Трънският край е не само красив, a и с изключително богата история

Хилядолетия животът тук бил пълен с превратности
От край време Трънско е граничен район и бивайки в периферията на българската държава, остава някак встрани от протичащите в страната процеси. През дълги периоди от време то е едно обикновено място, където като че ли почти нищо не се случва. Не са малко обаче моментите, когато това място играе важна роля в историческия процес. Всъщност векове и хилядолетия тук протича интересен и изпълнен с превратности живот. Кръстопътното положение на Трънско е предпоставка за преминаването на множество племена и народи. Хилядолетната история на този красив край се усеща при всяка стъпка, във всяко негово кътче и село.
Античност
Не би могло с точност да се каже кога се появяват първите хора тук. Проведените до момента археологически проучвания обаче показват, че през неолита вече е имало значително човешко присъствие. За това свидетелстват намерените каменни брадви, длета и чукове в землищата на с. Ярловци, Реяновци, Бохова, Забел и др. До село Еловица в пещера са намерени животински кости, внесени от обитателите на пещерата, а също стъргало и кремъчен нож. Подобни обитаеми пещери са открити в с. Зелениград и в Ломница до Ждрелото на Ерма.
Земите на Трънско са били плътно заселени от траките. Засега наличните писмени и археологически източници не позволяват да се каже с точност кое тракийско племе е обитавало тези земи.От траките по тези земи са останали няколко могили, повечето от които все още не са проучени. Край с. Горочевци се намира тракийско светилище - над черковния двор са разкрити стени от ломен камък. Тук е намерена оброчна плочка на богиня Хера с посвещение на гръцки език. От употребеният епитет - Буайпарене, става ясно, че в близост до светилището се е намирало тракийско селище с името Буайпара. Друга плочка с надпис, намерена при с. Зелениград свидетелства, че тук на скалния масив се е намирал храм на бог Аполон. Недалеч - до с. Забел е разкрит трако-римски некропол, датиран към втората половина на ІІ - първата половина ІV в. Гробовете са вкопани в земята и допълнително изградени с римски тухли и керемиди. Открити са три златни обеци с висулки, бронзови монети на Марк Аврелий и Фаустина Старата, глинени лампи, стъклени чаши и др. Силно развит през римския период е рудодобивът по тези земи - в землищата на селата Забел, Туроковци, Зелениград, Милославци, Бусинци, Ерул и др. все още могат да бъдат видяни останките от антични римски галерии за добив на злато, сребро, олово. Останали са развалини и от римски селища - такива са развалините от Зеленоградската крепост и Земунската крипост край с. Ярловци
Средновековие
Трънско влиза в пределите на Първата българска държава при хан Омуртаг. От тогава историята на Трънския край се слива с историята на Българската държава - с приемането на християнството, при Борис І, със значителния политически и културен разцвет при Симеон І. През този период Зелениград се утвърждава като седалище на българския воевода в Знеполе; през Х век тук е установена Знеполската архиепископия и са издигнати първите християнски църкви и манастири в този край.
След падането на Източна България под византийска власт през 971 г., западните предели на държавата остават свободни. За цар е провъзгласен Самуил. Днешните трънски земи, заедно със Средец и Перник влизат в границите на свободните български предели. Тук Самуил намира здравата подкрепа в лицето на болярина Кракра Пернишки. Във единната крепостна система на Перник и Средец са включени и крепостите от Трънската покрайнина. Въпреки упоритата съпротива, през 1018 година, заедно с останалите части от България, под византийска власт попадат и земите на Трънско. В 1019 г. император Василий ІІ издава грамота, в която се определят правата на Охридската архиепископия. Тук са дадени подчинените й епископи и определени техните епархии. За Триадица (София) е казано следното: "И епископът на Триадица заповядваме да има подчинени в самата Триадица и в Перник, Суково и Звенеапос 40 клирици и 40 парици." Това е най-ранния намерен до сега писмен документ, в който се споменава Знеполе - във формата "Звенеапос".
През 1185 г. Българската държава е възстановена от братята Асен и Петър. Земите на Трънско най-вероятно са включени в пределите на Второто Българско царство при цар Калоян, когато в нейните граници се намират Белград, Скопие и Охрид. По времето на Иван Асен ІІ България изживява икономически и културен подем. Установени са търговски отношения с редица държави. Особено важни са връзките с Дубровник. В резултат се оживява стария Знеполски път, водещ към Атриатическия бряг. На много места е възстановено минното дело. Голям тласък за това дават саксонските рудари, дошли тук по времето на цар Михаил Шишман през ХІІІ век.
