Време за Сурова

Отново е време за Сурова. Древният народен обичай пак ще опита да изгони нечистите сили, да ни освободи от караконджулите, да ни пречисти за нов живот.
На Сурова традицията вика с пълна сила. Тя гърми с барабана, пищи със зурните и реферските свирки, вее се по перата на огромните ликове, зъби се от причудливите маски, търкаля се заедно с мечката, върви към бъдещето с детските кожухчета. Сурова ни напомня всяка година, че езичество и християнство вървят ръка за ръка, че стари и млади имат общи трепети и копнения, че животът е вечен като вселената. Сурова е началото на много начала в народното творчество. От този обичай лъха на славянство, на праотечество и космополитност.
И днес сурвакарите ще тръгнат по своя снежен път да заглушат с грохота си гласовете на злотото, да очистят села и градове от отровните наноси на времето, да вдъхне вяра в тържеството на съзидателната човешка енергия.
Сурова е време за душевен катарзис. Стига човек да има сърце и душа за традицията.