“Здравейте, господин президент! Щастливи сме да ви посрещнем в това китно селце, изпаднало от десетилетия от каруцата на България. Малкото останали още тук хора Ви обичат и Ви уважават!” С тези простички думи поздрави 11-годишната Роз Мари Митова държавния глава в бунтовното село Чепино, което повече от 10 години бойкотира всички избори заради желанието за административна промяна, станала факт след проведения преди година референдум. С огромна домашна погача и шарена сол за “добре дошъл” пък посрещна президента Георги Първанов 8-годишната Емили Стаменова.
“Много сте красиви в тези носии, в които сте облечени. Но знаете ли как се казват те?” - попита държавният глава децата, прегръщайки ги, развълнуван от простичките, но сърдечни думи, с които го посрещнаха чепинци. “Знаем, знаем - литаци!” гушейки се в президентската прегръдка отвърнаха звънливите гласчета на Емили и Роз Мари.
Дядо Минчо Стаменков пък, като представител на Инициативния комитет, повел битката за преминаването на Чепино под шапката на община Ковачевци, не се отделяше от държавния глава. Преди да седне на раздумка в селската кръчма с местните обитатели, Първанов им съобщи така чаканата новина - указът за промяната в административното подчинение е подписан с дата 24 ноември 2005 година!
Мислех, че сте само 46 човека, а я колко много сте днес тук, пошегува се президентът. И повече ще ставаме, щом вече се измъкнахме от община Земен, пък споделяха гостите в селото. Те поискаха от президента да им помогне за възстановяването на здравната служба, тъй като в селото сега няма нито лекар, нито зъболекар. Да помогне обеща и кметът на Ковачевци Йордан Стефанов.
От пристигналите да видят държавния глава жители на съседното село Елов дол, президентът научи, че и те започват битка за промяна в административното подчинение и измъкване от “шапката” на община Земен.
На раздумка в селската кръчма местните хора разказаха на Георги Първанов , че той е първият български държавник, след Иван Александър II, който през последните седем века стъпва в селото. В средата на ХIII век, на път към Пещерския манастир, българският цар се отбил в Чепино. За височайшата визита говорят и останките от параклиса край селото.