Османско владичество
След падането пад османска власт Знеполе е оформено в административно отношение като нахия, а от втората половина на ХVІ в. в османските документи се говори за каза или кадилък Изнебол. През последната четвърт на ХVІІ в. земите на Трънско са въвлечени в събитията съпътстващи Австро-турската война от 1683-1691 г. Тук към отряда на австрийския граф Шекендорф се присъединяват 1500 местни селяни. По това време води своя чета Голча войвода от с. Главановци, за което свидетелства една приписка от Погановския манастир.
Важна страница от местната история е Кърджалийското време. За първи път за кърджалии в Трънско се споменава в приписка от 1796 г. в Бусинското евангелие. Първото десетилетие от този период преминава под знака на Кара Фейзи, според една легенда "потурнак" от Брезнишко, а според друга - от албански произход. Към 1804/5 г. той получава като аянско владение земите между Брезник и Пирот. По това време са разрушени много от местните църкви и манастири, изгорени са голяма част от горите. През 1822 г. Кара Феиз умира. Пълен господар на неговия район става синът му Али бег. От него на няколко пъти цо централната власт се оплакват местните войнуци. Подгонен от централната власт през 1830 г., той бяга в Сърбия. През 1831 г. напада София и осквернява мощите на "Свети Крал" (сръбския крал Милутин). През 1832 г. обаче Али бег е пленен от сърбите, предаден на турските власти и по пътя за Истанбул е убит.
В тази обстановка и в контекста на Руско-турската война от 1828-1829 г. през 1830 г. в Трънско избухва бунт, известен като "Беглишкия джубур" или Трънската буна. Трън е освободен, но за кратко. След около 3 седмици турската власт е възстановена, а бунтовниците са наказани. За тези събития е запазена приписка в Трънския манастир "Св. Арх. Михаил".
В областта на просветата в Трънско, както и в други български краища, в края на ХVІІІ век са основани първите домашни килийни училища. Първото такова училище е отворено през 1778 г. в с. Бераинци от Тричко Гусин. То съществува почти до Освобождението, поддържано от неговите наследници.
Трънско не остава настрана и от революционния кипеж за постигане на пълно Освобождение на България. Не случайно във легията на Раковски през 1862 г. дейно участие взимат трънските дюлгери. През 1871 г. в манастира "Арх. Михаил" е основан Трънския революционен комитет. Начело на комитета застават Димо Петричев и Гиго Пеев. Комитетът взима дейно участие в сръбско-турска война през 1876 г. В нея участие взели четите на Симо Соколов и Гроздан Насалевски. Тези две чети по-късно се вливат в Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. Към тях се присъединява и сформираната от Тако Пеев чета. Така Трън става център на Шопското въстание, в хода на което са освободени Трънско, Брезнишко, Радомирско и Кюстендилско. В резултат на Сан Стефанския, а след това и на Берлинския договор Трънско е включено в пределите на свободна България. От февруари 1878 до юни 1879 г. обаче Трън е завладян от сръбската армия. Срещу тази окупация е организиран таен комитет, оглавяван от Тако Пеев. През 1879 г. сръбските войски са прогонени и в Трън се установява окръжно и околийско управление като органи на българската администрация.
Сръбско-българската война и
Първата световна война
През есента на 1885 г. населението на Трън изживява тревогите, които донася сръбско-българската война. Трънския отряд успешно задържа настъплението на Шумадийската и Моравската дивизия в продължение на три дни и дава достатъчно време за формирането на Сливнишката позиция. Въпреки съпротивата Трън е окупиран от сръбската армия. След решителните боеве при Сливница на 5-6 ноември българските войски преминават в настъпление. На 14-15 ноември І-ви Софийски полк влиза в Трън и премахва сръбската окупация. За увековечаване на тези събития през 1893 г. е издигнат паметник, който и днес краси площада в Трън.
Във войните от 1912-1918 г. взимат участие ок 13 000 души от Трънско. Загиналите са 1178, а ранените неколкократно повече. Особено пагубен се оказва Ньойският договор, подписан на 27. ХІ. 1919 г. Съгласно договора от Трънско са отнети 17 селища - Колуница, Паля, Кострошовци, Сухи дол, Клисура, Драинци, Грознатовци, Звонци, Искровци, Ясенов дел, Одоровци, Нашушковица, Пресека, Берин извор, Ракита, Вучи дел и Куса врана. Освен това границата резделя на две части селата Врабча, Банкя, Петачинци и Стрезимировци. В последните четири села и днес могат да се видят разсечените на две жилищни постройки.