СЖБ-Подкрепа отпразнува своя 20-годишен юбилей

Президентът на КТ”Подкрепа”- д-р Константин Тренчев пред „Съперник”
- Д-р Тренчев, Съюзът на журналистите – КТ”Подкрепа” отпразнува 20 години от създаването си. Кое помогна той да оцелее в годините на прехода.
- СЖБ оцеля не само защото КТ”Подкрепа” е монолитна организация, която държи на своите структури и се бори за тях. Той оцеля и защото в най-тежките години, когато много хора от властимащите се опитваха да обезличат организацията, Международната и Европейската федерация на журналистите застанаха категорично зад СЖБ и го подкрепиха. С подкрепата на Международната и европейската федерация СЖБ- Подкрепа стана първия реализатор на проект на Европейската комисия през 2000 година. Така започна работата по промените в Закона за радиото и телевизията и по изграждането на етични стандарти на българската журналистика. Вие, журналистите, сте изключително важна част от хората, които формират ценностите на обществото. В това отношение всички, в това число и вие, сме длъжници на обществото, защото правилната информация е предпоставка за правилни решения. Трябва да сте сигурни, че без солидарност ще бъдете много лесна плячка в ръцете на определени финансови кръгове. Те ще ви подтикват да престъпвате съвестта си, което за вас ще бъде един изключителен вътрешен дискомфорт. Сами няма да можете да се преборите. Двама винаги са по-добре от един е казано в Библията. В последно време виждам, че в медийното пространство нахлуха политико-бизнес интереси, които ви манипулират, мачкат и карат да престъпвате съвестта си. Срещу това явление обществото не може да се бори без вие да сте авангарда в тази борба, защото сте най-потърпевши. Затова ви пожелавам кураж и смелост, защото истината е това, което има стойност, това което ни трябва на всички нас, за да може нашето общество да стане наистина демократично и да бъдем достоен член на европейското семейство.
- Д-р Тренчев, бюджет 2010 г е вече факт. Какво в него Ви тревожи?
- Ние имахме сериозни възражения срещу бюджета и най-вече в социалната му част. Според нас не са добре пресметнати рисковете върху социалната натовареност на бюджета, тъй като икономическите процеси, под влияние на кризата се развиват негативно все още. В някои държави негативните тенденции започнаха вече да спират, но при нас, за съжаление, все още се задълбочават. Може да се окаже, че предвидените плащания няма да бъдат достатъчни. Нещо повече- в социалната си част бюджетът е, ще използвам един употребяван термин- нееластичен. С други думи има плащания, които са вменени от закона и няма как да не бъдат направени. Там се страхуваме, че може да се появи напрежение. Разбирам идеята на министър Дянков на всяка цена да балансира бюджета, защото целта е страната да влезе в еврозоната, в която могат да влязат страни, които имат много малък или нямат дефицит. Но в състояние на криза, считам, че нещата могат да бъдат по-гъвкави. В крайна сметка става дума за оцеляване на страната в един много труден зимен период. Още повече, че за сега икономиката не дава признаци на съживяване. Отделни елементи от нея дават някакви основания за оптимизъм, но на повечето места нещата се влошават. Предстоят съкращения, които са неизбежни, ако не бъдат направени някои разплащания, защото държавата е поела определени ангажименти с възлагането на поръчки на предприятия в страната. Те са си свършили работата, но държавата не се е разплатила с тях. Това ги поставя в много тежко финансово състояние и налага драстични съкращения, за да се избегнат фалити. Примери има много. Трябва максимално да повишим приходите в хазната, а те не идват само от акцизи, ДДС, мита и други видове налози, а и от инвестиции, производство. Наложително е да запушим пробойните там, където съществуват, а те не са никак малко. Разбира се, трябва да оптимизираме и разходите, но това не означава само механичното им намаляване, защото в такъв случай има опасност да пострадат добре работещи системи и сектори или такива, които са необходими за оцеляването на някои социални групи в обществото. Има ведомства, които са за закриване или за намаляване на числеността на персонала, тъй като служителите им не работят. Но има и такива, които е наложително да бъдат разширени.
- Фактът, че Националният съвет за тристранно сътрудничество заработи отново е напредък. Има ли чуваемост от страна на управляващите по отношение на въпросите, които поставят синдикатите.
- От по-голямата част от работата на тристранният съвет лично аз съм доволен, тъй като диалогът в нашата страна започна през 1990г на приливи и отливи и затова мога да правя сравнение. Близо седмица след като правителството заработи диалогът със синдикатите се възстанови. Има разпореждане на правителството той да се възстанови и на браншово и областно ниво. Аз мога да правя констатации за Националния съвет, защото в него участвам. След първото му заседание веднага заработи комисия по кризисните мерки. От над 80 предложения постигнахме договореност за 32. В момента, в който ги разгледахме и утвърдихме те влязоха веднага в програмата на правителството. Обсъждат се закони, постановления и т.н. Друг е въпроса дали нашите предложения се вземат предвид. Ако имаше по-голяма чуваемост от страна на управляващите, може би някои неща, които предизвикаха не малко критики в обществото нямаше да се случат.
- Какво все още куца в работата на правителството и му носи негативи.
- Мисля, че трябва по-ясно да се очертаят визиите за развитие в отделните сектори- здравеопазване, образование. Вярно е, че нещо се прави, има диалог на браншово ниво, но не са изчистени окончателно концепциите накъде ще върви реформата, например в здравеопазването, образованието. Хората, които не плащат здравни осигуровки са най-различни социални групи и трябват различни решения. Другият проблем е, че изтичат пари от здравната каса за не свършена работа. Стигна се до там да се пишат операции, за които хората въобще не подозират, че са им извършвани. Очевидно борбата с това негативно явление няма да стане само с глоби. Трябва да се прилагат по-драстични мерки като отнемане на лекарски права. Нормално е лекарите да искат по-високи доходи, но те не трябва да се постигат с измама. Държавата трябва да разработи стимули, така че да не се прибягва до подобни нелицеприятни неща. Този проблем може да се реши с внедряването на информационна система- т.н. лична електронна здравна карта. В Европа има много модерни системи, които сега се въвеждат. Тъй като ние сега тръгваме по този път, то би било добре да вземем най-доброто и модерното, а не да тръгнем първо през москвича докато стигнем до мерцедеса. Другият голям проблем са неефективните болници. Там със сигурност воят ще бъде много голям. Но за да може човек да получи качествена здравна услуга, болницата трябва да разполага поне с минимума необходима апаратура, специалисти и персонал. Не може болница, която няма никакви пациенти или те са символичен брой да бъде лечебно заведение. Аз не казвам такава болница да бъде превърната в шивашки цех. Напротив, тя би могла да бъде превърната в друг вид лечебно заведение, което да бъде по-полезно и най-вече по-ефективно. Масово в страната се правят договорки и фалшификации, за да може едно лечебно заведение да отговаря на стандартите за атестиране, а в същност нещата са пълно менте. Викат се специалисти, които идват уж от някъде. Тези шмекерии не могат да продължават. Според мен първо трябва да решим тези няколко основни проблема в здравеопазването и чак тогава да тръгнем с реформите в здравната каса, защото тя е един разплащателен инструмент. Каквито и фондове да измислим те няма да могат да решат тези основни проблеми в здравеопазването. А ние, българите, сме особено чувствителни към този сектор и с право.