Веднъж да дойде 11-ти…

Започва седмицата, в която трябва да се случи 11 ноември. Тая дата се сакрализира още от мига, когато Първанов каза едно кротко „да” на репортерски въпрос ще стане ли чудото на 11-ти. Няколко дни остават да се разбере дали четирите единици в датата крият много нули след себе си и въобще каква е цената на нулите – като съставка на милионите или като кръгли нули.
Чудно защо някои се страхуват от 11-ти ноември като Тодор Живков от 10-ти ноември? Какво им е виновна датата, а и Първанов? Нали политиката е всеки да се спасява поединично? Ако така се капризничи по създаването на всяка от двестате партии в България, ще се извадят безброй кирливи ризи, че никоя обществена пералня не може да ги изпере.
Обаче веднъж да дойде 11-ти ноември, че да се свърши. Ребусът ще се попълни поне с някои цветни нули, та белите дупки да не навяват толкова провокативни размисли в тия, които не ги харесват. На 11-ти ноември просто ще стане ясно коя е четвъртата буква, която следва след АБВ – гласна или съгласна. Но при всички случаи ще е нещо по-различно от четирите еднакви единици…