Туризъм наш насъщний

На прехваления ни туризъм не му потръгна в жегите. Летният сезон е още в началото си, а от морския бряг започнаха да хвърчат като пръски мръсна вода ужасяващи новини от всякакво естество. Натровени деца, храна с изтекъл срок на годност, менте пиене, съмнителен ол инклузив, плажове без спасители, скъпи апартаменти, миришещи на фекалии, а за капак – удавено дете в басейн.
Самочувствието на родните хотелиери се изпари като морска вода в плитко детско басейнче. Развлекателният бизнес, дето щеше да ни храни, май не може да нахрани и себе си. Особено с тия храни…
Така започва да се пука един балон, който се надува цяла зима. Уж щяхме да привличаме ударените от кризата гръцки дестинации, уж щяхме да станем Меката на руските отпускари, уж биехме по конкуренция екстрите на Анталия, обаче ядец. Пропагандата си остана за вътрешна консумация. Морето взе да става все по-черно, а мислите на българина на отлитат към Бяло.
Затова и българинът трябва да се помоли за туризма си насъщен като дедите ни за хляба.