Иво Ангелов: От борбата може да се живее добре

Европейският шампион Иво Ангелов пред „Съперник”

 - Иво,честито, говорим си с теб повече от десет години и винаги е имало едно но в разговорите ни, след това но обикновено стигахме до това,което не ти е достигало да стъпиш на първото място на почетната стълбичка. Ти никога не обвини никого, винаги търсеше вината в себе си. Сега обаче това но го няма….Видях те разплакан на почетната стълбичка.

- Бях изключително щастлив. Това ми беше мечтата от много години, да вдигна трибагреника и не можах да си сдържа сълзите, когато чух българския химн.Много съм щастлив от завоюването първо място и се надявам така да продължим до олимпиадата в Рио де Жанейро.

 - Колко години се бориш, за да стигнеш до това първо място.

 - Ами от 1996 година съм в залата, да вземем да ги сметнем.

- Аз изчислих около 17 години. Разбрахме, че на първите тренировки даже си идвал пеша от кв.”Тева” до спортна дала „Дружба”.Може да си пример за всяко момче…

 - Ако то поиска, може и да съм му пример.

- Сега ще ти кажа защо. Спомням си, когато взе първия си медал от европейското първенство във Варна. Тогава на една среща в общината, твоите треньори поискаха от тогавашния кмет Антоанета Георгиева да ти осигури някакво общинско жилище, за да можеш да си почиваш нормално. Вие сте много деца вкъщи и е много населено.В чисто финансов аспект ти живееш нормално. Сам, със собствения си труд си купи жилище, за медала от световното първенство Гриша Ганчев ти подари кола. Не можем да кажем,че си забогатял кой знае колко, макар,че в това не би имало нищо лошо, ти го заслужаваш, но все пак живееш добре, издържаш си семейството и т.н.Може ли това да го направи всяко момче?

- Разбира се,че може. Ако достатъчно се труди и ако прекалено много го иска….ще го направи рано или късно.

- Това твоето е модел за някакъв успех в тоя живот. При това съвсем реален. Ето те, ти стоиш срещу мен и си съвсем реален човек, който си плаща сметките и живее от труда си. Интересува ме обаче цената, която плащаш затова. Прекалено висока ли е?

 - Не, аз никога не съм съжалявал ,че тренирам борба. Цената не е висока ако оставиш на заден план семейството и приятелите, защото ние целогодишно сме по лагери.Там пък се създават нови приятели и това си има плюсове.

 - Аз винаги съм казвал,че ти имаш страхотна съпруга,за Венета говорим, защото тя стоически издържа на всички твои отсъствия. Тази година я почнахте страхотно с раждането на дъщеря на първи януари.

- Да, малко ни изненада….

- Защо?

- Ами защото трябваше да е по-късно, но тази година на вечерята за Нова година към 12,40 реши да види света и към 3 часа се роди.

- И като ти тръгна, та ти върви. Остава и световен шампион да станеш тази година.Значи аз не знаех,че са ти предлагали да ставаш гражданин на друга държава. Откъде дойде предложението?

- От Сърбия. Това ми предлагаха още като се борех за „Партизан” – 2008 година

- Защо се отказа?

- Не всичко в живота е пари. Трябваше да си оставя приятелите тук. Заради приятелите и родината.

- Нали се сещаш, че като се чете това някои хора ще си помислят.Гледай пък сега какъв човек е. Ти обаче твърдо отстояваш името на България и на Перник.

- Е, то всеки си говори някакви неща, а за мен е важно,че аз отстоявам името на България, че тази година се боря и за „Миньор”.Надявам се ,че разговорите ни с г-жа Янакиева ще дадат резултат и че ще се оправи и спортната зала.

 - Всички се надяваме. Иво, нямаш невзет медал от европейско първенство. Всичко си спечелил имаш бронзови, сребърни, сега взе и златото от европейското в Тбилиси.Пожелавам ти на световни първенства да прескочиш среброто и направо да тръгваш за златото. На световното конкуренцията е по-сериозна.ти на това европейско пребори целия Съветски съюз, като ги почна република по република. Сега в световен аспект, ще има ли и други претенденти?

 - Конкуренцията е много силна, но се надяваме,че ще съм добре подготвен. Не ме интересува срещу кого ще се боря.

- Сериозно.

 - Напълно сериозно.

- Ама сега твоята борба ще разучават.Това не те ли притеснява.

 - За Армен Назарян целият свят знаеше,че бие с центур и той пак го правеше и побеждаваше противниците си.Добър ли си, това не е притеснение.

 - Отиваш и биеш, така ли?

 - Точно така!

- Ами желая ти да си здрав и много успехи: на теб, на Венета, на Яна и на всички около теб.