Жените по-добре информирани какви храни консумират

Това сочат данните от национално проучване
Национално проучване на тема „Знаете ли какво ядете?” показва, че нежният пол е по-добре информиран относно това какво слагаме в стомаха си. Жените са и по активната част от респондентите - 77% от извадката. 71% от всички анкетирани са на възраст от 18-50 години; 68% са с висше образование и 85% живеят в столицата и областните градове. 78% от домакинствата се определят като средно домакинство. 8% считат, че са богато домакинство, 13% се определят като бедни и само 1 % като крайно бедни.
Оказва се, че основната част от хората четат етикетите, къде по-често, къде по-рядко, но 97% си правят труда да погледнат какво е записал производителя. Въпреки високият процент на хората които четат етикетите, все още са малко тези които го правят редовно. Те са малко повече от 1/3 от потребителите. Едва 3% са тези които не обръщан внимание на съдържанието на продуктите, които купуват. Според респондентите върху 39% от стоките, етикетите не са верни, 50% считат, че на малка част от стоките етикетите са точни и едва 11% мислят, че на по-голямата част от стоките етикетите са точни. Да четеш етикетите, защото от всички медии ти казват, че трябва да го правиш, да вярваш или не на етикетите, защото Българинът по природа подлага всичко на съмнение е едно, но да разбираш какво наистина има в храната е нещо съвсем различно. Да речем, че производителят си е направил труда да напише на етикетите всичко, което съдържат неговите продукти – въпросът е каква част разбират потребителите. 54% от анкетираните споделят, че разбират около 50% от съдържанието на етикетите. 28% разбират от 10-30% от съдържанието, 2% нищо не разбират. Само 17% са тези които имат пълното самочувствие, че разбират всичко. Тези данни ни говорят за две вероятности, илиниска обща потребителска култура и стремеж на производителите да маскират съдържанието със сложни имена, така че да заблудят купувачите и да притъпят тяхната бдителност по отношение на съставките които влагат при производството на храните. И както обикновено се случва истината е някъде по средата. Зад съставки с плашещи за потребителите наименования като „СУКРАЛОЗА” се крие Е 954 или по популярният подсладител „ЗАХАРИН”. Кое е по страшно за потребителя, и кое го кара да купува и кое не? Оказва се, че „СУКРАЛОЗАТА” се асоциира от потребителите, като нещо страшно, като болест, като заплаха, Е954 е просто едно от многото Е-та, а захарина поради ред причини се схваща като вреден за организма. Тогава какво избира производителя, какво да напише на етикета, след като по закон трябва да използва „Е” маркировка и еквивалентното название на съставката? Въпреки лесният достъп до информация чрез много и разнообразни източници на информацияповече от ? от респондентите не знаят какво означават Е-тата върху етикетите. Респондентите считат, че е почти задължително въвеждането на БДС стандарт за млечните продукти – Кисело и Прясно мляко, Сирене, Кашкавал, за майонезата, колбасите, каймата. При тези продукти консуматорите не са готови за иновации, подобрения и промени. Те държат на класическият вкус и го отстояват. Относно Шоколадовите изделия – шоколад, шоколадови бисквити, шоколадови десерти, зърнените закуски и сладоледа, респондентите, като че искат повече разнообразие и свобода за производителите.