Не е нужно да полагаш кой знае какви интелектуални усилия, за да прозреш, че кукерите са щастливо оцелял през годините културен артефакт още от времето на Загрей[1] и Сабазий[2]. Кукерските празници са първообраз на Лупаркалиите[3], Ателаните[4] и прочие ритуали, погълнати вече от времето. Древните автори са единодушни в съобщенията си, че мистериите в Тракия са били два вида: затворени (за избрани, най-вече от аристократичните кръгове) и открити. Несъмнено, кукерството е от втория вид и е съхранено до днес, именно защото е направило достояние за широката публика част, макар и незначителна, от посветителните тайнства.
Без да лумпенизира движението напълно, бидейки демократично, кукерството допуска в редиците си много по-лесно, но най-важното е, че то е правело достояние на всички сакралните иначе обреди, като при това си е позволявало да шаржира не само моментното състояние на социума, но и собственото си религиозно рвение. И всичко това е постигнато с едно наистина божествено извисяване над злободневието, сякаш прозирайки напълно казаното от Лао Дзъ :
”Ако не предизвикваше смях, не би било Дао.”
В кукерството личи не просто оргиастична разюзданост, а способност за критическо осмисляне както на традицията, така и на иновациите. То поема в себе си непрестанно нови елементи, без да губи нищо от пред-Дионисиевото си ядро. Наслоенията не скриват изначалната идея, а само я обвиват в сценичен дим, който бързо се разсейва и още по-точно фокусира вниманието ни върху същината. Т.е. ние директно съзерцаваме, докосваме се до истината, че устройството на света е изкривено, че никой и нищо не си е на мястото (даже божествата не са това, за което ги мислим); разбираме че се въртим в лудешката въртележка от въображаеми реалности.
Този зимен празник, обаче, ни казва и още нещо; казва ни, че има начин да излезем от унеса си и да встъпим в истинския живот. И гърмят хлопатари, материализират се най-ужасните ни сънища, изпълзяват страховете и маниите ни. Порядъкът е нарушен: младият е стар, старият е обладан от страсти, царят е манипулиран от просяка, просякът е извън обсега на правилата; жената е мъж, мъжът е загубил патристичната си позиция; животните са пълноправни участници в шествието, без следа от подчиненост.
Това, което патосно е изведено напред е СВОБОДАТА; свободата да конструираш един нов свят, подобно тибетски монаси – мандала – и с лекотата на просветлен да го разрушиш, съзнавайки, че нищо не се губи. Гръмотевичният звън влиза в ушите ти, в ноздрите, в устата, проникна през порите на кожата ти, оставя незаличими следи в генетичния ти код и те понася като перце по вълните на екстаза си. Тук всяка човешка дейност е подхвърлена на ирония, не защото е омаловажена, а защото е разкрита игровата същност на съществуването. С дракони или без дракони, всичко е игра, всичко е въпрос на въображение. Кукерите не идват от миналото, а от личната ни мощ, която ни дава възможност да извървим пътя от профанното до сакралното със силата на собственото ни вдъхновение.
Непобедима армия от следовници на светлината. Осветен от факлите на решимостта път. Това е походът на безсмъртните, поведени преди хиляди години от Залмоксис[5], предвождани от Декеней[6] и другите гетски просветители, съпровождани от Питагор[7] и Платон[8]. Никоя златна плочка[9] не може да ти ...
КРАСИМИРА ЗАФИРОВА – ПОЕТЕСА