Пак в оня ръкописен свитък, който ми бе конфискуван нелегално от някой “приятел”, бях писал и нещо за самоубийствата на едни от най-търсените и най-четените писатели като предполагах, че в опита им да достигнат дъното на познанието и да го пренесат на белия лист, мозъците на тези хора прегряват и ги отнасят в психическо състояние, при което те се отказват от най-уникалното и неповторимото на този

Някога в циганската диаспора на нашата Тула маала имаше един три-четиридесет годишен циганин, който имаше специфично грозновато до комично изражение на лицето, когото всички цигани и българи поднасяха, но добронамерено и закачливо, на което и той отговаряше по същия начин.

Жътвите на пшеницата в моето родно село Егълница бяха дни на най-усилен и напрегнат труд, защото хората осъзнаваха, че това е свързано с оцеляването им за година напред. В жътвата се включваше целият възможен трудов потенциал на фамилията без възрастови ограничения или предпочитания, произтичащи от образователни или старейшински обстоятелства.