...“Неща, които нямат очертания“ са нещата, които носят в себе си своето всичко. Трепти мараня над тях и можеш да се загубиш, ако си малък, сляп или категоричен. Светлината съдържа своята тъмнина, любовта носи в себе си и срещата, и раздялата, болката е търпеливата подготовка за радости, а душата е плътна е се гизди с душевните си труфила…. Интересна е тази житейска философия, в която събирането и изваждането са равностойни при пътуването, трупането и пилеенето, дишането и затаяването на дъха носят своето ежедневно изумление пред случващото се…
Виолета Христова
Необяснимо
Защо се губя в светлата си мисъл,
а в тъмнината лесно се намирам?
Страхът- несподелимата ми близост,
разколебава всичко обяснимо.
Побира се в новородена дума
сърцето и се учи да прощава.
А сутрин в оглeдалото изплува,
расте денят и бавно ме смалява.
Какъв огромен кратер е тъгата!
Сълзите често в лава се превръщат.
Но как да вярва в края си душата,
като от миналото се завръща.
Не се сбогува с никого, защото
не си отиват хора, а представи.
Отнякъде се чува сприхав говор
и хрипове от клетката на славей.
Не мога да избягам. Но избирам
да не играя ролята на жертва.
Отваря се вратата и излиза
представата, че има съвършенство.
А лустрото на всяка светла мисъл
е нуждата да имаш собствен разказ.
Но кой е разказвачът?
Тихо слизам
в градините на вътрешното царство...
Бистра Малинова
Безплатна доставка за цялата страна.