За пенсионната реформа явно ще мине време, колкото да се пенсионират сегашните участници в преговорите. Даже да вдигнат с три години осигурителния стаж, участниците на кръглата маса ще си окукат, неразбирайки се един друг. И най-вече – не можейки да обяснят на застаряващия народ защо е нужно да работи до живот, като може да си умре гладен.
Въобще старостта е проблем. Особено старостта на мозъка. Според учените възникват необратими процеси на изправяне на мозъчните гънки. Това отчетливо се забелязва на продължаващите сума ти време преговори, чиито край не се вижда, ако за край не броим леталния изход. И вчера бе така. Въпросът е не колко ще работим, а дали ще останат хора, които да работят до тия библейски 40 години осигурителен стаж. Че от младите поколения, които нямат ден трудов стаж в книжката, 40 години са си направо два живота.
Затова преговарящите в тристранката да побързат с преговорите, докато не са се пенсионирали. Щото иначе кандидат-пенсионерите ще ги пенсионират по болест…