Уникален алманах пазят в пернишкия Исторически музей

Изключително богата информация съдържа той

Уникален алманах от 1893г. пазят в РИМ Перник. Негов откривател е Иван Ерулски. Алманахът е вторият в България, издаден по подобие на алманасите в останалите европейски страни. Според съставителите му този тип издания са важни и се разпространяват в големи количества, поради сериозния интерес и нуждата от тях.
Алманахът съдържа информация за царстващите династии, държавни глави и бележки върху вътрешното гражданско и военно устройство в по-главните държави в Европа, Азия, Африка и Америка по онова време. В него пише и за управляващата България династия на Сакс-Кобург-Готите, като са представени членовете на царското семейство с техни портрети и основни биографични данни. На власт по това време е избраният от Великото народно събрание в Търново цар Фердинанд.
Интересно е да се прочете и описанието на градовете в България с кратки бележки за тяхното историческо минало, географско положение, почва, растителност, води, поминък на населението, описание на вътрешността на населеното място и списък на по-видните държавни и обществени чиновници и граждани. Перник не е в този списък, тъй като по онва време той все още е малко село, а рудодобивът е започнал развитието си едва преди две – три години. Като по-важни населени места в нашия край са споменати Брезник, Радомир и Трън.
“Градеца Брезник е един от околийските центрове на Трънския окръг и, според преброяването в 1888г., има 328 къщи с 1 685 жители българи. За основанието на градеца и въобще за неговото минало не са запазени никакви предания. При все това, названието на града не може да се отдаде на друго, освен на брезовата гора, каквато има наблизо и каквато ще да е имало в изобилие в старо време на самото място, гдето е заселен Брезник”, пише в Алманаха. Според съставителите на изданието от “старините” в Брезник са запазени само черковището “Петров камък”, на което е имало черква, изградена през 1250г., а в планината “Густо тръне” се е намирал манастир. В Брезник най-много са виреели житата, а в местността “Дълбоки дол” е имало извор с минерална вода, изследвана и одобрена от тогавашния Медицински съвет. Главният поминък на брезничани е бил земеделието, а от занаятите най-развити са били тъкачеството и дюлгерството (строителството). В града е имало една православна черква и една джамия. Училищата са били две, с 8 учители и 2 учителки. Те са обучавали 450 ученици и 120 ученички. В Брезник е имало и правителствена болница.
“Радомир не е много стар град, но при все това той е съществувал като малък градец още при превземането на Българското царство от турците. По предание се говори, че това название на града било дадено по името на някой си български воевода Радомир”, четем в Алманаха. Според него през 1888г. в Радомир са живеели 2 784 човека в 451 къщи, а градът на външен вид е приличал на стар турски град. Постройките са били едноетажни и двуетажни, изградени от плет и измазани с кал. Имало е няколко улици, но всички криви, тесни и кални. Съставителите на Алманаха отбелязват, че водата в Радомир не е била много вкусна, поради варовиковия си състав, но почвата около селището е била плодородна и е раждала в изобилие пшеница, ръж, ечемик, царевица, овес и просо. Проблем за радомирци е било отоплението, тъй като наоколо е нямало гори, затова отоплителният материал е бил доста скъп. В Радомир през 1893г. е имало една православна църква “Св. Димитър”, едно класно и едно начално училище. Като околийски център, в града е имало още всички правителствени околийски учреждения, а също и правителствена болница с аптека.
За Трън пише в Алманаха, че в турско време там са върлували известните турски беюве – кърджалии Кара Фезия и Белий Мехмед, които са тормозели местното население. Като забележителност е отбелязан манастира “Св. Архангел”, чиято черква е изградена още по времето на “Българското царство”. Като главен поминък на трънчани е отбелязано земеделието, а почвата е била плодородна, но малко. 2 107 са били трънчани по онова време и са живели в 380 къщи. Постройките са били повечето едноетажни и паянтови, но чистотата в града е била на ниво, за разлика от Радомир. В града е имало болница, две православни черкви, мъжко и женско училища. Всяка година, на 14 октомври, се е събирал панаир, който е траел три дни. На него са идвали търговци от Кюстендил, Самоков, София и др.