- Доожда ли некой за секирата?

- Доожда.

- Е?

- Ти рече да не му я давам току-така, та му фанах ед­но пиле.

- Е, убаво те е преебал!

- Че ме ебе та, като си направил тесно кочинчето!

42

Деверо и снаата тръгнали на свиждане на войнико - единио да види брато, а она - мъжо. Сретне ги един тур­чин.

- Слушай! Еби тая жена!

- Срамота е, снаа ми е!

- Айде, иначе че ти откинем главата!

Деверо я натиснал и уж я ебе, а го завира между кра­ката. А она му вика:

- Девере, еби убаво, оти нали чу турчино!

Деверо бил даровит и като й го умъкне, она викне:

- Ох, целио свет ми се събра пред очите!

Турчино дръпнал момчето.

- Слушай, я ми го тури и на мене. Имам един брат у Солун, а не съм го видувал три години!

Деверо му го отфраска.

- А, бе момче, що уработи бе? И това що видех, не видим!

43

Деверо и снаата одили през гората. Деверо си мис­ли:

- Оти не излезне от некъде един турчин, па да каже оправи невестата!

Те ти излезнал турчин.

- Фани та оправи тая невеста!

- Не може, снаа ми е!

- Или че я оправиш, или че ти отрежем главата!

Деверо се залетел и я уграбчи, ама и турчино уграби него. Свършили работата. Невестата рипнала и запояла:

- Цвете берем, глава кичим, леле убавица!

Деверо се свил до един слог и мърмори:

- Шума берем, дупе бришем, леле срамотице!

44

На едни мъжете им отишли на гурбет. Единио спе­челил много и купил на жена си що се сетил - забрадки, рокли, скъпоценни работи. Другио си купил бръснач -толко спечелил. Обричил си оная работа и се пофалил на жена си:

- Гледай що съм спечелил, ама като е бръснат пове­че че ти влиза.

- Е, те това е подарък! - зарадвала се жената.

Сретнали се с другата жена и почнала да се фали:

- Мойо само брич си е купил, ама сега като го е обричил и да знаеш как ми влиза повече!

Като се прибрала дома тая с многоте подаръци почне да ги фърля.

- Защо си ми купувал това, беснику! Я на мойта дружка що й е купил мъжо!

45

Един се оженил, ама бил много мръсник. Пошли един път с невестата да одат у нините. Повел и брат си. Не­вестата си го знаяла и му казала да не разправя мръсни думи. Съгласил се. Стигнали у невестини. Как му е редо поздравили, цунали ръка и рекли да седнат. Бабата каза­ла:

- Зетко, чекай да постельем нещо, да не ти е студе­но!

- А-а, бабо, я си имам вуна по гъзо!

- Лъже, да му ебем майкята! Вчера го ебах, немаше жив косъм по гьзо! - обадил се брат му.

Бре!

Седнали, повечерали, а огино позагаснал.

- Дедо, я донеси малко цапаници, да спопнеме оги­но, да не одзебнат гостите! - рекла бабата.

- Бабо, видиш ли тия цапаньици? Те толко ми е голем куро!

А сега де! Бабата пай си затраяла. По едно време рек­ла да се пофальи:

- Зетко, тия връчви зад вратата се са пуни със сиренье!

Погледнал ги зето, па рекъл:

- А-а, бабо, толко са ми големи мъдите!

Минало госкьето, ама бабата рекла да оди да види сватовете - у каква рода е попаднала. Оплакала се на свато.

- Леле, па и ти свакье! Таков си е нестропосан. Вче­ра беме фанали да ебеме една кобила и докато аз я дър­жах, добре. Фана да я държи он, изпущи поводите, она се дигна та ме ритна по куро и сега се у твойта пичка гле­да.

- А така! - рекла си жената. И беж при свакята.

- Да знаеш, свакье, що закъсах. Дойде твойо син на гости и не спре да разправя мръсни приказки. Дойдох при свато - он стана за резил!

- Така е свакье! И я дойдох у тоя дом с пиче като врабчиньо оче, а сега е станала путка като твойта!

Е, нема що, попаднала съм у рода! - рекла си жената. Ама да видим комшиите, ега са по късветни. Отишла при комшията.

