За парите на един гуверньор

Френската дума “гуверньор” не беше популярна в мъжкия си вариант преди Светослав Гаврийски. Знаехме от книгите за гувернантки, които са бавели децата на аристокрацията и са изпълнявали ролята на резервна майка на капризните наследници. Обаче и в мъжки род бавачката на държавното съкровище се налага да играе същата слугинска роля. Особено пред избор за нов шестгодишен мандат.
Баталните сцени около преговорите между политическите сили за нов шеф на банката доказват, че господарите на властта най-обичат да имат верен слуга, който да държи ключа на парите. Като същинска бавачка го размотават да пише концепции и становища, да се обяснява в любов на партийната аристокрация от всички цветове, да бъде верен на царския двор, да се закълне, че няма да прави пакости с фискалния резерв. Гуверньорът на банката възпитава нацията в цивилизовано отношение към парите, затова свикналите на много пари депутати гледат на него като на бавачка, която не трябва ни минута да им бави преводите на комисионните. Затова толкова бавят назначението му.