Трансферите при жълто-черните между осанна и разпни го

Цял един отбор се извървя през Перник без да остави следа
Щом „Миньор” влезе в „А” група след драматичната победа срещу „Калиакра” на баража,стана ясно,че предстоят доста трансфери,за да може отбора да придобие облик,с който да може да се състезава в „А” група и да бъде конкурентен на останалите тимове от така наречения български футболен елит. Както може и да се очаква,знайни и незнайни менажери предлагаха знайни и незнайни футболисти, от които ръководството трябваше да избере тези, които му трябват. Определено най-голям интерес предизвикаха чуждите попълнения. Пристигнаха и бяха одобрени двамата бразилци Валмир и Миранда и сърбинът Горан Янкович. Те имаха различна съдба.Тогавашният треньор Димитър Алексиев твърдо налагаше в състава Валмир, Янкович по-често беше резерва, отколкото титуляр, докато Миранда радваше….малкото посетители на мачовете на дублиращия отбор. Най-добрите попадения като че ли бяха на вратарския пост. Игралият в ЦСКА и Гърция Ивайло Иванов не само,че застана твърдо пред голлинията,но стана и капитан на отбора, заслужавайки уважението на съотборниците и треньорите. Пламен Колев обаче нямаше късмет и въпреки че е добър вратар, изобщо не се появи на терена. От останалите новопривлечени Хазуров твърдо водеше нападението, за съжаление цялата година без особен успех, като головете му в шампионата останаха по-малко от пръстите на една ръка, ПейчоДелиминков се явяваше титуляр в почти всеки мач. Завърналият се Димитър Мутафов също беше несменяем титуляр. Много добро трансферно попадение се оказа преминалият от „Беласица” Христо Господинов, който освен, че връзваше играта в средата на терена, през пролетния дял щеше да се окаже и основен голмайстор на отбора, при станалата хронична „яловост” на нападателите”. Перничани завършиха доста силно есенния дял от първенството и като се изключи разгромната загуба в последния кръг от „Черно море” като че ли бяха улучили състава и кой знае какви трансфери не се очакваха. Без много шум и за някои неочаквано,за други не си тръгна Пейчо Делиминков,съвсем закономерно напуснаха Иван Спахиев и Пламен Колев, неочаквано остана Миранда, който се крепеше май само от договора си, въпреки че белият бразилец показваше желание когато го пуснат в игра, явно обаче уменията му бяха малко. Тръгна си и Красимир Петров, който изигра дв-три мача през есента, а не му се стоеше като резерва. Доста приказки се изприказваха за това кой ще дойде и кой няма в отбора, като че ли най- спряганите имена бяха на Дубала и Пламен Николов от „Литекс”, на Коемджиев и Паланков от „Пирин”. В крайна сметка никой от тях не дойде в Перник. Пристигнаха Станимир Господинов, който си беше име в миналото, вратарят Шейтанов, също със сериозно футболно CV и не толкова известният чех Петер Лерант. Малко по-късно и без особен шум бяха привлечени Пламен Крумов и Костадин Марков,к оито обаче се оказаха твърде успешни трансферни ходове, защото играха доста съществена роля в първенството през пролетта. На края дойде и никому неизвестният Васил Божиков от почти неизвестния „Гигант”/Съединение/, но момчето показа, че не случайно е привлечен в тима и стигна до титулярното място в защитата на "Миньор" и титулярното място в не толкова добре изявяващия се младежки национален отбор. Господинов и Лерант още в първите мачове показаха, че са далеч от добрите си години и единственото добро нещо беше, че тимът не харчи пари за трансфери , а дойдоха като свободни агенти.Вратарят Шейтанов се конт узи още на втория мач, в който се наложи да пази, оказа се, че травмата му в кръста е много сериозна и трябва на пожар да се търси вратар. Тук обаче дойде и може би най-успешният трансфер през последната година.Като свободен агент беше привлечен освободеният от „Черноморец” Иван Чворович, който запуши останалата от Ивайло Иванов празнина повече от успешно. Миранда продължаваше да търка пейката, за съжаление на феновете там заседна и техния любимец Боби Дичев. Въпреки това отборът вървеше добре, след като нападателите не можеха, все се намираше някой от халфовата линия – най-често Христо Господинов, по-рядко Валмир или Янкович и отборът можеше са стигне и до осмото място в първенството, от което го отделиха някакви три минути преди „Черно море” да изравни в последния кръг. В крайна сметка ако се направи равносметка, ще се види ,че отборът се е разделил с 14 играчи през последната година. От тях като че ли най-може да се съжалява за Николай Дюлгеров, когото обаче „Славия” не поиска да продаде, а момчето,а ко се изключат някои ненужни нарушения в играта му, наистина се бори и се старае, а има и достатъчно футболни умения. Останалите са:Миранда, Шейтанов, Делиминков, Спахиев, Дичев, Митков, Методиев, Тачков, Лерант, Ст.Господинов, Б.Димитров, Кр.Петров и Пл.Колев. Едва ли има за какво да се съжалява. Като повече или по-малко успешни могат да се определят трансферите на Валмир, К.Марков, Пл.Крумов, Любомир Богданов, Г.Янкович, Хр.Господинов, В.Божиков, Ив.Иванов и Иван Чворович. Както се вижда над 20 са имената, които са се завъртели в отора през последната година,но такава е българската футболна действителност и едва ли това е изненада за любителите на футбола.Просто така е в повечето отбори.Накрая да обърнем внимание и на новите попълнения,които тренират от няколко дни с клуба.Това са Даниел Златков,който засега го докарва откъм външен вид на Кристиано Роналдо,Любомир Витанов,голаджията Атанас Николов,който трябва да е човекът, който да материализира положенията на съотборниците си,и завърналият се отново при своите след едногодишен престой в „Чавдар”/Етрополе/ Адриан Олегов.Вратарят Янко Димитров беше преотстъпен и просто се връща и той,а рекламираният и направил добро впечатление на първите няколко тренировки Цветомир Тодоров,дошъл от втория тим на „Асколи” вече си тръгна.Разбира се все с някого трябва да завършим.В същия ден пък Антон Велков обяви,че селекцията в отбора за новия сезон вече е приключила.С кого ако не с Тони Евтимов.