Виртуалната реалност

Явно народът си пада повече по виртуалното, отколкото по реалното. Истинско чудо е, че само за няколко дена почти една десета от българите се преброиха по интернет. Този факт заслужава специално внимание. Най-малкото щото опровергава старата народна мъдрост „Око да види, ръка да пипне”.
Предпочита, значи, нашият човек да остане насаме с компютъра и да сподели с него материалното и семейното си положение, да си каже образованието и вероизповеданието, но за нищо на света няма да изповяда тия подробности на някакъв си чужд човек, па бил той и служител на закона. Още повече да го пусне в къщи, та да му види персийските килими, климатиците и плазмата. Абсурд! Българинът се е изолирал от света като митничарски дворец на язовирски бряг и поддържа връзка със себеподобните си само виртуално. Джиесемът и компютърът го свързват с цивилизацията и единствено на тях има доверие.
Масовото електронно самопреброяване е най-убедителният знак, че преброителят е навлек, който няма работа в къщи. Във време на масово подслушване какво по-естествено от това?