Свети Иван Рилски и създаването на Мини Перник

Легенди, записани и преразказани от фолклоритката Елена Огнянова
През 1945г. в махала Радина чешма, кв. на Перник, запитах тамошния бивш миньор дядо Пене Мацов, 84 годишен, откога и защо се празнува "Минскио празник" - 1 ноември. Той ми разказа следното:
Един сиромах човек сънувал свети Ивана. Който му показал къде да отиде да копа, та да открие кюмур. По това време мъжете от Мошино и Калкас копали блещив /гланциран/ кюмур за турците. Местото, което показал светецо било при Кулата. После човеко разказал, че докато копал, се виждал светецо пред очите си. Най- после открил много въглища, дека са сега "Старите рудници", станали най-важни и заедно с това започнало проучването и на други места около селото и се открили много нови рудници.
Еднаж по време на работа у "Стари рудници" се срутили стените и запушили изхода. Работниците вътре останали живи заровени. Седели уплашени и сечудели какво да правят. Тогава още не била създадена "Спасителна служба". Изкопаните въглища събирали у кошове и износили на гръб. Сичко било работено на ръка. И кога били най-уплашени, започнали да се задушават от тежък въздух, чули глас и се показала светлина, не точно светлина, а някакво сияние. Затрупаните миньори тръгнали след светлината. Много трудно разравяли срутените въглища и се промъкнали, докато излезли през друг вход, за който никой не знаел по-рано. Руднико опирал у некави огромни каменни блокове, между които им се открил пролаз, колкото да се промъкне човек жив и здрав. Като излезнали,миньорите видели висок, слаб, белобрад старец, който носил в ръцете си кандило и им светил през цялото време. Дувал силен ветър, ала пламико на кандилото не угаснал - се блещукал и показвал пъто. Миньорите повикали старецо да спре, но тоя си продължил напред и не се обърнал.
Миньоро, откриватело на въглищата, рекъл тогава: "Това е сам свети Иван. Той ми показа, дека тука има кюмур, сега ни пази да не станеме зян. Жената ми рече, като тръгвах на работа, дека днеска е дено на св. Иван Рилски …"
На следващите години на тоа ден миньорите започнали да се крият и да не одат на работа. Началството се чудело какво имстава на тия мъже, та не одат на работа.
Кога отидох у мината, разказва дедо Пене Мацов, немаше много мераклии за работа под земята и началниците влизаха в рудниците, познаваха ни по име и ни уважаваха. Фалеха ни, поздравяваха ни за имен ден, черпехме се заедно, без да се прави разлика между инжинерин и обикновен работник или минен техник.
Имахме един златен директор на мините Иван Симеонов. На Петровден поръчал, като излеземе от смена из руднико, да отидеме при него у канцеларията. Отидохме десетина човека. Разпита ни как е работата, убави ли са въглищата е току рече: " Бай Пене, ти да немаш днеска имен ден? Засмеяхме се. "Имам, ама като си отидем на Радина чешма че празнуваме." Той извади почерпка и рече: "Днеска имаш празник и си дошъл на работа. А защо на дено 19 октомври те немаше, нито тебе, нито некой друг. Две години гледам календаро, кой празник е - пет дена по-рано Петков ден, седем дена по-късно - Димитровден. Димитър и Петко у нас лопата да ги ринеш. А на 19 пише "Преподобни Йоан Рилски Чудотворец". Защо тоя ден бягате от работа, като никой нема имен ден?
Моите другари хаката-маката и си казаа как са открити "Старите рудници" и какво са се спасили при едно големо срутване. Директоро нищо не каза. А после написал писмодо Министерството името на мини Перник дастане "Свети Иван Рилски". Разрешиа и от 1903г. дено "Св.Иван Рилски" стана миньорски празник и със сека година ставаше по-голем, повече народ се събира от цела България, тържествен празник и за миньорите и за техните семействаи роднини…
Тоя ден празнуват и миньори от други рудници из цела България. Миньорите насекъде го избраха за покровител, защото живото си е прекарал у пещери и подземия, какъвто е и миньорския труд" / обнародвах във "Фолклор и общество" в 1977г./