Всички сме в катуна

Без да искаме, всички се озовахме в катуна на Катуница. Досега никой не е обяснявал произхода на името на това вече емблематично за България село, но пък няма и защо. Идва от „катун” и нищо повече.
Друг е въпросът, че катуните на Катуница се олицетворяват от царски палати, но това явно е поради модната тенденция някои от думите в българския език да променят смисъла си. Както промениха смисъла си и самите понятия „социална справедливост и законност”.
Най-лошото е, че от тоя катун излизане няма. Поне в близко бъдеще. Щото миризмата му се разнася твърде характерно. Така е с истинските катуни. Най-напред се кротнат на някоя крайселска поляна, отначало всичко е мирно и тихо, докато след време не пропищи мало и голямо. И кроткият дим, който се носи от огнищата на катуна, не се превърне в някой неконтролируем пожар, в който и най-големият огнеборец на републиката не смее да се хвърли директно с противопожарния маркуч.
Така ще си поживеем още в катуна. Или поне докато всички не изгорим в него.