Вместо сбогом на Радичков

Вчера за една минута в зала “Панорама” бе постигнат консенсус, който няма равен на себе си. Когато съветниците станаха да почетат паметта на Йордан Радичков настъпи гробовна тишина. Казват, че такава тишина има само в Космоса и на хималайските върхове. Това обаче знаят само тези, които са били там.
Радичков е един от малцината българи, който е бил там. И там ще остане. Неговата литература е Космос сама по себе си. Творчеството му е българският литературен Еверест. Един от малцината интелектуалци, за които никой не смее и не може да каже дори една дума на пренебрежение.
Радичков е българската идентичност, българската самобитност, българският опит за летене. Радичков е свързал творческата си дейност и с Перник. Един дребен повод да сме щастливи, че сме дишали един въздух с него.
С Радичков не може да се вземе сбогом. Неговият Верблюд винаги ще ни гледа от Космоса.