Медиите могат да помогнат да се намалят самоубийствата

Дискусия с представители на медиите беше проведена по идея на Министерство на здравеопазването, Националният център за обществено здраве и анализи и Центъра по психично здраве – ВМА. Повод за организирането й са зачестилите в България случаи на суицидно поведение. В презентация на експерти бяха посочени данни за взаимовръзката между начина на отразяване на подобни самоубийствени събития и последвалия след това ръст на подобни прояви. Детайлното отразяване на личните трагедии крие риск за предизвикване на т.н. „ефект на доминото“ и може да отключи автодеструктивно и суицидно поведение сред много други хора“. Това каза заместник-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева на дискусията  Зам.министър Нейчева подчерта, че освен институциите и предприеманите от тях мерки, важна роля в справянето с проблема имат и медиите. Тя уточни, че целта на провежданата среща не е да се налага цензура на журналистите, а да се положи началото на разговор как журналистиката може да помогне за намаляване на проявите на автодеструктивно поведение. Посочено беше, че този дебат трябва да се състои вътре в самото журналистическо съсловие, което да изработи свои регулации, както в редица напреднали държави. В много страни са приети етични кодекси на журналисти, съдържащи правила за отразяване на подобни събития. „Имаме идеята да вървим заедно с медиите в тази посока, бързо и ефективно да се намери решение на проблема, за да могат да се ограничават случаите на самоубийства”, каза зам.-министър Нейчева. Тя припомни, че според заключенията на международни здравни и медийни експерти, сензационното поднасяне на новините за суицидни прояви крие сериозен риск и най-вече изнасянето на насочващи детайли около начина на самоубийство, снимки на посегналите на живота си и др.  2982 опита за самоубийства са били направени у нас през миналата година, 763 от тях за са завършили със смърт, сочат данни на Националния център за обществено здраве и анализи, оповестени пред медиите тези дни. Това означава, че всеки месец между 200 и 300 българи посягат на живота си, а за 60-тина от тях опитът е фатален. Вълната от самозапалвания, връхлетяла страната ни от февруари насам, несъмнено поражда много въпроси и в същината си е една драматична провокация към обществото, което, макар и неохотно, започна да се замисля и да търси отговори за отдавна наболели проблеми, макар и с голямо закъснение. Така медиите отново бяха залети със страховити информации за човешки драми, представени със смущаващо разголване и незачитане на човешкото достойнство, както и на правото на близките на самоубийците да преживеят болката от трагедията насаме, без публичност и без недопустими външни вмешателства. По данни на НЦОЗА за последното десетилетие освен, че броят на опитите за самоубийства и на успешните самоубийства се е увеличил, средната възраст на хората, посегнали на живота си, е значително намаляла – през 2004 г. средната възраст на мъжете е била 52 години, а на жените – 54 години, докато през 2012 г. за мъжете тя е била 47 години, а за жените – 37 години. Експертите наблюдават напоследък и изразена тенденция към повече самоубийства в градовете, отколкото в селата, както и една в известен смисъл парадоксална сезонност – повече суицидни опити през летните месеци от май до август – между 280 и 320 месечно, срещу 220-230 опита през зимните месеци, когато времето е студено и мрачно. Безспорно, кризата оказва влияние върху суицидалитета, отчитат още от НЦОЗА – суицидните опити нарастват неизменно в годините на икономическа стагнация - през 2009 г. те са били 2712, през 2010 са вече 2799, 2011 е рекордна с 3153 опита, а 2012 – с 2982 опитаМинистерството на здравеопазването  предприе редица мерки чрез своите структури по места в страната за преодоляване на суицидните прояви сред обществото, подчерта заместник-министър Нейчева. Регионалните здравни инспекции в цялата страна провеждат конкретни програми за допълнително информиране на лекари, преподаватели, ученици и социални работници. Целта е да се обучат тези лица как да разпознават опасното поведение или евентуалното му развитие, както й какви мерки трябва да предприемат. В РЗИ, Центровете по психично здраве и болници са разкрити кабинети за безплатни психологически консултации. Вече действат  горещи телефонни линия за хора в риск.