Държавата е в състояние да доказва, че и без гориво може. Монополистът „Лукойл” , който уж държеше 80 процента от пазара у нас, вече дефакто го няма. И въпреки всичко оптимизъм струи на икономическия фронт.
Значи, и без монополист може. Тогава защо ручахме жабетата да обвиняваме същата фирма във всички смъртни грехове и високи цени на горивата, щом като на пазара има още 400 вносители. Да закриват „Лукойл” и това е! Алтернативата е ясна – светло бензиново бъдеще без руския мастодонт.
В такъв случай готвените за тия дни протести трябва да са не пред бензиностанциите на „Лукойл”, а пред всички останали. Чийто принос за тежките бензинови цени днес е по-важен, отколкото на Валентин-Златевата компания.
В тоя ред на икономическа логика да отнемат лицензите и на енергийните дружества, както и на ВиК и Булгаргаз. Щом като има вносители – цените ще паднат. Така поне ни уверява икономическото гуру на републиката. Затова да обявим деня на спирането на „Лукойл” за национален празник.