Възкръснаха спомени за зловещи убийства в Радомир

Историята на зловещи убийства на интелигенти в Радомир във времето около 9 септември 1944 възкреси тези дни в спомените си писателят Йордан Василев. 
 
Той е първият главен редактор на вестник "Демокрация", депутат от 7-то Велико народно събрание и от 36-то обикновено НС. Отказа се от депутатския си мандат, когато съпругата му,  именитата българска поетеса Блага Димитрова беше избрана за вицепрезидент.
 
Роденият в Радомир писател подържа свой профил във Фейсбук, където публикува бележката си:
 
 
Минали работи
По молба на актьора проф. Петър Петров написах спомени за хора от родния ми град Радомир, където се запознахме като деца. Бащите ни бяха приятели - Васил Петров, съдия и д-р Асен Василев, лекар.Той се интересува от няколко души и аз написах, каквото помня и знам, а ми дойде на ум, че може и някой друг да се заинтересува от тези далечни събития и трагедии. Затова помествам текста и тук.
 
Драги Петьо, ще ти напиша каквото знам.
 
Чичо Боян Мелнишки е роден във Варна през 1894 г., защото баща му е бил морски офицер там. В рода с тази фамилия има хора на науката и др. Майка му, баба Параскева, е родена в Радомир, тя е от рода на Стойовите (къщата им бе по улицата към черквата, до реката, с голям двор).Бащата умира рано и семейството се преселва в София, а чичо Боян става адвокат в Радомир. Той е бил и депутат от Народно-либералната партия (наследници на стамболовистите) през 1931-1934 (до 19-о майския преврат).
 
Но преди това има крайно интересна история, която е в основата за неговата гибел и разстрел на 27 септември 1944 г. (Гробът му не е известен.)
 
След революцията в Русия, някъде към 1920-1921 г. във Варна пристига от Одеса параход с бегълци от революцията. Между тях е и младият студент от Радомир Симеон Динев заедно със съпругата си, руска графиня. Варна е наводнена от бегълци и няма къде да се настанят. Той се сеща за своята землячка Параскева, намира я, и нейното семейство ги приютява. След прекарана седмица у тях, най-после потегля влак към София и те се намъкват в товарен вагон. Не е имало друг избор. А баба Параскева (тогава млада) им дава завивки и храна, защото пътуването траело с дни.
 
Така те стигат до Радомир. Диневи са били доста заможно семейство с хубава къща срещу пощата, но обстановката в малкото градче никак не допаднала на графинята, пък и никой не говорел руски. Тя избягала в Париж.
 
През 30-те години в Радомир е имало шепа интелигенция и в кафенето постепенно се сближават Симеон Динев, Боян Мелнишки и д-р Асен Василев. В края на 30-те години те дори решават да правят общо предприятие за отглеждане на животни. Купуват място на няколко километра от града и построяват свинарник, назначават гледачи. След две-три години на загуба, защото адвокатът и лекарят си имат своя работа и не надзирават какво се върши, а доходите прибира Динев, прикратяват тази дейност.
 
По време на Втората световна война Динев, макар и заможен буржоа, се изказва като русофил и твърди, че немците ще загубят войната. Пращат го в лагер, но след настоятелни усилия на Мелнишки и Василев, той е освободен.
 
Идва 9 септември 1944 г. и партизаните при слизането си го заварват на кметския стол. Мнозина се чудят как потомъкът на богато семейство ще бъде там, но някои комунисти го бранят, защото е русофил и той си остава на мястото. Поради това е включен и в екзекутивната тройка, която определя кой да бъде разстрелян. Той се сеща, че неговите съдружници знаят и за графинята, и за бягството от революцията и могат да го издадат. Включва ги в списъка за разстрел. Арестувани са на 27 септември 1944 г. и двамата, но баща ми трябва да бъде разстрелян от жена-комунистка, която месеци преди това е спасил от тежка болест в болницата, на която е управител. Тя го измъква, а чичо Боян е разстрелян същата нощ.На следния ден баба Параскева, която е евакуирана в Радомир и разбрала за ареста, отива при стария си познайник, когото е приютила във Варна преди години и го пита:- Сима, къде е синът ми?- Косъм няма да подне от главата му, како Параскево!А той вече е бил мъртъв...
 
Роднинската ми връзка с чичо Боян (правилно е да се каже лелин, а не чичо, брат на бащата) е това, че той бе съпруг на сестрата на майка ми Невена.
 
В същата група от седем разстреляни на тази дата е и адвокатът Кирил Минков, известен в Радомир като Кире Планинички (от село Планиница). Той бе бохем, добряк, известен оригинал в града с много деца.
 
Когато ги изправят на разстрел, поглежда с презрение своите убийци и казва високо:- Стреляйте, да еба вашта мама, оти ние не стреляхме!(Оти на шопски значи защото, както и защо).С това съм го запомнил. А неговата най-голяма дъщеря, Витка, след гибелта му, става миньорка в Перник и пътува всеки ден с влака, за да издържа по-малките.
 
През 1990 г. тя бе сред основателите на СДС в Радомир и дойде при мен като главен редактор на „Демокрация" да ме кани да се кандидатирам за депутат на Радомир. Отвърнах й с обич и уважение:- Мила Витке, не мога да приема. Между Радомир и мен лежи трупът на чичо Боян, дето заедно с татко ти...
 
Съдията Борис Пеев е син на Тане Пеев, който през 1910-1911 г. отпечатва и издава "Строителите на съвременна България" и заплаща на Симеон Радев значителен хонорар. Единит негов брат Минче Пеев бе дипломат до 1944 г., а другият е собственикът на известната голяма фабрика и фирма "Шоколади Пеев", която се намираше и се намира на бул. "Сливница", но е национализирна през 1947 г. Домът му е бил на северо-западния ъгъл на бул."Евлоги и Христо Георгиеви" и ул. "Граф Игнатиев". Сега там има грамадна кооперация с колони отдолу.