За децата трябва да се пише с намигване

Това каза пред „Съперник” писателят Марко Ганчев
„Последната хитрина на лисицата” е името на последната книга на писателя Марко Ганчев. Тя бе официално представена пред перничани в Двореца на културата. Книгата е издадена в малък тираж, защото не можем да се борим с голямата световна индустрия, сподели Марко Ганчев – писател- сатирик и хуморист. Тя включва общо 57 приказки и стихотворения в сегашно време, илюстрирани от Ивайло Нинов. Предговорът на книгата е от Георги Мишев.
Марко Ганчев притежава дарбата на цар Мидас, който превръщал в злато всичко, до което се докосвал. Писателят може да превърне в художествено произведение всяка дума, всяка случка или неочаквано хрумване. Въображението му няма предел – от света на фараоните или динозаврите, внезапно ще ви отведе при компютрите и интернет. Някои приказки приличат на библейски притчи, други на басни или малки есета, с иронични намеци, на които възрастните казват подтекст.
Словото на Марко Ганчев е топло и безхитростно, като разговор на приятел. Няма в него напъни за чудеса и страхотии, няма измишльотини и словесни клоунади. Простичко, както говорят мъдреците, с тънка усмивка на устните и някое подмятане от време на време, за проверка на будната ви мисъл.Това каза за книгата Георги Мишев
„За децата трябва се пише малко с намигване, защото те обичат да е весело и остроумно. Книгата е за забавно развиващи се деца. За радост за българската народопсихология е присъща иронията и самоиронията. Тази стилистика на нас ни помага. Наскоро един познат, който от дълги години живее в Америка разказа, че американците непознават в разговора иронията, а за самоирония да неговорим”, разказа Ганчев.
Марко Ганчев е писател-хуморист и сатирик, автор на детска литература, български общественик. Роден е на 13 февруари 1932 година в село Марча. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 г. е главен редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е главен редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца.