На 27 юли едно слънчево, засмяно перничанче празнува с приятелчета и роднини своя 13-ти рожден ден. Много смях и радостна гълчава огласят спретнатия дом на ул. Христо Ботев в кв.Варош. "Виновникът" за тържеството Александър Александров е отрупан с подаръци. След по-малко от денонощие обаче вече го няма на този бял свят.
Детето, за което поради неточна информация погрешно написахме, че е от ромски произход, е погълнато от блатото в старите руднични ями в кв. Бела вода.
Никой в квартала и днес сякаш все още не може да повярва, че това хубаво, обичливо момче си е отишло завинаги. Сашко помагаше на всеки от съседите. Не чакаше покана - сам се впускаше я да помогне да се внесат въглищата на някой от комшиите, я да се нарежат и пренесат дървата за зимата. Комшиите на семейството знаят - ако има нужда от помощ, 13-годишният малчуган е насреща. Сега вечната му усмивка ги огрява само от некролога на зачерненото семейство на Лили и Серги Сергиеви.
Гибелта му е повече от нелепа. Сашко, който е страстен риболовец, от петгодишен мята въдицата край водоемите заедно с татко си, братовчеди и приятели. Никога до кошмарния 28 юли не е ходил край гьоловете в Бела вода.
Във фаталното утро с още две приятелчета решили да си пробват късмета и Сашко обещал, че ще се върне вкъщи най-късно до 14 часа. Винаги е бил точен по отношение на прибирането и след като до уреченото време не си дойде, започнах да се притеснявам. Усещах, че става нещо нередно, защото у сина ми, който е тренирал футбол в "Миньор" бе възпитано чувство за дисциплина от спорта, разказва през сълзи бащата.
Дни след трагедията, когато болката е все още неистова, и той и 30-годишната му съпруга, за която Сашко е бил смисълът на живота, трудно възпроизвеждат събитията. Няма да ги повтаряме, просто за да не ровим по живата, горяща рана на двама почернени завинаги родители, загубили единствената си рожба.
Но не можем да не бъдем съпричастни и да не подкрепим обръщението, което те чрез "Съперник" правят към органите на властта, на реда и най-вече към собствениците на Мината. Запълнете не само ямата, в която загина нашето дете, но и всички останали в района на рудника, защото много от тях са още по-дълбоки и още по-опасни, ако искате да няма и други черни забрадки, казват родителите на Сашко. Подкрепяме ги, още повече, че не само в Бела вода има подобни водоеми, образували се в старите котловани на открития въгледобив. В друг такъв, между Тева и Мошино, наскоро също по чудо бе спасено от удавяне дете.
Единственият начин да се предотвратят нови подобни трагедии е наистина тези ями да се засипят. Докато обаче това стане, те трябва да бъдат оградени и да се постави охрана, която да не позволява достъпа до тях. За да няма повече почернени семейства.