Всички оцеляхме

Оцеляването на кабинета в края на миналата седмица е
радостен повод за целия народ. Едно оцеляване в повече,
кой ти го дава? Лошото е, че оцеляването ни стана навик,
та може и да не усетим кога ще пропаднем, ако вече не сме
хептен пропаднали.
Обаче да поразсъждаваме за оцеляването. Оцеляването на
властта значи оцеляване на държавата, смятат гордо оцелелите
във властта. Оцеляването на властта не значи оцеляване на
народа в кризата, размишлява опозицията, чийто вот на
недоверие не оцеля.
Като прибавим и неоспоримия факт, че държавата е народът,
а не властта, тюрлюгювечът на българското оцеляване става
доста пикантен, нещо като манджа с грозде.
Впрочем, по въпроса с оцеляването не сме оригинални. То
гръцкото правителство оцеля, та нашето ли? Затова да се
радваме на оцеляването, щото само това ни е останало...