Въжето на Апостола

За 19-ти февруари човек започва да се готви отрано. Не че е празник, даже напротив – тъжна дата. Обаче 19-ти те пречиства от тоновете нечистотии, които иначе животът бълва около теб. Човек става малко по-различен. Сменя си чипа в главата. Дори за ден, дори за час.
И няма как да е иначе. Паметта на един велик българин отнема част от негативната енергия, с която ни зарежда ежедневието. Медиите се настройват на друга станция. Образът на Апостолът е далеч по-приятна гледка, отколкото образите на другите герои, с които животът жестоко ни запозна.
На 19-ти февруари шансът да се занимаваме с глупости е далеч по-малък. Щото има коректив, които гледа от паметника и ни съди по делата. Макар него да не го съдиха по делата му, а по други критерии.
Та и затова ни е нужен Апостола. Да разхлаби леко примката на въжето, което тегне над всеки от нас. Неговото въже се оказа достатъчно изкупление...