В деня на Вярата, Надеждата и Любовта може да се каже, че и трите са дефицитни на пазара. И на трудовия, и на моралния. Тук изключваме ония фамозни тризначки от Big Brother които създадоха друг имидж на църковния празник.
Вярата е лесна, затова винаги ти я пожелават. Понеже е без пари и върви по всякакъв повод. Надеждата, както се знае, умира последна, затова и нея може да я срещнеш навсякъде. Любовта напоследък си е почти мръсна дума, затова е в устата на всеки.
Та по тия причини днес е хубав празник. Пожелания три в едно, и трите нереалистични като всички пожелания. Остава само големият празник на София, по нашенски събор. Обаче, както е известно, в София всеки ден е събор, та и там няма да го усетят. Освен ако не вярват, че надеждата ще им донесе любов.
Обаче и да вярват, празникът няма да им се размине. Щото ежедневието на всеки е изпълнено с Вяра, Надежда, Любов.
И нищо съществено...