Ако сте тук, то значи сте почитатели, а може би вече и приятели на една малко по-различна група в съвременното българско музикално пространство. Ако сте попаднали случайно, ето най-накрая открихте българска група, която заслужава вниманието и обичта ви. Всъщност вие сте истински късметлии, защото сте на път да се запознаете с новите си любимци и да заживеете с Идеята. Ето как стоят нещата в…
Началото.
Годината е 2005, а първопричината – Георги Йонков, който до ден днешен е константа в групата, нейн китарист и „ангелски глас”. Кавичките не са за преносност на значението. ”Ангелски” в случая значи дяволски добър. Спокойно може да кажем, че Жоро е оста на този състав и със силата на непреудолимата си гравитация, привлича към себе си другите двама, образуващи самобитния свят на Аffection в онези недотам далечни години. Цветан Попов – лиричният и малко мрачен на вид тийн донася със себе си хипарски колорит и бас китара, а Хубен Хубенов оформя хубав ударен завършек. Именно в тази конфигурация те печелят награда още с първото си участие на ежегодния национален поп-рок фестивал в гр.Несебър. В това съревнование на млади творчески надежди те заемат трето място с песента „На тъмно” през 2006 година и второ през следващата 2007 година с парчето„Гледам”. И това, ако не е летящ старт и мотивация за събирането на парчетата в….
Албумът.
И двете песни, спечелили симпатиите на журито във феста са част от дебютния албум на групата, издаден в началото на 2008 година, три години след създаването на групата – време и много и малко – точно толкова, колкото им е необходимо да се сработят добре и да създадат собствен стил . Албумът с многозначителното име ”Бяло” е записан изцяло на български език и включва 7 песни смесващи стилово алтернативен и класически рок, в които ясно личи неподправимия отпечатък на свободния дух на момчетата. Новаторски идеи, разчупени и замислящи текстове и мелодични, запомнящи се аранжименти са запазена марка във всички композиции на младежите от долината. ”Имаш ли сълзи”, ”Гледам”, ”Желания”, ”Бяло”, ”На тъмно”, ”Да разбера” и ”Кратък миг” са обичани и желани от феновете на групата при участията им в различни клубове в цялата страна. Но както често става, нещата се завъртат в неочаквана посока за да се случи така, че…
След албумът.
Цветан, а по-късно и Хубен напускат групата. Към Георги, с предимството на опита и богатия си глас се присъединява басистът и вокал - Георги Върбанов, а не след дълго и барабанистът Красимир Мечев – млад и креативен, с които Affection придобиват настоящия си облик. Групата гастролира из родните клубове и пъбове ежеседмично и е една от малкото, отдали се изцяло на изкуството си и заели се сериозно с мисията да превърнат удоволствието от призванието си в постоянно занимание. Талантливото трио се превърна в квартет, със завръщането от странство на Цветан, а понякога се трансформира и в по-голяма формация, включваща многото желаещи да поделят сцената с любимците си. Скоро те влизат в студио, за да продължат работата по новия си албум, който трябва да се реализира до края на настоящата 2011 година. В наскоро дадено интервю за българско рок радио Жоро Йонков обеща, че с цената на пролята пот, желание и усилия той ще бъде факт дотогава. Две от песните,които ще влизат в него вече са записани. ”Сами” и „На завоя” и са мастерирани в едно от най-добрите студия в столицата и се отличават с изчистен саунд, а стилът на песните носи познатия надъхващ и позитивен почерк на групата. Останалите песни, които ще оформят албума „Истински” вече се изпълняват пред публика и срещат одобрителните отзиви на почитателите, които сякаш наистина започват да навлизат в същността на…
Идеята.
Идеята е колективният дух. Аffection свързват тези, които ги слушат и ги карат да се чувстват едно добро, почти съвършено цяло. Аffection е нещо, за което не бива да се мисли по ортодоксален начин, това е една нова, вдъхновяваща и пленителна мисъл – приказка за мечта и мечта за приказка без край. Аffection е волният бяг на младостта, която не се спира пред нищо, вярата на момчешките сърца в каузата, около която са обединени като около лагерен огън…крила, които са твърде жилави, за да бъдат прекършени, прашни пътища, завои, мостове, звън на китари в нощта, в необятното диво, заключено в съзнанията. Аffection е забрава и преоткриване…протегнати и поети ръце, отворени души…
За тях.
Само ако сте били на тяхно участие бихте могли да вникнете в същината на това, което правят, а то съвсем не се състои единствено от измисляне на текстове и обличането им в мелодия. С тях можете да усетите разликата между пеенето и пеенето с призвание, между стоенето на сцената и одухотвореното присъствие пред публика. Всичко това, си има своето обяснение, разбира се и то се крие в ярката личност и аура на всеки един член на групата. И когато тези личности обединят талантите си в една цел, това, което се получава, като краен резултат заслужава адмирации, уважение и цялата обич на хората, ценящи истинските неща. Понеже те го правят за нас, за това да бъдем заедно с тях в онзи по-хубав и извисен свят, където музиката и сбъднатите мечти се сливат…
„Артистът трябва да обича живота и да ни показва, колко той е красив. Без него ние се съмняваме.” А.Франс
от страницата на групата
Повече инфорамоция -на http://www.affection-band.com/