Председателят на ДАМС Весела Лечева пред в.”Съперник”
- Г-жо Лечева,самите вие сте били звезда в спорта,макар че едва ли постигнахте всички ваши мечти.Визирам факта,че така и не станахте олимпийска шампионка.Много труд ли ви струваха вашите успехи?
- Разбира се, много труд, много нерви, много сълзи , ако щете. Разбира се, това,че не съм станала олимпийска шампионка, не ме прави,поне според мен, по-малко успяла като състезателка.
-
- Между другото, ако трябва да повторя начина си на живот, бих го повторила, независимо колко трудности ми е струвало това. Защото такава емоция никой по никакъв начин не може да ти донесе, освен в спорта. Победите и загубите са еднакво скъпи на всеки състезател.
- Сега започвате интересна кампания за популяризиране на спорта като начин на живот и звездите на спорта. Смятате ли, че тя ще ги направи по-популярни от Азис, например?
- Разбира се, трябва да предожим алтернатива на младите хора, трябва да им дадем моделите и идолите, на които те искат да подражават в светлината, в която те искат да се изявяват. Нашето ежедневие предлага най-различни такива модели и аз се надявам да наложим спортните звезди като такива, за да можем да предложим на нашите деца молели и идоли, на които те искат да подражават и приличат.
- Те и сега имат...
- Така е, но аз искам спортистите да изместят фолк-певиците, колкото и някои от тях да са ми симпатични, аз все пак предпочитам спортистите.
- И аз ги предпочитам. Сега един въпрос, който може и да не ви хареса. Мандатът ви като шеф на ДАМС изтече, а България си няма така мечтаната спортна зала, няма даже и първа копка направена.
- И аз го казвам. Това е нещото, което не успях да реализирам през мандата си. Но не е само в моите ръце това решение. Трябваше цялата спортна общественост и гражданите да ни подкрепят. Първо, къде да бъде залата, второ, кой да я строи, трето, кой да бъде изпълнител. Всичко това предизвиква не така бързо реализиране на нашите желания.
- Ще кажете ли къде се скъса връзката
- Може би в ежедневието непрекъснато се сблъскваме с факта, че не можем да постигнем консенсус по големи и важни решения, как се опитваме всички да теглим в различна посока, като че ли това ни пречи в последните 20 години България да постигне това желано ниво, което всички искаме. Вероятно е много банално да го кажа, но аз го усетих на гърба си през последните 4 години.
- Ами тогава остава да се преборите за още един мандат, за да се случи и това,което през този не стана.
- Вижте, не ми е детската мечта да бъде два или три мандата в политиката. Въпрос на усилия и работа. В своето ежедневие аз винаги ще остана в спорта.,целият ми живот е минал в спорта. Дали ще съм в ДАМС, дали ще съм министър,дали нещо друго, за мен е без значение. Независимо от какъв пост, винаги ще се опитвам да завърша това, което започнахме през тези четири години