Неочакван обрат претърпя вчера един от най-шумните съдебни процеси, наблюдаван с изключителен интерес от цялата пернишка общественост. След приключили съдебни пледоарии, вместо очакваната присъда, вчера бе върнато за ново допълнително съдебно разследване т.н. докторско дело. То се води близо година срещу медиците от Центъра за спешна медицинска помощ - лекаря - ординатор д-р Адриана Андреева и фелдшера Цанко Дойчинов. Двамата бяха обвинени за причинена смърт на пациент поради некомпетентни действия.
Заради погрешна диагноза - алкохолно отравяне, поставена от фелдшера Дойчинов и колит, установен от д-р Андреева, на 13 феввуари миналата година почина 43-годишният перничанин Георги Марков. На 1 февруари той срещал гости на семеен празник в дома си и на следващия ден се почувствал зле. Оплаквал се от остри болки в корема и съпругата му извикала линейка. Пристигналият към 9 часа фелдшер от ЦСМП Дойчинов решил, че става дума за алкохолно отравяне заради признанието на пациента, че предният ден е пил алкохол. Той му предписал 10-процентен разтвор глюкоза и но-шпа. Болките продължавали, пациентът започнал и да повръща, обезводнил се, получил запек, коремът му бил подут. Към 22 часа съпругата на болния отново извикала линейка. Този път пристигнала д-р Андреева, прегледала Марков и го закарала с реанимобила в Центъра, за да му бъдат направени изследвания на кръв и урина. Не била направена обаче консултация с хирург, не е пуснато и изследване за амилаза, което би показало състоянието на панкреаса, стана ясно по време на съдебното дирене. На 3 февруари състоянието на 43-годишния Георги става изключителено тежко и семейството му го откарва в “Пирогов”. Десет дни се борят столичните медици за живота на перничанина, но на 13 февруари той умира. В смъртния акт е записано, че леталният изход е настъпил от некротичен панкреатит, предизвикал перитонит и сепсис. Според тройната медицинска експертиза на професор Николай Яръмов и професор Стойчо Раданов и доцент Владимир Христов, животът на Марков е можело да бъде спасен, ако са били направени всички изследвания, включително и на амилазата и е бил настанен за лечение в стационар. Решаваща за живота му се оказала и ненаправената консултация с хирург.
До пет години лишаване от свобода предвижда Наказателния кодекс за деянието на двамата медици. С оглед на чистото им съдебно минало и добрата атестация, дадена им от ръководството на ЦСМП, прокурорът по делото Пламен Найденов поиска наказание, близко до минимума с тригодишен изпитателен срок по време на пледоариите завчера.
За оправдателна присъда пледираха защитниците на двамата медици. Д-рАндреева и фелдшерът Дойчинов не се признаха за виновни. Според тях са действали професионално. Грешните диагнози обясниха с непълната картина на оплакванията - нито починалият Марков, нито съпругата му им били казали, че болният повръща и не може да ходи по голяма нужда, което би ги навело на мисълта за панкреатит. Колкото до ненаправеното изследване на амилаза, такова, според д-р Андреева не се правело миналата година в Центъра.
Според адвокат Катя Станкова, представляваща потърпевшата страна, двамата подсъдими са проявили престъпна небрежност и не са показали никакво чувство за вина и готовност да понесат отговорност за непрофесионалните си действия, в резултат на които едно дете с тежко заболяване е останало без баща. В своята пледоария тя настоя за наказание около средния, предвиден от закона, размер. Тя припомни, че съдебният състав трябва да уважи гражданският иск на съпругата на починалия - Ана Маркова от 60 000 лв кръвнина за нея и още толкова за малкия им син, който страда от тежко нелечимо заболяване - церебрална парализа и се нуждае от непрекъснати грижи в дома, както и от консултации със столични специалисти. Поради тези причини майката не работи, единствените пари, с които разполагали тя и детето след смъртта на главата на семейството, са тези, получавани от Маркова като личен асистент на болния малчуган.
Присъда вчера не бе произнесена, насрочена бе нова дата - 19 януари, когато майката на Марков и съпругата му отново ще бъдат разпитани пред вещи лица, за да бъде установено в коя от петте фази на заболяването се е намирал болния и дали е можел да бъде спасен заради неподадената от тях информация на д-р Андреев и на фелдшера Дойчинов, че болният не е могъл да ходи по голяма нужда - факт, който би могъл да изясни веднага клиничната картина.