- Човече, така и така. Дойде зето - не спре да раз­правя мръсни работи, отидох при свато - стана за резил, а свакята му тури чучульо!

- Таквия са неоправни, да им ебем майкята! Не мо­гат да си ебат гостите, па ги пращая при мене!

46

Едно дете рекло.

- У нас трима са за ебанье!

- Кои са?

- Деда, тата и бате.

- Що бе?

- Снощи дедо седи до огньището, фанал жарка у машите и вика – бабо, дай огънче да запалим лулата.. Тата па фанал мама за пичката и вика – че ми дадеш ли!

- А брато ти?

- Гледам кака – путка и половина, а бате извел магарицата на слого и я ебе да пушок се дига1

47

Едни си били мераклии от млади, ама не се земали. Поулезнали у години, а мерако не спадал. Како че е, що че е?

- Че доодиш дома! Мъжо че оди за сено у другото село и че нощуе там! - рекла жената.

Пошел мъжо й, ама му се разточила колата - върнал се. У ядове си попийнал, легнал си и заспал - като пиян човек. А оня чека на прозорчето.

- Леле, тоя мойо солутняк си дойде? Како да е? -ри­ча жената.

- Мольим ти се, че пръснем! Че го тепам ли, че го колям ли, требе да те оправим!

А и на нея й се сакало.

- Я тука се пупи на прозорецо! - рекъл.

Къщата била ниска.

Напупи се она на прозорецо и тоя я издруса едно убаво. На нея арно и на него арно. Затвори прозорецо и си легне. Ама нодзете й лед студени. Допре мъжо си и оня се събуди.

- Жено, ти май идеш от некъде? Студена си.

- Како нема да съм студена, я съм се целата разтрес­ла. Каков лош сън съм сънувала само. Кога дойдоя едни айдуци, па ка извадили ония ножове и сакая или тебе да коляя, или мене да брича. Чудила съм се како да те скрием. Я кажем - нема го, они кажа - тука е! Щом го

криеш тебе че бричиме, ама първо да те насапунисаме.

- И после? -разсънил се мъжо.

- После! Сапунисая ме и ти ме събуди!

Пипне он отдоле.

- Верно мари, жено! Верно са те сапунисали, ама на­ли си се събудила, та не са те обричили!

48

Един бил много мераклия на една, а она викала:

- Че ти дадем, ако имаш пари!

Мислил, мислил, па земал една тиква и я разрезал. Поч­нал да прави тиквени парета от кората и си напунил джеповете. Вечерта свършили оная работа - натегарили се. У тъмното извадил тиквените парета и й ги дал. Она ги при­бере и ка си ойде дома, що да види! Тиквени парета.

Отишла ютре ден на орто и поведе танецо, а он се фанал на опашката. Она води и пое:

- Йоване, Йоване, тиквен ти е грошо! Йоване, Йоване, тиквен ти е грошо!

А он се излита на опашката и вика:

- И-и-ху, у тъмното върви! И-и-ху, у тъмното върви!

49

Комшия и комшийка си имали мераци. Клозето на комшийката бил залепен за кошарата на комшията. Он провъртел една дупка и като дойде комшийката, напупи се и комшията я изработи. Днеска така, утре така - живеяли си.

Мъжо на жената забележил, че она не си носи нищо да се брише, а чиста си доодила.

- Как така? - питал.

- Те така! Като се изодим, турим си гъзо на дупката и телето на комшията ме пребрише с езико.

Отишел да опита. Изодил се и се напупил. Комшия­та помислил че е комшийката и го забере.

- Е-е, немой с рого!

50

Една жена била много убава, а комшията й много ме­раклия. Че дадеш та че дадеш, викал, и она се съгласи­ла. Ошел у них, разсоблекли се и она земала кръстето.

- Цуни кръстето!

- Защо да го цунем?

- Да знам, че на никого нема да кажеш!

Цунал кръстето, ама не можел да свърши работа. Се­га он земе кръстето.

- А сега ти цуни кръстето!

- Защо?

- Да знам, че на никого нема да кажеш! 

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

12-Юли-2019

12-Юли-2016

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.