Всяко време има своите певци и кумири

- Какво е за Вас Владимир Висоцки?
- Аз бих искал да повторя неговите песни, не своите думи. Висоцки беше, ако може би трябва да избера някоя личност, която да представи времето, бих избрал него без да се замислям. Независимо, че той едновременно се е занимавал с много неща, той е бил актьор, певец, невероятно явление и най-накрая - признат като поет.
- Най-близкият Ви спомен за Висоцки?
- Вероятно за самото запознаване. То беше изключително. Случи се в Москва. Една моя приятелка, която непременно искаше да направи нещо интересно за мен, след като ми предложи какви ли не възможности, накрая ми предложи да ме запознае с Висоцки. Тогава аз се съгласих и казах, че точно това бих искал много. Когато се запознах с Висоцки, аз вече го познавах, но той не ме познаваше, защото аз обичах и слушах неговите песни. Той беше по-млад от мен, но това не пречеше да му се възхищавам. Отидох на гости на въпросната моя приятелка. Когато влязох в стаята вътре бяха доста мои познати. Беше типична руска пиянска среща, пиехме и приказвахме. Тези, които непознавах, бяха три момчета - по-млади, но единият ми беше най-безинтересен и на всичко отгоре не пиеше. След известно време станах да си ходя. Домакинята почти се разплака на вратата - “Какво правиш, ти си безобразен човек, защо си тръгваш”. Тогава я попитах къде е Висоцки, нали аз дойдох заради него. Как къде е, ми отговори тя, нали седеше до теб? Този смешен случай ни направи приятели. Аз се върнах и му се извиних, казах, че бях дошъл за него. Не съм го познал, защото нямаше китара и не пиеше. Тогава той ми отговори, че всички искат да видят китарата и аз започвам да я ревнувам. Що се отнася до пиенето аз вече съм го свършил това удоволствие, имам зашита ампула в корема и не мога повече да пия.
- Вашето поколение слушаше Висоцки, сегашното слуша Азис.
- Всяко време си има своите певци и кумири. По-учудващото е, че все още някои си спомнят за Висоцки и го слушат, нека има и нови певци.
- Кое е според Вас, вечното и святото в живота?
- “Вечната и свята” е книга от Е. Багряна, която се отнася за жената. Вечната и святата е жената, символ на любовта и аз мога само да се съглася с Багряна.
- Класическият любовен триъгълник, който често се появява във Вашето творчество, лично изживян ли е?
-Триъгълникът е магическа фигура. Това тайнство на триъгълника одухотворява и творческата линия и житейската линия. Триъгълникът е неизбежен.
- Имате ли слабост, с която не може да се справите?
-Не съм си поставял за цел да се боря със слабостите си. Мисля, че не са толкова опасни за другите, за мен може да са гибелни. В края на краищата - накъдето ме носят, натам.
- Какво е любовта за Вас - личното Ви усещане за нея, и онова, което Ви е причинила?
- Аз предпочитам да обичам, отколкото мене да ме обичат. Не, че не искам да ме обичат, но като си представя кое е по-хубавото, има често пъти болки и разочарования, но по-хубаво е аз да обичам.
- Имате ли още хъс да правите нещо ново и силно?
- Загуби ли се този хъс - трябва да си счупиш молива.
- Чувствате ли се все така млад в идеите си?
- Не, не се чувствам.