Колкото и оптимистично да звучат теориите за липса на бензинова криза, напрежението витае във въздуха. Щом се стигна дотам БДЖ на колене да моли „Лукойл” да анулира договора – втасала е работата.
При пазарната икономика нещата се регулират от търсенето и предлагането. А защо тогава договорът на държавното БДЖ с частната рафинерия трябва да се отменя? И ако сега от „Лукойл” се запънат яко и осъдят БДЖ – къде отиват обещанията, че законите са еднакви за всички?
Оптимистичните теории за множеството доставчици явно ще докарат много ядове на превозвачите. Щом като правилата ще се спазват поравно от всички – първо ще го отнесе въздушният превозвач, след това железопътният, а по-нататък вече няма значение. Очаква се да скочи цената на велосипедите.
Тече обратното броене на бензиновата криза. Август се очаква да бъде горещ и със сигурност нечия черга ще изгори. Сигналите са очевидни. Способен ли е баш пожарникарят на републиката да овладее стихията и дали няма пост фактум да хвърли в огъня своите министри юнаци, които в един момент решиха, че са по-важни от горивото?